РЕШЕНИЕ
№1151/19.6.2023г.
гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ІX състав в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и трета година в състав :
СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
секретаря Севдалина Дункова, като
разгледа докладваното адм. дело № 2776 по описа за
2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.215,
ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на Ш.Р.М., с ЕГН **********,*** и Р.Р.Ш., ЕГН **********,***, и
двете чрез адв.Т.И., против Заповед № ЗРИ - 406/21.06.2022 г. на Кмета на Район „Източен“, Община
Пловдив, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж, представляващ ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА за търговска дейност,
с приблизителна площ от 25 кв.м., построена в имот частна общинска собственост
АЧОС № 1403/2001 г./, частично в ПИ с идентификатор № ***по КК и КР на гр.
Пловдив, за който ПИ е определено УПИ ***, жилищно застрояване и
общ.обсл.дейности, кв.11 /нов/ по плана на кв.“Дружба“, град Пловдив, и
частично построена в ПИ с идентификатор № ***по КККР на гр. Пловдив в улична
регулация, с административен адрес: ул. „***“ гр. Пловдив, собственост на
неизвестно лице.
В
жалбата са изложени твърдения за нищожност и незаконосъобразност на оспорената
заповед. Оспорва се посоченото в заповедта, че извършител и собственик на
строежа е неизвестен с доводи, че през юни месец 2014 г. жалбоподателите са
подали заявление до кмета на район Източен и до главния архитект на района с
искане по § 127 от ПЗР на ЗУТ за узаконяване на посочената сграда. В тази
връзка се сочи, че доколкото нито кмета на района, нито главния архитект на
района са се произнесли, то е налице мълчаливо съгласие с подадената молба.
Жалбоподателите сочат, че тази сграда са я придобили по наследство от баща им Р.Ш.,
който още през 1994 г. е започнал процедура по узаконяване на сградата, както и
че за сградата са плащани данъци от 1998г. Твърди се още, че Констативен акт
цитиран в заповедта не им е съобщаван, не им е връчван, нито им е дадена
възможност да подадат възражения по него. Сочи се, че такава проверка от
служители на районната администрация не е правена, тъй като Р.Ш. е с постоянна
регистрация на този адрес, а Ш.М. през деня постоянно се намирала на този
адрес, като не са извършвани замервания и установявания на тази сграда.
Изложени са доводи за допустимост на жалбата. Според жалбоподателите при
издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. На следващо място се твърди, че в заповедта не са изложени констатации
относно датата на която органът приема, че е извършен твърдения строеж, както и
че тази сграда е била узаконена с Акт от 1994г. при действието на ЗТСУ и се
явява заварен строеж при действието на ЗУТ. Иска се отмяна на заповедта.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Подробни съображения са изложени в постъпила
по делото писмена защита.
Ответникът
по жалбата – Кмет на Район „Източен“ - Община Пловдив, чрез процесуалния си представител М.С. - секретар
на района с юридическо образование и правоспособност, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на разноски по делото. Подробни съображения са изложени в
представени по делото писмени бележки.
Съдът
като разгледа направените възражения и приложената административна преписка,
намери за установено следното:
Оспорената заповед е публикувана в
интернет страницата на Район “Източен” – Община Пловдив на 12.10.2022 г. Според констативен протокол, съставен от
служители в Община Пловдив - Район “Източен“, на 12.10.2022г. са поставени чрез
залепване множество заповеди, между които и оспорената в настоящото
производство. Жалбата е подадена чрез органа на 25.10.2022г., т.е. в предвидения за това процесуален срок.
По
отношение наличието на правен интерес, следва да се отбележи, че видно от приетото по
делото заверено копие на Удостоверение за наследници с Изх.№94-Р от
25.10.2022г. жалбоподателите са наследници на Р.К.Ш., ЕГН **********, починал
на 15.12.2005г. Нещо повече, жалбоподателите сочат, че наредената за премахване
сграда е изградена от баща им Р.К.Ш.,
който го е узаконил, като в тази връзка на лист 75 по делото е представен акт
за узаконяване № 2 от 09.04.1993 г. Няма спор между страните по делото, а и
от разпитаните по делото свидетели (чийто показания ще бъдат обсъдени по-долу в
решението) се установява, че жалбоподателите стопанисват и ползват на наредения
за премахване обект. Според Решение № 3261 от 28.03.2023 г. на ВАС по адм. д. №
301/2023 г., II о., след като жалбоподателите
навеждат твърдение, че стопанисват обекта и представят и доказателства за права
върху него, то същите се явяват заинтересовани лица от оспорване на заповедта.
Следователно жалбата е допустима.
С писмо Изх.№21РИ-267 от 10.06.2021г.,
заместник-кмет УТОС на община Пловдив е изискал от Кмета на район Източен,
предоставяне на информация относно статута на сградите в 4 броя ПИ, между които
и ПИ с идентификатор ***. В писмото е посочено, че с Акт за частна общинска
собственост (АЧОС) №1403 от 22.11.2001г. е актувано дворно място, застроено и
незастроено, представляващо УПИ III-за общ. дейности, кв.11 по плана на кв.
„Дружба“, одобрен със Заповед №ОА-1738 от 07.09.1993г. съответстващо на ПИ с идентификатор
***. Със Заповед №15ОА2292 от 22.10.2015г. (погрешно посочено в писмото
22.10.2016г. и приложена на лист 32 по делото) на Община Пловдив е одобрен ПУП
(подробен устройствен план), съгласно който от УПИ II-за пазар и УПИ III-за
общ. дейност се образуват нови 5 УПИ, между които и УПИ III-553.228, жилищно
застрояване и общественообслужващи дейности, представляващ съответно
новообразуван ПИ с идентификатор ***. Посочено е още, че във връзка с решение
на комисията по чл.2, ал.3 от НРПУРОИ (Наредба за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинското имущество) при община Пловдив, по
Протокол №82, т.3 от 08.11.2013г. (неприложен по делото), следва при
констатирано незаконно строителство да се издаде акт по чл.225а, ал.2 от ЗУТ,
съгласно който да се процедира.
На 16.06.2021г. работна група от
длъжностни лица в Община Пловдив - Район “Източен”, в състав: инж. Мариела
Пеева Стойнова- гл. инженер в Община Пловдив - Район “Източен”, инж. Мария
Иванова Трендафилова- гл. инспектор “СК“ (строителен контрол) в Община Пловдив
- Район “Източен” и инж. Дора Йорданова Тончева- гл. експерт “КиР“ (кадастър и
регулация) в Община Пловдив - Район “Източен”, извършили проверка на строеж представляващ
ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА за търговска дейност, с приблизителна площ от 25
кв.м., построена в имот частна общинска собственост АЧОС № 1403/2001 г./,
частично в ПИ с идентификатор № ***по КК и КР на гр. Пловдив, за който ПИ е
определено УПИ ***, жилищно застрояване и общ.обсл.дейности, кв.11 /нов/ по
плана на кв.“Дружба“, град Пловдив, и частично построена в ПИ с идентификатор №
***по КККР на гр. Пловдив в улична регулация, с административен адрес: ул. „***“
гр. Пловдив, собственост на неизвестно лице. Проверката е извършена в
отсъствието на извършителя. За установеното при проверката е съставен
Констативен акт №148 от 21.06.2021г., към който е приложена окомерна скица.
Изрично в КА е посочено, че собственикът на строежа е неизвестен, като
неизвестни са и възложителя и строителя. Отразено е, че имотът е собственост на
община Пловдив, като строежът е изпълнен без строителен надзор и не са
установени никакви строителни книжа: съгласувани и одобрени проекти,
съгласуване с контролни органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на
строителна площадка, протокол за определяне на строителна линия и ниво,
заповедна книга. Посочено е, че строежът представлява представляващ ЕДНОЕТАЖНА
МАСИВНА СГРАДА за търговска дейност, с приблизителна площ от 25 кв.м.,
построена в имот частна общинска собственост АЧОС № 1403/2001 г./, частично в
ПИ с идентификатор № ***по КК и КР на гр. Пловдив, за който ПИ е определено УПИ
***, жилищно застрояване и общ.обсл.дейности, кв.11 /нов/ по плана на
кв.“Дружба“, град Пловдив, и частично построена в ПИ с идентификатор № ***по
КККР на гр. Пловдив в улична регулация, с административен адрес: ул. „***“ гр.
Пловдив, собственост на неизвестно лице. Като установено нарушение в КП е
посочено, че строителството е извършено без одобрени строителни книжа и нужните
разрешителни, а като нарушени разпоредби - чл.225, ал.2,т .2 от ЗУТ. В КА е
отразено, че предвид установените нарушения, констативният акт е основание за
започване на административно производство за премахване по реда на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ. В КА не е отразено по какъв начин е разгласен същия. Не се
установява отбелязване в същия дали екземпляр втори от акта е поставен чрез
залепване на обекта и на таблото на Район “Източен“, гр. Пловдив, бул. “***. По
делото е представена разпечатка от интернет страницата на Община Пловдив -
Район “Източен”, от която е видно, че констативният акт е публикуван в интернет
на 20.07.2021г. А според констативен
протокол от 13.07.2021г., на 13.07.2021г. е извършено поставяне чрез залепване
на констативни актове от №145 до №172 /включително/ от 16.06.2021г.
По делото е приложено Становище на
главния архитект Район “Източен” - Община Пловдив, според което: процесният
строеж е от пета категория и в Район “Източен” - Община Пловдив не са
представяни документи, удостоверяващи законността на строежа; не са налице
данни за започнало и неприключило производство по реда на §16 от ПР на ЗУТ и
§184 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ в предвидените в същите
срокове; няма депозирано заявление за узаконяване по реда на §127, ал.2 от ПЗР
към ЗИД на ЗУТ в предвидения срок. Според становището едноетажната масивна
сграда е построена без съгласието на собственика - Община Пловдив, без одобрени
проекти и разрешение за строеж, в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 и
чл.182 от ЗУТ, както и че не са налице условията за приложимост на §127, ал.1 от
ПЗР на ЗУТ за търпимост на обекти. Посочено е, че строежът е незаконен по
смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и съгласно чл.225а от ЗУТ подлежи на
премахване. Със становището е направено предложение на кмета на Район “Източен”
- Община Пловдив да приложи мерките на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Приемайки
констатациите от констативен акт, ответникът е издал оспорената в настоящото
производство заповед, с която е разпоредил премахването на строеж,
представляващ "едноетажна масивна сграда за търговска дейност", с
идентификатор ***.3, с
приблизителна площ 25,00 кв.м., построена в имот частна общинска собственост
АЧОС №1403/2001г., с идентификатор ***по КККР на гр. Пловдив, в УПИ
III-553.228, жилищно застрояване и общественообслужващи дейности, кв.11 /нов/
по плана на кв. “Дружба“, с административен адрес: на ул. “***“ и ул.“***“, гр.
Пловдив и частично построена в ПИ ***по КККР на гр.Пловдив – улична регулация с
адрес гр.Пловдив, ул. „***“. Прието е, че обектът е изпълнен от тухлена зидария
и плосък покрив и е собственост на
неизвестно лице. В заповедта е посочено, че не е
подавано заявление за узаконяване по реда на
§ 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, както и че строежът няма статут на търпим
нито по см. на § 127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, нито по см. на § 16 от ПР на
ЗИД на ЗУТ.
По
делото са представени: Акт
за узаконяване №2 от 9.04.1993г. на главен архитект в VII-мо кметство, гр.
Пловдив, с който се узаконява на името на Р.Ш. Колев “заведение за обществено
хранене на северния ъгъл на ул. *** и ***, съгласно протокол №19 от 7.04.1992г.
на ЕС (експертен съвет) Община Пловдив (лист 266 и сл.) и одобрена разработка,
като според разработката строежът представлява “временен павилион за закуски и
общ. хранене с размери 12,50/13,00 в кв.5 (парцел) I по плана на кв.
Изгрев-Запад, съгласно чл.120 от ППЗТСУ, приложено е и фотографско заснемане на
павилиона; Заповед №ОА-600 от 30.03.2001г. на кмета на община Пловдив, с която
на основание §50а, ал.6 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на Закона за
териториално и селищно устройство (ЗИДЗТСУ, отм.), чл.32, ал.1, т.1 от ЗТСУ,
отм., чл.54, ал.7 и 8, чл.84, ал.1 и 2 от ППЗТСУ, отм., се одобрява приложения
проект за изменение на ЗРП на част от
кв.11 по плана на кв. “Дружба“, като се образуват два нови парцела (УПИ): II-за
пазар и III-обществени дейности, със запазване на застрояването, изградено по
реда на отменения чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, отм.- означено с черен контур и жълт
цвят за застрояването и по корекцията на регулацията със сини линии, надписи и
зачертавания; писмо с Изх.№А110004 от 25.06.2001г. на главния архитект на
община Пловдив, с което се уведомява Р.Ш., че за завършване на процедурата по
реда на ал.7 от §50а от ПЗР към ЗИДЗТСУ, отм., съответно по реда на §17 от ПР
на ЗУТ, е необходимо до подаде молба до Дирекция “ОС и ЖП“ (общинска
собственост и жилищна политика) в община Пловдив; геодезическо заснемане на УПИ
III-обществени дейности, кв.11 (листи 237 и сл.), изготвено през месец март
2007г.
От трето неучастващо по делото лице –
дирекция МДТ при Община Пловдив са представени множество декларации по ЗМДТ
подадени от жалбоподателите, както и от Р.Ш. и Ана Ш., и доказателства за
извършени плащания: Писмо изх. №14П12395/23.12.2014 г. до Ш.М.; Писмо изх.
№14П12395(1)/ 03.12.2014 г. до Ш.Р.М.; Писмо от 02.12.2014 г. от Дирекция
Общинска собственост; Заявление вх. №14П12395/26.11.2014 г. от Ш.Р.М.; Писмо
изх. № 100 И6869(3)/10.05.2008 г. до район Източен; Писмо изх. № 100
И6869(3)/08.01.2008 г. до Ш. и Р. Ш.; Писмо вх. №100И68696(3)/ 10.09.2007 г. от
район Източен; Писмо изх. №100И6869/10.07.2007 г. до Ш. и Р. Ш.; Протокол №
18/19.06.2007 на комисията по чл. 48. ал. 1 от НРПУРОС; Писмо вх.
№100И6869(1)/13.03.2007 г. от район Източен; Писмо изх. №100И6869/25.01.2007 г.
до район Източен; Геодезическо заснемане; Удостоверение за наследници №
002058/27.02.2006 г.; Писмо изх. № *********/21.02.2006 г. до Ш. и Р. Ш.;
Декларация от Р.Ш.; Декларация от Ш.Ш.; Декларация от Р.Ш.; Договор за
Безвъзмездно прехвърляне право на собственост от 20.10.2004г.; Служебна справка
от 01.11.2002 г.; Служебна справка от 21.11.2002 г.; Молба вх. №
9194Д55/07.08.2001 г. от Р.Ш.; Скица на УПИ II - за пазар и УПИ III - за
общ.дейност.кв. 11нов по плана на кв. „Дружба"; Ръчна скица; Заповед №
ОА-600/30.03.2001 г. на Кмета на община Пловдив; Решение №254. взето е протокол
№ 26 от 14.09.2000г. на Общински съвет- Пловдив; Писмо изх. №А110004/25.06.2001
г. до Р.Ш.; Молба - декларация от Р.Ш..
По делото са разпитани свидетелите Ф.А.И. и Р. Трифонов Милошинов. Свидетелката
Игнатова сочи кога е премахнат гаража, отразен като сграда 3 в предявената и
скица, както и от кого е бил премахнат същия. Показанията на св. Игнатова не са
оборени от други доказателства по делото, поради което и се кредитират с доверие
от съдебния състав.
Свидетелят
М. като съпруг на жалбоподателката Ш.М. е заинтересован от изхода на делото, но
показанията му не могат да бъдат приети за необективни само с оглед на този
факт. Показанията му по отношение на премахването на гаража и местоположението
на новия магазин се кредитират с доверие, тъй като се подкрепят от една страна
от показанията на св. Игнатова, а от друга страна и от огледа на вещото лице
извършен преди изготвяне на експертизата. Ето защо в тази част показанията на
св.М. се кредитират с доверие, независимо, че на тях противоречат приложените
по административната преписка писмени доказателства. Съдът не кредитира
показанията на разпитаните по делото св.М. по отношение на твърденията му, че
служители на общината не са извършили проверка, доколкото самия свидетел сочи,
че никой не му се е представял за служител на общинската администрация, но е
възможно да е дошъл някой и да не му се е представил. Освен това по отношение
на деня на проверката - за датата
16.06.2021г. липсват достатъчно твърдения, които да водят на категоричен извод,
че св. М. е бил в магазина през цялото време и проверка не е извършвана. Следва
да се посочи, че в тази част показанията му не се подкрепят от никакви доказателства
и с оглед сочената заинтересованост от изхода на делото няма как да бъдат
кредитирани с доверие за тези обстоятелства.
По
делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото
лице Я.Р., според заключението по която процесният обект може да се
характеризира като преместваемо съоръжение, попадащо в разпоредбата на чл.56 от ЗУТ като обект за търговска дейност - златарски магазин. Макар да попада в
границите на допустимото основно застрояване по действащия ПУП - ПРЗ, с
характеристиките си той отговаря на определението на т.80 от §5 на ДР на ЗУТ и
не представлява основно или допълващо застрояване в имота. Той е монтиран на
място, различно от сграда с идентификатор ***.3 по кадастралната карта, където
преди се е намирал гараж. В имота съществуват още 3 сгради, всички отразени в
кадастралната карта. Сграда с идентификатор ***.1 е едноетажна търговска сграда
със стоманобетонова носеща конструкция от колони и греди, без покривна плоча, с
дървена покривна конструкция. В нейния обем попада и част от временен метален
павилион, за който има одобрен проект за узаконяване и е издаден акт за
узаконяване. Всички налични строителни книжа и документи са описани в
констативната част на експертизата. Сграда с идентификатор ***.2 заема площта
на временния павилион с одобрен проект за узаконяване през 1993г. и с издаден
Акт за узаконяване №2/31.03.1993г., към който принадлежи и масивна сграда за
санитарни помещения, имаща стоманобетонова покривна плоча и тухлени ограждащи
стени. Металният павилион и санитарните помещения, изградени по реда на чл.120,
ал.4 от ППЗТСУ /отм./ са процедирани по реда на §50а, ал.6 от ПЗР на ЗИД на
ЗТСУ и са допуснати за установяване на траен устройствен статут с Решение №254,
взето с Протокол №26/14.09.2000г. на Общински съвет - Пловдив. Процедирай е
ЧИЗРП, образуван е УПИ Ш-за общ. дейност, кв.И по плана на
кв."Дружба" и е издадена Заповед №ОА-600/30.03.2001г. /Приложение №5
към експертизата/. Сграда с идентификатор ***.4 е двуетажна сграда със смесено
предназначение. Първият етаж се ползва като магазин, а вторият представлява
едно самостоятелно жилище. Сгради с идентификатори ***.1, 228.2 и 228.4
представляват основно застрояване в УПИ *** - за жилищно застрояване и
обществено обслужващи дейности. Според вещото лице процесният обект е монтиран
на мястото на метален гараж, с изместване на север и изток от неговото
местоположение. За обекта не са подавани заявления за издаване на схема,
одобрена от главния архитект по реда на чл.56 от ЗУТ или за издаване на
разрешение за поставяне. Процесният обект е монтиран преди 3-4 години според
свидетелски показания, отразени в протокол от о.з. на 09.01.2023г. Огледът на
място потвърждава такъв период на изпълнение. Павилионът попада в обхвата на
основното застрояване, допуснато с действащия ПУП-ПРЗ, но като преместваем
обект той не е част от основното и допълващото застрояване.
Вещото
лице е изложило свой коментар относно отражението на изпълнението на процесния
строеж по отношение на устройствените показатели, зададени с действащия ПУП,
тъй като в чл.56, ал.7 от ЗУТ допускането му е възможно „само ако не се
надвишават установените в подробния устройствен план устройствени показатели -
плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване, и не се
намалява определената минимална озеленена площ".
Като
цяло, в УПИ ***, нарушение на действащия ПУП - ПРЗ представлява допуснатата
плътност на застрояване при строителството на общо три сгради от основното
застрояване. Максималната плътност Пзастр. за имота е определена в Плана за
застрояване на 60%. Сграда 228.1 има ЗП=131,28 кв.м., сграда ** - 90,45 кв.м.,
а сграда **- 138,94 кв.м. Общо трите сгради имат ЗП=360,67 кв.м. Площта на УПИ ***е
равна на площта на ПИ *** - 486 кв.м. Изчислената плътност на застрояване е
Пзастр. е 74%. Освен процесния строеж сграда 228.3, също разпоредени за
премахване са сгради 228.1, 228.2 и 228.4 по издадени, но не влязли в сила
заповеди. Премахването на една от сградите би довело до намаляване на
плътността на застрояване под допустимия процент.
Процесният
обект е с размери 3,20м./5,12м. и височина 2,95м., която от нивото на тротоара
е 3,25м. Разположен е на уличната регулационна линия в УПИ и представлява
преместваем обект. На мястото, на което се намира в момента е поставен преди
3-4 години. Носещата му конструкция е изцяло от профилна стомана, използвана за
направа на пространствена конструкция от две скари - долу върху бетоновата
настилка, върху която е положен и горе - за монтаж на покривни термопанели, с
колони за вертикална връзка между двете скари от същите профили. За стенно
ограждане служи листова стомана - два пласта с изолация между тях.
С посочените характеристики процесният обект би могъл да бъде допуснат с разрешение за поставяне, издадено по реда на чл.56 от ЗУТ въз основа на схема, одобрена от главния архитект и съответна проектна документация.
Към
експертизата са дадени 10 броя графични приложения. На 9 от тях процесният
строеж е ситуиран с размерите му от заснемане на място върху извлечения от
кадастралната карта и всички налични в Район „Източен" действащи и
предходни /обезсилени/ кадастрални, регулационни и застроителни планове. В
констативната част на експертизата, в т.Б.,3./ е дадено описание на
отразяването на процесния обект във всеки един от плановете и кадастралната
карта.
В
обжалваната заповед незаконния строеж е описан като „Едноетажна масивна сграда
за търговска дейност". Дадени са характеристики: „изпълнен от тухлена
зидария и плосък покрив".
От
извършения оглед на място се установи, че на мястото, показано в схемата към
констативния акт /л.18/ няма сграда с такива характеристики. В схемата е
повдигнат с жълт цвят обект, за който е надписано: „маг. и приблизително
25м2", като обозначението е върху сграда с идентификатор ***.3 по кадастралната карта. Към настоящия
момент тази сграда не съществува. Вместо нея на място е монтиран описания в
констативната част на експертизата метален павилион. Местоположението му не е
такова, каквото е дадено на схемата в констативния акт. Металният павилион се
намира на изток от посоченото място и не попада върху страничната регулационна
граница между УПИ VI-553.227 и УПИ ***, както е отразен в схемата. Обектът не
представлява „масивна сграда" и не е изпълнен от тухлена зидария. Като
преместваем обект, процесният павилион може да бъде премахнат без да засегне
съществено други обекти. Носещата му конструкция е изцяло от
профилна стомана, описана по-горе в експертизата. Към земята конструкцията не е
трайно свързана. Изпълнен е бетонов цокъл по периметъра на павилиона и
профилите в долната част на павилиона са захванати в него с анкери. Има
техническа възможност той да бъде демонтиран от мястото, на което се намира в
момента. След изрязване на анкерите, конструкцията може да бъде преместена без
да загуби своята индивидуализация. След премахване на павилиона, на място би
останал само бетоновия цокъл с височина 30 см., който може да бъде разрушен и
това няма да доведе до трайно изменение на субстанцията на земята. Бетоновият
цокъл не може да послужи за основа за изграждане на строеж. експертизата. На
Приложение №1 към СТЕ е дадено разпределение на обекта в мащаб 1:100. Дадени са
вертикални разрези за изясняване на височините.
Процесният
обект отговаря на изискванията за „преместваем обект" по смисъла на т.80
от §5 на ДР на ЗУТ във връзка с чл.56 от ЗУТ.
В
констативния акт към обжалваната заповед е дадена схема, изготвена върху
комбинирана скица между кадастралната карта и действащия регулационен план, на
която е обозначена сграда с идентификатор ***.3 с надпис „маг." и
приблизителна площ от 25м2. Означената и повдигната с жълт цвят сграда не
отговаря на местоположението на процесния обект. В кадастралната карта е
отразен гараж, който е премахнат преди години и на негово място, с изместено на
изток местоположение е монтиран описания в експертизата метален павилион. На
място обектът има площ 16,38м2, а не 25м2.
Освен площ, в констативния акт няма дадени други параметри на обекта, не са дадени отстояния от него до имотните граници, до улици и до съседни сгради.
Обжалваната
заповед следва изцяло описанието на строежа в констативния акт, без да добавя
допълнително характеристики или да дава информация за съществуващи елементи на
техническата инфраструктура и сгради в процесния имот. Процесният обект може да бъде демонтиран и преместен на
друго място, където може да изпълнява същото или подобно като сегашното
предназначение. Преместването му няма да засегне други съседни обекти в имота
или в съседни имоти.
В
с.з. от 07.06.2023 г. вещото лице дава подробни обяснения във връзка със
заключението си, като същите са онагледени с показване на местоположението на
обекта на изготвеното заснемане, разяснения относно характера, местоположението
и предназначението на бетоновия цокъл, както разяснения относно конструкцията
на обекта с посочването на коментираните детайли на изготвения снимков
материал. Подробно се излагат и аргументите, които са дали основание на вещото
лице да приеме, че огледания на място обект е поставен преди повече от година и
отговаря да се намира на мястото си отпреди 3-4 години.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице, като компетентно и безпристрастно
изготвено.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.168 АПК, съдът преценява законосъобразността на
административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са разпоредбите при издаването и съобразен ли е с
целта, която преследва закона. При преценката си съдът изхожда от правните и
фактическите основания, посочени в акта.
Съгласно
чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, в пределите на делегираната му компетентност със Заповед
№21ОА-1418/10.06.2021г. (листи 38-41), на кмет на община Пловдив, с която Кмета на район „Източен“ е оправомощен да издава заповеди за
премахване на незаконни строежи (т.18.8. и т.22.1 от заповедта). Заповедта за
оправомощаване е издадена от ЗА кмет – Величко Родопски (зам.кмет ФСД),
изпълняващ функциите на кмет на Община Пловдив съгласно Заповед №
21ОА-1247/25.05.2021г., поради временна неработоспособност на кмета.
В конкретния
случай обаче се констатира, че обектът, който е наличен към момента на място и
който е бил наличен към момента на съставяне на констативния акт и заповедта за
премахване не е строеж. Основание за този извод дава преценката на всички
събрани в хода на съдебното производство доказателства. Следва да се има
предвид, че незаконосъобразните действия на жалбоподателките и техния
наследодател в имота се простират значително назад във времето, като от
представените доказателства е видно, че преди изграждането на констатирания от
вещото лице обект е имало поставен гараж, който е навлизал в ПИ с идентификатор
№ ***по КККР на гр. Пловдив в улична регулация, с
административен адрес: ул. „***“ гр.
Пловдив. Това е видно от всички представени в хода на делото документи от
административната преписка, като безспорно се установява нанасянето на обекта и
в КККР на гр.Пловдив с идентификатор ***.3. Видно от
Скица на поземлен имот №15-326065-28.03.2021 г. този нанесен в КККР на
гр.Пловдив обект е представлявал сграда със застроена площ от 25 кв.м. с
предназначение – хангар, депо, гараж. Доказателствата по делото обаче сочат, че
към момента на съставяне на констативен акт №148 на 16.06.2021 г. този обект не
е съществувал във вида описан в констативния акт - ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА за
търговска дейност, с приблизителна площ от 25 кв.м., построена в имот частна
общинска собственост АЧОС № 1403/2001 г./, частично в ПИ с идентификатор № ***по
КК и КР на гр. Пловдив, за който ПИ е определено УПИ ***,
жилищно застрояване и общ.обсл.дейности, кв.11 /нов/ по плана на кв.“Дружба“,
град Пловдив, и частично построена в ПИ с идентификатор № ***по
КККР на гр. Пловдив в улична регулация, с административен адрес: ул. „***“
гр. Пловдив, собственост на неизвестно лице. Това следва да се приеме с оглед
заключението на вещото лице и свидетелските показания дадени в хода на делото. Заключението на експертизата не е
оспорено от страните, а същевременно се констатира, че на място е наличен
съвсем различен обект - с размери 3,20м./5,12м. и височина 2,95м., която от
нивото на тротоара е 3,25м. Този обект е разположен на уличната регулационна
линия в УПИ. Носещата му конструкция е изцяло от профилна стомана, използвана
за направа на пространствена конструкция от две скари - долу върху бетоновата
настилка, върху която е положен и горе - за монтаж на покривни термопанели, с
колони за вертикална връзка между двете скари от същите профили. За стенно
ограждане служи листова стомана - два пласта с изолация между тях. Разликите между описаните обекти в
експертизата и в КА /послужил за основа на процесната заповед/ са особено
значителни и не касаят единствено материала, от който са изградени обектите.
Различни са както местоположението на обектите, така и техните размери и площ.
Съществуващия на място към момента обект
е с такова местоположение, че не навлиза в улична регулация, за разлика от
съществуващия преди него гараж, който обаче вече е премахнат. На следващо място
следва да се има предвид, че съществуващия към момента обект е с площ от 16,38
кв.м., а не 25 кв.м. Различна е и конструкцията на обектите – описан е в КА и
заповедта обект изграден от тухлена зидария и с плосък покрив, а на място се
констатира обект изграден от носеща конструкция профилна стомана и с използване
на покривни термопанели и стенно ограждане от листова стомана. Всички тези
различия поставят въпроса кога е изграден съществуващия към момента обект,
каква е неговата характеристика и дали изграждането му не е след извършване на
проверката с цел създаване на условия да се приеме евентуално, че проверката е
опорочена и следва да се отмени издадената заповед за премахване. Именно с
оглед проверка на тези обстоятелства са поставени и конкретни въпроси на вещото
лице относно периода на изграждане на съществуващия към момента обект, като
дадените отговори от вещото лице в съдебно заседание мотивират съда да приеме,
че съществуващия към момента на място обект е съществувал и към момента на
проверката и изграждането му е в период по-голям от две години. Това от своя
страна няма как да доведе до извод, че към датата на проверката на 16.06.2021
г. на място е съществувала описаната в КА № 148 едноетажна масивна сграда за
търговска дейност, с приблизителна площ от 25 кв.м. Това пък води на извод за
оборване на презумптивната доказателствена стойност на констатациите в
констативния акт. Соченото обстоятелство е достатъчно да се приеме, че издадената
въз основа на този констативен акт заповед е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
За пълнота обаче
следва да се посочи и че в конкретния случай въобще не е следвало да бъде
издавана заповед за премахване на незаконен строеж по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Това е така, тъй като съществуващия към момента на проверката и момента на
издаване на процесната заповед обект е представлявал преместваем такъв по
смисъла на т.80 от §5 на ДР на ЗУТ във връзка с чл.56 от ЗУТ. Този извод се
налага от кредитираното с доверие заключение на вещото лице. Няма спор, че
самия обект може да бъде преместен в пространството без да се увреди същия.
Монтирането на обекта върху бетонов цокъл също не дава основание да се приеме,
че той има характеристиките на строеж по смисъла на т.38 от §5 на ДР на ЗУТ.
Самия бетонов цокъл може да бъде разрушен и това да не засегне трайно
субстанцията на земята. Същевременно този цокъл не може да послужи за основа за
изграждане на строеж. С оглед на цялостната характеристика на този обект, съдът
счита че същият следва да се приеме за преместваем такъв. Процедурата за
премахване на преместваеми обекти обаче е различна от тази за премахване на
незаконни строежи и е разписана в чл.57а и сл ЗУТ.
Предвид на това,
съдът счита, че в конкретния случай в хода на административното
производство са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като е използвана
различна от законоустановената процедура за премахване на съществуващия
преместваем обект.
По
тези съображения, съдът намира оспорения акт за незаконосъобразен и с оглед на
това ще следва жалбата да бъде уважена, а оспорения акт да бъде отменен.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателите
за присъждане на сторените разноски е основателна, поради което ответника
следва да бъде осъден да им заплати сторените разноски в общ размер на 2670
/две хиляди шестстотин и седемдесет/ лева, от които за адвокатско
възнаграждение 2000 лева, заплатена държавна такса от всяка от жалбоподателките
по 10 лева или общо 20 лева, както и заплатени депозити в общ размер на 650
лева за изготвяне на СТЕ. Следва изрично да се посочи, че размерът на адвокатското
възнаграждение не е прекомерно, доколкото в случая се установява, че
заплатеното общо възнаграждение от двете жалбоподателки е в размер на 2000 лева
на адв. Т.И., а минималния размер на адвокатското възнаграждение за този тип
дела е 1250 лева. Следва да се посочи, че всяка от жалбоподателките лично е
упълномощила адв.Т.И. да я представлява, поради което и всяка от тях дължи
заплащане на адвокатско възнаграждение, т.е. няма как да се направи извод, че
заплатената сума от 2000 лева от двете жалбоподателки е прекомерна и надвишава
значително минималното възнаграждение. Ето защо няма как да бъде намалена
същата от съда.
Водим
от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на на Ш.Р.М., с ЕГН **********,*** и Р.Р.Ш., ЕГН **********,***,
и двете чрез адв.Т.И., против Заповед № ЗРИ - 406/21.06.2022 г. на Кмета на
Район „Източен“, Община Пловдив, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА
СГРАДА за търговска дейност, с приблизителна площ от 25 кв.м., построена в имот
частна общинска собственост АЧОС № 1403/2001 г./, частично в ПИ с идентификатор
№ ***по КК и КР на гр. Пловдив, за който ПИ е определено УПИ ***, жилищно
застрояване и общ.обсл.дейности, кв.11 /нов/ по плана на кв.“Дружба“, град
Пловдив, и частично построена в ПИ с идентификатор № ***по КККР на гр. Пловдив
в улична регулация, с административен адрес: ул. „***“ гр. Пловдив, собственост
на неизвестно лице.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Ш.Р.М., с ЕГН **********,*** и
Р.Р.Ш., ЕГН **********,***, да сторените разноски по делото в размер на 2670 /две
хиляди шестстотин и седемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: