№ 103
гр. Русе, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Арх. Йорданов
при участието на секретаря Наталия Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Арх. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520202086 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. М. С. против Наказателно постановление
№ 22-0453-000300 / 12.10.2022 год. на началника на РУ Сливо поле при
ОДМВР - Русе, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение
по чл.140, ал.1 от с.з. са му наложени административни наказания глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца.
Редовно призован, се явява заедно с процесуален представител, който
излага съображения за незаконосъобразността на наказателното
постановление и иска от съда да постанови отмяната му.
Ответникът по делото, редовно призован, не се явява и не изпраща свой
процесуален представител.
Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема отношение по случая.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице, поради
което е допустима. Разгледана по същество се явява основателна.
1
На 05.09.2022 г. около 14:07 ч. жалбоподателят управлявал по пътя Русе
- Силистра товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № Р 99-68 КВ собственост на
„Спириев“ АД. В района на км.26+500 бил спрян за проверка от органите на
МВР, при която се установило, че от 09.08.2022 г. автомобилът е със
служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, въз
основа на получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от
Кодекса за застраховането, за липса на сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. При тези констатации срещу него бил
съставен АУАН, а впоследствие преписката изпратена на Районна
прокуратура Русе с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С
Постановление от 03.10.2022 г. прокуратурата отказала да образува
досъдебно производство и върнала материалите до наказващия орган, който
от своя страна издал обжалваното наказателно постановление.
При разглеждане на делото, съдът не констатира процесуални
нарушения в хода на проведеното административнонаказателно
производство, водещи до отмяната на наказателното постановление на това
основание.
Нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, въвежда задължение по пътищата,
отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. В тази връзка от събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото нарушение от обективна страна, тъй като е
управлявал нерегистрирано МПС.
Същевременно обаче, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП
собственикът на пътното превозно средство, чиято регистрация е прекратена
служебно, следва да бъде уведомен за това. В конкретния случай е
установено, че „Спириев“АД не е уведомено за прекратяване регистрацията
на процесното превозно средство, поради което не може да се приеме знание
за обективните елементи от състава на нарушението от страна на водача, на
когото дружеството е предоставило превозното средство за управление.
От изложеното се налага извода, че не е налице субективната страна от
състава на нарушението, тъй като жалбоподателят не е бил наясно, че
регистрацията на МПС, което е управлявал е служебно прекратена. За да е
налице нарушение, то следва да е извършено виновно, като в тежест на АНО
е да установи по безспорен начин поне наличието на непредпазливост. В
случая вината няма как да бъде предполагана, тъй като тя подлежи на
несъмнено установяване.
Така констатираната липса на субективната страна от състава на
нарушението прави същото несъставомерно, поради което
административната отговорност на жалбоподателя не следва да бъде
2
ангажирана, а наказателното постановление подлежи на отмяна.
При този изход на делото ОДМВР Русе, от чиято структура е
наказващия орган, следва да понесе направените от С. разноски за адвокатско
възнаграждение. В случая жалбоподателят заплатил адвокатски хонорар в
размер на 400 лева с начислен върху тази сума ДДС от 80 лева. АНО е
направил възражение за прекомерност, поради което възнаграждението
следва да се определи въз основа на фактическата и правна сложност на
делото и разпоредбата на чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според
която към момента на заплащане на сумата, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес, възнаграждението при
интерес до 1000 лева е не по-малко от 300 лева. В конкретния случай
процесуалният представител е изготвил жалбата срещу наказателното
постановление, а освен това е упълномощен да осъществи защита по
образуваното съдебно производство (видно от Договор за правна защита и
съдействие № 17532/31.10.2022 г.). Макар да не е участвал в проведеното
съдебно заседание, тъй като жалбоподателят се явил с друг упълномощен
адвокат (за който не се претендират разноски), същият продължава
процесуалното си представителство по делото. Не на последно място следва
да се има и предвид, че защитава жалбоподателя освен във връзка с
наложената му глоба и за още едно кумулативно наложено административно
наказание. С оглед изложеното съдът намира, че заплатеното му
възнаграждение не е прекомерно.
По повод начисления ДДС, съдът съобрази следното:
Според § 2а от ДР на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за нерегистрираните по ЗДДС
адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях
данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Във връзка
с прилагането на тази нормата има постановено Решение на СЕС от
23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 ("ЧЕЗ Електро България"
АД срещу Й.К. (C-427/16) и "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД срещу Е.Я. (C-
428/16), според което не се допуска национална правна уредба, по силата на
която данъкът върху добавената стойност се счита за неразделна част от
възнагражденията за регистрираните адвокати, ако в резултат на това тези
възнаграждения подлежат на двойно облагане с данък върху добавената
стойност.
В случая не е налице двойно облагане на възнаграждението, поради
което на жалбоподателя следва да се присъди цялата заплатена от него сума в
размер на 480 лева, включваща заплатено възнаграждение от 400 лева и
3
начислен върху него данък добавена стойност от 80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0453-000300 / 12.10.2022
год. на началника на РУ Сливо поле при ОДМВР - Русе.
ОСЪЖДА ОДМВР - Русе да заплати на Е. М. С. с ЕГН: **********
направените от него разноски в размер на 480 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе,
чрез Районен съд – гр.Русе в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4