Р Е Ш Е Н И Е
№...................../ ............................. г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично
съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА
ВЕЛИКОВА и прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия
ТАНЯ ДИМИТРОВА касационно административнонаказателно дело № 83/2021 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба на П.Е.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение №
260194/05.10.2020 г., постановено по АНД № 3128/2020 г. на Районен съд – Варна
(ВРС), в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
19-0819-006376/20.11.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР Варна,
Сектор „Пътна полиция“, в частта по пункт 2, с която на П.Е.Е., на основание
чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение първо от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се
излагат подробни доводи за неправилност на решението на ВРС в обжалваната част,
поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Сочи
се, че в НП не се съдържа описание на нарушението от фактическа страна, като не
е ясно кога и как точно е установено, че П.Е. е управлявал МПС без предпазен
колан. Оспорват се изводите на ВРС относно кредитирането на показанията на
служителите на ОД на МВР Варна, извършили проверката, и тяхната
незаинтересованост от изхода на делото, тъй като същите, предвид длъжностите,
които заемат, са пряко подчинени на административнонаказващия орган (АНО).
Твърди се, че от показанията на тези свидетели не се установява по безсъмнен
начин от какво разстояние са възприели, че шофьорът е бил без колан, тъй като в
същите има явно противоречие относно мястото на възприемане на нарушението.
Освен това, с тези доказателства се допълват съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и описанието на бланкетно
посоченото в акта и НП нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, което е
недопустимо. Същевременно се изтъква, че неправилно районният съд не е
кредитирал показанията на свид. Д.М., които са последователни, логически
обосновани и непротиворечиви. Посочва се, че липсата на пълно, точно и ясно описание
на нарушението и непосочването на конкретните обстоятелства, при които същото е
извършено, води до съществено процесуално нарушение, касаещо пряко правото на
защита на санкционираното лице. Аргументира се, че по силата на разпоредбата на
чл. 14, ал. 2 от НПК, приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН,
в съдебното производство констатациите в АУАН нямат обвързваща доказателствена
сила и следва да бъдат преценявани в контекста на целия, събран по делото,
доказателствен материал. Релевира се липса на категорична установеност на
административно нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, което е основание за
отмяна на НП в тази част. Относно отнемането на контролни точки се счита, че
липсата на посочване на законовия текст, регламентиращ определянето на
максималния размер на контролните точки, както и отнемането и възстановяването
им, а именно чл. 157, ал. 3 от ЗДвП, ограничава правото на защита на лицето. Искането
е за отмяна на решението на ВРС в обжалваната част и постановяване на друго по
съществото на спора, с което да се отмени издаденото НП, в частта по пункт 2,
относно наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и отнемането на 14 контролни точки.
Подробни
аргументи за незаконосъобразност на решението на ВРС в обжалваната част се
излагат в депозирана чрез представител по пълномощие писмена молба.
Ответникът
по касация – ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, в депозирано чрез
процесуален представител писмо С.д. № 1823/03.02.2021 г. оспорва касационната
жалба като неоснователна. Счита, че решението на ВРС е правилно и
законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63,
ал. 5 ЗАНН.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Съдът,
преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и
служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна и
в предвидения от закона срок.
С оспорената
част от НП П.Е.Е. е наказан за това, че същият е управлявал лек автомобил „*****“
с рег. № ***** в гр. Варна, по улица „Капитан Райчо“, посока изхода на града,
без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът. Нарушението
е установено при проверка, извършена в гр. Варна от служители на ОД на МВР
Варна, Сектор „Пътна полиция, в 20:29 часа на 21.10.2019 година. Така описаното
деяние е квалифицирано от проверяващите като нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП,
за което срещу Е. е съставен АУАН. Въз основа на акта е издадено атакуваното
пред районния съд НП, с което за нарушението, описано в частта по пункт 2, на П.Е.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение
на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
За да
потвърди НП в обжалваната част, въззивният съд приема, че не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила – АУАН и НП са издадени при
спазване на сроковете и процедурите по ЗАНН, като съдържат необходимите
реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Позовавайки се на фактите, които се извеждат
от АУАН и свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта, решаващият
състав на ВРС приема, че се установява, че Е. е извършил от обективна и
субективна страна вмененото му нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Изложени са
аргументи за правилно определяне от АНО на квалификацията на деянието и на
приложимата санкционна норма, като е направен извод за законосъобразност на
определеното административно наказание като вид и размер. За неоснователно е
възприето възражението на наказаното лице за допуснато нарушение на чл. 57, ал.
1, т. 5 ЗАНН.
Решението на ВРС е правилно в
обжалваната част.
Релевантните
за решаване на правния спор доказателства са анализирани от районния съд
подробно, поотделно и в съвкупност, а изведените факти правилно са отнесени към
правото. Направените изводи съответстват на приложимия материален закон и в
преобладаващата си част се споделят от настоящия касационен състав и се препраща
към мотивите на въззивния съд, на основание чл. 221, ал. 2 АПК.
Наведените в
касационната жалба доводи за липса на детайлно описание на нарушението от
фактическа страна, тъй като не е изяснено кога и как точно е установено
управление на МПС без предпазен колан от Е., са неоснователни и не обосновават
наличие на касационни основания по смисъла на чл. 348 НПК за отмяна на
въззивното решение и на НП, потвърдено с него. Както в АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП, са посочени начинът и времето на установяване
на нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, а именно: при извършена проверка от
служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, датата и точният час
на която са посочени в актовете по чл. 36, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН. В
достатъчна степен, отговаряща на изискването на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН, са описани съставомерните признаци на нарушението, изразяващи се в
случая в управление на МПС, без водачът да използва обезопасителния колан, с
който е оборудван автомобилът, каквото задължение е вменено на водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, с императивната разпоредба на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, която
именно е посочена като нарушена в НП.
Лишено от
основание е оплакването на касационния жалбоподател за неустановеност на административното
нарушение. Свидетелите П. и Г.категорично заявяват, че Е. е бил без предпазен
колан, което са установили по време на проверката. Касационният състав не
възприема застъпената от касатора теза, че предвид времето на извършване на
проверката /през тъмната част от денонощието/ е неясно как проверяващите са
установили управление без поставен колан. От показанията на свид. М., пътуващ в
управлявания от наказаното лице автомобил по време на проверката, се
установява, че Е. е спрял на 5 метра от патрулната кола, а полицаят е стоял
пред служебния патрулиращ автомобил. Тези данни кореспондират с показанията на
свид. П., който също заявява, че автомобилът, управляван от Е., е спрял пред
патрулката. Съгласно показанията на свид. Г., по време на спирането автомобилът
на касатора се е движил срещу служителите на ОД на МВР Варна, сектор „Пътна
полиция“. Обсъдени съвкупно, посочените гласни доказателства сочат на извод, че
предвид посоката на движение и разстоянието, на което е спряло превозното
средство, управлявано от касационния жалбоподател, спрямо патрулиращия
автомобил, проверяващите са имали визуална възможност да възприемат
неизпълнението на задължението за използване на обезопасителен колан от страна
на водача.
Неправилно
решаващият състав на ВРС не е кредитирал показанията на свид. М. единствено
заради близките приятелски отношения между този свидетел и касационния
жалбоподател. Съдът е следвало да обсъди показанията на този свидетел поотделно
и съвкупно с останалите доказателства по делото, а не да ги дисквалифицира, изхождайки
единствено от обстоятелството, че свидетелят и наказаното лице са приятели. Независимо
от горното, доколкото това гласно доказателство не променя достигнатия от
инстанцията по същество извод за установеност на описаното в пункт 2 от
процесното НП административно нарушение, допуснатото от ВРС нарушение при
цененето на доказателствата не се отразява на правилността по проверяваното
решение.
Правилно въззивният
съд е мотивирал решението си и с липсата на възражение срещу констатациите в
АУАН. Действително вписването на възражения в АУАН е право, а не задължение на
лицето, но доколкото в случая се оспорват установените в хода на
административнонаказателното производство факти, логично би било това оспорване
да е заявено още при съставяне на акта. Възражение срещу констатациите в АУАН не
е подадено и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въпреки че подаването на възражение
срещу АУАН е само една правна възможност и не представлява абсолютна положителна
процесуална предпоставка за обжалване на НП, в конкретния казус, пасивното
поведение на наказаното лице в хода на производството пред АНО, преценено в съвкупност
със събраните по делото доказателства, е допълнителна индиция в подкрепа на
достигнатия от ВРС извод за законосъобразно осъществено в случая административнонаказателно
санкциониране.
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон
(какъвто безспорно е процесният АУАН серия GA № 100115/21.10.2019 г., послужил за
издаване на потвърденото от ВРС НП) имат доказателствена сила до доказване на
противното. Извършеното от П.Е.Е. административно нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП се явява доказано. Правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на същия, доколкото констатациите в
АУАН и издаденото въз основа на него НП не са опровергани от носещото
доказателствената тежест за това наказано лице.
Макар и
лаконично, правилно районният съд приема в мотивите към обжалвания съдебен акт,
че въз основа на така определената квалификация на деянието правилно е отнесена
към приложимата санкционна норма – в случая чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение
първо от ЗДвП. Наложеното на Е. административно наказание законосъобразно е
определено в изрично посочения в цитираната правна норма фиксиран размер,
поради което пред съда не стои въпросът за неговото редуциране.
Отнемането
на контролни точки на водача, макар да е свързано с извършеното административно
нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП (само част от общо отнетите с НП 14 контролни
точки) и да е обективирано в издаденото НП, не представлява административно
наказание (арг. от чл. 13 ЗАНН), поради което съдът не следва да обсъжда релевираните
в тази насока доводи в касационната жалба.
При извършената служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК,
съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за
отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.
Касационната
жалба се явява неоснователна и следва да се остави в сила решението на ВРС в
обжалваната част.
В полза на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ. Спорът не се отличава с висока степен на фактическа и правна
сложност, приключил е след провеждането само на едно открито съдебно
заседание, в което касационният ответник не е участвал, а е представил само
писмени бележки.
Съдът, на основание
чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260194/05.10.2020 г.,
постановено по АНД № 3128/2020 г. на Районен съд – Варна, в обжалваната част, с
която е потвърдено Наказателно постановление № 19-0819-006376/20.11.2019 г.,
издадено от Началник група към ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, в
частта по пункт 2, с която на П.Е.Е., на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
предложение първо ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 50 лева, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА П.Е.Е., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати в полза на ОД на МВР Варна сумата в размер на 80
(осемдесет) лева, представляваща разноски по КАНД № 83/2021 г. на Административен
съд – Варна за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.