Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София 09.08.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 9 ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести
април две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
При участието на секретаря Юлия
Асенова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 8325/2017
г.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Ищецът твърди в ИМ, че на 07.08.2012 г. по
ДП № 655/2010 г. по описа на 6 РУП-СДВР му е било повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 НК във вр. с чл.20 НК. В СРС
е бил внесен обвинителния акт и е било образувано НОХД № 18872/2012 г., по
описа на Н.О., 2 състав, приключило с влязла в сила присъда на 05.04.2017 г., с
която бил оправдан. В резултат действията на Прокуратурата, наблюдавала ДП,
наказателното производство е продължило повече от четири години и
половина.Ищецът се явил в 14 /четиринадесет/ съдебни заседания до приключването
на цялото съдебно следствие пред СРС.Сочи, че цялото наказателно производство
провокирало настъпването на изключително негативна промяна в него, не излизал с
приятели и близки, тъй като те се отдръпнали от него, считали го за престъпник,
затворил се е в себе си, станал депресиран, неспокоен и подтиснат, което довело
до раздяла с жената, с която живеели на семейни начала. Заявява, че в резултат
на това е претърпял неимуществени вреди, за които претендира обезщетение в размер
на 30 000 лева, ведно със законната лихва от 05.04.2017 г. и направените
по делото разноски.
Ответникът в писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК оспорва предявения иск по основание и размер. Счита,
че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени неимуществени
вреди. Оспорва иска по размер, като счита че претенцията за претърпени неимуществени
вреди е завишена.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
От приложеното по делото НОХД
12225/11 г. по описа на СРС, НО, 97 състав, съдържащо материалите по ДП № 655/2010
г. по описа на 6 РУП-СДВР и от приложеното НОХД № 18872/2012 г. НО, 97 състав, се установява следното:
На 30.06.2011 г. е внесен обвинителен
акт с който на основание чл. 247, ал.1, т. 1 от НПК, Х.Х.П. е предаден на съд
за престъпление по чл. 198, ал.1, пр. 2 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК., за
това, че на 21.02.2010 г. в гр. София в съучастие като съизвършител с Д.Р.Х. е
отнел чужди движими вещи на обща стойност в размер на 298 лв. При така
повдигнатото обвинение е образувано НОХД 12225/11 г. по описа на СРС, НО, 97
състав. С Разпореждане от 14.10.2011 г. на СРС, съдебното производство е
прекратено и е върнато на СРП за отстраняване на посочените в определението процесуални
нарушения.
На 15.10.2012 г., е внесен повторно
обвинителен акт с който на основание чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК, Х.Х.П. е
предаден на съд за престъпление по чл. 198, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на 21.02.2010 г. в гр. София в съучастие като съизвършител с Д.Р.Х.
е отнел чужди движими вещи на обща стойност в размер на 298 лв. При така
повдигнатото обвинение е образувано НОХД 18872/2012 г. по описа на СРС, НО, 97
състав, приключило на 20.03.2017 г. с оправдателна присъда, с която ищеца, в
качеството му на подсъдим е признат за невиновен в извършване на посоченото престъпление
по чл. чл. 198, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 НК.
От показанията на св. Н.се
установява, че поради образуваното дело за грабеж ищецът се е променил, чувствал
се много зле, станал агресивен, неконтактен и бил депресиран, хората започнали
да го избягват. Според показанията на свидетеля, вследствие на делото приятелката
на ищеца го е напуснала. Свидетелят твърди, че и след приключване на делото Х.П.
вече не бил същия говорил си сам и избягвал всички.
Предвид така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни
изводи:
В настоящото производство в тежест на ищеца е провеждане на главно и
пълно доказване наличието на предпоставките
на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - повдигнато от органите на П.обвинение в
извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан, настъпили вреди, които
са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконното обвинение. В
разглеждания случай такова доказване е проведено съгласно
нормата на чл. 154 ГПК.
Ангажирането на отговорността на ответника е следствие
от задължението на П.да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и
от задължението й да доказва и установява пред съда виновността на привлечените
към наказателна отговорност лица. Неизпълнението
на това задължение, независимо по какви причини е осъществено, е основание за
възникване на гаранционната отговорност на П.по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.
С влязлата в сила присъда се констатира незаконосъобразността на
обвинението, което е основание за търсене на обезщетение, доколкото едно наказателното производство срещу ищеца е достатъчно стресиращ фактор. Законът предвижда
отговорност за държавата за вреди, причинени от действията на нейните органи,
което означава, че между двете трябва да съществува причинно следствена връзка.
Същевременно не е въведено предположение за съществуването на такава връзка,
поради което по силата на чл. 154, ал. 1 ГПК същата трябва да бъде доказана от
ищеца, извън случаите, когато се претендират вреди
в рамките на обичайните такива.
Съгласно константната
практика на ВКС (пр. Р № 480/ 23.04.2013 г., по гр.85/2012 г. ВКС, ГК,
IV Г.О.), обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права,
блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в
обществото. Нормално е да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за
което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също
така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности
у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и
възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид
неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни
доказателства.Съдът не е строго ограничен от формалните
доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене
на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение. В случаите,
когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може
да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и
причинната връзка. При наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ съдът може да
присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице
други доказателства освен посочените по-горе за установяване на основанието за
възникване на отговорността.
Безспорно
е, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление,
наказателното производство по което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда.
Спорни между страните са въпросите
за вида и характера на твърдените неимуществени вреди, наличието на причинната
връзка между тях и поддържаното обвинение, както и за размера на дължимото
обезщетение.
В тежест на пострадалия е да докаже засягането на
съответното благо, което в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, а размерът на обезщетението трябва да бъде определен по
справедливост.
За установяване на преживените от ищеца
негативни емоции съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, като възприема
същите в частта, в която се изнасят данни за факти, базиращи се на
непосредствените му впечатления. Показанията на св. Н.показват връзка между
воденото срещу ищеца наказателно дело и психическото му състояние, но не
доказват дълбочината и насоката, в която то се е проявило. Същевременно не е
посочен нито един конкретен случай за целия период на наказателното
преследване, които да онагледява в каква степен това наказателно преследване е
повлияло негативно на психическото състояние на ищеца, на контактите му с
обкръжаващата го среда и на ежедневието му. Показанията не са детайлни по
отношение на факта, колко хора и от какъв кръг са знаели за воденото срещу него
дело и точния характер на промяната на отношението им към ищеца. От показанията
на същия свидетел се установи, че в този период ищецът е имал приятелка, като
отношенията с нея са се влошили, поради воденото дело срещу него и тя го е
напуснала.
Съдът
взе предвид дългата продължителност на наказателното производство, както и
обстоятелството, че в определени фази наказателното производство е забавяно и поради
поведението на ищеца както на досъдебната фаза така и на съдебната, а именно:
Ищецът е бил привлечен като обвиняем с
постановление от 22.02.2010 г. На досъдебна фаза наказателната репресия е
продължила 1
години и 4 месеца.
Следва да се отчете обаче, че органите на досъдебното производство са срещали
затруднения да открият и призоват лицето Х.П., поради което е било постановено
принудителното му довеждане, а на 16.06.2012 г. спрямо П. е била взета мярка за
неотклонение „Подписка“.
Образуваното съдебно производство на
30.06.2011 г. по НОХД 12225/11 по описа на СРС е приключило за 7 месеца с
прекратяване и връщане делото на СРП. След това в продължение на 1 година, СРП
отстранява допуснатите съществени процесуални нарушения, установени от съда.
При повторното внасяне на ОА на 15.10.2012 г. е образувано съдебно производство
по НОХД 18872/2012 г. на СРС и е приключило с оправдателната присъда от
20.03.2017 г., която не е била протестирана, или наказателното производство по НОХД
18872/2012 г. на СРС е продължило 5 години. Съдебното производство по НОХД
18872/2012 г. на СРС е било отлагано четири пъти, тъй като ищеца не се е явил в
съдебно заседание без уважителни причини, три пъти е довеждан принудително от
органите на НСлС, а има период в които ищеца не
е намиран на постоянния си адрес, което е затруднило призоваването му.
Съдът взе предвид и
обстоятелството, че по делото не е представена медицинска документация или
други доказателства, имащи отношение към характера на претърпените
неимуществени вреди.
С оглед изложеното и зачитайки чл.52 ЗЗД съдът намира, че сумата
от 3 000 лв. ще обезщети справедливо
ищеца за претърпените от него неимуществени вреди. В тази връзка претенцията
следва да бъде уважена до този размер, като за разликата до претендираните 30
000 лева следва да бъде отхвърлена.
С оглед основателността на
главната претенция основателна се явява и
акцесорната претенция за присъждане обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху уважената част от иска от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление, а именно от 05.04.2017 г.
По разноските:
ДТ по делото е заплатена от адв. П.,
която претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.2 ЗАдв.
Съразмерно уважената част от иска и на осн. чл. 10 ал.3 ЗОДОВ дължумата от
ответника сума е 370 лв.
По изложените съображения съдът:
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.,гр.София,
бул. „******, да заплати на Х.Х.П., ЕГН **********,
чрез: адв. С. Д. ***, сумата от 3 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от обвинение за
извършено престъпление по чл. 198, ал.1 вр.чл. 20, ал.2 вр. ал.1 НК, за което е
признат за невинен и оправдан с влязла в сила присъда на 05.04.2017 г. по НОХД
№18872/2012 г. на Софийски районен съд, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2017г.,
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 3 000 лв. до предявения размер - 30 000 лв.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр.София,
бул. „******, да заплати на адв. Й.П.
***, сумата от 370 лв. за адвокатско
възнаграждение върху уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: