Съдебното
производство е образувано по тъжба на В.Г.К.,
ЕГН ********** *** против Т.Ж.Ж., ЕГН **********, роден на *** ***, с
постоянен адрес ***, с настоящ адрес ***7, българин, български гражданин, неженен,
със средно специално образование, неосъждан за извършено престъпление по чл.148, ал.2 във връзка с ал.1, т.2, предл.2
и т.3 във връзка с чл.147, ал.1 и чл.26 НК, а именно за това, че в периода от
25.03.2016 г. до 28.03.2016 г. в гр. София, при условията на продължавано
престъпление разгласил позорни обстоятелства и приписал престъпление по чл. 282, ал. 2, предл. второ, вр. ал. 1 НК
– по друг начин - в телевизионно предаване „Часът на Милен Цветков“, сезон 10,
епизод 140, излъчено на живо в национален ефир по „Нова телевизия“ и в личния
си профил в социалната мрежа „Фейсбук“, за В.Г.К., в качеството му на
длъжностно лице – началник група „01“ към сектор „СПС“ при ОДМВР-Бургас по
повод изпълнение на службата му, като от деянието са настъпили тежки последици,
както следва:
1. На 25.03.2016 г. до 28.03.2016
г. в гр. София, разгласил позорни обстоятелства и приписал престъпление чл.
282, ал. 2, предл. второ, вр. ал. 1 от НК – по друг начин - в телевизионно
предаване „Часът на Милен Цветков”, сезон 10, епизод 140, излъчено на живо в
национален ефир по „Нова телевизия”, за В.Г.К., в качеството му на длъжностно лице – началник група „01” към
сектор „СПС“ при ОДМВР-Бургас по повод изпълнение на службата му, а именно:
„Той беше охрана в дискотеката тогава и беше пиян, и ми скочи на бой на мен,
при което аз естествено реагирах и той
беше унизен…..То не става въпрос за заподозрян за някакво престъпление, а става
въпрос за някаква лична вражда между полицай и мене спрямо..” като от деянието са настъпили тежки последици;
2. на 27.03.2016 г. разгласил позорни обстоятелства и приписал
престъпление чл. 282, ал. 2, предл. второ, вр. ал. 1 НК – по друг начин - чрез
личния си профил „Zhelyazkov Todor” в социалната мрежа „Фейсбук” за В.Г.К., в
качеството му на длъжностно лице –
началник група „01” към сектор „СПС“ при ОДМВР-Бургас по повод изпълнение на
службата му: „Охраната на дискотеката започна да се заяжда с мен и аз му ударих
един юмрук и му чупих ченето на 3 места. Той беше пиян, обиждаше ме. Той не
пусна жалба, защото, ако пусне ще то разберат, че е бил охрана и ще го изгонят
от работа. …..Палячовци с маски и с пагони и с държавни оръжия използват това,
че са спец полицаи да си ме овъртят затова, че съм го ударил преди 6 години…“;
„Си измисляте, че съм участвал в някакъв грабеж, който бил станал тука в Меден
Рудник и защото аз съм от тука, сте си казали дай да го увъртим за назидание за
пари това, че ми счупи ченето, пък ще кажем, че е за грабежа.“ ; „То става
въпрос за лична вражда”. „Използват правата си за лични изчиствания на
отношения.“, като от деянието са настъпили
тежки последици;
3. 28.03.2016 г. в разгласил
позорни обстоятелства и приписал престъпление чл. 282, ал. 2, предл. второ, вр.
ал. 1 НК – по друг начин - чрез личния си профил в социалната мрежа „Фейсбук”
„Zhelyazkov Todor“ за В.Г.К., в качеството му на длъжностно лице – началник група „01” към
сектор „СПС“ при ОДМВР-Бургас по повод изпълнение на службата му: „Не е акция
за извършен грабеж, а личен конфликт. Скалъпена полицейска акция“, като от деянието
са настъпили тежки последици.
Частният
тъжител, самостоятелно и чрез своя повереник в съдебно заседание поддържа
обвинението и пледира за признаване на подсъдимия за виновен, както и за
освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК и налагане
на административно наказание по вид „глоба“ в размер на 3 000.00 лева. Претендират
се и направените по делото разноски.
Защитата
на подсъдимия Ж. пледира подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по
предявените му обвинения.
Подсъдимият
не се признава за виновен.
Съдът като прецени събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, съобразно разпоредбите чл.чл.6-22 НПК, както
и доводите на страните в процеса, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подс.Ж.
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по смисъла на
чл.78а НК.
Тъжителят
В.Г.К. е началник група „01” към сектор „СПС“ при ОД на МВР-Бургас. В това
звено той е работел и към 25.03.2016 г.
Към
месец март 2016 г. частният тъжител В.К. заемал длъжността „Началник на група“
в група „01“ на сектор СПС (Специализирани полицейски сили) при отдел „ОП“
(Охранителна полиция) на ОД на МВР – Бургас. (вж. кадрова справка – л. 55 от
приложеното НЧХД № 6930/2016 г.). Със Заповед № УРИ-251з-945 от 17.03.2016 г.
на Директора на ОД на МВР – Бургас, частният тъжител бил определен да замества
временно Началника на сектор „СПС“ при „ОП“ на ОД на МВР – Бургас за времето от
21.03.2016 г. до завръщането на титуляря (л. 52 от приложеното НЧХД № 6930/2016
г.).
На
21.03.2016 г. заместник директорът на ОД на МВР – Бургас бил сезиран с искане
от Началник група „Противодействие на кражби и ПЗО на МПС и трафик на КИЦ“ при
ОД на МВР – Бургас, за използване на служители от СТЗБД при провеждане на
специализирана полицейска операция по за-държане на посочените в искането пет
лица, сред които бил и подс.Ж.. В искането било посочено, че лицата са
въоръжени, агресивни и склонни към оказване на съпротива при арест, затова се
предлагало спрямо тях да бъде приложена физическа сила и помощни средства при абсолютна
необходимост и в условията на чл. 85, чл. 86 и чл. 87 ЗМВР (л.л. 149 и 150 от
приложеното НЧХД № 6930/2016 г.). В същият ден, заместник-директора на ОД на
МВР – Бургас издал Заповед № УРИ-251з-966 от 21.03.2016 г. (л. 151 от приложеното
НЧХД № 6930/2016 г.), с която разрешавал при провеждането на операцията по
задържане на лицата, посочени в искането, да бъдат използвани служители от
специализираното тактическо звено при сектор „СПС“ при ОД на МВР – Бургас за
времето от 05:00 часа на 22.03.2016 г. до 17:30 ч. на 24.03.2016 г. За
ръководител на участващите в операцията сили на СТЗБД бил определен Началника
на сектор „СПС“ при ОД на МВР – Бургас, а контрола по изпълнението на заповедта
бил възложен на началник отдел „ОП“ при ОД на МВР – Бургас.
На
23.03.2016 г., в изпълнение на цитираната заповед и съобразно изготвен план за
задържане, след 18:00 часа, служители на „СПС“ при ОД на МВР – Бургас, ведно
със служители на Криминална полиция при ОД на МВР – Бургас, заели позиции около
зала „Младост“ в гр. Бургас, за да задържат подс.Ж.. Частният тъжител В.К. не
бил сред тези полицейски служители, но сред тях бил св.Й.С., който по това
време работел в сектор „СПС“ и бил част от тактическото звено за бързи
действия, работещ със засекретена самоличност под №206. Около 19:00 часа
служител от Криминална полиция уведомил св.С., че лицето за задържане приближава
и му посочил подс.Ж.. С. по това време се намирал вече зад гърба на Ж., затова
извикал „Полиция, стой на място!“ и насочил срещу него помощно средство „Тейзър
Х-26“. Подсъдимият се обърнал с лице към С., след което опитал да се обърне
отново с гръб. Св.С. възприел това движение като намерение за бягство, затова
задействал помощното средство, като изстреляните стрелички попаднали в торса на
Ж. странично, вдясно. Под въздействието на електрическия импулс свидетелят паднал
на земята, като в това време С. се приближил към него, отправяйки му заповед да
даде ръцете си назад, за да му бъдат поставени белезници. След преминаване
действието на електрическия импулс, Ж. започнал да буйства, което наложило
използването на физическа сила, за да му бъдат поставени белезниците. После той
бил откаран до 04 РУ – Бургас, където бил предаден на полицейските служители от
Криминална полиция.
По
повод задържането, служителите от СТЗБД с номера 206, 202 и 205, участвали в
него, изготвили докладни записки до Началника на сектор „СПС“ при ОД на МВР – Бургас,
в които описали предприетите от тях конкретни действия в изпълнение на
възложената им задача (л.л. 49-51 от приложеното НЧХД № 6930/2016 г.).
Подс.Ж.
бил освободен от полицията на следващият ден (вж. л. 66, гърба, от преписка
вх.№ 785502-16/2016 г., приложена по приложеното НЧХД № 6930/2016 г.). Срещнал
се със св.Н. и му разказал за задържането си. Посочил частният тъжител К. като
човекът, който е организирал незаконното му задържане и заявил, че последният е
бил по време на задържането му, както и че след това е бил бит многократно
както от тъжителя, така и от останалите негови колеги. Според Ж. по този начин
частния тъжител искал да си отмъсти за предходен инцидент, когато в дискотека
ударил в челюстта В.К..
На
25.03.2016 г. до 28.03.2016 г. подс.Ж. участвал чрез пряко включване в
телевизионното предаване „Часът на Милен Цветков”, сезон 10, епизод 140,
излъчено на живо в национален ефир по „Нова телевизия” от гр. София. В това
предаване се включил и св.Н.. По време на предаването Ж. разгласил позорни
обстоятелства за В.Г.К., в качеството му на
длъжностно лице – началник група „01” към сектор „СПС“ при ОДМВР-Бургас
по повод изпълнение на службата му и му приписал престъпление по чл.282, ал.2,
предл.второ, вр. ал.1 НК. Конкретните му думи били: „Той беше охрана в дискотеката тогава и беше пиян, и ми скочи на бой на
мен, при което аз естествено реагирах и
той беше унизен…..То не става въпрос за заподозрян за някакво престъпление, а
става въпрос за някаква лична вражда между полицай и мене спрямо...”
На
27.03.2016 г. подс.Ж. отново разгласил позорни
обстоятелства за В.Г.К., в качеството му на
длъжностно лице – началник група „01” към сектор „СПС“ при ОДМВР-Бургас
по повод изпълнение на службата му и му приписал престъпление по чл.282, ал.2,
предл.второ, вр. ал.1 НК. Този път той сторил това чрез личния си профил
„Zhelyazkov Todor” в социалната мрежа „Facebook, като написал следното: „Охраната на дискотеката започна да се заяжда
с мен и аз му ударих един юмрук и му чупих ченето на 3 места. Той беше пиян,
обиждаше ме. Той не пусна жалба, защото, ако пусне ще то разберат, че е бил
охрана и ще го изгонят от работа. …..Палячовци с маски и с пагони и с държавни
оръжия използват това, че са спец полицаи да си ме овъртят затова, че съм го
ударил преди 6 години…“; „Си измисляте,
че съм участвал в някакъв грабеж, който бил станал тука в Меден Рудник и защото
аз съм от тука, сте си казали дай да го увъртим за назидание за пари това, че
ми счупи ченето, пък ще кажем, че е за грабежа.“ ; „То става въпрос за лична вражда”. „Използват правата си за лични изчиствания на отношения.“
3. 28.03.2016 г. подс.Ж. отново разгласил
позорни обстоятелства за В.Г.К., в качеството му на длъжностно лице – началник група „01” към
сектор „СПС“ при ОДМВР-Бургас по повод изпълнение на службата му и му приписал
престъпление по чл.282, ал.2, предл.второ, вр. ал.1 НК. Този път той сторил
това чрез личния си профил „Zhelyazkov Todor” в социалната мрежа „Facebook,
като написал следното: „Не е акция за
извършен грабеж, а личен конфликт. Скалъпена полицейска акция“.
По
отношение на излъченото на живо телевизионно интервю, подс. Ж. разказал за
осъществена срещу него полицейска операция по задържане с участието на
служители на СПС към ОДМВР-Бургас, като твърдял, че акцията е организирана от
частния тъжител К. с цел уреждане на лични сметки. Визиран бил случай на
конфликт в бившата дискотека „Елит” в Морската градина на гр.Бургас, датиращ
отпреди години. За същия случай Ж. писал и в публикувания от него текст в
профила му в социалната мрежа „Facebook”.
Вследствие
от даденото публично изявление и неговото широко разпространяване в интернет
пространството, била предизвикана вълна от обществено недоволство за твърдените
от подс.Ж. за осъществени срещу него принудителни полицейски действия. По-късно
тъжителят разбрал, че считаното в началото от него за недоразумение всъщност
била една директна и целенасочена публично отправена клевета по негов адрес,
тъй като на много места в социалната мрежа “Facebook”, а именно личният профил
на св.П.Н. под псевдонима Joseph Louis Barrow, основаната и администрирана от
нето фейсбук трупа „Цивилни отряди за защита на жените и вярата" и други,
е цитирано пълното име тъжителя В.Г.К.; поставени били негови снимки, както и
директно препращащи линкове към неговия фейсбук профил. Приписваното на
тъжителя престъпление по служба било квалифицирано по чл.282, ал.2,
предл.второ, вр. ал.1 НК, изразяващо се в използването на служебното му
положение като Началник група 01 в сектор „СПС" към ОД на МВР - Бургас за
причиняване другиму вреда /организиране на специализираната полицейска операция
за задържането и нанасянето на телесна повреда на подс.Т.Ж., с цел разчистване
на лични сметки/. Наред с това публично били разгласени неверни позорни обстоятелства,
а именно, че се напивал по дискотеките, че налитал на бой на клиенти, че лесно
бивал набит, че упражнявал незаконно охранителна дейност, несъвместима със
служебното му положение.
Прякото
посочване и коментирането на личността на тъжителя в интернет и в публичното
пространство довели до поредица от негативни коментари по негов адрес, сред
които, че бил пияница, че се биел и го бият по дискотеките, както и че използвал
служебното си положение и държавен ресурс неправомерно за разрешаване на лични
конфликти. От датата на интервюто бил подложен на непрекъснати подигравки и
обиди във връзка със случая от познати и непознати за него лица. Често срещал
името си в коментари в социалната мрежа „Facebook”, като вследствие изявленията
на Ж. и Н. намира личността си за опозорена, а името си опетнено, за което се
чувствал ужасно засрамен.
На
02.04.2016 г. св.Н. участвал в телевизионното предаване „Извън протокола“ на
телевизионен канал „Алфа ТВ“. В
интервала от 19:57 минута до 22:05 минута на предаването, Н. разказал за
случай, в който частният тъжител В.К. прострелял Т.Ж. - член на организацията
„Цивилни отряди за защита на жените и вярата". Това било извършено по време на задържането
на Ж. от полицейски служители. Н. заявил, че прострелването на Ж. е с цел лично
отмъщение, поради стар конфликт между К. и Ж.. Н. твърдял, че случаят със
задържането на Т.Ж. бил използван от частния тъжител К. да си отмъсти на Т.Ж.
заради стар конфликт в дискотека. За този случай св.Н. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.3, вр. чл.147 вр.
чл.26, ал.1 НК и е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по вид „глоба“ в размер на 1 000.00 лева (.
На
11.04.2016 г. подс.Ж. подал в Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР жалба с
вх.№785502-16/11.04.2016 г. Последвала проверка, завършила на 10.06.2016 г. с
резултат изнесените от него данни за неправомерни действия от служители на
ОДМВР – Бургас да се приемат за неоснователни.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът изгради
установеното от фактическа страна въз основа на събрани-те по делото
доказателства, установени чрез:
Гласни
доказателствени средства: показанията на свидетелите дадени по време на
съдебното производство, които ще бъдат обсъдени по-долу.
Писмени
доказателствени средства: Протоколи от открити съдебни заседания; справка за
съдимост и др.
Заключение на
вещо лице по допусната и извършена видеотехническа експертиза (л.л.386-397 от
делото).
В хода на
производството бяха оформени две основни групи свидетели. От една страна са
свидетелите на защитата.
От друга
страна са свидетелите Й.С., М.Д., В.К. и К.К., чиито показания са в полза на
обвинителната теза.
В своите
показания свидетелят Й.С. разкрива самоличността си като участник в операцията
по задържането на Ж. на 23.03.2016 г. под №206. Той дава подробно описание на
фактическата обстановка около самото задържане, като неговата роля в акцията се
явява най-съществена, тъй като именно свидетелят С. активира електро-шоковото
устройство, което първоначално обезврежда Ж..
Свидетелят С.
има отношение обаче не само към процесното задържане на подсъдимия Ж.. Видно от
неговите показания, същият е главен участник и в тиражирания конфликт в
дискотека „Елит”, като в хода на производството беше доказано, че именно той е
бил лицето, което е получило удар от Т.Ж.. С приложените писмени доказателства
безспорно се доказа, че именно по времето, когато защитата твърди, че е бил конфликтът
в дискотеката, свидетелят С. е бил със счупена челюст - именно нараняването, за
което говори и Ж. в публикацията си във фейсбук от 27.03.2016 г. и което споменава
свидетелят В.Т. при разпита си в съдебно заседание от 04.05.2018 г.
Наред с
горното, свидетелят С. е категоричен, че не е виждал тъжителят да употребява
алкохол.
Свидетелят М.Д.
категорично заявява, че частният тъжител не е участвал в операцията по
задържането на Ж., тъй като към онзи момент е изпълнявал други функции, а
именно началник сектор. Той подробно обяснява и начина, по който се заявява,
организира и провежда участието на СПС в полицейски акции. Свидетелят Д. е пряк
свидетел на реакцията, която К. е имал към изнесените в медиите и социалните
мрежи клевети по негов адрес, като определя поведението му за променено, че се
затворил в себе си и видимо изживявал тежко нещата. Свидетелят също заявява, че
за дългия период, от който познава К., не помни последният да е имал счупване
на ръка, крак или челюст. Категоричен е, че К. не е работил като охрана в
дискотека по времето, откакто е служител на МВР, както и че ако изобщо
употребява алкохол, то той е в изключително минимални количества.
Свидетелят В.К.
също е участвал в операцията по задържането на Т.Ж. в качеството си на служител
на МВР. Той също заявява, че служителите от СПС са били с качулки по време на
акцията. Свидетелят К. е категоричен, че частният тъжител не е участвал при
задържането, тъй като със сигурност щял да го разпознае. Също така свидетелят
не е виждал тъжителя да употребява алкохол.
Диаметрално
противоположни са показанията на свидетелите на защитата.
По отношение
на конфликта в дискотека „Елит” свидетелстват П.Ж. и В.Т.. Не е налице нужда от
подробен анализ на техните показания, тъй като в тях се съдържат съществени
противоречия относно важни моменти от фактическата обстановка, а именно:
точният момент на възникване на конфликта; кой къде е стоял, как и накъде се е
движил; колко време преди конфликта компанията на Ж. и той самият са били в дискотеката,
дали дълго или непосредствено преди, както и други обстоятелства.
Предвид
установените противоречия в показанията, както и това, че и двамата свидетели
са в приятелски отношения с подсъдимия, и не на последно място като се има
предвид, че техните показания не съответстват и с останалия събран в хода на
делото доказателствен материал, съдът не кредитира с доверие изнесените от тези
свидетели твърдения.
По отношение
на самото задържане: безспорно се установи чрез събраните по делото писмени и
гласни доказателства, че частният тъжител не е участвал, не е инициирал акцията
по задържане на подс.Ж..
Свидетелят Т.Н.
твърди, че в продължение на часове седял и по чисто клюкарски подбуди слушал
докато Т.Ж. диктувал на П.Н. жалба. Показанията на този свидетел съдът счита,
че не следва да бъдат широко анализирани, нито кредитирани, тъй като от една
страна същият е в положение на зависимост от подсъдимия, тъй като работи за неговата
майка, а от друга страна не е запознат с финалния вариант на подадената жалба,
за да може изобщо да коментира същата.
Що се отнася
до всички изнесени от свидетелите на защитата факти, относно това кой от къде
чул това или онова, относно задържането, сбиването в дискотеката, кой и за
какво се хвалил във фитнеса и прочие, съдът счита, че тези обстоятелства изобщо
не следва да се вземат предвид при преценката на доказателствения материал.
Съдът не
кредитира показанията на св.Желева, тъй като същите противоречат на показанията
на разпитаните свидетели К. и С., както и на писмените доказателства, приложени
по делото. Твърденията ѝ относно присъствието на частния тъжител на
място, при задържане на Ж., се опровергават от показанията на посочените
свидетели, както и от писмените доказателства, удостоверяващи преките служебни
задължения, които К. е имал по отношение конкретната операция. Твърденията на
свидетелката, че е била близко до мястото, където е бил задържан Ж. и е видяла
всичко, се опровергава от показанията на разпитаните полицейски служители,
които отричат да са виждали свидетелката по време на провеждане на операцията.
В тази им част, показанията на свидетелката противоречат на твърденията
ѝ, изложени в писменото сведение по време на проверката, образувана по
повод жалбите на Ж.. Там, свидетелката само описва по външен вид полицейския
служител, който е бил без маска, не назовава частният тъжител по име и посочва,
че е възприела задържането на Ж., когато е била на около 50-60 метра от
мястото. В съдебно заседание, свидетелката вече твърди, че е изпратила Ж. до
подлеза, където е станало задържането, тръгнала си е, разминала се е с
маскирани полицаи и почти веднага е чула използването на „тейзъра“, обърнала се
е и видяла как задържат Ж.; в съдебното следствие по приложеното НЧХД
№6930/2016 г. тя конкретно сочи и св.К. като лицето, което е участвало в задържането
и твърди за него, че го познава отпреди. Показанията на св.Желева противоречат
и на показанията на самия Ж.. Не се потвърждават с нейните показания
твърденията на свидетеля, че освен електрошоковия пистолет, спрямо него е била
произведена стрелба с огнестрелно оръжие. Желева твърди, че е чула звук от
изстрелването на стрелите, а впоследствие е видяла маскиран служител да събира
от земята нещо, което тя оприличава на „гилзи“. Не се потвърждават с
показанията на св.Желева и относно наличието на предходен конфликт с частния
тъжител – тя описва инцидент, в който, според нея, пострадал е колега на К., с
което тя обяснява твърдяното от Ж. негативно отношение на частния тъжител към
него. Според настоящият състав, посочените противоречия се дължат на това, че
показанията на св.Желева не отразяват лично възприети от нея факти и
обстоятелства, а чрез тях се възпроизвежда информацията, която тя е получила от
разказа на самия задържан Ж..
Съдът не
кредитира показанията на св.Желева, дадени от него в хода на съдебното
следствие пред районният съд в частта им, касаеща прякото участие на частният
тъжител в задържането му, използването на огнестрелно оръжие по този повод, тъй
като липсват категорични доказателства, които да установят достоверността на
неговите твърдения, а наличните доказателства и доказателствени средства
напълно ги опровергават. Относно факта на задържането, употребата на физическа
сила и отвеждането на Ж. в полицейското управление, съдът кредитира показанията
на този свидетел, доколкото за тези факти има и надлежни писмени доказателства
под формата на съдебномедицинско удостоверение, доклади, заповеди, писмени доклади
от полицейски служители, участвали в операцията и т.н. Съдът не кредитира
показанията на св.Желева в частта за наличието на инцидент между него и частния
тъжител, при който двамата са си разменили удари, в резултат на което К. е
получил счупване на челюстта, поради тяхната неотносимост към предмета на
делото.
Събраните
писмени доказателства са: заповеди, искане, докладни записки, специфична
длъжностна характеристика, справка, кадрови справки (л.л.160-174 от делото). От
тези доказателства е видно, че тъжителят не е участвал в акцията на 23.03.2016
г.
Налице са
доказателства за проверка извършена от дирекция „Вътрешна сигурност“ по сигнал
на подс.Ж. (л.л.177-330 от делото), завършила на 10.06.2016 г. с резултат
изнесените от него данни за неправомерни действия от служители на ОДМВР –
Бургас да се приемат за неоснователни.
От
заключението на вещото лице по допусната и извършена видеотехническа експертиза
се установяват кокретните думи на подс.Ж. и св.Н. по време на процесното
телевизионно предаване „Часът на Милен Цветков“.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При така
възприетата фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът
намери подсъдимият Т.Ж.Ж., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***,
с настоящ адрес ***7, българин, български гражданин, неженен, със средно
специално образование, неосъждан ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода от 25.03.2016
г. до 28.03.2016 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление
разгласил позорни обстоятелства и приписал престъпление по чл. 282, ал. 2, предл. второ, вр. ал. 1 НК
– по друг начин - в телевизионно предаване „Часът на Милен Цветков“, сезон 10,
епизод 140, излъчено на живо в национален ефир по „Нова телевизия“ и в личния
си профил в социалната мрежа „Фейсбук“, за В.Г.К., в качеството му на
длъжностно лице – началник група „01“ към сектор „СПС“ при ОДМВР-Бургас по
повод изпълнение на службата му, като от деянието са настъпили тежки последици,
както следва:
1. На 25.03.2016 г. до 28.03.2016 г. в гр.
София, разгласил позорни обстоятелства и приписал престъпление чл. 282, ал. 2,
предл. второ, вр. ал. 1 от НК – по друг начин - в телевизионно предаване „Часът
на Милен Цветков”, сезон 10, епизод 140, излъчено на живо в национален ефир по
„Нова телевизия”, за В.Г.К., в качеството му на
длъжностно лице – началник група „01” към сектор „СПС“ при ОДМВР-Бургас
по повод изпълнение на службата му, а именно: „Той беше охрана в дискотеката
тогава и беше пиян, и ми скочи на бой на мен, при което аз естествено реагирах и той беше унизен…..То не става
въпрос за заподозрян за някакво престъпление, а става въпрос за някаква лична
вражда между полицай и мене спрямо..” като от деянието са настъпили тежки последици;
2. на 27.03.2016 г. разгласил позорни обстоятелства и приписал
престъпление чл. 282, ал. 2, предл. второ, вр. ал. 1 НК – по друг начин - чрез
личния си профил „Zhelyazkov Todor” в социалната мрежа „Фейсбук” за В.Г.К., в
качеството му на длъжностно лице –
началник група „01” към сектор „СПС“ при ОДМВР-Бургас по повод изпълнение на
службата му: „Охраната на дискотеката започна да се заяжда с мен и аз му ударих
един юмрук и му чупих ченето на 3 места. Той беше пиян, обиждаше ме. Той не
пусна жалба, защото, ако пусне ще то разберат, че е бил охрана и ще го изгонят
от работа. …..Палячовци с маски и с пагони и с държавни оръжия използват това,
че са спец полицаи да си ме овъртят затова, че съм го ударил преди 6 години…“;
„Си измисляте, че съм участвал в някакъв грабеж, който бил станал тука в Меден
Рудник и защото аз съм от тука, сте си казали дай да го увъртим за назидание за
пари това, че ми счупи ченето, пък ще кажем, че е за грабежа.“ ; „То става
въпрос за лична вражда”. „Използват правата си за лични изчиствания на
отношения.“, като от деянието са
настъпили тежки последици;
3. 28.03.2016 г. в разгласил позорни обстоятелства
и приписал престъпление чл. 282, ал. 2, предл. второ, вр. ал. 1 НК – по друг
начин - чрез личния си профил в социалната мрежа „Фейсбук” „Zhelyazkov Todor“
за В.Г.К., в качеството му на длъжностно
лице – началник група „01” към сектор „СПС“ при ОДМВР-Бургас по повод
изпълнение на службата му: „Не е акция за извършен грабеж, а личен конфликт.
Скалъпена полицейска акция“, като от деянието са настъпили тежки последици, с
което е извършил престъпление по чл.148, ал.2 във връзка с ал.1, т.2, предл.2 и
т.3 във връзка с чл.147, ал.1 и чл.26 НК
След анализа
на събрания в хода на делото доказателствен материал, съдът счита, че се доказа
безспорно извършеното престъпление.
Първо, налице
е разпространяване на твърдения по отношение на частния тъжител от подс.Ж. в
телевизионно предаване, излъчвано на живо и впоследствие многократно
разпространено в Интернет и в социалните мрежи, както и че подсъдимия чрез
публикации във фейсбук е изнесъл неверни твърдения по отношение на доверителя
ми.
Второ, съдът
намира, че разпространените твърдения са позорни обстоятелства, като с част от
тях се приписва престъпление на частния тъжител.
Трето, съдът
счита, че в хода на производството беше доказано, че разгласените обстоятелства
и приписаното престъпление не са истина.
По отношение
на умисъла за извършеното престъпление, съдът приема, че престъплението е
извършено при форма на вината пряк умисъл от подс. Ж.. Доказателствата по
делото сочат за наличието на пряк умисъл.
Овен горното,
беше доказано разпространение на клеветата „по друг начин”, чрез национална
медия, достигането ѝ до широк кръг от хора, както и накърняването на
положителната оценка на обществото за тъжителя, което е видно от приобщената
към материалите по делото частна съдебно-техническа експертиза. В нея се
забелязва наличието на безброй гневни коментари по адрес на К.. В свидетелските
си показания св.М.Д. потвърждава и факта, че това се е отразило тежко на
частния тъжител, което е напълно логично, при положение, че К. е дългогодишен
служител на МВР, уважаван, заемащ отговорна длъжност и с добро име в
обществото, с многобройни награди и нито едно наложено наказание.
В горния
смисъл, по отношение на извършеното престъпление са доказани и квалифициращи
обстоятелства, а именно по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.2 НК. Доказано е
разпространяването на клеветата „по друг начин”, а именно чрез телевизионно
предаване и чрез социалната мрежа „Facebook”.
Следва да се
има предвид, че за съставомерността на деянието по чл. 147, ал.1 НК не е
необходимо да се установява дали честта и достойнството на оклеветения са
засегнати. Това е така, доколкото вредните последици за престъплението по чл.
147, ал. 1 НК съставляват една необорима законова презумпция и не подлежат на
доказване. (вж. Р-21-95-ІІІ н.о.).
Наказателна
отговорност при клевета се носи, когато субектът на престъплението излага
конкретни факти и обстоятелства, но същите са позорящи т.е. водят недвусмислено
до обществена оценка на личността на пострадалия, и която оценка има негативен
и морално осъдителен характер. Необходимо е твърдяното обстоятелство или
явление да е позорно, укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите
морални разбирания и да предизвиква еднозначна отрицателна оценка на
обществото, а не да представлява оценъчно съждение, което се извежда чрез
предположения, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност
(вж. Р-272-2015-ІІІ, Р-108-83-ІІ, Р-210-2013-ІІІ и др.). Същевременно,
законодателят изисква да се установи по безспорен начин, че тези изложени
публично факти и обстоятелства са обективно неверни и субектът на
престъплението знае това (вж. Р-305-2009-ІІ, Р-388-2009-ІІ, Р-362-2011-І,
Р-418-2009-ІІІ и др.). Тази особеност, предвидена от законодателя е необходима,
за да се постигне баланс между обществената потребност да се регулират
междуличностните процеси в обществото посредством спазване на общоприети етични
и морални норми, и необходимостта от предпазване доброто име, честта и
достойнството на всеки гражданин от злоумишлена намеса.
В контекста
на изложените по-горе трайно установени разбирания на съдебната практика и
правната доктрина за съставомерните признаци на престъплението „клевета“,
включително и в по-тежко квалифицирания му вид по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 НК, с
оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства, безспорно
следва да се приеме, че подс.Желязкове разгласил чрез инкриминираните изрази,
цитирани по-горе обстоятелства за частния тъжител, които са неверни, но
същевременно и позорящи.
Безспорно е,
че с инкриминираните изрази, подсъдимият твърди конкретни факти. Нито един от
тези конкретни факти, изречени от Ж., не намери своето потвърждение от
събраните по делото доказателства. Така например, от свидетелските показания и
представените по делото писмени доказателства безспорно се установи, че
частният тъжител К. не е участвал лично в задържането на Ж., нито е предприемал
каквито и да е било действия по фактическото му задържане. Последното е било
осъществено по време на операция, в която са участвали служители на специализираното
тактическо звено на полицията и служители на Криминална полиция, тъжителят К.
не е бил сред тях, а фактически Ж. е бил задържан от свидетеля Й.С.. Безспорно
бе установена употребата на електрошоков пистолет тип „тейзър.
Настоящият
състав приема, че престъплението е извършено заради качеството на пострадалия –
като длъжностно лице по повод извършване на служебните му задължения.
Обстоятелствата, че към месец март 2016 г. частният тъжител В.К. е заемал
длъжността „Началник на група“ в група „01“ на сектор СПС при отдел „ОП“ на ОД
на МВР – Бургас, а от 17.03.2016 г. със заповед на Директора на ОД на МВР –
Бургас, бил определен да замества временно Началника на сектор „СПС“ при „ОП“
на ОД на МВР – Бургас, определят качеството на тъжителя като длъжностно лице.
Видно от приложените по делото писмени доказателства, със заповед от 21.03.2016
г. на зам.-директора на ОД на МВР – Бургас, за ръководител на участващите в
операцията сили на СТЗБД бил определен Началника на сектор „СПС“ при ОД на МВР
– Бургас, т.е. частният тъжител бил натоварен със задачата да осъществи контрол
по изпълнение на заповедта за задържане от страна на служителите на СПС,
следователно престъплението е извършено и по повод изпълнение на служебните
задължения на К..
Съдебната
практика е неизменна в разбирането си, че изпълнителното деяние „разгласяване
на позорно обстоятелство … по друг начин“ означава довеждане на позорните
обстоятелства до знанието на неограничен кръг от хора посредством телевизионно
предаване, чрез разпространение на кино, или филм, чрез звукозапис, чрез
изображение, в Интернет и др. подобни (вж. Р-28-72-ІІ н.о.). В конкретният
случай, безспорно се установи, че инкриминираните думи са изречени в
телевизионно предаване, както и разпространени в социалната мрежа „Facebook” и
по този начин са станали възможни да бъдат възприети от неограничен кръг от
хора. Следователно, налице е квалифициращият признак по чл.148, ал.2 вр. ал.1,
т.2 НК.
Наказателната
отговорност за престъплението клевета се реализира, щом се установи, че
изнесените публично, позорящи пострадалия факти и обстоятелства, са неистински
и субектът на престъплението е знаел това. Твърдението, което прави субектът на
престъплението трябва да е ясно и да съдържа информация, поднесена от автора
като сигурно и несъмнено негово знание за съдържащите се в нея факти.
"Разгласяването" като форма на изпълнителното деяние изисква деецът
да е съобщил свои твърдения, зад които застава, като претендира, че тези
обстоятелства са обективен факт (вж. Р-426-2016-І н.о.). Ето защо, от
субективна страна съставомерността на инкриминираното деяние предполага, то да
е извършено винаги при пряк или евентуален умисъл – деецът трябва да съзнава,
че позорните обстоятелства, касаещи частният тъжител не са се случили т.е. са
неистински, но и да е наясно, че изнесените от него факти, свързани с
конкретната проява на пострадалия, са от естество да накърнят неговата
репутация и добро име в обществото, както и да формират негативна обществена оценка
за него. Умисъл ще липсва в случаите, когато деецът, в съответната форма изнася
определени факти, обективно основани на неговата увереност за истинността им
(вж. Р-411-2012-ІІІ н.о.).
Видно от
доказателствата по делото, по време на телевизионното интервю, Ж. с увереност
изнася факти относно участието на К. в задържането му. Следва да се отбележи,
че изказването на подсъдимия е направено няколко дена след освобождаването му и
липсват доказателства през този, близо едноседмичен период от време, св.Н. или
задържаният Ж. да са инициирали проверки от прокуратурата, респ. от отделът за
вътрешни разследвания в МВР, за да се установи по обективен път евентуалното
участие на частния тъжител в полицейската операция, респ. мотивите за участието
му в нея – жалбите на Ж., приложени по делото са в много по-късен момент, след
телевизионното интервю по „Нова ТВ“. Налага се изводът, че Ж. е разгласил
неистински факти и обстоятелства за К., макар да знаел, че същите са позорящи
т.е. че ще получат еднозначна неодобрителна оценка от обществото. Търпимостта
относно засягане доброто име и честта на представители на държавата, натоварени
с определени властнически правомощия е обществено оправдана единствено, ако се
оценяват от гледна точка на обществения морал действително случили се факти и
събития. Правото на свободно изразяване и разпространяване на информация не
може да бъде самоцелно и не може да се претендира неговото обезпечаване за
сметка на нарушаване правата на друго лице.
Налице е още
една особеност на извършеното престъпление и тя е, че то се състои от няколко
деяния, извършени през кратък период от време, при една и съща обстановка, при
еднородност на вината и са един и същ състав. С други думи е налице
продължавано престъпление.
По изложените
съображения съдът намери, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен за
извършеното от него престъпление по чл.148, ал.2 във връзка с ал.1, т.2,
предл.2 и т.3 във връзка с чл.147, ал.1 и чл.26 НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението
по чл. 148, ал. 2 НК е предвидено
наказание глоба от 5 000 лв. до 15 000 лв. и обществено порицание. Подс.Ж. не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по глава осма, раздел ІV на Наказателния кодекс. От деянието не са
последвали имуществени вреди. При тези факти съдът намира, че са налице едновременно
условията, предвидени в чл.78а, ал.1 НК за освобождаване на подс.Ж. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Съдът счита, че наказание от 1 000.00
лева глоба ще изпълни целите на наказанието да превъзпита подсъдимия и да го
приучи към спазване на закона и добрите нрави. По делото не са установени
отегчаващи отговорността обстоятелства, които да предопределят по – високо по
размер наказание. Съдът счита, че размерът на глобата – 1 000.00 лева е
достатъчен за да се постигнат целите на наказанието.
При тези съображения съдът постанови присъдата.
Районен съдия:__/п/
Вярно с оригинала:
ММ