О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер № І-260661 25.03.2021 година град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, първи въззивен състав, на двадесет
и пети март две хиляди двадесет и първа година, в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Детелина Димова
като разгледа докладваното от
младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело № 321 по описа за 2021 г. на Окръжен съд
Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 436 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба с вх. № 22121/03.12.2020
г. по описа на ЧСИ Делян Николов с
рег. № 804 на КЧСИ по изп.д. № 366/2013 г. по описа на съдебния изпълнител,
подадена от „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД, ЕИК *********, представлявана от Ани Василева Ангелова – Изпълнителен
директор и Михаил Танев Петков – Прокурист, действащи чрез пълномощник -
юрисконсулт Даниел Йорданов Йорданов против Отказ за възобновяване на
изпълнението по изп. дело №366/2013 г. по отношение на недвижим имот в село
Тънково, собственост на „Янков и сие“ ООД – в несъстоятелност, обективиран в
разпореждане с изх. № 34031/19.11.2020 г. /лист 628 от изп. дело/, връчено на
взискателя – жалбоподател на 23.11.2020 г.
В жалбата се твърди, че за събиране
на вземанията, които взискателят „Райфайзенбанк /България/ ЕАД има спрямо
длъжника по делото „Янков и сие“ ООД е било насочено изпълнение върху недвижим
имот, собственост на последното дружество, представляващ жилищна еднофамилна
сграда с идентификатор № 73571.501.254.2 по кадастралната карта на с. Тънково,
община Несебър, със застроена площ от 169 кв.м., на 3 етажа, ведно с 1/3 ид.ч.
от поземления имот, върху който същата е построена, а именно ПИ с идентификатор
№73571.501.254, с площ от 1229 кв.м. За събиране вземанията на банката, по
искане на ЧСИ Делян Николов върху имота е била наложена възбрана, вписана в СВ
Несебър на 29.03.2013 г. Няколко месеца по – късно, на 04.06.2013 г., върху
имота е била вписана следваща възбрана в полза на Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество, допусната като обезпечителна мярка с Определение
№ 1407/31.05.2013г. по ч.гр.д. №1127/2013 г. по описа на БОС, постановено по
молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД
/отм./
След вписване на възбраната в полза
на КОНПИ /04.06.2013г./, на 22.07.2013 г. пред Окръжен съд Пловдив било
образувано търговско дело №544/2013 г. по описа на ПОС/, с предмет обявяване на
„Янков и сие“ ООД в несъстоятелност. На основание Определение № 1573/30.08.2013
г. постановено по посоченото т.д.№ 544/2013 г. по описа на ПОС за допускане на
предварителна обезпечителна мярка по реда на чл. 629а ТЗ, е разпоредено спиране
на образуваните изпълнителни дела срещу вещи от масата на несъстоятелността на
‚Янков и сие“ ООД. Действието на наложената обезпечителна мярка било продължено
с решението от 29.04.2014 г. по същото дело, с което било открито
производството по несъстоятелност. Жалбоподателят
позовавайки се на нормата на чл. 25 от ЗОПДИППД /отм./, която счита за
приложима на основание §5, ал. 1 от ПЗР на сега действащия ЗПКОНПИ, намира, че
недвижимият имот, предмет на изпълнението по изп. дело № 366/2013 г. по описа
на ЧСИ Делян Николов представлява „имущество, което е изключено от масата на несъстоятелността“ и по отношение
на него изпълнителното производство не е следвало да бъде спирано. Предвид приложимата в случая фикция,
установена в чл. 25 ЗОПДИППД /отм/, следвало да се счита, че разпоредбата на
чл. 638, ал. 1 и ал. 4 от ТЗ е неприложима, тъй като спирането на
изпълнителните дела се отнасяло само за вещите, които са включени в масата на
несъстоятелността, докато въпросният имот бил изрично изключен по
разпореждането на закона. Изразява
несъгласие с мотивите, обосновали отказа на съдебния изпълнител да пристъпи към
изпълнение спрямо възбранения по изп. дело имот, съгласно които разпоредбата на
чл. 25 ЗОПДИППД /отм/ има относително действие само спрямо Държавата в лицето
на КОНПИ, но на нея не биха могли да се позоват
трети лица. Според жалбоподателят посочената норма има абсолютно
действие спрямо всички правни субекти , като последицата от това е, че спрямо
всички кредитори този имот се счита за имущество, извън масата на
несъстоятелността. По тези съображения разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от ТЗ не
намира приложение досежно процесния имот и поради това не било необходимо да се
иска разрешение от съда по несъстоятелността по реда на чл. 638, ал. 3 от ТЗ. В
допълнение се сочи, че липсвала изрично предвидена забрана, според която
имуществото, попадащо под режима на чл. 25 ЗОПДИППД /отм/, да не може да се
продава по реда на индивидуалното принудително изпълнение по ГПК. По изложените
съображения, моли за отмяна на отказа на съдебния изпълнител да възобнови
изпълнението по изп. дело № 366/2013 г. спрямо недвижимия имот, находящ се в с.
Тънково.
Препис от жалбата е връчен на
длъжниците по делото С.Я. и Е.Я. по реда на чл. 47 от ГПК на 16.02.2021 г., а
на дружеството в несъстоятелност - „Янков и сие“ ООД, чрез назначения синдик Димитър
Смиленов на 14.12.2020 г. В срока по чл.
436, ал. 3 от ГПК не са постъпили възражения по жалбата.
В писменото си становище по реда на чл. 436 ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител излага съображенията си за неоснователност на жалбата
. Посочва, че на основание чл. 638,
ал. 1 от ТЗ изпълнителното производство е спряно спрямо имуществото на длъжника
„Янков и сие“ ООД, обявено в несъстоятелност, като до момента спирането не е
било отменено, нито пък е предоставено разрешение за продължаване на
изпълнението. Според съдебния изпълнител реда за продължаване на изпълнението
спрямо недвижимия имот в с. Тънково е именно този – чрез отправяне на искане до
съда по несъстоятелността да бъде разрешено продължаването на индивидуалното
принудително изпълнение спрямо ипотекираното имущество на несъстоятелния
длъжник, доколкото жалбоподателят е ипотекарен длъжник. Изразява становище, че
разпоредбата на чл. 25 ЗОПДИППД /отм/ има относително действие, т.е. урежда
преимуществено право само за държавата, в лицето на КОНПИ, като от тази уредба
не могат да се ползват други кредитори, включително и такива, в полза на които
е учредена ипотека. Редът, по който взискателят „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД
следва да поиска изпълнение е общият ред, предвиден в чл. 638, ал. 3 от ТЗ.
Съдът, като съобрази доводите на страните и книжата по приложеното изпълнително дело, намира за установено следното:
Производството по изп. дело
№366/2013 г. по описа на ЧСИ Делян Николов е образувано по молба на
„Райфайзенбанк /България/ ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден на
основание Заповед за парично изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 20151/2012
г. по описа на РС Пловдив. Със заповедта за изпълнение длъжниците по делото: „Сотир
плод“ ООД, ЕИК ********* /със заличена регистрация/, „ЯНКОВ и Сие“ ООД, ЕИК
********* , С.Ж.Я., ЕГН ********** и Е.А.Я., ЕГН **********, са осъдени
солидарно да заплатят на банката сумата от 120 000 евро , ведно със
законната лихва, считано от 30.11.2012 г. до окончателното й изплащане, както и
разноските по делото: 4693,99 лева – държавна такса и 2800 – адвокатско
възнаграждение. С молбата за образуване на изпълнително дело, банката е
поискала да бъде наложена възбрана върху ипотекирания в нейна полза недвижим
имот, представляващ жилищна еднофамилна сграда с идентификатор №
73571.501.254.2 по кадастралната карта на с. Тънково, община Несебър, със
застроена площ от 169 кв.м., на 3 етажа, ведно с 1/3 ид.ч. от поземления имот,
върху който същата е построена, а именно ПИ с идентификатор №73571.501.254, с
площ от 1229 кв.м.
От приложената по делото справка от
Имотния регистър към Агенция по вписванията, извършена по персоналната партида
на „Янков и сие“ ООД, се установява, че върху имота, предмет на изпълнението в
полза на Райфайзенбанк България ЕАД са вписани две по ред ипотеки /първата,
вписана под акт № 62, том 1, дв.вх.рег. №893 от 27.02.2009 г. на СВ Несебър,
подновена на 21.02.2019 г. с акт № 158,
том 1 и втората, вписана под акт №
130, том 2, дв.вх.рег. № 7776/26.10.2009 г. , подновена на 01.07.2019 г. с акт
№ 251, том 2/. След образуване на изп. дело № 366/2013 г., по искане на
съдебния изпълнител върху посочения по – горе имот е вписана възбрана под акт №
172, том 1 от 29.03.2013г.
На основание издадена обезпечителна
заповед по ч.гр.д. № 1127/2013 г. по описа на БОС, с която е допуснато
обезпечение на бъдещ иск, предявим от КОНПИ против С.Ж.Я., Е.А.Я., М. С. Я. и „Янев
и сие“ ООД, върху описания имот в с. Тънково е наложена възбрана, вписана под
акт № 1, том 2, дв.вх.рег. № 3299 от 04.06.2013 г.
На основание подадена на 22.07.2013
г. молба за обявяване на „Янев и сие“ ООД в несъстоятелност, пред Окръжен съд
Пловдив е било образувано търговско дело № 544/2013 г., по което е постановено
решение, с което дружеството е обявено в несъстоятелност. С решение № 159 от
29.04.2014 г. по т.д. № 544/2013 г. по описа на ПОС, съдът по несъстоятелността
е постановил обща възбрана и запор върху имуществото на „Янев и сие“ ООД, като
е продължил действието на наложените на основание чл. 629а, ал. 9 от ТЗ
предварителни обезпечителни мерки, в това число спиране на изпълнителните дела
спрямо вещи от масата на несъстоятелността.
С молба вх.№14686/16.09.2020 г. по
регистъра на ЧСИ Делян Николов, взискателят „Райфайзенбанк България“ ЕАД е
поискал да бъде възобновено изпълнението по делото по отношение на ипотекирания
в полза на банката недвижим имот, находящ се в с. Тънково, с аргумент, че този
имот е извън масата на несъстоятелността и по отношение на него няма действие наложената
в производството по несъстоятелност обезпечителна мярка спиране на
изпълнителните дела.
В отговор на подадената молба, ЧСИ
Делян Николов е издал Разпореждане изх. №26107/25.09.2020 г. /лист 601 от изп.
дело/, с което е указал на банката – взискател, че следва да представи решение
по реда на чл. 638, ал. 3 от ТЗ, а ако такова не е постановявано, да поиска от
съда по несъстоятелността да разреши продължаване на изпълнението върху
посочения имот. Това разпореждане е връчено на „Райфайзенбанк България“ ЕАД на
07.10.2020г. и същото не е било оспорено, доколкото именно с този акт съдебния
изпълнител се е произнесъл по направеното искане за възобновяване на делото.
По повод на така постановеното
разпореждане обаче, взискателят с допълнителна молба от 03.11.2020 г. е поискал
от съдебният изпълнител повторно да се произнесе по направеното искане, като в
случай, че прецени молбата за възобновяване на изпълнителното производство за
неоснователна, то произнасянето да стане с нарочен диспозитив, с оглед
възможността банката да упражни правото си на жалба по чл. 435, ал. 1 т. 1 от ГПК
/лист 630 от изп.дело/.
Така направеното искане, съдебният
изпълнител е удовлетворил като е издал обжалваното понастоящем разпореждане от
19.11.2020 г., с което по аналогични на изложените в предходното разпореждане
от 25.09.2020 г. мотиви, този път изрично е отказал да възобнови изпълнението
върху недвижими имоти на длъжника „Я. и сие“ ООД и е указал на страната правото
й да обжалва постановения отказ пред съда.
При така установените по делото
данни, съдът намира, че подадената жалба е недопустима и следва да бъде
оставена без разглеждане.
По направеното искане за
възобновяване, съдебният изпълнител се е произнесъл с първоначално
постановеното на 25.09.2020 г. разпореждане, с което същия не е отказал да
възобнови изпълнението по отношение на имотите в с. Тънково, а е указал на
взискателя, че предприемането на исканите изпълнителни действия може да бъде
осъществено едва след като бъде изчерпан специалния ред, предвиден в чл. 638,
ал. 3 от ТЗ, т.е. след издаване на разрешение от съда по несъстоятелността. Така
изложените мотиви не обосновават извод за наличие на пречки от правно естество,
които възпрепятстват възобновяването на изпълнителните действия, а съдържат
указания относно условията и предпоставките, при които те могат да бъдат
реализирани на един следващ етап. На взискателя е указан процесуалния ред,
който следва да бъде изчерпан преди искането за възобновяване отправено до
съдебния изпълнител да бъде разгледано по същество. В тази връзка следва да се
посочи, че доколкото се касае до хипотеза на спиране на изпълнението по силата
на закона, то възобновяването на същото не зависи нито от волята на страните,
нито от преценката на съдебния изпълнител. Предпоставките, при които може да
бъде възобновено спряното на основание чл. 638, ал. 1 от ТЗ изпълнително
производство са изрично уредени в чл. 638, ал. 3 от ТЗ и само при тяхното
кумулативно осъществяване и след надлежен съдебен акт на съда по
несъстоятелността, съдебният изпълнител би могъл да предприеме законосъобразни
действия по реализация и то само на това имущество, което е дадено като
обезпечение в полза на конкретен кредитор. От това следва, че компетентен да се
произнесе по възобновяването на изпълнителните действия в този случай е не
съдебният изпълнител, а съдът по несъстоятелността.
На следващо място, съдът намира, че
макар с обжалваното понастоящем разпореждане да е постановен нарочен
диспозитив, с който се отказва възобновяване на изпълнението, изложените от
съдебния изпълнител мотиви по същество преповтарят тези от предходното разпореждане,
с които на молителя се указва, че следва да представи разрешение по чл. 638,
ал. 3 от ТЗ. Поради което произнасянето с това съдържание има по – скоро
характеристика на разпореждане за отстраняване на нередовност на отправеното
искане /с указание да се представи разрешение по чл. 638, ал. 3 от ТЗ/, а не
същински отказ по смисъла на чл. 435, ал. 1 т. 1 от ГПК.
Същевременно взискателят нито пред
съдебния изпълнител, нито пред настоящия съд ангажира доказателства, от които
да е видно дали е предприел действия пред съда по несъстоятелността по издаване
на разрешение за продължаване на изпълнителните действия спрямо обезпеченото
имущество. Това налага извод, че жалбата е подадена преждевременно, преди да
бъдат изпълнени дадените от съдебния изпълнител указания, като в случай, че
такива действия бъдат предприети и съдът по несъстоятелността издаде исканото
разрешение, то за жалбоподателят ще отпадне и интереса от настоящото
обжалване.
Що се отнася до поставения с
жалбата правен въпрос относно тълкуването и приложението на нормата на чл. 25
от отменения ЗОПДИППД, съдът намира, че доколкото
същият е по същество на спора, разглеждането му не следва да става в настоящото
производство. Освен това, поставеният въпрос предпоставя да бъде даден отговор
дали въпросният имот в с. Тънково попада или не в масата на несъстоятелността, по
който въпрос компетентен да се произнесе е именно съдът по несъстоятелността,
пред който се развива универсалното производство по осребряване на цялото
имущество на длъжника, при това с участието на всички заинтересовани страни, в
това число и кредитори, които не са страна в настоящото изпълнително дело.
Масата на несъстоятелността е понятие, което се свързва с това производство и
нейния обем следва да бъде определен по един еднозначен за всички кредитори
начин. Ето защо, съдът намира, че въпросът, който се поставя в жалбата, а
именно какво действие има разпоредбата на чл. 25 от ЗОПДИППД /отм/ -
относително /тъй като на нея може да се позове само Държавата в лицето на
КОНПИ/ или абсолютно /спрямо всички лица/, жалбоподателят следва да постави за
разрешаване пред съда по несъстоятелността, включително като мотивира с това и
искането си по чл. 638, ал. 3 от ТЗ.
По тези съображения жалбата следва да бъде оставена
без разглеждане като недопустима, а
производството по делото – прекратено.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 22121/03.12.2020
г. по описа на ЧСИ Делян
Николов с рег. № 804 на КЧСИ, подадена от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК *********,
чрез пълномощника юрисконсулт Даниел Йорданов Йорданов против Отказ за
възобновяване на изпълнението по изп. дело №366/2013 г. по описа на ЧСИ Делян
Николов по отношение на недвижим имот в село Тънково, собственост на длъжника „Янев
и сие“ ООД – в несъстоятелност, обективиран в разпореждане с изх. №
34031/19.11.2020 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 321/2021 г. по описа на Окръжен съд-Бургас.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок от връчване на съобщението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
мл.с.