ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 111
01.04.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева ч.административно дело №1145 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М.Д.М. ***, против Решение №548/03.11.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при Централно управление на НАП.
Жалбоподателката считала оспореното Решение за незаконосъобразно.
На първо място оспорвала изложените в обжалвания акт твърдения, че била спазена процедурата, предвидена в чл.30, ал.1 и ал.2 от ДОПК по връчване на Ревизионния акт, и че същият бил редовно връчен на 23.01.2020 г., чрез посещение в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, стая 216, и лично полагане на подпис на получателя. Жалбоподателката твърди, че не била посещавала сградата на НАП Пловдив, офис Хасково, на посочената дата и не била попълвала разписката за получаване към ревизионния акт. Оспорвала и твърденията, че Ревизионният акт ѝ е връчен лично. Сочи, че тъй като минало доста време след подаването на възражение срещу ревизионния доклад, и не била информирана за развитието на ревизионното производство, тя подала до НАП молба с вх.№94-00-5450/24.08.2020 г., с която поискала информация на какъв етап е ревизията. С писмо изх.№94-00-5450/08.09.2020 г. от НАП я уведомили, че ревизията била приключила с издаден Ревизионен акт №Р-16002619003770-091-001/03.12.2019 г., който ѝ бил връчен на 23.01.2020 г. Жалбоподателката останала изключително изненадана от това и подала молба до НАП за надлежно връчване на процесния ревизионен акт и възстановяване срока за обжалването му. Тъй като не била получавала и разписвала разписка, удостоверяваща получаването на въпросния ревизионен акт, жалбоподателката считала, че не са спазени изискванията на чл.29 и чл.30 от ДОПК, и като ненадлежно връчено това съобщение не можело да породи преклудиране на правото на жалба поради просрочие. Моли да бъде допусната съдебно-графологична експертиза, от която да се установи дали положеният подпис на разписката към Ревизионен акт №Р-16002619003770-091-001/03.12.2019 г. е неин.
На следващо място в жалбата се твърди, че с обжалваното Решение се оставяла без уважение молбата за възстановяване на срока, поради липса на доказателства за наличие на някакви особени непредвидими обстоятелства, които да са довели до пропускане на срока за обжалване на Ревизионния акт. Съгласно препращащата норма на чл.26 от ДОПК, относно възстановяването на сроковете приложение намирала разпоредбата на чл.89, ал.1 от АПК. Към жалбата се прилагали писмени доказателства – Етапна епикриза от 30.11.2020 г., издадена от АИПСМПП „Д-р Ленко Матанов“ ЕООД, гр.Х., и Амбулаторен лист за първичен медицински преглед от 30.11.2020 г., на М.Д.М.. Описва се поставената на жалбоподателката диагноза и действието на изписаните ѝ медикаменти, като се твърди, че с оглед състоянието ѝ, жалбоподателката била физически възпрепятствана и не е имала възможност в срок да упражни правото си да обжалва Ревизионния акт. Налице било събитие, което страната не е могла да предотврати, или ако го е предвиждала, обективно не била в състояние да предотврати. Ето защо жалбоподателката считала, че е налице внезапно възникнало, обективно, непредвидимо и непреодолимо обстоятелство, поради което срокът по чл.211, ал.1 от АПК е бил пропуснат, като от представените доказателства можело да се направи категоричен извод, че в 14-дневния срок за обжалване на РА били налице особени или непредвидими обстоятелства, от такъв характер, че жалбоподателят не могъл лично или чрез пълномощник през целия преклузивен срок да упражни правото си на жалба.
С оглед изложеното се претендира обжалваното Решение да бъде отменено като незаконосъобразно.
Ответникът, Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – Пловдив, при Централно управление на НАП, чрез упълномощен процесуален представител главен юрисконсулт Й. Б., в писмена молба от 16.02.2021 г. и в писмена защита излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира същата да бъде отхвърлена, а обжалваното Решение да бъде потвърдено по изложените в него съображения.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002619003770-020-001/19.06.2019 г. (л.1150), изменяна със ЗИВР, е било възложено извършването на ревизия на М.Д.М., с адрес ***, като на основание чл.117 от ДОПК по тази ревизия е съставен Ревизионен доклад №Р-16002619003770-092-001/06.11.2019 г. (л.89 и сл.).
До М.Д.М. е изпратено писмо изх.№2277/06.11.2019 г. (л.87), с което приложено ѝ е изпратен Ревизионния доклад, с приложенията към него, и видно от Известието за доставяне (л.86) от делото, писмото е получено на адреса на жалбоподателката на 13.11.2019 г.
Под входяща поща №12064/25.11.2019 г. в ТД на НАП Пловдив, офис Смолян, е заведено Възражение (л.81 и сл.), подадено от М.Д.М. против Ревизионния доклад.
На основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след извършване на ревизията на М.Д.М., е издаден Ревизионен акт №Р-16002619003770-091-001/03.12.2019 г. (л.41 и сл.), с който са установени размера на задължения по видове и периоди, и лихви към тях, на задълженото лице М.Д.М..
С писмо изх.№2538/03.12.2019 г. на орган по приходите (л.50) Ревизионният акт е изпратен до М.Д.М. на адрес ***, като видно от товарителница на куриерска фирма „М и БМ Експрес“ с баркод 8100015590767 (л.52) пратката е върната неполучена, с отбелязване като основание „преместен“.
Съгласно представените на листи 51, 49 и 53 доказателства, направен е неуспешен опит за връчване на Ревизионния акт чрез „НРН 2013“ ЕООД гр.Х. – като работодател на М.Д.М..
По делото са представени също писмо с изх.№51/09.01.2020 г. на орган по приходите (л.48), с което Ревизионен акт №Р-16002619003770-091-001/03.12.2019 г. се изпраща като приложение до М.Д.М., на адрес: ***, и Известие за доставяне на куриерска фирма „М и БМ Експрес“ с баркод 8100014260320 (л.28), в което е отразено, че пратката с подател ТД на НАП Пловдив, гр.Смолян, съдържаща РА с посочения номер, е получена лично от адресата М. Д. М. срещу подпис на 23.01.2020 г.
От Началник сектор „Проверки“ до ТД на НАП Пловдив, на вниманието на Ф. Г. К., с писмо изх.№ВхР-511/28.01.2020 г. (л.29) е изпратен Протокол за извършена проверка по делегация №П-16002620011260-081-001/23.01.2020 г. (л.30), подписан с електронен подпис от С. Д. А., на длъжност инспектор по приходите, на дата 23.01.2020 г.
В Протокола се удостоверява, че на лицето М.Д.М. е връчен Ревизионен акт №Р-16002619003770-091-001/03.12.2019 г. и приложените към него документи на дата 23.01.2020 г. в ТД НАП Пловдив, офис Хасково, стая 216, и че лицето собственоръчно попълнило разписката на ревизионния акт.
На Стр.14 от 14 на Ревизионния акт, намираща се на лист 47 (гръб) от делото е попълнена Разписка, според която на 23.01.2020 г. М.Д.М., с вписан ЕГН, е получила екземпляр от Ревизионен акт №Р-16002619003770-091-001/03.12.2019 г. Разписката е подписана от връчител С. Д. А. и има положен саморъчен подпис срещу текста „получил:“
Под вх.№94-00-5450/24.08.2020 г. е регистрирана подадена до ТД на НАП Пловдив молба (л.25) от М.Д.М., в която същата заявява, че не е уведомена дали ревизионният доклад, срещу който подала възражение от 25.11.2019 г., е отменен, или е издаден ревизионен акт, и моли да бъде уведомена на какъв етап е ревизията и има ли издаден ревизионен акт.
В отговор на молбата, с писмо изх.№94-00-5450#/08.09.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив (л.26), М.Д.М. е уведомена, че възложената ѝ ревизия е приключила с Ревизионен акт №Р-16002619003770-091-001/03.12.2019 г., който ѝ е връчен лично на 23.01.2020 г., видно от приложената разписка.
Под вх.№94-00-5450#2/01.10.2020 г. е регистрирана подадена до ТД на НАП Пловдив молба (л.20) от М.Д.М., в която същата заявява, че адресът за кореспонденция с нея бил гр.Х., ул.„С.“ №*** и на този адрес не била получавала Ревизионен акт, не била получавала и разписвала разписка, удостоверяваща получаването на въпросния Ревизионен акт. Счита, че издаденият Ревизионен акт №Р-16002619003770-091-001/03.12.2019 г. не бил редовно връчен, поради което срокът за оспорването му не бил изтекъл. Моли срокът за обжалване на Ревизионния акт да бъде възобновен, като издаденият Ревизионен акт ѝ бъде връчен надлежно.
Постъпилата молба и изброени доказателства са изпратени от Директора на ТД на НАП Пловдив до Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив за действия по компетентност, с писмо вх.№20-28-275/15.10.2020 г. (л.19).
С Решение №548/03.11.2020 г. Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП се произнася по молба с вх.№20-28-275/15.10.2020 г., подадена от М.Д.М., като на основание чл.26 от ДОПК, във връзка с чл.89 от АПК, оставя без уважение молбата за възстановяване срока за обжалване на Ревизионен акт №Р-16002619003770-091-001/03.12.2019 г.
Решението е изпратено на М.Д.М. с писмо изх.№20-28-275/03.11.2020 г. (л.14), получено лично срещу подпис в Известие за доставяне (л.15) на 24.11.2020 г.
Жалбата на М.Д.М. срещу Решение №548/03.11.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е подадена на 01.12.2020 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.13), чрез административния орган, където е регистрирана с вх.№94-00-158/03.12.2020 г.
Доколкото тази жалба е насочена срещу Решение,
постановено с правно основание чл.26 от ДОПК, във връзка с чл.89 от АПК, същата
подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.88, ал.3 от АПК.
Жалбата е подадена при спазване на
посочения в Решението
7-дневен срок от съобщаването му, от адресата на обжалваното решение, за
който същото се явява неблагоприятно, поради което и е процесуално допустима за разглеждане.
В случая обаче не се твърди и по делото не се констатира М.Д.М. да е подала жалба, насочена срещу Ревизионен акт №Р-16002619003770-091-001/03.12.2019 г., съответно Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив не се е произнесъл с процесното Решение по реда на чл.147, ал.1 от ДОПК, предвиждащ когато жалбата е просрочена, тя да се остави без разглеждане от компетентния да я разгледа орган. С обжалваното Решение само се оставя без уважение молбата на М.Д.М. за възстановяване срока за обжалване на Ревизионния акт, като на практика се отказва същият да ѝ бъде връчен повторно, за да започне да тече нов срок за обжалването му.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, счита жалбата за неоснователна.
Съгласно разпоредбите на чл.152, ал.1 и ал.2 от ДОПК, решаващ орган в производството по обжалване на ревизионния акт е съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при централното управление на Националната агенция за приходите, при което Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив се явява материално и териториално компетентният орган да се произнесе по подадената от М.Д.М. (заведена в ТД на НАП Пловдив под вх.№94-00-5450#2/01.10.2020 г. и под вх.№20-28-275/15.10.2020 г. в Дирекция „ОДОП“ – Пловдив) молба, с която същата претендира срокът за обжалване на Ревизионен акт №Р-16002619003770-091-001/03.12.2019 г. да бъде възобновен, като ревизионният акт ѝ бъде връчен надлежно.
Обжалваното Решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и съдържа изискуемите реквизити. Същото се явява надлежно мотивирано, като в него са изложени възприетите от административния орган относими фактически обстоятелства от значение за крайния резултат. Посочени са съображенията, че според събраните писмени доказателства, Ревизионен акт №Р-16002619003770-091-001/03.12.2019 г. е връчен надлежно – лично на М.Д.М., срещу собственоръчно попълнена и подписана от нея разписка на 23.01.2020 г., с което е спазена процедурата, предвидена в чл.30, ал.1 и ал.2 от ДОПК по връчване на този Ревизионен акт. Посочено е също, че срокът за обжалване на Ревизионния акт е изтекъл на 06.02.2020 г., като от страна на жалбоподателката не се представят доказателства за наличието на някакви особени непредвидими обстоятелства, които да са довели до пропускането на срока на обжалване на Ревизионния акт. С оглед на това не намира приложение хипотезата на чл.89 от АПК (неточно на едно място в решението посочен като „ДОПК“) за възстановяване срока за обжалване от органа, компетентен да разгледа жалбата.
Настоящият съдебен състав намира проверяваното Решение за правилно като краен резултат, постановено в съответствие с материалния закон и събраните по делото относими доказателства.
В чл.152, ал.1 от ДОПК, касаеща обжалването по административен ред, е предвидено, че Ревизионният акт може да се обжалва изцяло, или в отделни негови части, в 14-дневен срок от връчването му, а в Дял първи „Общи правила“ на ДОПК, в чл.30 е регламентирано удостоверяването на връчването.
Според чл.30, ал.1 от ДОПК, връчването на съобщението се удостоверява с подпис на получателя, или на друго лице, чрез което става връчването, като в разписката се отбелязват трите му имена, единният граждански номер и в какво качество приема съобщението. Според ал.2 на същата разпоредба, лицето, което връчва съобщението, удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и имената и длъжностното си качество.
По делото е представен Ревизионен акт №Р-16002619003770-091-001/03.12.2019 г., състоящ се от 14 страници, като на Стр.14 от 14 в същия е инкорпорирана Разписка, попълнена саморъчно, според съдържанието на която на 23.01.2020 г. М.Д.М. с ЕГН ********** е получила екземпляр от този Ревизионен акт. В Разписката се съдържат изписани имената на връчител С. Д. А. и има положени саморъчни подписи срещу текста „връчил:“ и срещу текста „получил:“
Във връзка с оспорването от страна на жалбоподателката, че положеният в тази Разписка саморъчен подпис за получател е изпълнен от нея, по делото беше назначена и изслушана съдебно-графологична експертиза, изготвена от вещо лице К.П.С.. По поставената му задача да даде заключение дали подписът, положен срещу текста „получил:“ в Разписка на Стр.14 от 14 в Ревизионен акт №Р-16002619003770-091-001/03.12.2019 г. е изпълнен от жалбоподателката М.Д.М., вещото лице дава заключение, че подписът за „Получил“ в Разписката е изпълнен от М.Д.М.. Заключението на експертизата е прието без оспорване от страните и съдът няма основание да се съмнява в компетентността и обективността на изготвилото го вещо лице.
Възприемайки изцяло експертното заключение, съдът намира за безспорно установено, че Ревизионен акт №Р-16002619003770-091-001/03.12.2019 г. е бил връчен лично срещу подпис на жалбоподателката М.Д.М. на посочената в Разписката дата 23.01.2020 г., като връчването е надлежно удостоверено с попълнената и подписана Разписка.
Обстоятелствата, че на лицето М.Д.М. е връчен Ревизионен акт №Р-16002619003770-091-001/03.12.2019 г. и приложените към него документи на дата 23.01.2020 г. в ТД НАП Пловдив, офис Хасково, стая 216, и че посоченото лице собственоръчно попълнило разписката на ревизионния акт, е удостоверено и в приложения по делото Протокол за извършена проверка по делегация №П-16002620011260-081-001/23.01.2020 г., подписан с електронен подпис от С. Д. А., на длъжност инспектор по приходите.
