№ 823
гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110131515 по описа за 2023 година
Производството е исково по молбата на „Т/адрес/“ ЕАД, ЕИК: ....,
представлявано от Ал.С.А., със седалище и адрес на управление: гр. С/адрес/
срещу С. Б. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Со/адрес/, общ. Столична, обл.
София (столица) с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които ищцовото дружество иска да
бъде прието за установено, че ответникът дължи на „Т/адрес/“ ЕАД следните
суми: 1 812,65 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр. Со/адрес/, аб.№132635 за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. ведно със
законна лихва за период от 12.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
254,22 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до
29.03.2023г., 42,88 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
ведно със законна лихва за период от 12.04.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 8,83 лева, представляваща мораторна лихва за период от
16.05.2020 г. до 29.03.2023 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от
ГПК от 25.04.2023г. по ч. гр. дело № 19646/ 2023 г. по описа на СРС.
Поддържа се, че ответникът е абонат на ищеца с абонатен № 132635 и е
с качеството потребител за топлоснабден имот, находящ се в гр.София и е
използвала доставяна от дружеството топлинна енергия през периода от
1
месец май 2019г. до месец април 2022г., които не са заплатени.
Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира
имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма „Т..., което дружество е конституирано като
трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл.219, ал. 1
ГПК. Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено, че ответникът дължи претендираните суми. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва
редовността на исковата молба като искът се оспорва досежно легитимацията
на ответната страна като потребител на тези услуги; навежда се давност,
недоказаност на сумата за стойност на услугата за дялово разпределение по
основание, както и на обема на доставките. Оспорват се счетоводните
записвания на ищеца, се оспорва доставката на количеството топлоенергия за
имота, не се оспорват исканията за допускане и назначаване на сочените в
исковата молба експертизи. Ангажират доказателства като се оспорват част
от тези на ищеца.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
2
От НА за покупко – продажба на недвижим имот с № 107, то, I, дело с
№ 99/ 2019г. се установява, че през февруари месец на 2019г. ответникът е
придобил ПС спрямо недвижим имот – апартамент 40 с площ от 84.00 кв.м. и
находящ се в София, ж.к.Люлин, бл.215, вх.В, ет.2 – исковия.
От заключението на вещото лице по СТЕ, която съдът е приел без
възражения от страните, се установява, че този имот е с аб. № 132635 при
ищеца, със сключен договор за монтаж на измервателни уреди. Вещото лице
сочи още, че през исковия период в имота на ответника не е имало
отоплителни тела като през октомври 2019г. са монтирани два броя водомери
за топла вода. Сградата е била на ежемесечен отчет като през 1997г. е било
изключено и отоплението на стълбищната част. Сумата за БГВ като топла
вода е било осъществявано на база ‚прогнозни стойности“ на база четирима
човека през сезон 2019/ 2020г., а през сеон 2020/2021г е била на реален отчет.
Стойността на сумата за сградна инсталация е от 486.09 лева и БГВ е в
размер според заключението от 2187.54 лева.
Вещото лице отговаря и за правилно изчислена стойност на ТЕ
отдадена за сградна инсталация и БГВ.
Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на
топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.
Ответникът не оспорва счетоводните вписвания на ищеца, данните по
издадените фактури за прогнозна консумация и данните по изравнителните
сметки и издадените общи фактури, а според заключението на вещото лице
счетоводството на ищеца е водено редовно. Не оспорва и публикуването на
месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца. Съдът е сезиран
със заявлението по чл.410 от ГПК на 12.04.2023г., поради което погасени по
давност с изтичане на 3 годишен срок от датата на изискуемостта на
съответното вземане са вземанията, чиято изискуемост е настъпила в периода
преди 12.04.2020г. или тези за периода от 01.05.2019г. до 01.05.2020г. Тези
суми са на стойност според данните, дадени в табличен вид на л. 84 от делото
на експерта по СТЕ и са за БГВ от 284.64 лева и за сградна инсталация от
120.94 лева.
3
От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че общото
задължение на ответника към ищеца се формира по прогнозни стойности в
размер на 2455.05 лева като е имало изравнителни суми за възстановяване.
Начислените суми възлизат на 1812.65 лева за ТЕ и за стойност на услуга за
ДР е 42.88 лева, като лихвата е от 8.83 лева. Дало е заключение и за
обезщетението за забавата върху главницата за ТЕ, която е в размер на 254.22
лева. Или според заключението на експерта главницата е в общ размер на
1855.53 лева – 1812.65 лева за ТЕ и 42.88 лева за ДР и лихвата е от 263.05
лева – 254.22 лева за лихва върху главницата за ТЕ и 8.83 лева за лихвата
върху стойността на услугата за ДР. След приспадане на сумите, покрити с
давност, а именно от сумата за БГВ като се извадят стойностите за месеците
от октомври 2019г до 01.05.2020г. в размер на 1065.18 лева, остават дължими
790.35 лева за главницата за ТЕ с 254.22 лева лихва и от 42.88 лева за
стойност на услуга за дялово разпределение и от сумата за лихва от 8.83
лева.
Исковете са частично основателни съобразно стореното възражение за
давност и следва да бъдат уважени с изложените по- горе мотиви на съда.
Останалите възражения на ответната страна са неоснователни.
По исковете по чл.86 ЗЗД с оглед основателността на исковете за
главница, то следва да бъде присъдена и лихвата за забава и законовата
такава.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да
присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в
тежест на ответника следва да се възложат разноските по исковото и
заповедното производства съобразно уважената част или сумата от 576.10
лева, която е редуциран сбор от 222.37 лева сборна такса по гр.дело с №
19646/ 2023г, и гр.дело с № 31515 / 2023г по описа на СРС, по 400 лева за
възнаграждения на вещи лица и 100 лева за възнаграждение за юрисконсулт –
от по 50 лева за двете производства.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т/адрес/“ ЕАД,
ЕИК: ...., представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/, че С. Б. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр.Со/адрес/,
общ. Столична, обл. София (столица) на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД дължи на „Т/адрес/“ ЕАД
следните суми: 790.35 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
гр.Со/адрес/, аб.№132635 за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. ведно със
законна лихва за период от 12.04.2023 г. до изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница до пълния размер от 1812.65 лева; дължи
сумата от 254,22 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 29.03.2023г., сумата от 42,88 лева, представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва за период от 12.04.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 8,83 лева, представляваща мораторна лихва
за период от 16.05.2020 г. до 29.03.2023 г., за които суми е издадена заповед
по чл.410 от ГПК от 25.04.2023г. по ч. гр. дело № 19646/ 2023 г. по описа на
СРС и
ОСЪЖДА С. Б. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Со/адрес/, общ.
Столична, обл. София (столица) да заплати на „Т/адрес/“ ЕАД, ЕИК: ....,
представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/ на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 576.10
лева – съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 31515/ 2023г. и ч.гр.дело
№ 19646/ 2023г. по описа на СРС и
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „Т... и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5