РЕШЕНИЕ
№ 496
гр. Варна, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20223110100117 по описа за 2022 година
Постъпила е молба от Ж. Ж. Ж. с искане за постановяване на мерки за защита срещу
ответника Т. АТ. ИВ..
Молителят излага, че с ответника се намират във фактическо съпружеско
съжителство от около 11 месеца. На 04.01.2022г. ответникът осъществил спрямо молителя
следния акт на домашно насилие: хванал я за лицето и допирайки неговата глава до нейната,
крещял: „Война ли искаш или любов, давам ти две минути да решиш“. Заплашвал я, че ще
качи нейни снимки по бельо в сайтове за запознанства. Не я пускал да излиза сама и да
говори по телефона. Заплащвал я, че ще намери хора, които да я убият, че ще й „бутне“
дрога.
Молителката, като се позовава, че живее в непрекъснат страх за живота и здравето
си, настоява за постановяване мерки за защита спрямо ответника.
В съдебно заседание молителката лично и чрез адв. Петрова поддържа молбата за
защита.
Ответникът Т. АТ. ИВ. се явява лично в съдебно заседание и се представлява от адв.
Димитров. Оспорва страните да са живели в условията на фактическо съпружеско
съжителство. Оспорва молбата и относно осъщественото насилие.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в
ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и на личния живот извършено от и спрямо лица от
категорията по чл. 3 от ЗЗДН.
Първият спорен въпрос е относно легитимацията на страните по делото като лица,
намиращи се във връзка, аналогична на съпружеското съжителство.
В ЗЗДН закона липсва легална дефиниция на института на фактическото съпружеско
1
съжителство, но съдържанието му се извлича на първо място от житейската практика, а след
това казуистично от съдебната практика /ПП№5/1969г./ и от различните нормативни актове-
ДОПК, Закона за чужденците, ЗЗДкр. Такова съжителство възниква и съществува като
фактическо състояние, без да е необходимо спазването на някаква правно регулирана
процедура като алтернатнативен на брака начин за за упражняване на правото на лицата на
семейна общност. За да бъде дефинирана една връзка като фактическо съпружеско
съжителство не е необходимо съжителстващите на съпружески начала партньори да имат
имат деца или връзката да е създадена и поддържана с оглед възможността за създаване на
поколение. Същественото е отношения им да се основават на взаимност и физическа
близост в общ дом, да се характеризират със споделя на разходите, но без правно
задължение за това.
В случая от показанията на свидетеля Д. К. Ж. се установява, че към 7 януари на
текущата година страните са живели заедно в жилището на молителката. В град Варна
ответникът И. е живял само в нейното жилището. Режийните разноски по жилището е
покривала молителката, чрез директен дебит. В жилището ответникът е донесъл само
личните си вещи, но това в било така, защото апартаментът е бил изцяло обзаведен. На
заведение плащал ответника. Партньорите ходели заедно на почивка, излизали в обща
компания, празнували заедно Нова Година. Показанията на св. Ж. съдът кредитира като
непосредствени и убедителни. Жk има преки впечатления от връзката на страните в нейната
динамика. За разлика от него, свидетелят Л. Л. е виждал молителката инцидентно. Л. изнася
пред съда, че връзката на страните е била по-скоро сексуална, без трайност и дълбочина в
отношенията. Сочи, че И. е живял предимно в П., а е ходил при Ж. за по няколко дни.
Неговите показания съдът не кредитира като преки и достоверни. Свидетелят, който се
представя като приятел на ответника няма информация нито за това с какво се занимава и
как се издържа г-н И., нито за рожденната му дата. Липсата на осведоменост за тези
обстоятелства поначало твърде необичайна за лице, което се определя като близък приятел
на страната.
С оглед на изложеното и предвид данните за отношенията между партньорите, които
са живели заедно, представяли са се в обществото като двойката, ходели са заедно на
почивка, съдът намира, че връзката им може да се определи като фактическо съпружеско
съжителство. Гореизложеното е основание съдът да приеме, че молбата за защита е подадена
от и срещу легитимираното по закон лице съобразно чл. 3, т. 2 от ЗЗДН.
По същество на молбата за защита:
Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо,
сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от
и спрямо определена категория лица, в която попадат молителките и ответникът. В закона
липсва легална дефиниция на понятието “психическо насилие”, както и дефиниция за
понятието “емоционално насилие”, но като такива могат да бъдат окачествени всички
действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице-
пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги
изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие
(крещене, обиждане, псуване), отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на
страх, изолация. Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва да
се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Ако отнесем горното към твърденията в сезиралата съда молба и декларацията по чл.
9, ал.3 от ЗЗДН за това, че на 04.01.2022г. ответникът Т. А. И. хванал молителката за лицето
и и крещял „Война ли искаш или любов, давам ти две минути да решиш“. Заплашвал я, че
ще качи нейни снимки по бельо в сайтове за запознанства. Не я пускал да излиза сама и да
2
говори по телефона. Заплащвал я, че ще намери хора, които да я убият, че ще й „бутне“
дрога, съдът намира, че същите могат да се субсумират под хипотезата на упражнено
психическо насилие, извършването на което се установява от събраната доказателствена
съвкупност по следните съображения:
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН
разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от закона придава на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН
особена доказателствена сила в настоящия процес. Същата представлява самостоятелно
основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице ако в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, но само
когато няма други събрани преки доказателства, в какъвто смисъл е и постоянната практика
на съдилищата. Поради това, когато ответникът оспорва, че е извършил акт на домашно
насилие, в негова тежест е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до
оборване на изложеното в декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила.
В случая ответникът не е проведел такова доказване. Показанията на водения от него
свидетел Л. Л. касаят единствено отношенията между страните в контекста на въпроса за
фактическото съжителство на партньорите. Тоест ответникът въобще не е провел насрещно
доказване относно факта на домашно насилие, който както беше посочено по-горе се
установява и само с декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Допълнително от показанията на водения от молителката свидетел Д. Ж. се
установява конфликтността в отношенията на страните. От показанията на свидетеля става
ясно, че отношенията между двамата партньори особено са се обтегнали след Нова Година,
когато молителката е започнала да получава заплахи за убийство и подхвърляне на дрога.
Установява се, че ответникът отправил към молителката заплахи от рода „война ли искаш“,
„ще се обичаме ли“, „можеш да изчезне“. Казвал й, че познава бандити и мутри и че ще
изчезне. Връзката на страните се основавала на страх, като молителката търсела удобен
начин да я прекрати.
С оглед на горното, съдът приема, че по делото на практика липсват доказателства,
които дори по косвен път да опровергават твърденията на молителката за упражнено
психическо насилие от страна ответника. По изложените съображения съдът приема, че е
налице фактическия състав, необходим за получаване на защита срещу домашно насилие.
Съдът, като съобрази фактическите отношения между страните и поведението на ответника,
приема, че същият следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката. Налагането на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН съдът приема,
че ще способства за преосмисляне от ответника на поведение му и за преустановяването на
насилническите действия.
С оглед естеството и интензитета на процесното насилие съдът намира за подходящо
на ответника да бъде наложена забрана да доближава молителя и обитаваното от нея
жилище за срок от 14 месеца, като съобразява и периода, в който тази мярка е прилагана с
издаването на заповедта за незабавна защита. Доколкото страните са бивши партньори и от
връзката си нямата деца, съдът намира, че определеният срок не би накърнил необосновано
правото на ответника на свободно придвижване. За страните практически липсва повод за
контакт.
Ответникът следва да се отстрани и от съвместно обитаваното с молителя жилище, на
осн. чл.5, ал. 1 , т. 2 от ЗЗДН, доколкото се събраха доказателства за съвместното живеене на
страните.
Налагането на останалите мерки, а именно за посещение на специализирани
програми, съдът намира за неподходящо.
На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за
3
защита.
На основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба в размер
на 400 лева. Този размер на санкцията съдът намира за осбоснован с оглед интензитета на
осъщественото насилие и с оглед липсата на кричност към извършените простъки.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде
осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса
за воденето на делото в размер на 25 лв., дължима на основание чл. 16 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
На осн.чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на молителката адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева съобразно представените доказателства за сторени
разходи.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Т. АТ. ИВ., ЕГН ********** от гр. С., обл. П., ул.“Д.“ № 41 ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Ж. Ж. Ж., ЕГН ********** от в
гр.В., бул.“К. Бо. I” № 265, ет. 4, ап. 10, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН, на основание чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ОТСТРАНЯВА Т. И. А., ЕГН ********** от съвместно обитаваното с Ж. Ж. Ж.
жилище, находящо се в гр.В., бул.“К. Б. I” № *****, ет. 4, ап. 10, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 2 от
ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Т. АТ. ИВ., ЕГН ********** от гр. С., обл. П., ул.“Д.“ № 41 за срок
от четиринадесет месеца да се приближава на по-малко на 150 метра от Ж. Ж. Ж., ЕГН
**********, от обитаваното от нея жилище, находящо се в гр.В., бул.“К. Б. I” № ****, ет. 4,
ап. 10 и от местата й за социални контакти, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Т. АТ. ИВ., ЕГН ********** от гр. С., обл. П., ул.“Д.“ № 41 да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС глоба в размер на 400,00 лв., на
осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Т. АТ. ИВ., ЕГН ********** от гр. С., обл. П., ул.“Д.“ № 41 да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25,00
лв., на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Т. АТ. ИВ., ЕГН ********** от гр. С., обл. П. ул.“Д.“ № 41 да заплати в
полза на Ж. Ж. Ж., ЕГН ********** от в гр.В., бул.“К. Б. I” № ****, ет. 4, ап. 10, сумата от
400 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78,а л.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита в полза на Ж. Ж. Ж., ЕГН **********.
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН заповедта и препис от решението на съда да се
връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ на ОДМВР по местоживеене на
извършителя и пострадалото лице.
4
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред
Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5