РЕШЕНИЕ
№ 22585
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110140758 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.410, ал.1,
т.2 КЗ, във вр.чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. В писмения отговор ответникът е
релевирал възражение за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от „********“ АД срещу ********“
два обективно съединени осъдителни иска, както следва: 1/ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 626,78 лева - главница, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № ********, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.07.2024 г. до окончателното
изплащане; 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 217,60 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 02.07.2021 г. до 02.07.2024 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 25.07.2020 г., около 22:00 часа, по време
на движение от ******** към ******** преминаване през прохода ********,
автомобил марка ********, модел ******** управляван от Д. Е. Д. преминава през
несигнализиран и необезопасен участък с паднали скални късове, които не могъл да
избегне. В резултат на удар в препятствия на пътя, на превозното средство били
нанесени материали щети. Поддържа, че гореописания автомобил имал сключена
застраховка „Каско“ в ищцовото дружество, поради което собственикът подал искане
за обезщетяване на вредите. В застрахователното дружество била образувана щета №
********, по която след извършени калкулации относно вложените част и труд за
ремонт на автомобила, на 27.08.2020 г. на сервиза била изплатена сумата от 616,78
лева. Ищецът претендира към тази сума и 10,00 лева – за разходи по ликвидационната
1
дейност на дружеството. Предходното обусловило суброгиране в правата на
застрахования и правен интерес от регресен иск срещу отговорното за настъпването на
застрахователното събитие лице. Според ищеца това е именно ответника, тъй като
ПТП е реализираното на път - част от републиканската пътна мрежа, който съгласно
Закона за пътищата се поддържа от ответната Агенция. Ищецът сочи, че на 18.09.2020
г. до ответника било изпратено писмо, съдържащо покана за плащане на
горепосочената сума, но въпреки, че било получено на 24.09.2020 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда, плащане не е постъпило. По изложените в исковата
молба доводи и съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск
за главница и акцесорния – за заплащане на обезщетение за забава върху главницата.
Претендира и сторените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК срок ответникът оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва вредите да са настъпили в резултат на
описаното ПТП, оспорва наличието на валиден застрахователен договор към датата на
настъпване на ПТП-то, плащането на застрахователното обезщетение, както и
механизма на ПТП. Поддържа се становище, че в посочения в исковата молба период
е извършена поддръжка на пътищата от републиканската пътна мрежа на територията
на Област ******** и не е допуснато падането на скална маса върху пътното платно.
Алтернативно се поддържа, че падналата скална маса представлява форсмажорно
обстоятелство, което е основание за отпадане отговорността на ответника. Оспорва
причинната връзка между деянието е настъпилите вреди, за които се сочи, че не са
определени по вид и размер. Оспорва се и твърдяното от ищеца плащане на
застрахователно обезщетение с доводи, че липсват доказателства за това. Поддържа се
становище, че настъпването на ПТП-то не е подкрепено с доказателства, тъй като не е
съставен протокол за ПТП. По изложените в отговора съображения се иска отхвърляне
на предявените искове и присъждане на разноски, включително за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представена комбинирана застрахователна полица № ******** за
сключена застраховка „Каско“, от която се установява, че товарен автомобил марка
„********“, модел ******** е имал валидна застраховка към датата на ПТП-то,
сключена с ищцовото дружество. Към полицата са представени и приложимите Общи
условия.
По делото са представени документите, съдържащи се в преписката по
образуваната щета при ищеца, въз основа заявление за изплащане на обезщетение за
вреди на МПС от 29.07.2020 г., а именно – опис-заключение по щета, , пис на щетите
по претенция, доклад по щета, възлагателно писмо, фактура.
2
По делото е приложено преводно нареждане от 27.08.2020 г., от което се
установява, че ищецът е заплатил на сервиза, извършил ремонт на автомобила, сумата
по образуваната преписка по щета и издадена фактура.
По делото е приложена регресна покана, с която ищецът е поканил ответника да
му възстанови изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 626,78 лева.
Видно от приложената към поканата разписка е, че същата е получена от адресата на
24.09.2020 г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д. Е. Д. –
водач на увредения лек автомобил.
