Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.
Павликени, 16.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Павликенският
районен съд, наказателна колегия в публично заседание на 25.03.2019 година в
състав:
Председател:
Цветомил Горчев
при секретаря Боряна
Николова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 453 по описа на съда за
2018 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба, депозирана от адв. Х.Д., ВТАК, като защитник на И.П. Б.-К., ЕГН **********
*** против Наказателно постановление № ЗПУО 52 от 11.12.2018 г. на Кмета на
Община П., с което Б.-К. на основание чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 47, ал. 1, б „а“
и чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 347, ал. 2 във вр. чл. 210, ал. 1, т. 1
от Закона за предучилищното и училищно образование е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 150 лв. за нарушение по чл. 210, ал. 1, т. 1 от
Закона за предучилищното и училищно образование. В жалбата и в с.з. излага
подробни съображения за незаконосъобразност на атакувания акт и моли същият да
бъде изцяло отменен.
Ответникът
по касационната жалба – Община П. – чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата, счита същата за неоснователна и моли, като такава да бъде оставена без
уважение, а обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно да бъде изцяло потвърдено.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
оспореният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
По
делото се събраха писмени и гласни доказателства от съвкупната преценка на
които съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
На
30.05.2018
г. св. Г.Ф.Ф., главен експерт „ОСДЗ“ при
Община П. съставил срещу жалбоподателката приложения Акт за установяване
административно нарушение (АУАН) № ********от 30.05.2018 година, за това че „за
времето от 15.09.2017 година до 25.02.2018 година не е изпълнила задължението
си по чл. 210, ал. 1, т. 1 от ЗПУО да осигурява редовното присъствие на детето
си М.-М.И.К.в детска градина в с. К.“ – квалифицирано като нарушение по чл.
210, ал. 1, т. 1 от ЗПУО.
Горният
акт бил съставен по повод постъпила в Община П. докладна записка от учебното
заведение, изискана с оглед възложена от РП-П. проверка за спазване на ЗПУО.
Последната пък приключила с приложеното по делото Предложение по реда на чл.
145, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 145, ал. 3 от ЗСВ от 28.02.2018 година за
налагане санкции досежно установените нарушения.
Актът
е съставен в отсъствие на жалбоподателката, която по свидетелски показания не
се явила на изпратената й покана. В хода на съдебното следствие се установи, че
всъщност последната, в указания срок се е явила, но актосъставителят е
отсъствал – приложените справки от пропусквателния режим на сградата на
общината, депозираната молба и Сценарий, позволяващи да се направи извода
действително на 16.05.2018 година Б.-К. да се е явила в сградата на общината за
съставяне на АУАН.
След
като е съставен АУАН, свидетелите П. и Т., които работели в „една стая“ с
актосъставителя били уведомени за вида на нарушението и присъствали при
съставянето му се подписали като свидетели.
Съставеният
акт не е предявен и връчен по какъвто и да било начин на лицето, срещу което е
съставен и не е подписан – самият акт.
Липсват
по делото , не се и твърди от ответната община жалбоподателката да е търсена,
да е сменяла адреса си или да се е укривала да не й бъде връчен.
Въз
основа на съставения АУАН на 11.12.2018 година е издадено атакуваното
Наказателно постановление срещу жалбоподателкатаза това, че „за времето от
15.09.2017 година до 25.02.2018 година не е изпълнила задължението си по чл.
210, ал. 1, т. 1 от ЗПУО да осигурява редовното присъствие на детето си М.-М.И.К.в
Детска градина „Св. Св. К. и М., с. Б.“. С това виновно била нарушена
разпоредбата на чл. 210, ал. 1, т. 1 от ЗПУО, поради което и на основание чл. 52,
ал. 4 във връзка с чл. 47, ал. 1, б. „А“ и чл. 27, ал. 1 и 2 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 347, ал. 2 във връзка с
чл. 210, ал. 1, т. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование й е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева.
Изслушани
са показанията и на свидетелите Т. и П. – за начина на съставяне на АУАН.
Липсват
по делото доказателства детето К.З.А.да е дете на М. или пък тя по какъвто и да
било начин да следва да отговаря за него.
