Решение по дело №2857/2021 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №664

 

гр. Бургас, 16 май 2022г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, в съдебно заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                                    СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

при секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА адм. д. № 2857 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал.5 от ЗДвП.

          Образувано е по жалба, подадена от Н.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител адв. В.А. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21- 0769- 002218/15.12.2021г., издадена от В.С.- полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП, временно е отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* на водача Н.К.К., до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

          Жалбоподателят иска отмяна акта. Счита, че същият е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Според него, некоректно е посочено времето по което жалбоподателя е управлявал автомобила. Той е бил спрян за проверка около 15.00 часа, след което не е управлявал каквото и да е превозно средство, а след повече от час му е била извършена проверката с техническото средство, което е отчело наличието на канабис. Както в АУАН, така и в ЗППАМ се сочи, че водача К. е управлявал МПС в 16.09 часа, което категорично не отговаря управлението по време. Недоказано остава твърдението на органа издал заповедта, че К. е управлявал автомобила при наличието на наркотични вещества или техните аналози в кръвта му. Не е посочен номера на тест касетата. В диспозитива на процесната заповед са посочени няколко изпълнителни деяния, едното е че жалбоподателя е управлявал превозното средство след употребата на наркотични вещества, и втори път с техните аналози. По този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като той не може да разбере, точно за коя от нормативно установените форми е приложена тази принудителна мярка.

          В съдебно заседание жалбоподателят,  чрез процесуалния си представител адв. А., поддържа жалбата.  

          Ответникът- В.С.- полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, не се явява и не изразява становище по спора.    

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, с доказан правен интерес от оспорване- адресат на акта и в предвидения от закона срок.

І.ФАКТИТЕ:

На 14.12.2021г., около 16.09ч., в гр. Бургас, ж.к.Зорница до бл.38, вх.4 в посока ул.“Димитър Димов“ мл. автоконтрольор Х.К., в присъствието на свидетелите Е.К.и Д.Д., извършил проверка на Н.К.К., който към момента на проверката управлявал л.а. опел Астра, с рег. № OA IW 103.

В хода на проверката на водача бил извършен тест за употреба на наркотици с техническо средство Дръг Тест 5000, с фабр. № ARLB-0021. За това бил съставен протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози № 769р-20517/10.12.2021г.

Според протокола, проверката била извършена в 16.09ч., като теста (проба №55) отчел наличие на канабис.

Документът бил подписан от провереното лице и от лицето, извършило проверката.

В 16,40ч. бил издаден талон за медицинско изследване № 118706, с указание водачът да се яви в УМБАЛ спешен център до 45 минути от връчване на талона. 

При тези факти мл. автоконтрольор Х.К. преценил, че е извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1  от ЗДвП, поради което издал АУАН серия AВ, № 019205/14.12.2021г. Актът бил връчен на нарушителя, който го подписал без възражения.

На 14.12.2021г. в 17.00ч. Н.К.К. посетил УМБАЛ спешен център, като предостави кръв за анализ.

На 04.04.2022г. кръвта била изследвана в Химикотоксигологична лаборатория към ВМА гр.София.

Според заключението на химикотоксикологичната /токсикохимична/ експертиза, от извършените изследвания на предоставената проба кръв от лицето Н.К.К. е установено  присъствие на специфичен метаболит - карбокси-А9-ТНС, доказващ употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол - Списък I (Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина) на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП. Установеното наличие на специфичен за ТНС метаболит в предоставените за анализ биологични проби - карбокси-А9-ТНС, е биомаркер за доказване на употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол (ТНС), съдържащо се в марихуана, канабис и т.н.

Въз основа на констатациите, изложени в АУАН серия AВ, № 019205/14.12.2021г., на 15.06.2021г. бил издаден оспорения акт.

Като доказателство по делото е представена Заповед № 251з-3805/26.08.2021г., подписана от директор на ОДМВР Бургас, с чиято т.1.8. полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР гр.Бургас са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.

ІІ. ПРАВОТО:

Съдът намира, че оспорения акт е издаден от компетентен орган по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП.

В.С. заема длъжността полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ и по силата на  заповед № 251з-3805/26.08.2021г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, е оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки.

От своя страна, директорът на ОДМВР Бургас има качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП, тъй като с изричен акт на компетентен орган, определен с нормата на чл.165 ЗДвП, ОДМВР Бургас, е определена да осъществява контрол по ЗДвП-Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г., подписана от министъра на вътрешните работи- факт, който е служебно известен на съда.

Съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на акта не са допуснати.

Твърдението на жалбоподателя за  некоректно посочено време в което е управлявал автомобила е недоказано. По делото няма никакви доказателства, които да сочат, че К. е бил спрян за проверка  около 15.00 часа. Според АУАН, проверката е започнала около 16,09ч. Този час е отбелязан и в протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози № 769р-20517/10.12.2021г.

Дори да се приеме наличие на допусната неточност, то това не препятства упражняването на правото на защита, нито предпоставя извод за недоказана хипотеза на нормата на чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП.

В случая от съществено значение са факта на управление на моторно превозно средство и факта на употреба на наркотични вещества или техни аналози. Както бе посочено, тези факти са изрично указани в оспорената заповед и по отношение на тях следва да бъде упражнявано правото на защита.

Не отговаря на истината твърдението, че не е посочен номера на тест касетата.

В протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози № 769р-20517/10.12.2021г. изрично е отбелязано, че пробата е под №55. Касета под проба №55 е била предадена от мл.контрольор Карамфилов на служител на І РУ Бургас за съхранение. Т.е. налице е обективен индикатор за индивидуализиране на пробата от проведения тест.

Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила факта, че в „диспозитива на процесната заповед са посочени няколко изпълнителни деяния, едното е че жалбоподателя е управлявал превозното средство след употребата на наркотични вещества, и втори път с техните аналози“.

Изразът е използван според посочената, като нарушена норма на чл.5, ал.3, т.1  от ЗДвП, като в текста на заповедта изрично е указано, че се касае до употреба на наркотично вещество канабис.

Правото на защита не е нарушено, защото липсва каквато и да е неяснота по отношение на фактите, въз основа на които е направена преценка за наличие на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП.

Материалният закон е приложен правилно.

Нормата на чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП регламентира изрично конкретни материалноправни предпоставки, при осъществяването на които следва да бъде наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач- „който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи“ .

Доказването на предпоставките може да бъде извършено с всички допустими доказателствени средства, вкл. с писмени доказателства.

По делото са налични достатъчно доказателства, че към момента на проверката жалбоподателят е управлявал автомобила след употреба наркотично вещество- канабис.

Употребата на посоченото наркотично средство е установена с извършения с техническо средство, тест, а впоследствие и с резултат от химико-токсикологично изследване.

Вярно е, че изследването е извършено след датата на издаване на оспорената заповед резултатите от същото обаче, следва да бъдат ценени с оглед разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК.

Още повече, че в експертизата изрично е указано, че е извършено изследване на проба, дадена въз основа на талон за медицинско изследване № 118706.

 С оглед  изложеното съдът намира, че материалноправните предпоставки на нормата на  чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП са доказани.

По изложените съображения жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Затова и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

Р   Е   Ш   И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата,  подадена от Н.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител адв. В.А. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21- 0769- 002218/15.12.2021г., издадена от В.С.- полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП, временно е отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* на водача Н.К.К., до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Решението не подлежи на обжалване. 

 

 

 

                                                          СЪДИЯ: