РЕШЕНИЕ
№ 2470
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20251110203344 по описа за 2025 година
Р Е Ш Е Н И Е
№...........
гр. София, 04.07.2025г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 8-ми състав, в публично
заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЦЕПОВА
при участието на секретаря В. Кьосева, като разгледа докладваното от съдия
Силвия Цепова н.а.х.д. № 3344 по описа на СРС за 2025г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
1
Образувано е по жалба на „М.“ ЕООД, представлявано от управител,
члез адв. В. К., срещу наказателно постановление № 23-2400623/28.01.2024г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- София, с което на
жалбоподателя „МОНКРИС КАР“ ЕООД е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1 800 / хиляда и осемстотин/
лева на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 61,
ал. 1 от КТ.
В жалбата се твърди, че не е извършено нарушение, за което да следва да
се ангажира отговорността на дружеството. Посочва се, че са допуснати
съществени процесуални нарушения. Иска се от съда да отмени издаденото
наказателно постановление.
На проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от адв. К.. Тя поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от
съда да отмени издаденото наказателно постановление. Претендира разноски.
В производството въззиваемата страна се представлява от юрк. Ганчева.
Тя оспорва жалбата и иска съдът да потвърди наказателното постановление.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 20.11.2024г. , 26.11.2024г. и на 28.11.2024г. била извършена проверка
по документи в сградата на Д ИТ София област.. Проверявано било
дружеството „М.“ ЕООД. В хода на проверката било установено, че лицето К.
Х. К. полага труд като извършвал дейност- шофьор на тежкотоварен
автомобил -12 и повече тона на 26.09.2024г.. К. имал начислено трудово
възнаграждение за три работни дни, като била издадена и платежна ведомост
за месец септември. В хода на проверката бил представен проект за трудов
договор, в който липсвали подписи на страните.
На 18.11.2024г. св. Ц. К. съставила АУАН на „М.“ ЕООД, за това, че
дружеството в качеството си на работодател не е сключил трудов договор в
писмена форма с лицето, полагащо труд преди постъпването му на работа и
дала правна квалификация на соченото нарушение – по чл.61 ал.1 КТ. Така
съставения акт бил връчен на жалбоподателя.
2
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на „МОНКРИС КАР” ЕООД е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 800 лв. за
нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3
КТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото и приобщени към доказателствения материал на
основание чл. 283 НПК писмени доказателства – протокол за извършена
проверка, договор, справка от информационната система на ГИТ, заповеди,
длъжностна характеристика, разчетно-платежни ведомости, отчетна форма за
явяване/неявяване на работа, както и въз основа на гласните доказателства,
събрани чрез разпита на св.Ц К.. Следва да се отчете, че гласните
доказателствени средства са единни и непротиворечиви, като в хронологична
последователност свидетелката дава сведение относно фактите свързани с
извършената проверка, респективно съставянето на акта. Съдът кредитира в
съвкупност доказателствената маса, като прие че същата еднолинейно, в
пълнота установява фактите, касаещи предмета на производството.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи.
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административно наказващия орган,
които да представляват основание за отмяна на наказателното постановление
на формално основание. В съставения АУАН и последвалото го НП се съдържа
точно и ясно описание на обстоятелствата очертаващи твърдяното нарушение.
Субектът на отговорността е имал възможност да установи какво се твърди,
че е извършил, съответно коя правна норма въвежда дължимото правило за
3
поведение, в разрез с която е установеното в хода на проверката.
Императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 КТ предвижда, че трудовият
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ изрично предвижда, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
Трудовите правоотношения имат специфични признаци, които
определят характера на конкретното правоотношение – работно място,
работно време и почивка, уговорено възнаграждение на работника или
служителя за положения труд, срок на договора и т.н. Несъмнено установено
от доказателствата по делото е лицето да е престирало труда си с отработени
дни като шофьор, с начислено възнаграждение за три работни дни за месец
септември. За „М.“ ЕООД в качеството на работодател е възникнало
задължение да уреди трудовите отношения с лицето в писмена форма със
сключване на трудов договор преди постъпване на работа. В процесната
хипотеза работодателят не е сторил това, като допускайки да престира труд е
осъществило и състава на административното нарушение.
Тъй като се касае за реализиране на обективна отговорност на
юридическо лице субективните признаци на състава не следва да бъдат
обсъждани.
Правилно е определена санкциониращата разпоредба на чл.414 ал.3 от
КТ и индивидуализиран размера на имуществената санкция. В този аспект и
при преценка за пропорционалност на административното наказание с
естеството и съдържанието на извършеното нарушение и неговите последици
съдът прие, че адекватно се явява административно наказание имуществена
санкция в размер на 1 800 лв. Размерът на това административно наказание ще
способства за постигане целите на наказанието, без да съставлява
необосновано негативно въздействие върху субекта на отговорността.
В процесната хипотеза не са налице основания, сочещи наличие на
маловажен случай.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя да е санкциониран за
едно и също нарушение два пъти. Видно от приобщените писмени
4
доказателства съставеното НП ******************************г. въвежда
нарушение на чл. 62 ал.3 КТ.
В този смисъл съдът прие, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да се присъди
възнаграждение, тъй като административно-наказващият орган в съдебното
производство е бил защитаван от юрисконсулт. Отчитайки изискванията на чл.
63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът счете, че следва да осъди
жалбоподателя „МОНКРИС КАР“ ЕООД да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *******************г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- София, с което на
жалбоподателя „М.Р“ ЕООД е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 1 800 / хиляда и семстотин/ лева на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 61, ал. 1 от
КТ.
ОСЪЖДА „МОНКРИС КАР“ ЕООД да заплати на ДИТ – София област
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 / сто/лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6