№ 6576
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20231100107438 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от Й. Й. И., с която са предявени искове срещу Д. Д.
Ш. и В. Д. Г. за осъждането на ответниците при условията на солидарност да заплатят на
ищеца сумата от 80 000 евро – представляваща изпълнение на отчетна сделка, която сума не
била предадена на упълномощителя Й. Й. И., а била присвоена от упълномощеното лице
/оставена за съхранение в негов банков сейф/ – Д.К. Г. /наследодател им на Д. Д. Ш. и В. Д.
Г./, който бил управомощен от Й. Й. И. да изтегля парични суми и вещи от наетия от нея
сейф по договор за наем на сейф № 600 от 06.06.2019 г. в УниКредит Булбанк АД, а при
условията на евентуалност се иска осъждането на всеки един от ответниците да заплати на
ищеца по 40 000 евро – съобразно наследствени квоти от наследството на Д.К. Г..
Претендира се законна лихва от дата на подаване на исковата молба – 28.06.2023 г. до
окончателното изплащане и разноски. Посочена е банкова сметка IBAN ********
Ищецът твърди, че с наследодателя на ответниците Д.К. Г., техен баща, са били в
съпружеско съжителство и са работили заедно в продължение на 30 години, като развИ.ли
свой собствен бизнес чрез търговско дружество „Клер Д“ ЕООД. От бизнеса двамата
генерирали доходи всеки за себе си /лична печалба/, част от които държали в брой. Ищецът
държал средствата си в банкова сметка на свое име в „Уникредит Булбанк“ АД и в брой в
сейф, нает от него в трезора на същата банка. На 20.11.2020 г. по поръчка на ищеца,
наследодателят на ответниците посетил банковия му сейф в „Уникредит Булбанк“ АД
/касета № 600/ и взел от там пари в брой – 80 000 евро и ги преместил в банков сейф,
предоставен в същата банка на негово име /сейф № 497/. Тези действия Д.К. Г. извършил по
възлагане на ищеца – да бъдат оставени на съхранение в неговия сейф. Причината, поради
която ищецът помолил Д. Г. да съхранява негови парични средства била влошеното
здравословно състояние и в следствие на тормоз. Между страните не бил уговарян срок или
1
условие за съхранение на парите. На 27.05.2021 г. Д.К. Г. внезапно починал, а наследниците
му по закон – ответниците – отказвали да предадат доброволно на ищеца собствените му
парични средства, съхранявани по негово възлагане от наследодателя им в описания по-горе
сейф. Претендира да получи сумата солидарно от ответниците, а ако не е налице
солидарност – разделно и поравно от двамата. Моли за уважаване на претенцията.
Ответницата Д. Д. Ш. оспорва иска. Оспорва допустимостта и основателността на
иска. Липсвали основания за солидарна отговорност. Оспорва Д. Г. да е взимал пари от сейф
на ищеца. Не се доказвало по делото по банкова касета № 600 към 20.11.2020 г. ищецът да е
разполагал с процесната парична сума. Оспорва се наличието на поръчка – в представеното
пълномощно не се сочил номер на сейф, договор или банка. Не се установявало по делото
посещение на сейф 600 от Д. Г., нито че евентуално посещение е извършено с цел вземане на
парична средства, както и, че след осъществен достъп до сейфа на ищеца Д. Г. е осъществил
достъп и до своя сейф. Оттук и се оспорва, че по поръчка на ищеца Д. Г. е посетил сейфа на
ищеца, взел всички негови пари и ги преместил в своя сейф. Твърди, че ищецът е разбрал, че
в сейфа на Д. Г. се съхранява голяма сума в евро едва след смъртта на Д.К. Г.. Оспорва да е
отправяна покана до нея за доброволно изплащане на сумата. Моли за отхвърляне на иска.
Ответникът В. Д. Г. подава отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Намира иска за допустим и основателен.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Относно правната квалификация:
За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът
следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума
искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна
квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти.
Твърденията на ищеца в исковата молба и в уточнителни молби след това са
следните: 1./ Д.К. Г. имал надлежно учредени права да извършва от името и за сметка на
ищеца правни и фактически действия, като изтегля парични суми и вещи от наетия сейф от
Й. И. в УниКредит Булбанк АД; 2./ във връзка с тези правомощия Д.К. Г. взел от сейфа на
ищеца сумата от 80 000 евро, която била оставена за съхранение в негов банков сейф.
С оглед посочените по-горе твърдения в исковата молба и уточнителните молби към
нея, съдът е определил правната квалификация на претенцията по реда на чл. 284, ал. 2
ЗЗД.
Упълномощаването е едностранна сделка, която поражда материалното субективно
право на представителя да ангажира със своето поведение чужда правна сфера и правното
задължение на представлявания да търпи в патримониума си правните последици от
2
извършените действия. Когато упълномощаването е за извършване на действия, свързани с
открИ.не, закрИ.не, внасяне и теглене на суми, извършване на разплащания, заплащане на
банкови такси и други, отнасящи се, както до лични влогове и банкови сметки, така и на
търговски дружества, ангажиментът на представителя приключва с осъществяването на
действието. Упълномощаването, само по себе си, не е предложение за сключване на договор
за мандат, а правна сделка със собствени последици. Възможно е при упълномощаването, с
конклудентни действия да се счете, че е налице приемане на предложение за сключване на
договор за мандат. Така, когато упълномощения се е възползва от правата по пълномощното
и е извършил действията, за които е упълномощен, за него възникват задължения, а именно
да даде отчет на упълномощителя. Тези правоотношения лежат в договорното поле между
страните, между тях е налице сделка, която с извършването на правата по нея е преминала
характера си единствено на едностранна такава и е придобила характер на неформален
договор за поръчка. Там, където има пълномощно и има изпълнение на права по него от
упълномощения, място за прилагане на извъндоговорен източник няма. ТакИ. са и
твърдения на ищеца по производството, че в рамките на надлежно учредената
представителна власт наследодателят на ответниците е извършил правното действие, за
което е упълномощен, но е присвоил сумата изтеглена от банковия сейф, а не я отчел
/предал/ на ищцата.
Отношенията на страните във връзка с упълномощителната сделка се уреждат от
правилата, регламентиращи договора за поръчка. Ако пълномощникът в кръга на учредената
му представителна власт извърши правното действие, за което е упълномощен, доколкото не
се установява друго за вътрешните отношения между страните, може да се приеме, че е
налице договор за поръчка между тях, като довереникът дължи отчет по нея – решение №
355 от 23.06.2025 г. по гр. д. № 393/2024 г. на III г. о. на ВКС, решение № 50083 от
06.07.2023 г. по гр. д. № 2828/2022 г. на III г. о. на ВКС, решение №136 от 03.08.2017 г., по
т. д. №901/2016 г. на I т. о. на ВКС, решение № 11 от 03.02.2015 г. по гр. д. № 3889/2014 г.
на IV г. о. на ВКС и др.
Относно редовността и допустимостта на исковата претенция:
Ако ищецът поддържа искането си за солидарно осъждане, тогава при липса на
солидарност, съдът дължи произнасяне с акта по същество, с което, като установи
същността на спорното правоотношение, отхвърля претенцията за солидарно получаване
/плащане/ на исковата сума и съответно се произнася с отделни диспозитиви по отделните
субективно съединени претенции. Ищцата до приключването на съдебното дирене
поддържа, че ответниците отговарят солидарно /евентуално разделно/, изложила е
твърдения от къде счита, че произтича солидарността в т. 3 от молба-уточнение с вх. № от
23.11.2023 г. Обстоятелството дали тези твърдения са верни или не касае съществото на
претенцията, а не редовността на исковата молба. Дали всички ответници са
материалноотговорни или не по предявените искове, дали между тях е налице солидарност,
е въпрос на основателност, не и на допустимост на исковия процес – определение № 381 от
11.06.2019 г. по ч. т. д. № 1161/2019 г. на II т. о. на ВКС, решение № 445/11.05.2016 г. по гр.
3
д. № 2535/2015 г. на IV г. о. на ВКС.
Липсва обективен идентитет с гр. д. № 1669/2023 г. на СГС, предмет на което е
предаване на движими вещи - златно кюлче № А03515 - 250 гр., Gold 995.0 на Nadir metal
rafineri и златно кюлче № A05740 - 500 гр., Gold 995.0 на Nadir metal rafineri.
Оттук, претенцията е редовна и допустима.
По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства
/удостоверение за наследници /л. 28/, решение по чл. 61 ЗН /л. 73-76/, че Д.К. Г. е починал на
27.05.2021 г., негови наследници по закон са ответниците Д. Д. Ш. и В. Д. Г..
Писмените доказателства установяват, че в периода 2017 г. – 2019 г. ищцата е
изтеглила от банковата си сметка суми в брой – веднъж 60 000 лв. /на 01.06.2017 г./ и три
пъти по 80 000 лв. /на 27.02.2019 г., 21.04.2017 г. и 06.10.2017 г./. Трудовото възнаграждение,
което е получавала ищцата като служител на „КЛЕР Д“ ЕООД, считано от 04.01.2016 г. е 10
000 лв. /л. 13/, увеличено до 22 000 лв. и впоследствие изменено до 19 800 лв. през 2019 г. /л.
12/. Представена е и осигурителна книжка за получавания доход в периода 1994 г. – 1998 г.
/л. 19-22/.
Установява се от пълномощно с нотариално удостоверени подписи от 20.07.2018 г. /л.
27/, че ищцата е упълномощила Д.К. Г. с правото “да влага и да изтегля вещи от наетият
сейф в Банката”.
С договор за наем на банков сейф № 600 от 06.06.2019 г., сключен между Й. Й. И. и
“Уникредит Булбанк” АД, банката е отдала под наем банков сейф № 600 за периода
05.06.2019 - 05.06.2020 г. Вложеното имущество в сейфа е с необявено пред банката
съдържание. Договорът е бил продължен съгласно общите условия на банката – видно от
банково удостоверение от 30.01.2023 г. /л. 23/ ищцата има сключен договор за наем за банков
трезор/касета № 600, като към 30.01.2023 г. статуса на договора е „действащ“. В
удостоверението е отразено, че в периода 01.01.2020 г. – 31.12.2021 г. трезорът с номер на
касета 600 е бил посетен само веднъж на 20.11.2020 г. от Д.К. Г. /пълномощник/. От
удостоверение на л. 168 се установява, че и към 27.06.2025 г. наетия банков трезор/касета е
със статус „активен/действащ“.
Установява се от Договор за наем на сейф № 497 от 18.11.2020 г., сключен между Д.К.
Г. и „Уникредит Булбанк” АД, че банката е отдала под наем банков сейф № 497 за периода
15.09.2020 г. – 15.09.2021 г., като договорът се продължава за нов срок съгласно Общите
условия на банката. Вложеното в сейфа имущество е с необявено съдържание. Представен е
по делото констативен протокол акт № 32, том II, рег. № 6433/02.11.2021 г., с който е отворен
сейф № 497, като е установено съдържанието му /л. 83/. Намерените в сейфа парични
средства не са преброени и описани в констативния протокол.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието
на договорно отношение по договор за поръчка с Д.К. Г., който имал надлежно учредени
права да извършва от името и за сметка на ищеца правни и фактически действия, като
изтегля парични суми и вещи от наетия сейф от Й. И. в УниКредит Булбанк АД, приемането
4
на исковата сума пари в брой от Д.К. Г. в изпълнение на договора от името и за сметка на
ищцата със задължението да ги съхранява в свой банков сейф, обстоятелството, че Д.К. Г. е
починал и, че негови наследници по закон са ответниците.
С определението от 14.08.2024 г. е указано на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК,
че Д. Г. е посетил сейфа на ищеца и е взел негови парични средства на стойност 80 000 евро.
Доколкото ответниците имат качеството на обикновени другари и в това им качество
те са обвързани във вътрешните им отношения от фактическите констатации на съда относно
общите факти, съдържащи се в мотивите на решението. Еднаквите фактически констатации
ще наложат еднакви правни изводи, така че, доколкото зависи от общите факти, решението
трябва да бъде еднакво спрямо другарите /виж решение № 84 от 20.07.2017 г. по т. д. №
1934/2015 г. на I т. о. на ВКС/.
Установява се по делото при условията на пълно и главно доказване, че Д.К. Г. в бил
упълномощен да влага и да изтегля вещи от наетия сейф на Й. Й. И., като доколкото Д.К. Г. е
достъпил/посетил касета № 600 на 20.11.2020 г., то съдът намира, че представеното
пълномощно касае именно процесния сейф, вкл. и в удостоверението на банката е посочено,
че посещението на Д. Г. е било в качеството му на пълномощник.
Освен съществуването на валидно сключен договор за поръчка, доверителят трябва
да установи и, че довереникът е извършил действията, които са предмет на този договор,
съответно че при това действие довереникът му е получил имуществото, които се иска да му
бъде предадено. В тази насока са и указанията на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК. Въпреки
дадените указания по делото ищецът не установява, че Д.К. Г. при посещението си на
20.11.2020 г. е взел негови парични средства на стойност 80 000 евро от сейф с касетка №
600 в „Уникредит Булбанк“ АД. На първо място, представеното по делото пълномощно
освен за изтегляне на вещи от сейфа е и за влагане на такИ., като в случая не се установява
какви точно действия е предприел Д. Г.. Поисканите свидетели за установяване дали е било
налице фактическо съжителство и имали ли са общ бюджет Й. И. и Д. Г. са неотносими и не
биха могли да установят спорния между страните факт. Няма данни, че откритите в сейфа на
Д. Г. парични средства са придобити от ищцата – отделно и паричните средства, които са
открити в сейф № 497 според решение по гр. д. № 54097/2021 г. на СРС са в размер на
774 100 евро и 70 450 щатски долара, т. е. в значително по-голяма стойност.
Обстоятелството, че ищцата е разполагала със солидни доходи и е теглила многократно
суми на значителна стойност не установява дали тези суми, евентуално суми в какви
размери са внасяни за съхранение в нейния сейф /касетка № 600/. В самия договор за сейф №
600 е посочено, че наемателят се задължава да съхранява в сейфа имущество на стойност до
20 000 евро /чл. 1, ал. 3 от договора/. Няма данни по делото нито какво е било съдържанието
на сейфа към 18.11.2020 г., нито след това. По делото няма доказателства, че на 20.11.2020 г.
или на друга близка дата след това Д.К. Г. е посетил собствения си сейф, за да депозира в
него парични суми, изтеглени при посещението на сейфа на ищцата, каквито са твърденията
в исковата молба. Ищецът въпреки разпределена доказателствената тежест и указанията на
съда не установява при условията на пълно и главно доказване, че при посещението на
5
сейфа на 20.11.2020 г. Д. Г. е изтеглил парична сума в размер на 80 000 евро. Недоказването,
че довереникът е извършил действията, които са предмет на упълномощителната сделка,
освобождава ответниците от необходимостта да установяват наследодателят им да е дал
отчет и да е предал на ищцата полученото. Неблагоприятните последици от непроведеното
доказване са в тежест на ищеца, поради което претенцията ще се отхвърли като
неоснователна.
По разноските:
Разноски се дължат на ответниците.
Представени са от ответника Д. Д. Ш. доказателства за направата на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9480 лв., които ще се възложат в тежест
на ищеца.
Ответникът В. Д. Г. макар и да не оспорва иска, претендира разноски както в с. з.,
така и с представения списък по чл. 80 ГПК. Представени са доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 9000 лв., които предвид чл. 78, ал. 3 ГПК и след като
са поискани - следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Й. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к.
********, иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД срещу Д. Д. Ш., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. „******** и В. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к.
********, с който се иска осъждането на Д. Д. Ш. и В. Д. Г. да заплатят на Й. Й. И. сумата от
80 000 евро /солидарно, евентуално разделно по ½ от сумата или по 40 000 евро всеки един
от ответниците/ – представляваща изпълнение на отчетна сделка по договор за поръчка,
която сума била изтеглена на 20.11.2020 г. от упълномощеното лице – Д.К. Г., ЕГН
********** /наследодател на Д. Д. Ш. и В. Д. Г./ от наетия от Й. Й. И. по договор за наем от
06.06.2019 г. сейф/касета № 600 в УниКредит Булбанк АД, филиал гр. София, Света Неделя
03 и не била предадена на Й. Й. И.нов упълномощител, съобразно пълномощно с
нотариално удостоверени подписи от 20.07.2018 г.
ОСЪЖДА Й. Й. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. ******** да заплати на
Д. Д. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 9480 лв., представляваща разноски производството.
ОСЪЖДА Й. Й. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. ******** да заплати на
В. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 9 000 лв., представляваща разноски производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на съобщението на страните.
6
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7