Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
24.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесети и осми октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №10016/2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н.С.А.,
с която са предявени срещу З.Л.И. АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ за сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 450
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие,
осъществено на 18.12.2015 г. Претендира законната лихва от
датата на деликта и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че е пострадала при произшествие,
осъществило се на 18.12.2015 г. по вина на лице, гражданската отговорност на
което е застрахована при ответника. Претендира причинените й неимуществени
вреди от понесени болки и страдания от причинените при произшествието телесни
увреждания, както и имуществените вреди, изразяващи се в разходи за лечение.
Ответникът оспорва предявените искове. Оспорва
ищцата да е претърпяла сочените вреди в причинна връзка с противоправно
поведение на застрахования водач. Позовава се на съпричиняване. Оспорва
претенцията за мораторна лихва, предявява възражение за
изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
и правна страна:
По иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./, като нормата е приложима към спорното материално правоотношение,
предвид §22 ПЗР на КЗ, според който част ІV на КЗ /отм./ се прилага за
застрахователни договори, сключени до влизане в сила на действащия към момента
на постановяване на настоящото решение КЗ /обн. ДВ, бр.102 от 29.12.2015 г./. Предявеният иск се основава на сключен преди 01.01.2016 г.
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
С влязла в сила присъда от 12.11.2019 г. на РС –
Гоце Делчев по НОХД № 669/2016 г. Х.А.З.е признат за виновен в това, че на
18.12.2015 г. на кръстовището на Път III 197 и Път №19742, при управление на лек
автомобил „Опел“ рег.№ ****, е нарушил правилата за движение – чл.47 ЗДвП, като
не пропуснал движещият се по път с предимство лек автомобил „Форд“, управляван
от М.Д.Н., с което причинил лека телесна повреда на Н.С.А., изразяваща се в счупване на челюст, което е довело до затрудняване на
дъвченето и говоренето.
По силата на чл.300 ГПК присъдата е задължителна
за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което за настъпване на
увреждането по механизма, приет от наказателния съд, авторството и причинените
съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от влязлата в сила присъда.
От заключението на съдебно-медицинската
експертиза се установява, че вследствие на произшествието Н.С.А. на 12 г. е
получила следните травматични увреждания: „Мозъчно
сътресение от лека степен. Фрактура на лявата зигоматична кост. Хематом на лявата зигоматична област на лицето“. Травматичните увреждания се дължат на упражнен удар на главата на ищцата
в намиращата се пред нея облегалка на седалката на водача. Непосредствено след
ПТП А. временно е загубила съзнание, но бързо е дошла в съзнание, като се е
оплакала от болки и „щракане“ на лявата част над горната челюст. Това е дало
основание на лекуващите лекари и хирурзи да извършат всички видове изследвания
и консултации, да установят точните увреждания и да проведат адекватно
оперативно лечение. Спешна медицинска помощ, болнично и оперативно лечение
пострадалата е получила в Отд. „Лицево-челюстна хирургия“ на УМБАЛСМ „
Н.И.Пирогов“. Постъпила с оплаквания от силни болки и асиметрия на лявата част
на лицето, изтръпване на горните зъби и невъзможност да отваря устата си.
Установени са били следните телесни увреждания: „Фрактура на лявата зигоматична (скулна) кост на
лицевия череп. Хематом на лявата скулна област налицето“. Освен описаните по-горе травматични увреждания,
други при ищцата не са били констатирани. Не са били установени и придружаващи
или предходни заболявания. Пострадалата е оперирана на 21.12.2015 г., извършено
е „ открито наместване на счупената скулна кост чрез
„кука на Ламберг по метод на Щтрохмаер
и поставен шев на раната.“ Включена е била инфузионна,
антибиотична, седативна и обезболяваща терапия. В следоперативният период пострадалата
не е можела да говори и да се храни с твърди храни, затова е била назначена
течна храна. След гладко протекъл следоперативен период,
пострадалата е била изписана от болницата на 22.12.2015 г., като лечението и е
продължило амбулаторно с превръзки, предписан течен хранителен режим,
антибиотици и обезболяващи лекарства. Издаден болничен отпуск за временна
нетрудоспособност. Общо лечебният и възстановителен период на всички телесни
увреждания при ищцата е продължил 2 месеца. По време на лечебният и
възстановителен период ищцата е търпяла – болки и страдания, като най-интензивни
те са били през първите 2-3 седмици непосредствено след злополуката и
проведената лицево-челюстна операция. Интензивни са били болките през първите 2
седмици в началото, когато пострадалата е започнала да употребява по-твърди храни.
Извън посочените периоди ищцата е търпяла само спорадични болки при по-твърди и
студени храни, както и при говор. Постепенно болките са намалили интензивността
си и са останали единични, влияещи се от влажно и студено време, както и след
грешки в диетата. Към момента съгласно експертизата щцата
не търпи болки в зоната на фрактурата, тъй като костта е зараснала окончателно,
без да влияе върху храненето и говора. Понесеният дискомфорт се изразява в
невъзможност за храненен с твърди храни през първите 30-40
дни - ищцата е използвала е течна и пасирана храна и се е хранила със сламка, не
е можела да говори, поради временната имобилизацията
(обездвижване) на горната челюст и тясната и връзка с фрактурата на лявата зигоматична кост. По делото не са ангажирани
доказателства за някакви негативнви последици
ли усложнения от процесните увреждания. Към настоящият момент при ищцата не се
забелязват някакви негативни последици или трайни промени от полученото
счупване на лявата скулна кост на лицевия череп. От
извършената лицево-челюстна операция има остатъчен траен белег, който по вид е
пожизнен и видим, затова се окачествява от вещото лице като траен „козметичен
дефект“.
От показанията на свидетелката О.К., близка
родственица на ищцата, се установява, че в продължителен период след инцидента
ищцата е понасяла болки и дискомфорт, свързан с нарушената дъвкателна
способност, имала е главоболия, проблеми със съня, изглеждала е изплашена и
разстроена.
От съдебно-медицинската експертиза и писмените
доказателства - Фактура № **********/07.01.2015 г. се установява още, че ищцата
е направила избор на екип, който да извърши „операцията на счупената лицева
кост“, за което е заплатила сумата 450 лв. на касата на болницата. Според
експертизата този разход е необходим за правилното провеждане както на
операцията, така и на бързото и възстановяване след нея. Разходите за избор на
оперативен екип са лични и не се заплащат от НЗОК.
По изложените съображения съдът приема, че е
налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лек
автомобил лек автомобил „Опел“ рег.№ ****, което е противоправно
– водачът е нарушил чл.47 ЗДвП, с което е причинил по непредпазливост телесни
увреждания на ищцата. От заключението на СМЕ по делото се установи причинната
връзка между произшествието и получените от ищцата увреждания. Претърпените
неимуществени вреди се потвърждават от свидетелските показания по делото.
Поради това съдът приема, че е налице деликт, извършен от водача Х.А.З.при
управление на лек автомобил „Опел“ с рег.№ ****.
Безспорно е по делото, че към момента на
процесното ПТП за лек автомобил „Опел“ с рег.№ **** е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила и
ответника, поради което съдът приема, че към момента на произшествието е било
налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
тях, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от
делинквента вреди на трети лица.
Поради изложеното съдът приема, че в полза на ищцата
е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на
основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти: вида на уврежданията;
интензитет и продължителност на болката; проведеното лечение; период на
възстановяване и как уврежданията са й се е отразили с оглед нейната възраст,
начин на живот и среда. От заключението на експертизата се установи, че ищцата
е претърпяла оперативно лечение, в продължителен период е имала затруднения да
се храни и говори, към момента здравословно състояние на пострадалата е възстановено,
без данни за негативни последици или усложнения, с изключение на остатъчен
траен белег на скулата, представляващ траен козметичен дефект. При така
установените факти и преценявайки вида и характера на травматичните увреждания,
отнасяйки ги към възрастта и начина на живот на пострадалата и съобразявайки
начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и
негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в
размер на 30000 лв.
