Р Е
Ш Е Н
И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№……………Гр. София, 03.09.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-в въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на тринадесети февруари
две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ : Елена Иванова
Златка Чолева
при секретаря
Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 16 274
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение № 251924 от 22.10.2019г., постановено по
гр.дело № 32526/ 2019г. по описа на СРС, 70 състав, с което
са отхвърлени предявените от И.А.Б.-М.
обективно кумулативно съединени искове срещу Д. фонд „З.“, както следва: 1/ иск
с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ , с предмет – признаване за
незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено с заповед № 70/
17.05.2019г. на Изпълнителния директор
на Д. фонд „З.“ ; 2/ иск с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ – за възстановяване на
ищцата на длъжността, заемана преди уволнението- „заместник изпълнителен директор на Д. фонд „З.“ и 3/
иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 от КТ , вр. с чл.225,ал.1 от КТ – за
заплащане на сумата от 26 880,00лв. като обезщетение на ищцата за времето
на оставане без работа в резултат на уволнението за периода 21.05.2019-
21.11.2019г.
Въззивникът-ищец И.А.Б.-
М. заявява искане за отмяна на
атакуваното първоинстанционно решение, като незаконосъобразно и неправилно.
Поддържа неправилност на извода на първата инстанция, с който е прието, че е
налице законосъобразно взето решение от избирателното тяло за прекратяване на
трудовото й правоотношение, възникнало от избор. Възразява, че от ответника , в
съответствие с носената от него доказателствена тежест , не е установено
решението за прекратяването на трудовото й правоотношение да е взето от Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ при
наличието на законово изискуемия кворум и с законово изискуемото мнозинство.
Твърди, че липсват и доказателства лицата, които са присъствали на заседанието,
на което е взето процесното решение , да са членове на УС на ДФ „Земеделие“.
Счита, че дори да се приеме за доказан фактът, че лицата, взели участие в
заседанието на УС, са действително негови членове, то липсва данни за
проведеното гласуване и резултатите от него. Намира за необоснован извода на
първата инстанция, с който е прието, че след като протоколът от заседанието на
УС не е оспорен от нейна страна – той служи като доказателство за законност на
уволнението. Твърди, че протоколът представлява частен документ и като такъв
може да бъде оспорен само по отношение на неговата автентичност. Поддържа, че от нейна страна в конкретния случай
автентичността на документа не се оспорва, но това не може да обоснове извод,
че посочените в документа лица имат правото по закон да присъстват и формират кворум на УС на ДФ
„Земеделие“, както и да гласуват и да
формират валидни решения на този
орган. Счита, че това са въпроси по
съществото на правния спор и са предмет на обсъждане в рамките на устните
състезания, когато са заявени и от нея. Поддържа, че в нарушение на процесуалните
правила от първата инстанция с обжалваното решение не са обсъдени тези нейни
възражения, свързани с разрешаването на правния спор по същество. Въззивницата-ищца моли настоящата инстанция да
вземе предвид обстоятелството, че протоколът от заседанието на УС на ДФ
„Земеделие“ е представен от ответника едва с отговора на исковата молба, поради
което и тя не би могла да се позове в
исковата молба на факти, които не са й били известни. Твърди, че в исковата молба ясно е релевиран довод за незаконност на
уволнението, поради неспазена от ответника процедура по вземане на валидно
решение от управителното тяло. С изложените доводи въззивницата-ищца мотивира
искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на
друго, с което предявените искове да бъдат уважени с присъждане на направените
по делото разноски.
Въззиваемият - ответник ДФ „Земеделие“ оспорва
жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на обжалваното
решение като законосъобразно и правилно по съображения, подробно развити в
писмения отговор, подаден в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. Поддържа, че правилно с обжалваното решение
е прието, че представения по делото протокол от заседанието на УС доказва
вземането на валидно решение за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата- при наличието на законово установения кворум и със законово
установеното мнозинство. Поддържа, че
именно УС е компетентния по закон орган за вземането на това решение. Счита, че правилно от първата инстанция не са
обсъдени като преклудирани заявените от ищцата за пръв път в хода на устните
състезания възражения , свързани с оспорването на протокола за взетите решения
от УС. Твърди, че след като документът е
представен от него с отговора на исковата молба и препис от този отговор и доказателствата към
него са връчени на ищцата, то същата е следвало да оспори документа в хода на
съдебното дирене, в рамките на което се събират доказателствата по делото. На следващо място поддържа, че протоколът от
заседанието на УС представлява официален писмен документ, поради при оспорване
на автентичността му, заявено от ищцата – тежестта за доказване на тези
неавтентичност е на ищцовата страна, съгласно нормата на чл.193,ал.3 от ГПК. На последно място твърди, че
неоснователно е възражението на ищцата , че не е била запозната със
съдържанието на протокола, тъй като на ищцата като дългогодишен служител на ДФ
„Земеделие“ е известен фактът, че всички протоколи от заседанията на УС са публично достъпни на интернет страницата
на ДФ. Заявява искане за присъждане на
разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение. При
условията на евентуалност – в случай, че съдът намери жалбата за основателна,
поддържа възражение по чл.78,ал.5 от ГПК
– за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от въззивницата-ищца.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните
по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3
от ГПК, приема за установено следното:
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване първоначални искови претенции с правно основание
чл.344,ал.1,т.1 от КТ и чл.344,ал.1, т.3, вр. с чл.225,ал.1 от КТ.
С
решението на СРС исковите претенции са отхвърлени като основателни, като е
прието, че уволнението на ищцата, извършено на основанието по чл.338 от КТ е
законно- решението за прекратяване на възникналото от избор трудово
правоотношение е взето от компетентен орган, който не е длъжен по закон да
мотивира това решение.
При извършената проверка по реда на чл.269,
предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Ето защо, съдът приема, че дължи произнасяне по съществото
на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е
ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият
съдебен напълно споделя правните изводи на първата инстанция, с които е
мотивирана неоснователността на предявените искове, изведени при правилно
установена , съобразно събраните по делото доказателства , фактическа обстановка. Ето защо и на
основание чл.272 от ГПК, препраща към тези мотивите на първоинстанционния съд.
В допълнение на тези мотиви и във връзка с доводите, заявени с въззивната
жалба, настоящата инстанция приема следното:
Между
страните по делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че ищцата е заемала по трудово правоотношение с ответника изборна
длъжност, съгласно нормата на чл.19,ал.1,т.2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, поради което сключеният с нея трудов договор
/наименован споразумение/ под № 12/ 13.03.2017г. попада в приложното поле
на чл.83,ал.1 от КТ, вр. с с чл.86,ал.1
от КТ.
Правният спор между страните е относно
законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на
специалното основание по чл.338 от КТ по
отношение на трудово правоотношение, възникнало от избор – „отзоваването от
изборното тяло“ . Основателен е доводът
на ищцата , че в доказателствена тежест на ответника, съгласно правилото на
чл.154,ал.1 от ГПК, е установяване законосъобразността на прекратяването на
трудовото правоотношение, както правилно е прието и с обжалваното решение.
Установяването на тази законосъобразност е обусловена от наведените от ищцата
оспорвания с исковата молба, с оглед на които ответникът дължи реализирането на
доказването, като съдът следи служебно за спазването само на императивните
правни норми, които са приложими в
конкретния случай. При настоящия казус съдът не установява нарушение на както
на императивните правни норми по КТ,
като липсват установени такива в приложимия специалните закони- Закона за
подпомагане на земеделските производители. По отношение на наведените от ищцата
оспорвания на законосъобразността на процесното „отзоваване“ по чл.338 от КТ,
те са две: 1. Първото, касае твърдяна липса на мотиви за прекратяване на
трудовото правоотношение, което основание ищцата не поддържа във въззивното
производство, с оглед заявените доводи с жалбата, от които съдът е ограничен,
съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК. А по отношение на това основание
законосъобразно първата инстанция и в
съответствие с константната съдебна практика е приела, че такова мотивиране не
се дължи от изборното тяло - постановените по реда на чл.290 от ГПК : Решение № 90/ 10.04.2017г. по грдело №
3982/2016г. на ІV ГО на ВКС и Решение № 112/ 05.07.20107г. по гр.дело №
3433/2016г. на ІІІ ГО на ВКС. 2. Второто
твърдяното от ищцата основание, с което е обоснована незаконосъобразността
на прекратяването на трудовото
правоотношение е общо формулирано -
неспазване на процедурата по прекратяването на трудовото
правоотношение. В хипотезата на прекратяване
на това правоотношение на специалното приложимо в случая основание по чл.338 от КТ дължимата от съда проверка е ограничена единствено до това дали решението е
взето от изборното тяло- оправомощения по закон орган. В този смисъл е и
съдебната практика- горепосочените две решения на ВКС. В конкретния случай решението за „отзоваване“
на ищцата е взето от оправомощеното по закон изборно тяло по чл.19,ал.1,т.2 от
Закона за подпомагане на земеделските производители- Управителния съвет на ДФ
„Земеделие“. Наличието на изискуемия кворум и мнозинство при вземане на
решението от УС за отзоваване на ищцата,
дори да се приемат, че се включват в общо наведеното от ищцата оспорване на
законосъобразността на уволнението с исковата молба- неспазена процедура по прекратяване на трудовото правоотношение,
/макар оспорването да е конкретизирано
след приключване на съдебното дирене, в рамките, на което ищцата е могла да
заяви същото, доколкото е получила препис от протокола от заседанието на УС
като част от връчените й приложения към отговора на исковата молба преди
първото съдебно заседание/, са извън
дължимата от съда проверка, тъй като не
могат да бъдат предмет на инцидентна проверка от съда. В този смисъл - Определение № 828 / 22.11.2017г. по гр.д.№ 2629/2017г. на ІІІ ГО на ВКС. Нещо повече, както правилно
е прието и с обжалваното решение, в конкретния случай от представения по делото
протокол от заседанието на УС под № 141 от 16.05.2019г. , който не е оспорен от
ищцата по отношение на неговата
автентичност, е видно, че на
заседанието, на което е взето решението за отзоваване на ищцата са присъствали
9 от указаните в протокола членовете на УС от общо 11 членове по чл.18, ал.2 от
Закона за земеделските производители. Т.е.- налице е законоустановения кворум
от 2/3 , изискуем от чл.19,ал.3 от същия закон. На следващо място, доколкото
тези 9 членове на УС са подписали протокола за взетите на заседанието решения и
в протокола липсва отбелязване за гласували членове на УС „против“ или „въздържали си“ по взетите решения, съдът приема, че решенията са взети единодушно- с пълно
мнозинство, с което е изпълнено условието на чл.19,ал.3 от Закона за
подпомагане на земеделските производители относно изискуемото мнозинство. На последно място, преклудирано се явява заявеното от ищцата за
пръв път в рамките на устните състезания по делото пред първата инстанция възражение за липса на
доказателства , че указаните в протокола от заседанието на УС лица не са негови
членове, доколкото това възражение не касае процедурата по вземане на решението
на УС по отзоваване, /релевирана като
нарушена с исковата молба/, а процедурата по конституиране на самия орган- УС.
Ето защо и законосъобразно това възражение не взето предвид и зачетено от
първата инстанция при постановяване на обжалваното решение.
С оглед изложените мотиви,
настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ
се явява неоснователен и като такъв правилно е отхвърлен с обжалваното решение
и като последица от това- правилно са отхвърлени като неоснователни и
обусловените от него претенции по чл.344,ал.1, т.2 и т.3 от КТ.
По
разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3
от ГПК въззивникът-ищец дължи на въззиваемия – ответник направените от
последния разноски по делото във въззивното производство в размер на 100,00лв.-
юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 251924 от 22.10.2019г., постановено по гр.дело № 32526/ 2019г. по описа на СРС, 70 състав.
ОСЪЖДА
И.А.Б.-М.
да заплати на Д. фонд „З.“ – сумата от 100,00лв. - разноски по
делото за въззивното производство, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.