Липсват
по делото доказателства за изложеното в НП детето М.-М.И.К.да е записано да
посещава Детска градина „Св. Св. К.и М., с. Б., като нито в АУАН, нито в НП не
фигурират данни относно неговата възраст, с оглед законосъобразна преценка дали
посещението на градина, респективно предучилищното образования се явява
задължително за него.
Съдът
преди да пристъпи към разглеждане по същество на делото и да прецени
осъществено ли е описаното в наказателното постановление административно нарушение
и съответно да съпостави фактически установеното действие или
бездействие на жалбоподателката със съответната законова норма, регламентираща
същото, като административно нарушение, при извършената служебна проверка,
констатира допуснати особено съществени
нарушения на процесуалните правила,
което само по себе си е достатъчно, за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Съдът
намира, да е изтекла погасителната давност за административнонаказателно
преследване на И.П. Б.-К. по административнонаказателното производство,
образувано срещу нея с Акт за установяване на административно нарушение № **********/30.05.2018
година, въз основа на който е издадено и атакуваното Наказателно постановление
№ ЗПУО 52 от 11.12.2018 г. на Кмета на Община П., по следните съображения:
Давността
представлява изтичане на определен от закона срок, който при допълнителни
законово установени предпоставки, изключва наказателното преследване или
изпълнението на наложеното наказание. Съгласно чл. 31, ал. 7 от Конституцията
на РБ, не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на
наказанието за престъпления против мира и човечеството. По аргумент за
противното във всички останали случаи, включително за административни нарушения,
наказателното /респективно административно-наказателното/ преследване и
изпълнението на наказанието, се изключват при настъпване на давност.
Гарантирането на такъв принцип е в унисон с изискването за разумен срок за
провеждане на административнонаказателното производство, като гаранция за
спазване на правата на човека по чл.6 от ЕКЗПЧОС, за което Република България е
поела ангажимент, присъединявайки се и ратифицирайки конвенцията.
Съгласно
разпоредбата чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс /НК/, доколкото в този закон не се предвижда друго. Субсидиарното
прилагане на чл. 81 от НК и на давността като правен институт в
административнонаказателните производства по ЗАНН, по силата на препращащата
норма на чл. 11 от ЗАНН, е възприето като допустимо още с Тълкувателно решение
№ 112/16.12.1982 г по н. д. № 96/1982 г, ОСНК на ВС. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В същата
разпоредба и в ал. 2 на чл. 34 от ЗАНН, както и в някои специални закони, по
отношение на определени категории административни нарушения са предвидени и
по-дълги срокове, след изтичането на които не следва да се образува
административнонаказателно производство. Посочените срокове отразяват
спецификата на обществените отношения, защитени чрез обявяване на деянията,
които ги увреждат, за административни нарушения и представляват изрична
нормативна уредба, спрямо която не е необходимо да се прилага НК по смисъла на
чл. 11 от ЗАНН. Конкретно за давността ЗАНН регламентира уредба в две хипотези:
в разпоредбите на чл. 34 ЗАНН, които се отнасят до административнонаказателното
производство в частта, която се развива пред административнонаказващия орган и
по отношение на изпълнение на наказанието по влязло в сила наказателно
постановление, с което е наложено наказание "глоба" (чл. 82 ЗАНН).
В
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН са предвидени сроковете, с
изтичането на които не може да се образува административнонаказателно
производство пред административнонаказващия орган или образуваното такова
следва да се прекрати – ако до три месеца от откриване на нарушителя или с
изтичането на една година от извършване на нарушението (в закона изчерпателно
са посочени нарушенията, за които срокът е две години) не е съставен акт за
установяване на административно нарушение, то административнонаказателно
производство не се образува, както и че същото се прекратява, ако в шестмесечен
срок от съставянето на акта не е издадено наказателно постановление. Тези
срокове подлежат на проверка от съда, който следи служебно за спазването им и
при констатирано несъобразяване с тях от наказващите органи административното
наказание се отменя поради допуснати процесуални нарушения.
С
Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се прие, че е
недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след
неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна
несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със
значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните
нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от
извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са
например престъпленията против личността. В този смисъл институтите на
давността в двете й разновидности - преследвателна погасителна давност, след
изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира
правомощията си по административно-наказателното правоотношение и изпълнителска
давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да
реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция - намират
приложение и в административно наказателния процес, независимо дали имат
изрична уредба в ЗАНН.
Трайно
установено положение, както в теорията, така и в практиката е че
преследвателната погасителна давност ограничава във времево отношение
възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с
влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната отговорност на
дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е
довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 НК и тече до реализиране
на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в
сила акт. В чл. 34 ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които прекъсват
обикновената погасителна давност- издаването на АУАН и издаването на НП.
Предвидени са и специални давностни срокове за извършване на тези конкретни
действия три месечен / съответно едногодишен за издаване на АУАН и шест месечен
за издаване на НП.
Следва
да се посочи, че Тълкувателното постановление, съгласно чл. 130, ал. 2 от
Закона за съдебната власт, е задължително за органите на съдебната власт.
По
подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове се погасява
възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по
административнонаказателното правоотношение. В случая към 30.11.2018 година
изтекла давността, предвидена в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като АУАН е издаден
на 30.05.2018 година. Административнонаказателното преследване е било погасено
по давност преди издаването на НП, поради което правото на държавата да накаже
дееца за това нарушение се е погасило, респ. само на това основание обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова подлежи на
цялостна отмяна, а административнонаказателното производство на прекратяване.
Извън
така изложените съображения се констатират и множество други нарушения на
процесуалните правила, водещи до драстично ограничаване правото на защита на
жалбоподателката, както следва:
В
чл. 40 от ЗАНН подробно е описана последователността и предпоставките, при
които актът се съставя в отсъствието на нарушителя, както
и че след съставянето на акта, същият следва да се предяви и подпише от лицето,
срещу което е съставен акта, подробно
разписано в чл. 43 от ЗАНН.
Така
ал. 2 на чл. 40 от ЗАНН допуска, че когато нарушителят е известен, но не може
да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта това да става в
негово отсъствие, но както е изложено по-горе в случая не са налице
предпоставките за това – напротив жалбоподателката се е явила и в срока е
представила молба, но съставянето на акта се е отложило поради ангажираност на
актосъставителя и липсват каквито и да било доказателства по делото И.П. Б.-К.
да е била канена за нова дата на съставяне на акта.
След
така незаконосъобразното съставяне на акта следва и друго, също така особено
съществено нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН,
като съставеният в отсъствие на жалбоподателката акт не й е бил
предявявен. Това се установява по безспорен начин от приложения АУАН и липсата
отново на каквито и да било доказателства по делото да е сторен поне опит за
такова предявяване. Видно от последващото връчване на НП, отново в нарушение
правилата на ЗАНН, на адреса си тя го е получила, което навежда на извода, че
за предявяване и връчване препис от акта служителите на ответника никакви
усилия не са положили.
Не
е налице отказ акта да бъде подписан от нарушителя, тъй като въобще не е бил
търсена за предявяване и връчване на съставения акт.
Разпоредбата
на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН гарантира правото на нарушителя да се запознае със
съдържанието на АУАН. Въпреки разпоредбите на закона, след съставянето на
процесният акт, жалбоподателката въобще не е търсена за предявяване и подписване на акта. С
неизпълнение на задължението си актосъставителя да предяви акта на жалбоподателката
и да я запознае със съдържанието му, е
допуснал съществено процесуално нарушение.
От
гореизложеното несъмнено следва, че не е спазено изискването на закона за
предявяване на акта за установяване на административно нарушение на нарушителя.
При това положение административнонаказващият орган е следвало да върне акта на
актосъставителя, но не е сторил това и при неспазване на процесуалните правила
е пристъпил към издаване на наказателно постановление. В резултат на това на
нарушителя е наложено административно наказание, без да бъде дадена възможност
на същия да се запознае със съдържанието на акта, да направи своите възражения
при съставянето на акта, да направи писмени възражения по акта и да представи
доказателства в предвидения от закона срок, и в крайна сметка е нарушен
принципът на правото на защита, с което се ползват гражданите за защита на
законните си интереси и права. Налице
е нарушение и на предвиденото в закона производство
за налагане на административно наказание, а именно - не е спазена разпоредбата
на чл. 52, ал. 2 ЗАНН, съгласно която административнонаказващият орган следва да върне акта веднага на
актосъставителя, когато установи, че актът не е предявен на нарушителя,
изискване на закона което е императивно и неспазването му представлява
съществен недостатък на постановлението, обуславящ неговата
незаконосъобразност. По този начин правото на защита на лицето, за което се
твърди, че е нарушител, е било съществено ограничено. Същото не е имало
възможност да се защити нито пред актосъставителя, нито пред
административнонаказващия орган. Самият административнонаказващ орган е
следвало да констатира допуснатите нарушения и да върне преписката на
актосъставителя за надлежното му връчване.
При
съставяне на атакуваното НП АНО е допуснал отделно и отново особено съществено
нарушение, тъй като е съставил НП за което не е съставен АУАН – последният е
съставен за това, че детето не посещава детска градина в с. К., а НП за детска
градина в с. Б. - допуснато е съществено несъответствие между акта за
установяване на административното нарушение и наказателното постановление при
описване на нарушението до степен да става дума за две отделни различни
нарушения и соченият за нарушителят е лишен от възможността да разбере какво е
нарушението, което е извършил, поради което ограничава правото му на защита и
препятства предоставената на административно-наказаното лице от закона
възможност да го упражни, чрез оборване на фактическите констатации в
наказателното постановление.
Ето
защо НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено, без съдът да разглежда
по същество въпроса има ли извършено административно нарушение.
Посочените
по-горе нарушения на разпоредбите на ЗАНН са абсолютни, неотстраними и са
достатъчни за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Въз
основа на изложените мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, без да се обсъждат въпросите касаещи по
същество наличието или не на извършване на административно нарушение. Тези
въпроси следва да бъдат обсъждани само при законосъобразно протекъл процес на
административно наказване.
Въпреки
това намира за необходимо да изложи и следното – липсват каквито и да било
доказателства И.П. Б.-К. да е извършила вмененото й нарушение, особено пък по
отношение посещение на детска градина в с. Б., както и че детето е на възраст,
обосноваваща задължително посещение на такава, като тук съдът съобрази нормата
на чл. 8, ал. 1 от ЗПУО. Впрочем съставянето на АУАН и НП по този начин е
поредното нарушение процедурните правила - соченият за нарушителят е лишен от
възможността да разбере какво е нарушението, което е извършил, поради което
ограничава правото му на защита и препятства предоставената на
административно-наказаното лице от закона възможност да го упражни, чрез
оборване на фактическите констатации в наказателното постановление.
Констатираният порок относно населеното място и непосочването на съставомерен
признак на нарушението в съдържанието на АУАН и НП не може да бъде възприет
като техническа грешка, тъй като в нормите на ЗАНН и НПК, действащи към момента
на извършване на нарушението и издаване на НП, законодателят не е предвидил
института "Техническа грешка", респ. не е регламентирал правна възможност
за нейното поправяне. В този смисъл несъответствието на посочената в
постановлението фактическа обстановка, касателно детето, с действителната
такава, няма как да бъде приета за техническа грешка. Недопустимо е в рамките
на съдебното производство, основавайки се на фактите, които са установени от
събраните доказателства по делото, да се санира този порок в постановлението,
тъй като така би се променил елемент от обективния състав на нарушението, за
което жалбоподателят е бил санкциониран от наказващия орган. Липсата на яснота
в постановлението по отношение на това какво точно нарушение е извършено с
действителното такова, както и наличието на разминаване по този въпрос между
АУАН и НП, влече след себе си извод за невъзможност да се индивидуализира какво
е твърдяното да е извършено деяние, за което в последствие е наложено
административно наказание на жалбоподателя.
В
обобщение на всичко гореизложено налице са множество е пороци, допуснати при
ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, който
няма как да бъдат преодолени в рамките на съдебното производство, което
обстоятелство налага извода, че НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, а административнонаказателното производство прекратено.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление № ЗПУО 52 от 11.12.2018 г. на Кмета на Община П., като незаконосъобразно.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 34, ал. 3
от ЗАНН административнонаказателното производство, образувано
срещу И.П. Б.-К., ЕГН ********** *** с Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № ******** от 30.05.2018 година.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд, Велико Търново в 14 дневен срок
от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Б.Н.