Основателна е и претенцията за имуществени вреди.
От медицинската експертиза се установява, че ищцата е извършила разноски в
размер на 450 лв., което са необходими за правилното провеждане на лечението й,
поради което в нейна полза е възникнало вземане за обезщетение за имуществени
вреди в размер на 450 лв.
Основателно е възражението на ответника за
съпричиняване. От заключението на комплексната съдебно-медицинската и
авто-техническа експертиза се установява, че към момента на процесното ПТП
ищцата е пътувала на задната лява седалка в лек автомобил „Форд“. След
нанесения удар в купето на този автомобил, тялото а ишцата
внезапно се е насочило напред и надясно, като лявата част на лицето й е
получило удар, най-вероятно в седалката на водача. От този интензивен удар
ищцата е получила уврежданията си „Мозъчно сътресение от лека степен. Фрактура
на лявата зигоматична кост. Хематом на лявата зигоматична област на лицето“. От тук следва, че към
момента на удара между двете МПС тялото на ищцата е било свободно движещо се,
т.е. тя е пътувала без поставен предпазен колан. Ако ищцата беше пътувала с
правилно поставен обезопасителен колан, движението на тялото й щеше да е
ограничено в предна посока и главата й нямаше да може да достигне намиращата се
пред нея облегалка на предната седалка. Съгласно заключението при правилно
поставен предпазен колан ищцата щеше пак да получи травматични увреждания, но
те щяха да са по-леки по вид и тежест. По изложените съображения съдът приема,
че е налице съпричиняване, което следва да се определи в размер на 1/5.
По изложените съображения исковете следва да се
уважат както следва: за неимуществени вреди - за сумата от 24000 лв., за
имуществени вреди – за сумата от 360 лв. и да се отхвърлят до пълните предявени
размери, съответно от 60000 лв. и от 450 лв.
Върху така определеното обезщетение се дължи законна лихва от датата на
деликта – при действието на КЗ (отм.) лихва за
забава върху обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу
застрахователя се дължи от датата на увреждането (решение № 200 от 22.11.2010
г. по т.д. № 84/2010 г. на ВКС, II т.о.; решение № 6 от 28.01.2010 г. по т.д. №
705/2009 г. на ВКС, II т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК). Неоснователно
е възражението за изтекла погасителна давност – искът е предявен на 23.07.2018
г., т.е. преди да изтече предвидената в чл.111,б.„в“ ЗЗД 3-годишна погасителна
давност. Ето защо върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди
ищцата има прав на законната лихва, считано от 18.12.2015 г.
По разноските:
На процесуалния представител на ищцата следва да
се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 944,38
лв. адвокатско възнаграждение.
На ответника следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 477,62 лв.
разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска – за експертизи и
юрисконсултско възнаграждение (което съдът определя общо в размер на 300 лв.).
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1010 лв. – държавна такса,
както и сумата от 250 лв. разноски по делото.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес: ***, да заплати на Н.С.А.,
ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.),
сумата от 24000 лв., представляваща
обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 18.12.2015 г., заедно със законната лихва от 18.12.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата,
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.),
сумата от 360 лв., представляваща
обезщетение
за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за произшествие, осъществено на 18.12.2015 г., заедно със законната лихва от 18.12.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до
пълния предявен размер от 60000 лв. и иска за
имуществени вреди – за разликата до пълния предявен размер от 450 лв.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес: ***, да заплати на Адвокатско дружество „В., У.и
партньори“ на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 944,38
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА Н.С.А., ЕГН:**********, да
заплати на З.Л.И. АД, ЕИК ******, със седалище и адрес: ***, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 477,62 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Л.И.
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес: ***, да заплати
по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1010
лв., представляваща държавна такса и сумата от 250 лв., представляващи
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: