РЕШЕНИЕ
№ 1203
гр. Пловдив, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20245300501535 по описа за 2024 година
С решение №1265/20.03.2024г., постановено по гр.д.№4408/2023г. по описа на Районен
съд-Пловдив, XXV гр.състав е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск с правно основание чл.124,
ал.1 във вр. с чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от З. Д. и А. Б., че Н. П. Х., ЕГН
**********, не дължи сумите, както следва: 162,53 лева – главница по договор за
потребителски кредит от 08.10.2003г., 16,63 лева - договорна лихва за периода 30.01.2004г. -
30.04.2004г., както и сумата 149,36 лева - начислени като мораторни лихви за периода
27.02.2004г.-26.04.2011 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.05.2011г. до окончателното изплащане, както и 25.00 лева разноски и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, предмет на изпълнителния лист от 08.07.2011г., издаден
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 9006/2011г., по описа на РС
Пловдив, 7 гр.състав, претендирана от „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг“ ЕАД в молбата за
образуване на изпълнително производство и които задължения са предмет на принудително
изпълнение по изпълнително дело № 14/2023г., по описа на ЧСИ Константин Павлов, с
район на действие Окръжен съд – Пловдив, като неоснователен, съответно е разпределена и
отговорността за разноски.
Против така постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.
№19782/07.06.2024г. от Н. П. Х., чрез процесуалния представител адв. Т. Д. – М., с която се
излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт, постановен при
извършени нарушения на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят Н. Х. счита
за неверен извода на първата инстанция, че проведените след перемпцията на
изпълнителното дело действия по изпълнението пораждат правни последици. Неправилно
било прието, че разпореждането за насрочване на опис в бланкетен вид може да прекъсне
давността за вземанията по изпълнителното дело, ако описът не е предприет фактически.
1
Решението на първата инстанция не било мотивирано, доколкото съображенията на съда
били бланкетни. Това довело до нарушаване на правото на защита на страната.
Едностранчиво първата инстанция възприела и обсъдила позицията на насрещната страна.
Незаконосъобразно било прието, че до постановяване на ТР по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС на 26.06.2015 г. давност за процесните вземания не е текла.
Въззиваемата страна „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, чрез
пълномощника юрк. И. С. оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че
съдът правилно приел, че началният момент на давността бил от 26.06.2015г., тъй като
Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК следвало
да се прилага във времето след неговото постановяване, а преди това приложение намирало
ППВС №3/18.11.1980г. Излагат се подробни съображения за правилността на атакуваното
съдебно решение. Претендират се и разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на страната, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Н. П. Х. с правно основание
чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 439 ГПК, с която се иска да бъде признато за установено по
отношение на ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, че ищецът не
дължи сумите, както следва: 162,53 лв. – главница по договор за потребителски кредит от
08.10.2003г.; сумата в размер от 16,63 лв., представляваща договорна лихва за периода от
30.01.2004г.-30.04.2004г., както и сумата в размер на 149,36 лв. – начислени като мораторни
лихви за периода от 27.02.2004г. до 26.04.2011г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 18.05.2011г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25 лв,
представляваща сторени разноски и 100 лв.- юрк.възнаграждение. Като основание за
недължимостта на така посочените суми ищецът се позовал на погасяването на същите по
давност.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. По съществото на спора сочи конкретни
изпълнителни действия, които прекъсвали давността. Сочи, че перемпцията била без правно
значение за прекъсването на погасителната давност.
За да постанови обжалваното решение, Районният съд е приел, че погасителната давност
била прекъсната с влизането в сила на заповедта за изпълнение и считано от тогава
започвала да тече нова 5-годишна давност. Тъй като по делото нямало данни за дата, на
която влязла в сила заповедта за изпълнение, следвало да се приеме, че заповедта за
изпълнение влязла в сила на датата, на която било постановено разпореждането за издаване
на изпълнителен лист – 06.07.2011г. Влязлата в сила заповед за изпълнение имала ефект,
сходен със СПН, тъй като преграждала възможността относно съществуването на вземането
да бъде повдигнат правен спор. Поради това и предвид разпоредбата на чл. 117, ал.2 ГПК
срокът за новата давност винаги бил 5 годишен. Съдът приема, че след образуването на
изпълнителното дело, били предприети следните действия по изпълнение: с уведомление от
02.02.2016г., съдебният изпълнител насрочил опис на имущество на длъжника, на
07.04.2017г. с разпореждане на съдебния изпълнител бил насрочен и опис на движими вещи
на длъжника, на 06.07.2018г. били наложени запори върху банковите сметки на длъжника в
„Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Банка ДСК“ ЕАД; на 01.08.2017г., 14.05.2020г. и
14.09.2022г. с призовка за принудително изпълнение бил насрочен опис на движими вещи.
По новообразуваното изпълнително дело №14/2023г. със запорни съобщения от 23.03.2023г.
били наложени запори върху банковите сметки на длъжника и върху притежавани от него
ППС. Приема се още, че за периода от образуването на първото изпълнително дело на
28.10.2011г. до постановяването на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. на ВКС по
тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК давността била прекъсната и не е текла, тъй като за този
период от време действали предписанията на ППВС №3/1980г., съгласно които образуването
на изпълнително дело прекъсвало давността, а докато траел изпълнителния процес давност
2
не тече. След датата на постановяване на ТР №2 на 26.06.2015г. били предприети и други
изпълнителни действия на дати 07.04.2017г., на 01.08.2017г., на 14.05.2020г., на 14.09.2022г.,
изразяващи се в насрочването на описи на движими вещи, а на дати 06.07.2017г. и на
23.03.2023г. били наложени и запори на банкови сметки. От всичко изложено, районният
съд приел, че предприемането на действия по извършване на опис на движими вещи и
запорът на банкови сметки и автомобили били изпълнителни действия, прекъсващи
давността. От датата на предприемане на изпълнителните действия, с които била прекъсната
давността, до датата на подаване на исковата молба по делото – 03.10.2023г. не бил изтекъл
срок от пет години, поради което и вземанията не били погасени по давност.
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.439 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154, ал.1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК е за ответника (кредитор и
взискател по изпълнителното дело). Същият следва при условията на пълно и главно
доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на
претендираните от него суми. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и
обстоятелствата, въз основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на
вземането.
На първо място следва да бъде посочено, че в случаите, когато определено вземане е
установено със съдебно решение, срокът на давността е всякога пет години, докато
вземанията в настоящия случай са установени с влязла в сила заповед за изпълнение. В тази
връзка следва да се разясни, че Действително, в чл. 117, ал.2 ЗЗД са посочени само
вземанията установени "със съдебно решение", но няма основание това правило да не се
приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. Съгласно чл.
415 ГПК ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен
интерес да установи вземането си по съдебен ред. Според чл. 416 ГПК влязлата в сила
заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея се издава изпълнителен
лист. Липсва логика и основание кредиторът с неоспорено вземане, който не е водил иск по
чл. 422 ГПК да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане,
още повече че според чл. 416 ГПК и в двата случая "заповедта за изпълнение влиза в сила" т.
е. двата случая са приравнени от процесуалния закон като правни последици. Влязлата в
сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение. Поради горните съображение настоящият състав напълно се солидаризира с
извода на първоинстанционния съд и приема, че давността винаги е прекъсната с влизане в
сила на заповед за изпълнение и от тогава започва да тече нова 5 годишна давност, като в
настоящия случай за дата, от която започва да тече нова давност следва да бъде приета
06.07.2011г.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18. Ал.1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
3
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10).
Следва да се посочи, че в конкретния случай по време на образуване на първото
изпълнително дело през 2011г. приложение е намирало ППВС №3/1980г. , което
действително прогласява, че образуването на изпълнително производство прекъсва
давността, а докато трае изпълнението давност не тече. Посоченото постановление е
действало до приемането на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.дело
№2/2013г. на ОСГТК, което преобръща тогавашната практика и което приема, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по изпълнението, като
от момента на същото започва да тече нова давност. Ето защо в настоящия случай предмет
на изследване е дали са осъществени такива действия, които прекъсват погасителната
давност от момента на приемането на последното посочено тълкувателно решение, а именно
от 26.06.2015г. до датата на депозиране на исковата молба в съда- 03.10.2023г.
Действие, което прекъсва давността е наложеният от съдебния изпълнител запор на
банкови сметки на длъжника в „Райфайзенбанк България“ ЕАД и в „Банка ДСК“ ЕАД, което
е видно от запорно съобщение по изп.дело №20118240402361 с изх. №57769/06.07.2018г. и
от запорно съобщение по изп.дело №20118240402361 с изх. №57770/06.07.2018г.
Следва да се спомене, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
– с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи. В тази връзка молбата до съдебния изпълнител за предприемане на
действия по изпълнението способства за прекъсването на погасителната давност. Видно от
материалите на приложеното по настоящото производство изпълнително дело, взискателят
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с нарочна молба с изх. № Т-19452/20.09.2019г.,
депозирана до ЧСИ Константин Павлов е поискал пристъпване към принудително
изпълнение чрез насрочването на опис, оценка и изнасянето на публична продан на
движими вещи, собственост на длъжника. Това от своя страна води до извода, че на дата
20.09.2019г. давността отново е била прекъсната, като от тогава е започнал да тече нов 5-
годишен срок. Подобна молба е депозирана и на 12.08.2022г.
След образуването на второто изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист от
08.07.2011г. отново са били предприемани действия, водещи до прекъсване на погасителната
давност, като такива например са налагането на запор на банкови сметки на длъжника в
„Банка ДСК“ от 23.03.2023г., налагането на запор на притежавани от длъжника МПС, а
именно: л.а. ***, с рег.№ ***, л.а. ****.
Водим от изложеното до момента, съдът намира, че единственият възможен и
обоснован извод е, че от 26.06.2015г. до датата на депозиране на исковата молба в съда-
03.10.2023г. не е изтекъл законоустановения 5 годишен срок, който да способства за
погасяване на задълженията на длъжника на основание погасителна давност.
На следващо място неоснователни се явяват възраженията на въззивната страна
досежно това, че по перемирано дело било невъзможно проведените впоследствие действия
да произведат правни последици. Така в т.3 от Тълкувателно решение № 2/ 2023 г. гр.
София, 04.07.2024 год. бе прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В мотивите на
тълкувателния акт се сочи, че перемпцията и давността са различни правни институти, с
различни правни последици. Давността е институт на материалното право, установен в
интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и
своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на
своите притезания, когато разполага с изпълнително основание и доброволно изпълнение от
страна на длъжника липсва, както и да поддържа висящността на изпълнителния процес със
своята активност. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие
4
прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на
предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането,
не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия
отново.
Поради горните съображение настоящият състав намира атакувания съдебен акт за
правилен и законосъобразен, поради което същият следва да бъде потвърден изцяло.
Предвид изхода на делото в тежест на въззивната страна следва да бъдат възложени и
сторените разноски. Настоящият състав, като взе предвид фактическата и правна сложност
на делото, намира че претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
уважено до сумата от 300 лв.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1265/20.03.2024г., постановено по гр.д.№4408/2023г. по
описа на Районен съд-Пловдив, XXV гр.състав
ОСЪЖДА Н. П. Х., с ЕГН **********, адрес гр. П., ж.к. „Т*** да заплати на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул.“***, бизнес сграда „Л***, представлявано от З. Д. и А. Б. сумата от 300 лв.
представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5