В показанията си св.Д. разказва, че през 2020 г. /не си спомня точна дата/
пътувал със семейството си в посока ******** към гр.********, през прохода
********. След един от завоите от почти 180 градуса, на пътя забелязал паднали
камъни, които не успял да избегне. Минавайки над тях, същите ударили в
предпазващата двигателя кора и скоростната кутия. Свидетелят разказва още, че
поради множеството завой на пътя, управлявал с „нормална“ скорост. Не си спомня да
е имало предупредителни знаци за препятствие по пътя, но и друг път е виждал
паднали камъни на пътя. Доколкото си спомня камъните били само върху лентата на
пътното платно, в която се движел, но имало и насрещно движение. След инцидента
спрял, за да погледне какво се е случило, избутал камъните в страни, но не е
уведомявал полиция. След завръщането си ******** уведомил застрахователя на
автомобила. Не си спомня как е било уредено плащането на щетите, но автомобилът
бил ремонтиран.
По делото е изслушано и прието заключение на автотехническа експертиза, в
което вещото лице, след анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства е посочило, че най-вероятен механизъм на настъпване на процесното
ПТП е в резултат на преминаване на автомобила през паднали камъни, необезопасени
и необозначени, което и довело до удар в долната част на каросерията на автомобила –
корите под двигателя и купето в лявата част. Съгласно заключението, щетите по
автомобила са в причинно-следствена връзка с процесното застрахователно събитие и
последица от него. Вещото лице е посочило, че стойността на нанесените щети по
автомобила, увеличени с разходи по ликвидация в размер на 10,00 лева, са както
следва: при възстановяване в сервиз на официален представител – 626,78 лева, а при
възстановяване при средни пазарни условия – 385,18 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, във вр.чл.49 ЗЗД, вр.чл.45
ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
3
да установи при условията на пълно и главно доказване следните групи
правопораждащи факти: 1) сключен застрахователен договор за имуществена
застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на
ПТП; 2) плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3)
отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за
което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди,
причинна връзка между деянието и вредите; 4) размера на причинените вреди; и 5)
отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък.
Вината се предполага – чл.45, ал.2 ЗЗД, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наведените в писмения
отговор правоизключващи възражения, включително наличието на съпричиняване от
страна на увредения.
Настоящият съд приема, че от представената по делото застрахователна полица
безспорно се установява наличието на валидна към 25.07.2020 г. застраховка „Каско“
на МПС по отношение на товарен автомобил „******** ******** рег. ********.
Неоснователни са доводите на ответника, че по делото няма доказателства за влизане
в сила на застрахователния договор, тъй като не е платена цялата застрахователна
премия. Видно от застрахователната полица е, че премията не е разсрочена, а е платена
еднократно – при сключване на застрахователния договор.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се
установява и механизма на настъпване на ПТП. Видно от показанията на водача на
автомобила е, че произшествието е настъпило поради наличие на паднали на пътното
платно камъни, които не е успял да избегне, тъй като на пътят е правел завой и е имало
насрещно движение. Следва да се има предвид, че фактът на настъпване на ПТП може
да се установи с всички допустими по реда на ГПК доказателства. С оглед
предходното, съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са
последователни, логични и съответстват със събраните по делото писмени
доказателства.
Отделно от предходното, механизмът на настъпване на ПТП е обсъден от
вещото лице при изготвянето на заключение по автотехническата експертиза. Видно от
същото е, че при анализа на доказателствената съвкупност, вещото лице приема, че
ПТП-то е настъпило именно в резултат на преминаване на автомобила през паднали
камъни, необезопасени и необозначени, което и довело до удар в долната част на
каросерията на автомобила.
При преценката му по реда на чл.202 ГПК съдът дава вяра на заключението на
САТЕ, тъй като вещото лице е изготвило същото на база на своите знания и опит,
както и въз основа на събрания по делото доказателствен материал. В случая
експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни данни, а не върху
4
предположения. Видно още от заключението е, че заявените за обезщетяване вреди се
намират в пряка и непосредствена връзка с увреждането.
Между страните не се спори, че пътят, на който е реализирано произшествието,
е републикански по смисъла на чл.3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на
основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява
дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно чл. 13 ЗДвП. Агенцията като юридическо лице осъществява дейностите по
чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е
възложил изпълнението. В случая, именно бездействието на последните във връзка с
поддържане на пътя /вкл. сигнализиране на пътя/ е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49
ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното
вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното
застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ, вследствие на
настъпилото ПТП, по автомобила са причинени увреди, чиято възстановителна
стойност възлиза на претендираната от ищеца сума.
Съдът счита за нужно да посочи, че доколкото се касае до частична увреда на
процесното МПС, а не до пълна такава (тотална щета - чл.390 КЗ ), то меродавна за
определяне размера на застрахователното обезщетението е именно възстановителната
стойност.
С оглед предходното, предявения главен иск следва да бъде уважен в
предявения размер от 626,78 лева. Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 05.07.2024 г. до окончателното
изплащане.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно възниква от
момента на изплащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата,
не е достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на чл.86 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата - чл.84 ал.2 ЗЗД.
В настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя произтича от закона и няма
конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от момента на връчване
на поканата. Ответникът е получила регресната покана на 24.09.2020 г., но в исковата
молба ищецът, при съобразяване с изтеклата кратка погасителна давност относно
акцесорното вземане, претендира лихва от 02.07.2021 г. до 02.07.2024 г. /дата
предхождаща подаването на исковата молба в съда/. Изчислено при предпоставките на
чл.162 ГПК и с помощна на калкулатор за законна лихва, находящ се на интернет
5
адрес:******** съдът определи дължимото обезщетение за забава върху
горепосочената длъжница и за периода от 02.07.2021 г. до 02.07.2024 г. в размер на
217,60 лева, т.е. в претендирания от ищеца размер. Ето защо, този иск също следва да
бъде уважен изцяло.
По възражението за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2
ЗЗД:
С оглед изводите за основателност на исковата претенция, следва да бъде
разгледано и предявеното с писмения отговор в условията на евентуалност възражение
за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява по правилото на
чл.51, ал.2 ЗЗД, само ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като
от значение е наличието на причинно - следствена връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина на последния. Кога това
поведение – действие или бездействие, е рисково и дали е допринесло за увреждането
подлежи на установяване във всеки конкретен случай, а тежестта за доказване е върху
позоваващата се на съпричиняването страна.
В конкретния случай в писмения отговор не са изложени конкретни аргументи,
като ответникът, чиято е доказателствената тежест, не проведе пълно и главно
доказване на наведеното в писмения отговор възражение за съпричиняване, въпреки
изричните указания на съда в тази насока.
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП,
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. По делото обаче не се
установява, а не се и твърди от страна на ответника, че препятствието на пътя е било
сигнализирано или обозначено по какъвто и да е начин, за да може да попадне в
хипотезата на правната норма, която се отнася до задължението на водача да спре
„пред всяко предвидимо препятствие”. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа
при управление на МПС не се включва изискване за знание за препятствия на пътя или
презюмиране за наличие на такива. Задължението да се поддържа процесната пътна
отсечка в добро състояние, годно за безопасно придвижване е в тежест на АПИ. Ето
защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални
увреждания по автомобила, е състоянието на пътя, а възражението на ответника
за съпричиняване за неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е направил разноски в общ
6
размер на 490,00 лева /за държавна такса, депозити за вещо лице и свидетел/. На
основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна
сложност и е приключило само в две открити съдебни заседания. С оглед предходното
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 590,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ********“, БУЛСТАТ ********, с адрес: ******** да заплати на
******** ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ********, на основание
чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр.чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 626,78 лева - главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ********, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
05.07.2024 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД -
сумата от 217,60 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.07.2021
г. до 02.07.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ********“, БУЛСТАТ ********, с
адрес: ******** да заплати на ********, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: ******** сумата от общо 590,00 лева, представляваща направени
разноски в производството пред първоинстанционния съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7