РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. Перник, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – П.**, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при участието на секретаря Е..,
и с участието на прокурор К. Т.**
от ОП-П.**
като разгледа докладваното от
съдията КАД № 565 / 2023 по описа на
Административен съд – П.**, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 72,
ал. 4, изр. 2, предл. второ от Закона
за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по касационна жалба
на Г.П.Г.**- полицейски инспектор в сектор „Охранителна полиция“ към Първо
районно управление - П.** при Областна дирекция на МВР – П.**, представляван по
пълномощие от главен юрисконсулт З.В. против решение № 361/05.10.2023 г. по АНД
№ 722 / 2023 г. по описа на PC - П.**.
С обжалваното решение е уважена
жалбата на П.З.Б., с ЕГН **********,*** против Заповед за задържане на лице за
срок от 24 часа с рег. № 1920зз-92/31.03.2023 година, издадена от Г.П.Г.**–
полицейски инспектор към 01РУ П.** при ОДМВР П.**, с която на основание чл. 72,
ал. 1 от ЗМВР, спрямо лицето П.З.Б., с ЕГН **********,*** е приложена
принудителна административна мярка – задържане за срок от 24 часа в помещение
за временно задържане.
Касаторът твърди, че решението на
първоинстанционния съд е незаконосъобразно и неправилно, направените от него
изводи не кореспондирали с доказателствения материал по делото, постановеното
решение противоречало на материални закон и било необосновано.
Мотивира жалбата си с следните
обостоятелства за неправилност и незаконосъобразност на решението: Констатациите
на съда за противоречие с целта на закона,
тъй като липсвали данни, че жалбоподателят може да се укрие или да осуети
разследването, тъй като не била посочена конкретна цел, наложила задържането,
каквото изискване в закона нямало, били необосновани и неправилни, тъй като
съобразно съдържанието на оспорваната заповед, ясно и недвусмислено е очертана
корелативната връзка между чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (данни за престъпление)
и изписаните фактически основания - конкретно досъдебно производство и конкретна
норма от НК, съдържаща състав на престъпление, за което се води разследване. Не
можело да прием посоченото в обжалваното решение твърдение, че в заповедта е
цитирана единствено приложимата правна норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и,
че липсвали фактически основания за издаването и. Това не кореспондирало със
съдържанието на наличното по делото копие на оспорвания акт, нито с посоченото
по - горе относно вписването на номер на ДП и
норма, съдържаща състав на престъпление по НК. Действително в текста на
решението е визирано отбелязване на ДП № 166/ 2023 г. по описа на 01 РУ - П.**,
но изобщо не е отразено вписването на правната норма, сочеща деянието, за което
се води разследването. Жалбоподателят е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР, което е правното основание, т.е. приложимата и относима разпоредба
за задържането, като изрично е посочено и фактическото основание за
задържането, а именно във връзка с разследването по ДП № 166/ 23 г. по описа на
01 РУ - П.**, водено за деяние по чл. 167 от НК. В чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР
изисквало само да бъдат посочени фактическите и правни основания за
задържането, без да е въведено точно изискване какво следва да бъде вписано
като фактическо основание. Съдебната практика сочела, че е достатъчно да бъде
посочено конкретно престъпление или неговата квалификация или досъдебно производство, във връзка с
което е задържано лицето, а в случая имало конкретни данни по отношение на две
от посочените хипотези. Същевременно наличието и взаимовръзката между посочените
в обжалвания акт данни, представляващи фактически основания за задържането,
били доказани по категоричен начин - по делото били приложени материали, които
недвусмислено подкрепяли наличието на извършени действия по разследване на
престъпление и с участие на обвиняемия.
Жалбоподателя счита, че в случая изобщо не бил
налице тежък порок по чл. 146, т. 2 от АПК - неспазване на установената форма,
при условие, че били посочени всички необходими реквизити на заповедта
съобразно член 74, ал. 2 от ЗМВР. Изискването за излагане на фактическите
основания в заповедта в случая било изпълнено, като е посочено в каква връзка и
по какъв повод (висящо разследване по определен състав от НК) се предполагала
съпричастност на лицето. Не било необходимо подробно и изчерпателно описание на
всички данни относно деянието или материали, съдържащи се в преписката. Няма
как същите да бъдат посочени, при условие, че се касаело за висящо производство
и налична оперативна информация, която било нежелателно да бъде достояние на всяко
заподозряно лице. Достатъчно било засегнатото лице да е разбрало на какво
основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което
полицейският орган считал, че е извършило, т.е. да е разбрало по повод на какво
е. формирано подозрението срещу него, за което в случая няма колебание с оглед
наличните доказателства по делото, включващи оперативни беседи по линия
„Криминална полиция“ и действия по разследването.
В проведеното съдебно заседание
на 24.01.2024 година касаторът – Георги Петров Георгиев, редовно призован, не
се явява, не се явява и пълномощник. С писмено становище, докладвано в
съдебното заседание пълномощникът му взема мнение по съществото на спора.
В проведеното съдебно заседание
на 24.01.2024 година ответникът по касационната жалба – П.З.Б. , редовно
призован, не се явява, не изпраща представител, не взема становище по
съществото на спора.
В проведеното съдебно заседание
на 24.01.2024 година представителя на Окръжна прокуратура П.** дава становище
за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да
бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Административен съд – П.**, като
прецени допустимостта на жалбата и наведените касационни основания, прилагайки
нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява
допустима, като подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която решението на районния съд е
неблагоприятно.
Разгледана по същество
касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение № 361 от 05.10.2023 година, постановено по АД № 722/2023
година по описа на Районен съд П.** е уважена жалбата на П.З.Б., с ЕГН **********,***
против Заповед за задържане на лице за срок от 24 часа с рег. №
1920зз-92/31.03.2023 година, издадена от Г.П.Г.**– полицейски инспектор към 01РУ
П.** при ОДМВР П.**, с която на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, спрямо лицето П.З.Б.,
с ЕГН **********,*** е приложена принудителна административна мярка – задържане
за срок от 24 часа в помещение за временно задържане..
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на
чл. 72, ал. 1
от ЗМВР – полицейски орган.
Разгледана по същество
касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение № 361 от
05.10.2023 година, постановено по АД № 722/2023 година по описа на Районен съд П.**
е уважена жалбата на П.З.Б., с ЕГН **********,*** против Заповед за задържане
на лице за срок от 24 часа с рег. № 1920зз-92/31.03.2023 година, издадена от Г.П.Г.**–
полицейски инспектор към 01РУ П.** при ОДМВР П.**, с която на основание чл. 72,
ал. 1 от ЗМВР, спрямо лицето П.З.Б., с ЕГН **********,*** е приложена
принудителна административна мярка – задържане за срок от 24 часа в помещение
за временно задържане..
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР –
полицейски орган.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) всеки има право на лична свобода и
неприкосновеност, а според чл. 30, ал. 3 КРБ в изрично посочените от закона
неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат граждани, за
което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от
задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата
законосъобразност.
В съответствие с чл. 5, § 1, изр.
1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
ратифицирана със закон, приет от НС на 31 юли 1992г. - ДВ, бр. 66 от 14.08.1992
г., в сила от 7.09.1992 г., всеки има право на свобода и сигурност. В
юриспруденцията на ЕСПЧ са изведени няколко стандарта при закрилата на това
право. Първият е изчерпателност на изключенията по чл. 5, § 1, изр. 2 ЕКПЧ,
чието тълкуване трябва да е задължително стриктно, а разширителните обосновки
при приложението им са недопустими. Целта е да се гарантира, че никой няма да
бъде произволно лишен от свобода на основание, което не е предвидено в
Конвенцията. Вторият е законност на лишаването от свобода по националния закон
както от процесуална, така и от материалноправна страна. За целта чл. 5, § 2 -
§ 5 от ЕКПЧ гарантира сбор от материалноправни права, свеждащи до минимум
рисковете от произвол при лишаването от свобода. Такова е правото по чл. 5, §2
ЕКПЧ задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за ареста си
при задължение на държавата чрез компетентния национален орган да обоснове
всяко едно лишаване от свобода на всеки един етап.
В решението от 24 юни 2014 г. на
ЕСПЧ по делото П. и П . срещу България по жалби № 50027/08 и № 50781/09 е
посочено, че чл. 5, § 1, б. "с" (буква "в") от Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи изисква лицето да е
задържано по "обосновано подозрение", че е извършило престъпление.
Такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно (параграф 46). Позоваването
само на приложимите разпоредби, но не на каквито и да било специфични
обстоятелства или действия само по себе си може да бъде достатъчно основание за
съда да заключи, че лишаването от свобода на жалбоподателите е несъвместимо с
принципа на защита от произвол (параграф 47). ЕСПЧ е припомнил, че изискването
подозрението да се базира на разумни основания е съществена част от защитата
срещу произволен арест и задържане. За да е налице обосновано подозрение,
следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател,
че въпросното лице може да е извършило престъплението.
Съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР
заповедта следва да съдържа фактическите и правни основания за задържането.
Задържането е на правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, според която норма
полицейските органи задържат лице, за което има данни, че е извършило
престъпление. За да е мотивиран от фактическа страна, актът, издаден на това
основание, следва да съдържа посочване на фактите, сочещи на данни, че лицето е
извършило престъпление. Данните по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е
достатъчно да са такива, че от тях да може да се направи предположение за това
лицето да е съпричастно към престъпление. В заповедта за прилагане на мярката
данните, послужили като основание за задържането, следва да са посочени точно,
конкретно и ясно. Това е необходимо за обосноваване упражненото от органа
правомощие в рамките на предоставената му дискреционна власт, както и за
осигуряване на възможност на адресата на акта да защити правата си.
В случая в заповедта за задържане
не са посочени осъществилите се факти, които са обосновали необходимостта от
прилагане на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
което е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, съобразно която норма
административният акт следва да съдържа правните и фактически основания за
издаването му, и е основание за отмяна по см. на чл. 146, т. 3 АПК. Цитирането
на текст от особената част на Наказателния кодекс не отговаря на редица
релевантни въпроси - кога и по какъв повод е извършено евентуалното
престъпление по визирания текст и какви са фактите, установяващи
съставомерността му, за да извърши съдът служебно дължимата преценка за наличие
на данни за извършено от задържаното лице престъпление като материалноправно
основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за законността на задържането. Константна
е съдебната практика, че излагането на несъответни и ирелевантни мотиви като
фактическо основание за издаването на административния акт следва да бъде
приравнено на липса на изискуемите от закона мотиви за обосноваване наличието
на материалноправни предпоставки за упражняване на предоставената от закона
компетентност и съответно води до нарушаване на императивното изискване за съдържание
на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Настоящата инстанция не споделя
релевираното в касационната жалба възражение, че са били налице данни за
извършено престъпление от задържаното лице към момента на издаване на
процесната заповед, тъй като видно от приложения протокол за претърсване и
изземване в обект – къща на адрес гр. П.**, ул. „15-та“ № 12, което е започнало
на 31.03.2023г. в 10.15ч. и на което е присъствал П.З.Б., за който не е
посочено в какво качество присъства и което е приключило в 10.50 часа, а
задържането му е извършено в 10.30 часа, тоест по време на извършване на това
процесуално-следствено действие. В тази връзка следва да се посочи, че
независимо от обстоятелството, че в мотивната част на оспорената заповед е
цитиран текст от НК, както са посочени номер на ДП, то това посочване не може
да санира липсата на излагане на фактическите основания за издаването ѝ,
тъй като мотивите на индивидуалния административен акт следва да се съдържат в
него или в нарочен документ, съпътстващ неговото издаване, но това може да
стане само след изрично препращане към този документ и след предоставяне на
възможност на лицето да се запознае с него - в този смисъл са задължителните
указания, дадени с Тълкувателно решение №16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС. В
случая не са налице данни задържаното лице да е запознато с писмените
документи, съдържащи се в цитираното ДП.
Както се посочи, за обосноваване
на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в рамките на
неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на адресата на акта да
защити правата си е следвало в заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР да са описани конкретни фактически обстоятелства, обуславящи издаването и
в приложената от полицейския орган хипотеза. Не е достатъчно заповедта за
задържане да съдържа само позоваване на приложимите правни норми, респективно,
цитиране на текст от НК, без посочване на специфични обстоятелства или
действие/бездействие на задържаното лице, релевиращи наличието на фактически
основания за задържането.
Настоящият съдебен състав споделя
извода на Районен съд П.** за незаконосъобразност на оспорената заповед поради
несъответствието и с целта на закона и нарушение на принципа за съразмерност по
чл. 6 АПК. Съгласно чл. 4, ал. 2 вр. чл. 6, ал. 2 АПК административните актове
се издават за целите, установени от закона, като не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се
издават. Във връзка с изложеното при прилагане на принудителните
административни мерки по чл. 72, ал. 1 ЗМВР полицейските органи следва да
съобразят и необходимостта от тяхното налагане за всеки конкретен случай. С
оглед правната природа и характера на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
целта на принудителната административна мярка, обективирана в заповедта за
задържане, е преустановителна и предотвратяваща. Законосъобразно съдът е приел,
че в случая не се установява съответствието на оспорената заповед за задържане
с посочените цели, т.е., приложената принудителна административна мярка, освен
фактически необоснована, се явява и несъответна на целта на закона. Нарушен е
принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, съобразно който прилагането на
принудителна административна мярка по чл. 72, ал.1 ЗМВР следва да е оправдано
от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за
постигане на законовата цел. В конкретния случай нито е обосновано, нито е
доказано, че за постигане на законовите цели е било необходимо задържането за
срок до 24 часа.
С оглед изложените съображения
настоящият съдебен състав приема, че обжалваното съдебно решение не е засегнато
от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК, постановено е в
съответствие с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените
правила и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му.
Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение, като законосъобразно и правилно
следва да бъде оставено в сила.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК направеното
искане на процесуалния представител на касатора за присъждане на направените
съдебни разноски е неоснователно. Касационния ответник не е сторил разноски
пред настоящия инстанция, такива не се и претендират, поради което съдът не
дължи произнасяне.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящият касационен състав на Административен
съд – П.**
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 361 от 05.10.2023
година, постановено по АНД № 722 по описа за 2023 година на Районен съд П.**.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/