Връчването на Ревизионния акт на неговия адресат на 23.01.2020 г. е надлежно доказано с писмени доказателства, поради което и от тази дата е започнал да тече предвиденият в чл.152, ал.1 от ДОПК 14-дневен срок за обжалване на Ревизионния акт. Не са били налице каквито и да било фактически или правни основания за претенцията на М.Д.М. този Ревизионен акт да ѝ бъде връчен повторно, за да започне да тече нов срок за обжалването му.
При така установеното, без значение за спора е дали жалбоподателката лично е подписала като получател приложеното на лист 28 от делото Известие за доставяне на куриерска фирма „М и БМ Експрес“ с баркод 8100014260320, в което е отразено, че пратката с подател ТД на НАП Пловдив, гр.Смолян, съдържаща РА Р-16002619003770-091-001, е получена на адрес: гр.Х., ул.„Ч.“ №****, ет.***, ап.***, лично от адресата М. Д. М. срещу подпис на 23.01.2020 г. Оспорването на подписа на жалбоподателката в това Известие за доставяне е без правно значение, защото дори да се установи, че не е положен от нея, това няма да промени горните изводи за редовност на връчването, извършено в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково. От друга страна, противно на твърденията на пълномощника на жалбоподателката, няма никакво противоречие, или обективна пречка М. Д. М. да получи препис от Ревизионния акт два пъти в един ден – по пощата на адрес в гр.Хасково и в офиса на НАП в същия град.
Подробно изложените в жалбата твърдения за наличие на особени непредвидени обстоятелства, представляващи основания по чл.89, ал.1 от АПК за възстановяване на срока за обжалване, в случая също са ирелевантни за спора.
В чл.89, ал.1 от АПК е предвидено, че в случаите по чл.88, ал.1, т.2 от същия кодекс, (т.е. когато жалбата срещу административния акт е подадена след срока за обжалването му по административен ред) жалбоподателят в 7-дневен срок от съобщаването на акта за прекратяване на производството може да поиска възстановяване на срока, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Към искането се прилага и върнатата жалба.
В процесния случай нито подадената до данъчните органи от М.Д.М. молба с вх.№94-00-5450#2/01.10.2020 г., нито тази молба с вх.№94-00-5450#2/01.10.2020 г., имат характер на жалби срещу Ревизионния акт. На практика М.Д.М. въобще не е подала жалба срещу Ревизионния акт, производството по такава жалба не е прекратявано, и искане за възстановяване срока за обжалване на основание хипотезата на чл.89, ал.1 от АПК не е правено пред административния орган, компетентен да разгледа жалбата. При липса на подадена жалба срещу Ревизионния акт е безпредметно да бъде преценявано дали пропускането на срока за обжалване на същия се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Отделно от изложеното, следва да се има предвид, че срокът за обжалване на Ревизионния акт изтича на 06.02.2020 г., а ангажираните по делото от оспорващата писмени доказателства – Етапна епикриза и Амбулаторен лист, са издадени на 30.11.2020 г., поради което няма как въз основа на тях да се обосновава здравословно, психическо, или друго обективно състояние на М.Д.М., което да е довело до пропускането на срока за обжалване.
Обжалваното Решение, с което Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив оставя без уважение подадена от М.Д.М. молба за възстановяване срока за обжалване на Ревизионен акт №Р-16002619003770-091-001/03.12.2019 г. е законосъобразно и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена.
Съгласно чл.143, ал.3 от АПК, основателна е своевременно заявената претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя, което на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя в размер на 100 лева.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.М. ***, против Решение №548/03.11.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при Централно управление на НАП.
ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН **********,***, да заплати на Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Определението не подлежи на обжалване, на основание чл.88, ал.3, предл.последно от АПК.
СЪДИЯ: