Р Е Ш Е Н И Е
№……………………. /27.09.2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН
ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3831 по описа за 2020
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.И.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 17 срещу Наказателно
постановление № 20 – 0819 – 002728 от 06.08.2020 г., издадено от Началник група
към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на жалбоподателя М.,
на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 5, предл. 4 от Закона за движение по пътищата, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева (двеста лева) за това,
че около 14:30 часа на 15.06.2020 г. в гр. Варна, по ул. „Мургаш“ в посока към
магазин „Алати“ управлява собствения си лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с рег. № В 5292 НХ, като на кръстовището с бул. „Трети март“
извършва маневра десен завой при наличие на пътен знак Б2 от Закона за движение
по пътищата и не пропуска движещия се по път с предимство, обозначен с пътен
знак Б3 от Закона за движение по пътищата лек автомобил „Сузуки“ с рег. № В
4788 НА и причинява пътно – транспортно произшествие с материални щети –
нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят И.И.М. изразява недоволството си от издаденото наказателно
постановление, обосновавайки се, че не той носи вина и не той следва да понесе
административно – наказателната отговорност за настъпилото ПТП на кръстовището
на бул. „Трети март“ и ул. „Мургаш“ в гр. Варна, настоявайки, че водачът на
лекия автомобил „Сузуки“ с рег. № В 4788 НА в случая е нарушил правилата за
движение по пътищата. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят М.
отправя молба за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на
15.02.2021 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3831 по описа за 2020 г. на
Варненския районен съд, жалбоподателят И.И.М. се
явява лично, като поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за
отмяна на наказателното постановление, мотивирайки се, че водачът на лекия
автомобил с рег. № В 4788 НА е навлязъл в лентата му за движение, движейки се
успоредно с него по бул. „Трети март“ в гр. Варна, с което поведение е
предизвикал процесното ПТП с материални щети.
В проведеното на
15.02.2021 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3831 по описа за 2020 г. на
Варненския районен съд, въззиваемата страна сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна не се представлява нито от законен,
нито от процесуален представител, който да изрази позицията й в дадения ход на
делото по същество, като в депозирани на 11.11.2020 г. в деловодството на
Варненския районен съд писмени бележки, изготвени от гл. юрисконсулт К. Л. – А.
се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба, с аргумента, че
нарушението е безспорно установено, както и в хода на административно – наказателното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Процесуалният
представител на въззиваемата страна претендира
присъждането също така на юрисконсултско
възнаграждение.
От фактическа страна, съдът
намира за установено следното:
Около 14:30 часа на
15.06.2020 г. жалбоподателят И.И.М., с ЕГН: **********,
управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № В 5292 НХ по
ул. „Мургаш“ в гр. Варна в посока на движение към бул. „Трети март“.
На кръстовището на ул.
„Мургаш“ и бул. „Трети март“ жалбоподателят М. направил десен завой и продължил
движението си по бул. „Трети март“ в посока към ж.к. „Възраждане“, но не
съобразил действието на пътен знак Б2 от Закона за движение по пътищата, който
се отнасял за движещите се по ул. „Мургаш“ и ударил движещия се по бул. „Трети
март“ също в посока ж.к. „Възраждане“ лек автомобил „Сузуки“ с рег. № В 4788 НА,
управляван от Г.Х.А..
Бил повикан екип на сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, съставна част от който били
свидетелите Г.Г.И. и П.А.В. – мл. автоконтрольори в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, които пристигнали на
местопроизшествието и след като огледали щетите по автомобилите и снели
обяснения от водачите – участници в произшествието, преценили, че със своето
поведение и действия жалбоподателят И.И.М. е нарушил
разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което
на същата дата 15.06.2020 г. му съставили акт за установяване на
административно нарушение, санкционирайки го за нарушение на посочената
нормативна разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу
съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган,
но след като било преценено за несъстоятелно, като на 06.08.2020 г. Началник
група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН,
издал наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя М., на
основание разпоредбата на чл. 179, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 5, предл. 4 от Закона за движение по пътищата административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 50,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за
неоснователна, поради следните причини:
Разпоредбата на чл. 50, ал.
1 от Закона за движение по пътищата предвижда, че на кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство.
В случая свидетелските
показания, събрани в хода на съдебното следствие могат да се обособят в две
групи – в едната група попадат показанията на св. И.Д.Н., който твърди, че
автомобила с рег. № В 4788 НА, управляван от Г.Х.А. ***, а също се е движел по
ул. „Мургаш“ в посока към магазин „Алати“ и се е
намирал от лявата страна на превозното средство, управлявано от жалбоподателя
при навлизането на двата автомобила в кръстовището на бул. „Трети март“ и ул.
„Мургаш“. Във втората група попадат показанията на св. М.Г.В. и св. Х.А.В.,
които твърдят, че синът им Г.Х.А. *** в посока към ж.к. „Възраждане“. В случая следва да се отбележи, че показанията на св. В. не са преки,
доколкото той самият не е пътувал в автомобила, управляван от неговия син, а е посетил
мястото на произшествието минути, след случването му. Очевидно е, че съдът следва
да подходи с особена критичност към показанията и на двамата свидетели,
доколкото св. Н. не крие, че се намира в приятелски отношения с жалбоподателя М.,
а св. Василева е майка на другия участник в произшествието, поради което малко
или много двамата свидетели са заинтересовани от изхода на делото. Показанията
им са напълно противоречиви, поради което и съдът ще се опита да ги съпостави и
със събраните в хода на административно – наказателното производство писмени
доказателства, за да оцени тяхната достоверност, респ. доказателствена
стойност.
В случая нито в
депозираното сведение от деня на произшествието, нито в Протокола за ПТП от
15.06.2020 г. жалбоподателят М. не навежда подобни твърдения – напротив същият
е подписал Протокола за ПТП без забележки, в който е инкорпорирана схема на
ПТП, видно от която автомобила, управляван от Г.Х.А. ***. Според съда ако не е
бил съгласен със схемата на произшествието, жалбоподателят М. е можел да възрази
срещу нейната достоверност още на място, а в случая възраженията за
неправомерното навлизане на кръстовището от страна на водача А. се навеждат в
един по – късен етап, поради което и според съда в случая са неоснователни.
По принцип съдът дава вяра
на показанията на двамата полицейски служители, които са отработили
произшествието, но доколкото същите не са преки очевидци на произшествието,
техните показания не са толкова полезни за разкриване на обективната истина по
делото. Все пак следва да се отбележи, че св. И. посочи, че още на място са били „свалени“ сведения от двамата водачи на участвалите
в произшествието автомобили, като самите писмени сведения са надлежно приложени
в административно – наказателната преписка и съдът вече имаше възможност да ги
коментира.
Предвид събраните по
делото писмени и гласни показания и предвид гореизложените съображения, според
съда е установено, че Г.Х.А. се е движел в следобедните часове на 15.06.2020 г.
с управлявания от него автомобил по бул. „Трети март“, поради което и за
жалбоподателя М. е възникнало задължение да пропусне движещото се по пътя с
предимство превозно средство.
Като е пренебрегнал
изпълнението на това свое задължение, установено с пътен знак Б2, жалбоподателят М. е нарушил разпоредбата на
чл. 50, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което и правилно е била
ангажирана административно – наказателната му отговорност.
За допълнение на мотивите
следва да се подчертае, че съдът не установи в рамките на извършената служебна
проверка в хода на административно – наказателното производство да са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на
административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1
от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл.
58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото
във вина на И.И.М. нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното
нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
Наложеното административно
наказание „глоба“ е строго фиксирано като размер в разпоредбата на чл. 179, ал.
2 от Закона за движение по пътищата, а именно в размер на 200 лева,
административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с този размер в
процеса по индивидуализация на административното наказание, поради което и пред
съда не е поставен въпроса за неговата евентуална завишеност,
респ. справедливост.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 20 – 0819 – 002728 от
06.08.2020 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – гр. Варна следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и
въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, на въззиваемата страна
ОД на МВР – гр. Варна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лева
(осемдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20 – 0819 – 002728 от 06.08.2020 г., издадено от Началник група
към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на И.И.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 17, на основание
разпоредбата на чл. 179, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 5, предл.
4 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 лева (двеста лева) за това, че около 14:30 часа на 15.06.2020
г. в гр. Варна, по ул. „Мургаш“ в посока към магазин „Алати“
управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № В 5292 НХ,
като на кръстовището с бул. „Трети март“ извършва маневра десен завой при
наличие на пътен знак Б2 от Закона за движение по пътищата и не пропуска
движещия се по път с предимство, обозначен с пътен знак Б3 от Закона за
движение по пътищата лек автомобил „Сузуки“ с рег. № В 4788 НА и причинява пътно
– транспортно произшествие с материални щети – нарушение на разпоредбата на чл.
50, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА И.И.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 17 ДА ЗАПЛАТИ на ОД
на МВР – гр. Варна парична сума в размер на 80 лева (осемдесет лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение в
производството по НАХД № 3831 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: