П Р О Т О К О Л
№ 579 / 5.7.2018г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД Наказателно
отделение
На пети юли
Година две хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ
Секретар
КАТЯ АПОСТОЛОВА
Прокурор МИЛЕН СТАВРЕВ
сложи за разглеждане докладваното от съдия Попов
ЧНД № 690 по описа за 2018 година
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Л. св. К.С.Р. - редовно призован, воден от органите на ОД
„Охрана“ - Варна, явява се лично и с адв. М.К., служебен защитник.
За Затвора –Варна се
явява н-к Йордан Йорданов.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
Н-К ЙОРДАНОВ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на
делото. Успях да се запозная в цялост със затворническото досие на моя подзащитен.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по
хода на делото, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Съдът докладва, че с оглед на предходно
произнасяне са събрани писмени обяснения от служителите от съдебното
деловодство на НО при ВОС.
АДВ. К.: Представям и моля да
бъдат приети 2 бр. декларации от 30.06.2018. и 02.07.2018г. на лишените от
свобода Димитрин Пенчев Димитров и Марин Ламбев Живков, и двамата изтърпяващи
наказание в Затвора-Варна.
ПРОКУРОРЪТ: Считам представените
декларации за неотносими към настоящия процес, защото има процедура по
която би следвало да бъдат придвижени.
Н-К ЙОРДАНОВ: Аз също считам, че са неотносими, има
ред ЗИНЗС за разглеждане на преписките и дисциплинарната практика, който е дал
възможност на всички участващи в процеса по доказване на виновно или невиновно
поведение, което е ценено в преписката, заповедите са обжалвани, потвърдени са,
така че не намирам релевантност на тези док-ва към настоящия процес.
АДВ. К.: Доколкото същите
касаят твърдения за наложени наказания и за мотивите за тях, и с оглед искането
за замяна на режима и по повод на характеристични данни на лишения от свобода и
наложените наказания като мотив считам, че следва да се кредитират като част от
цялостния материала по преписката.
Л.СВ. Р.: С оглед изявлението
на уважаемия г-н началник Йорданов, заповедите действително са обжалвани, но отдел
обжалване е все едно някой да се оплаче от моите действия пред майка ми и пред баща
ми. Тоест ГД се саморазследва, няма страничен и безпристрастен орган, който да
събере обясненията и да постанови обосновано,
безпристрастно наказание.
ПРОКУРОРЪТ: Настоящото
производство е с оглед отмяна на заповед, но не конкретно за наказание.
Съдът
намира следното:
Видно е, че представените декларации имат
касателство към наложени предходни наказания – заповеди, които са приобщени към
преписката, в частност за притежаване на забранени вещи и предмети – мобилен
телефон и Сим карти. Въпросните декларации не намират правна уредба в разпоредбите
на НПК и тези на ЗИНЗС. Те биха могли да послужат действително в хода на
проверката и обжалването на конкретните заповеди.
Настоящия
състав на съда обаче, няма никакво правомощие да ревизира въпросните актове. Тоест
те са неотносими към настоящото производство независимо дали процедурата, както
заявява лишения от свобода, е достатъчно прецизна или достатъчно демократична.
Тя е такава, каквото я е определил закона.
С оглед на изложеното съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕАНИЕ
искането на защитата за приемане като писмени док-ва по делото на два броя
декларации и ВРЪЩА същите на адв. К..
Страните заявиха, че няма да сочат нови
доказателства.
АДВ. К.: Поддържаме жалбата
така както са наведени твърдения в нея за порочност на обжалвания акт.
Придържаме се съм док-вата които са събрани.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам жалбата.
Н-К ЙОРДАНОВ: Оспорвам жалбата.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа
и правна страна и даде ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. К.:
Уважаеми
г-н Председател, моля да уважите жалбата като отмените обжалвания акт като
незаконосъобразен и целесъобразен по повод на всички наведени твърдения. С
оглед на събраните док-ва поделото се установиха обстоятелства които са наложили
издаването на тази заповед с оглед замяна на режима. Няма основания които да са
доказани по повод извършени системни нарушения от лишения от свобода, и то
единствено в последния период има наложени наказания които да са такива са нарушения
на вътрешния ред по повод на притежанието на забранени вещи. Такива с които има
междуличностни взаимоотношения свързани със сигурността в затвора не са
установени от събраните поделото док-ва, няма докладни записки за регистрирани
лични конфликти между К.Р. и други лишени от свобода, не са представени докладни
записки по отношение на неправомерно поведение от лишения от свобода спрямо представители
на затворническата администрация, няма
регистрирани опити за бягство или други действия, с които да е застрашена
сигурността и вътрешния ред в затвора, не са представени док-ва за това, че
същия е участвал в групово сбиване, където той да е бил инициатор. Напротив
събрани са гласни обяснения от участниците в това производство, в този инцидент
и свидетели на инцидента, от които се установява, че същия
е бил потърпевш, а не е инициирал това поведение. По отношение на твърдението,
че същия не е участвал активно в корекционна дейност отново се опровергава, има
представени множество молби и искания за работа с лишения от свобода по повод на
възпитателна дейност и промяна на въздействието на оценката върху риска и от вреди.
Има множество молби, особено последния период от 2017 г. където е подавал молби
за полагане на труд и то безвъзмезден, има подадени молби от 01.03.2017г. за
среща с психолог, което отново говори, че при определени ситуации които същия
се чувства неподготвен да се справи с взаимоотношенията в зоната с повишена сигурност, търси компетентно
мнение на специалист и то представители на пенитенциарната система. Отделно от това
е участвал в програма по овладяване на гнева, където е преминал успешно първия
етап.
С оглед на гореизложеното не се събрана
док-ва които да обосновават издаването на заповедта за замяна на режима и не се
доказаха изнесените твърдения по отношение на необходимостта от същата.
Н-К ЙОРДАНОВ: Уважаеми г-н
Председател, считам жалбата за допустима, но неоснователна. Издадена е в необходимата
форма, от легитимен орган по всички изисквания на чл.67 ал.1 т.1. Моля настоящия
съдебен състав да вземе предвид неоспоримия факт, че в момента режима който
изтърпява лишения от свобода, не е факт на прогресивната система за добро
поведение, има законова промяна. Ето защо
считам, жалбата за неоснователна и моля да се произнесете в този смисъл.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н
Председател, придържам се към становището
на началника на Затвора. Жалбата е неоснователна, спазен е закона от страна на затворническата администрация
за замяна на режима.
Л. СВ. Р.: Уважаеми
г-н Председател, моля Ви при постановяване на вашето решение да вземете предвид,
че многократно съм търсил помощ и съм заявявал желание да се социализирам, да работя.
Определено аз си имам своите трески за дялане, определено не съм съвършен човек,
но също така аз желая да се дообразовам, да се развивам, да се ограмотявам, да
се социализирам, да се квалифицирам и преквалифицирам. Многократно както в
устен, така и в писмен вид съм заявявал тези свои искания и желания съобразно
ЗИНЗС.
Друг
е въпроса, че затворническата администрация очевидно е ангажирана в последно
време с цел увеличаване на нейното заплащане, по скорошно пенсиониране отколкото
да работи с лишените от свобода, каквито са целите в чл.36 от НПК и по този
начин изкуствено поддържа едни такива високи рискови точки спрямо мене въпреки
огромното ми желание да се образовам и да се занижат евентуално регистрираните високи
рискови точки. Аз не намирам насрещна помощ от компетентните длъжностни лица в
пенитенциарната система, които получават едни много прилични заплати, с оглед
икономическото състояние в РБългария.
Разбрах
че не може да изземете като док-ва представените в днешното с.з. декларации от
други лишени от свобода, но моля, ако не възразявате да ги вземете ей така, за
сведение.
Искам
да се отмени заповедта. Още повече, че в зоната в която аз съм поставен, лишени
от свобода по отношение на били те на строг или специален режим, това единствено
и само се отчита на хартиен носител. На практика ние сме събрани в една група
обвиняеми, подсъдими, лишени от свобода на специален и на строг режим, изобщо по
никакъв начин не се спазват законовите уредби, като целта е да може да ескалира
някакво положение и от тази цялата работа затворническата администрация
рекетира буквално държавата за по-високи заплати. Тоест ние работим с високи
рискови лица, които застрашават живота ни, всички знаем гледаме телевизия,
новини, гледаме стачките от страна на тези служители. Донякъде те може и да са
прави, може би наистина в действителност заплатите им да не са толкова високи,
но в същото време те ги получават тези заплати, които им ги дават. Те са
заявили молба за да постъпят на тази работа и предполагам, че никой не ги държи
насила да работят в тази система и си получават своето заплащане .
Съдът се
оттегли на тайно съвещание.
Съдът след като изслуша
аргументите както на защитата, в лицето на адв. Кирилова, на лишения от свобода
Р., на началника на Затвора и на представителя на ВОП, намери следното:
Настоящото производство намира своята правна
уредба в процедурата предвидена считано в ДВ бр.13/2017 г., в разпоредбата на чл.67
ал.1 и ал.2 от Специалния закон за изпълнение на наказанията и задържането под
стража. Видно от разпоредбата на ал.2 и според становището на разширения състав
на ВС, процесната заповед приложена по делото № 2/20.04.2018 г. подлежи на
съдебен контрол пред ВОС. Доколкото той е териториално компетентен с оглед
местонахождението на местото за лишаване от свобода - Затвора-Варна.
Самата заповед е издадена на основание чл.67
ал.1 т.1, като видно от съдържанието на същата е, че е заменен режима на
изтърпяване на наказанието от „строг“ на „специален“ на лишения от свобода К.С.Р.,
с посочени лични данни.
Същата е била връчена, съответно съдът е бил
сезиран с мотивирана жалба от лишения от свобода, която е и предмет на настоящото
производство.
Във връзка с исканията и съдържанието на
самата жалба, делото е било комплектовано с досието на лишения от свобода. В това число допълнително,
с оглед големия обем на материали, са били изискани и приложени по делото от
лист 17 до лист 27 последните заповеди касаещи лишения от свобода.
Пространна е жалбата на лицето, в нея се
излагат множество аргументи с които в крайна сметка се изразява несъгласие с
извода, че са налице предпоставките в чл.67 ал.1 т.1, щото да му бъде сменен
режима.
В днешно с.з. се иска приобщаване на декларации
от други лишени от свобода - двама на брой, които обаче касаят очевидно обстоятелства,
които са били предмет на две от приобщените по делото заповеди за налагане на
наказания. В частност се касае за притежание на забранени вещи и предмети –
мобилни телефони, Сим карти и други подобни. Същите са върнати на защитата
доколкото производството по тези заповеди е приключило и настоящия състав няма
никакви правомощия да го преразглежда.
По обжалваната
заповед:
Съобразно разпоредбата на чл.67 ал.1 и сл.,
се дава правомощие на началника на затвора да бъде заменен режима със следващ
по-тежък, когато лишения от свобода грубо или системно нарушава установения ред,
системно се отклонява от работа или влияе отрицателно върху останалите. Това са
изброените от законодателя хипотези, като според състава на съда същите са
алтернативно, а не кумулативно дадени. Отделно от това в разпоредбата на т.1 се
поставят определени изисквания от процедурна или процесуална страна, щото заповедта
да отговаря на изискванията на закона.
Въпросната заповед на първо място трябва да бъде
издадена от началника на затвора, същата следва да бъде мотивирана, дава се
възможност тя да бъде издадена по собствена инициатива или по предложение на съответните
длъжностни лица. Независимо обаче от инициатора, се изисква началника на затвора
да изиска становище на въпросните лица.
В конкретния случай, видно от представените
по делото док-ва, че преди издаване на процесната заповед са представени въпросните
становища под формата на докладна записка от ИСДВР III
група Затвора-Варна, инсп. Петров, становище от гл. инсп. Михаил Петров и предложение
от инсп. Николай Недев – ВПД на СДВР Затвора-Варна, което очевидно е иницирало
издаването на заповедта. Тоест от формална страна са налице всички изискуеми
предпоставки за издаване на конкретната заповед.
По отношение
на мотивите за издаване на заповедта:
Видно от съдържанието на същата е описано
цялата история на осъждането и съответно изтърпяване на наказание от страна на
л.св К.С.Р., който е бил осъден на смърт с присъда по НОХД № 340/89 г. за извършено
престъпление по чл.116 т.6, 10 и 11 от НК. В последствие, десет години по-късно,
с Указ № 4/от 25.01.1999 г. на Вицепрезидента на РБългария, присъдата е била
заменена с доживотен затвор. По делото се намират и протокол от 27.05.1999 г.
на Плевенски Военен съд, с който е определен първоначален „специален“ режим на
изпълнение на наказанието „доживотен затвор“, съгласно разпоредбата на тогава
действащия ЗИН, считано от 07.06.1999 г. Описани са и последващите промени по
отношение на режима - на „усилено строг“, съответно „строг“ от 01.06.2009 г. ,
с начало на наказанието 19.07.1989 г.
Лишения от свобода е постъпил в Затвора-Плевен
на 06.10.1989 г., като е описано условията при които е търпял наказанието си,
както и поведението му там. Преведен е бил в Затвора-Варна на 11.06.1999 г. За
този период е бил наказан общо 17 пъти. Последователно са описани всички промени
по отношение на поведение и режим на изпълнение на наказанието.
В крайна сметка Началника на Затвора, като е взел
предвид и оценката на риск от рецидив, която е 93 т., както и последните наказания
на лицето е възприел, че негативна тенденция в поведението му продължава,
липсва мотивация за промяна и напредък в положителна посока, няма успех за сериозни
позитивни промени в характер, мислене и поведение. Липсва емоционален и волеви
самоконтрол и са налице проявления на социална незрялост и нестабилност. В тази
връзка е прието, че е налице постоянна ескалация на напрежението с непредвидими
последици и индикации за реална опасност застрашаваща живота и здравето както на лишените от свобода, така
и на служителите в затвора.
С тези мотиви е постановена и въпросната
заповед.
В материалите които бяха обсъдени преди това,
изброените пенитенциарни служители като цяло са изложили същата обстановка, като
са цитирани и въпросните промени и наказания,
но и награди по отношение на лишения от свобода. Приложена е и подробна справка
видно от която е, че болшинството от предходните му наказания, а именно от т.1
до № 34 са заличени. Тази справка се намира към докладна записка на инсп.
Петров от 05.04.2018 г. с рег № 3076.
Факт е обаче, че след въпросното наказание
под № 34 са налице последващи няколко наказания, в частност четири – със заповеди
с № 56/2017г., № 418, № 478 и № 75/14.02.2018 г.
Действително верен е аргумента на защитата,
че повечето от тях са притежание на Сим карти и мобилен телефон, но е налице и
заповед № 418, която касае побой. Същата
е по делото и е влязла в сила. Това е що се касае до мотивите на въпросната заповед.
Верни са твърденията на лишения от свобода и са налице писмени док-ва по делото
в приложения том.11, по номерацията на Адм. съд. Отбелязани са множество молби
от настоящия състав от 14.11.2017 г., от 20.11.2017 г., от 20.11.2017г., от 04.12.2017
г., 04.11.2017 г. В болшинството от които е, че лишения от свобода заявява желанието
си да упражнява труд, както и да бъде включен в програми за въздействие,
например за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди – молба от 20.11.2017
г. Всички тези молби са били резолирани и е било взето отношение по тях.
По затворническото досие се намират и данни,
че по процесната заповед е била сезирана прокуратурата, като с резолюция от 04.05.2018г.
същата е била предмет на проверка и преценка от наблюдаващия прокурор във ВОП –
прокурор Кондов, който е взел отношение по нея и което в частност няма значение
по настоящото производство.
Освен това обаче е видно, че в следствие на
последни събития е налице и заповед за преместване от 23.02.2018г. на лишения от
свобода, на ст. комисар Цветанов – ВПД, Главен директор, като заповедта е с нареждане
лишения от свобода да бъде преведен в Затвора гр. Белене. Няма отбелязване дали
въпросната заповед е влязла в сила. Видно от съдържанието на заповедта,
независимо дали същата е влязла в сила или не е, че е била извършена проверка
във връзка с постановяването й.
Тоест твърденията на лишения от свобода и
неговите оплаквания системно, видно от съдържанието на цялото му затворническо досие,
са предмет на съдебен контрол и на проверка както от ВКП, така и от ГД „ИН“-София,
така и от други прокуратури.
Следва да бъде отбелязано, че както в жалбата
така и в изявлението в днешното с.з. се изнасят множество оплаквания, които
обаче са извън предмета на настоящото производство. Доколко ефективно работи пенитенциарната
система, в частност Затвора-Варна, какви са условията за изпълнение на режим „специален“
и други оплаквания, които изнася лишения от свобода, няма как да бъдат
проверени и не са в рамките на компетентност на настоящия състав на съда в рамките
на това производство. Като същия и неговия процесуален представител следва
надлежно, ако има такива оплаквания и твърдения, да сезират компетентните
органи. Настоящия състав се занимава единствено и само с описаната заповед и то
в частност дали е спазена процедура, и дали мотивите изложени в нея се
подкрепят от приложените по делото док-ва .
С оглед на изложеното състава на съда намира,
че заповедта на Началника на Затвора-Варна е изрядна, както от процедурна/процесуална
страна, така и по същество, доколкото мотивите изложени в нея се подкрепят от събрани
писмени док-ва по делото, в частност оценка на риска, наложени наказания на лишения
от свобода и становища на съответните пенитенциарни служители. Болшинството
оплаквания на лишения от свобода излизат извън предмета на настоящото производство
и следва да бъдат поставени пред съответните надлежни органи за вземане на
отношение и преценка, след което техните решения биха послужили за последващо
производство.
Определения със заповедта режим – „специален“ подлежи на периодичен контрол
с оглед разпоредбата на чл.67 ал.3, по реда на чл.198 ал.3 от Специалния закон
пред Административен съд – Варна.
Водим от изложено съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение жалбата на л.св. К.С.Р., ЕГН ********** и ПОТВЪРЖДАВА заповед №
2/20.04.2018 г. на Началника на Затвора-Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 10.40 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: