Решение по дело №4378/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2381
Дата: 19 декември 2022 г.
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20225330204378
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2381
гр. П. 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330204378 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0432-000705 от
08.06.2022г., издадено от **** РУ към ОДМВР-П. 01 РУ П. с което на М. Г.
К., ЕГН ********** е наложена на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли за неговата
отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата,
като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като
неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
1
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление намери следното от фактическа
страна:
На 30.03.2022г., около 01,47ч., св. З. К. управлявал лек автомобил
Мерцедес ЦЛК 200 с рег. № ***, и номер на рама ****, собственост на св.
Г.Х.М.. Свидетелят К. бил спрян от полицейски служители, които
констатирали извършването на няколко нарушения, включително и за това, че
св. К. управлява автомобила, без да притежава съответното валидно
свидетелство за управление на МПС. Поради това и на св. К. бил съставен
АУАН № 153879 от 30.03.2022г., като с АУАН били иззети и 2 бр. рег. табели
*** и СРМПС част II № *********. За така извършените от полицейските
служители действия била съставена и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0432-000081 от 30.03.2022г., която била
връчена на собственика на автомобила – св. М., на сутринта на 30.03.2022г.
около 10 часа.
На 30.03.2022г., около 20,15ч., жалб. К. решила да прибере автомобила.
За целта отишла до мястото, където била оставена колата след спирането на
съпруга й – св. К., качила се на него, и предприела управлението му, като на
същият все още били свалени табелите. Докато управлявала автомобила, в
20,15ч. в гр. П. на ул. „А.С.“ до бензиностанция „Еко“ с посока на движение
от запад към изток, жалбоподателката била спряна от полицейски служители
от Първо РУ към ОДМВР-П. които констатирали, че автомобилът бил със
свалени регистрационни табели. Полицейските служители повикали св. К. за
съставянето на АУАН, св. К. установил, че е изтекъл 12-часовият срок от
свалянето на табелите, поради което съставил на жалбоподателката АУАН за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
За случая била сезирана РП-П. за преценка за извършено престъпление
по чл. 345, ал. 2 от НК, като с Постановление за отказ да се образува ДП от
12.05.2022г. било отказано образуването на ДП и преписката била изпратена
до **** на Първо РУП-П. за преценка и евентуално издаване на НП. След
2
преценка за наличие на извършено нарушение било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния
случай констатациите в АУАН от фактическа страна не само не са
опровергани, тъй като жалбоподателят не е ангажирал доказателства в тази
насока, но и изцяло се подкрепят от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателствени средства.
От разпита на св. К. се установяват обстоятелствата по извършената
проверка. Свидетелят изрично посочва, че не е установил управлението на
автомобила от жалбоподателката, но за същото са му посочили полицейските
служители, които са го повикали и които са били вписани като свидетели в
акта. Обстоятелството, че жалбоподателката е управлявала автомобила, не се
спори в хода на процеса, поради което и с оглед липсата на искания за разпит
на свидетелите по АУАН, съдът намира, че установяване на факта на
управлението се извлича от презумптивната доказателствена сила по чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП на АУАН. От разпита на св. К. се установяват обстоятелствата
по извършената му около 01,47ч. на 30.03.2022г. проверка и свалянето на
регистрационните табели, както и последващите му действия. От разпита на
св. М. се установява по какъв начин му е била връчена заповедта за прилагане
на ПАМ.
Описаната фактическа обстановка се установява и от надлежно
приобщените по делото писмени доказателства, като липсват каквито и да е
противоречия между писмените доказателства, както и между гласните
такива, които да налагат по-детайлното им обсъждане. Следва да се посочи и
че описаната фактическа обстановка не е била оспорена от жалбоподателя,
нито са представени доказателства или направени искания за събирането на
такива, които да оборят представените от АНО доказателства, като
възраженията в жалбата и в съдебното заседание са свързани с неправилно
приложение на материалния закон.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед
3
№8121з-1632/02.12.2021г., се установява компетентността на актосъставителя
и на административно-наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 30.03.2022г., за
нарушение, извършено на същата дата, Постановлението за отказ за
образуване на ДП – на 12.05.2022г., а НП - на 08.06.2022г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за
установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на
допуснатото нарушение и нарушените правни норми.
Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Така законодателят е предвидил
правило за поведение, което изисква от водачите кумулативно спазването и
на двете посочени изисквания:
1. както МПС да е регистрирано, така и
2. да е с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места.
Използването на съюзът „и“ в случая означава, че водачът трябва да
съобразява поведението си и с двете хипотези, а при неспазването на която и
да е от тях, както и при неспазването и на двете едновременно, ще е налице
административното нарушение. В този смисъл и в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП,
която се явява санкционната разпоредба по посочения текст, е използван
съюзът „или“, доколкото както вече се посочи нарушението ще е налично и
при неспазването на само една от двете горепосочени хипотези. В тази връзка
и законодателят в НК е предвидил при налична по-висока степен на
обществена опасност в отделни престъпни състави наказания за управление
на нерегистрирано МПС и за служене с табели с регистрационен номер,
издадени за друго моторно превозно средство, или с табели, неиздадени от
съответните органи – чл. 345 ал. 1 и ал. 2 от НК.
4
В случая административнонаказващият орган е изложил твърдения, че
жалбоподателката управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред, т.е. за първата хипотеза на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно §6, т. 18а от ЗДвП "Регистрация" е административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение,
включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели
с регистрационен номер. Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, условията и редът
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Този
ред е установен с Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. Регистрацията на автомобила е била
прекратена с оглед констатирането на нарушения от св. К. и изземването на
регистрационните табели и СРМПС на основание чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.
В посочената норма изрично е предвидено, че се прекратява регистрацията на
ППС на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство – обстоятелства, които са
били установени от полицейските служители, издали АУАН №
153879/30.03.2022г. и иззели регистрационните табели и СРМПС на
процесното МПС. Не се спори, а от фактическа страна се установява и че
жалбоподателката К. е управлявала процесното МПС.
В случая, с оглед възраженията на жалбоподателката, спорният въпрос
в настоящото производство е от кой момент започва да тече 12-часовият срок
по чл. 172, ал. 7 от ЗДвП за транспортиране на автомобила от правоспособен
водач до място за съхранение или до най-близкото населено място.
В случая отговор на този въпрос е даден от законодателя, който изрично
е предвидил в чл. 172, ал. 7 от ЗДвП, че 12-часовият срок започва да тече от
5
установяване на нарушението. В този смисъл непротиворечива е и
съдебната практика на административните съдилища в страната - Решение №
58 от 16.03.2022 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 34/2022 г., Решение №
508 от 10.04.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 429/2020 г., Решение №
1594 от 29.07.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1709/2019 г. и др.
В тази връзка, от представените писмени доказателства – АУАН №
153879/30.03.2022г., издаден против З. З. К., се установява, че извършеното от
св. К. нарушение, заради което е наложена и ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а“ от
ЗДвП на собственика на автомобила св. М., е установено около 01,47ч. на
30.03.2022г., поради което и 12-часовият срок по чл. 172, ал. 7 от ЗДвП е
следвало да изтече около 13,47ч. на 30.03.2022г. Установеното управление на
жалбоподателката К. е в 20,15ч. на 30.03.2022г., т.е. над 6 часа след
изтичането на законоустановения срок за транспортирането на МПС-то.
Ирелевантно е в кой момент е бил уведомен собственикът на
автомобила – св. М., доколкото в разпоредбата на чл. 172, ал. 7 от ЗДвП
изрично е посочен моментът, от който започва да тече даденият 12-часов
срок. Законодателят е предвидил, че именно това време би било напълно
достатъчно за извършителя на нарушението да организира действията си така,
че срокът да осигури именно и единствено транспортирането на автомобила
до място за съхранение, респ. до най-близкото населено място. Целта на
законодателя е била да предостави възможност в кратък период след
установяване на нарушението, МПС-то да бъде съхранено на удобно място от
заинтересованите лица, но не е предвидил този срок да бъде удължаван по
какъвто и да е начин – например чрез уведомяване на собственика или чрез
уведомяване на трето лице, за които срокът да започне да тече от
уведомяването им. Отделно от това, в показанията си св. К. заявява, че е казал
още на сутринта на съпругата си – жалбоподателката К. за това, че
регистрационните табели на автомобила са били свалени – „Казах й за
свалените номера сутринта, като тръгваше за работа“. Поради това и
доколкото номерата на автомобила са били свалени пред съпруга на
жалбоподателката, същата преди предприемане на управлението на МПС-то е
имала възможността да научи от него кога е било установено нарушението
му, след което да откаже да го управлява, при положение, че са изтекли 12-те
часа по чл. 172, ал. 7 от ЗДвП, каквото е било и дължимото й поведение. След
изтичането на този срок автомобилът е могъл да бъде транспортиран по друг
6
начин, например чрез пътна помощ.
При така посоченото, съдът намира, че деянието се явява извършено от
обективна и субективна страна, поради което и правилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателката.
Приложена е и коректната санкционна норма чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП. Съгласно същата, се предвижда налагането на наказания лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и
глоба от 200 до 500 лв. Наложената санкция от 6 месеца лишаване от право
да се управлява МПС и глоба в размер на 200 лв. е в минимално предвидения
в закона размер, поради което не подлежи на коригиране.
С оглед на горното, наказателното постановление се явява
законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, разноски са дължими на въззиваемата страна,
но при липсата на сторени такива, и при липса на искане за присъждане,
разноски не се следват.
Мотивиран от горното П.ският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0432-000705 от
08.06.2022г., издадено от ****РУ към ОДМВР-П. 01 РУ П. с което на М. Г.
К., ЕГН ********** е наложена на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред П.ски Административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7