РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300503226 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Д. Ш. М. против решение №
1895/27.10.2021г. по гр.д.№ 711/2021г. на ПдРС, VІІІ гр.с., с което са отхвърлени исковете й
против въззиваемата страна Застрахователно акционерно дружество „*************“ за
заплащане на сумата от 3500 лева, представляваща разликата между заплатеното от
застрахователя обезщетение за причинени на жалбоподателката неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, следствие претърпяно на 15.06.2016г. пътно-
транспортно произшествие, предизвикано виновно от лицето С. Ю. Ю. с лек автомобил,
застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, както и сумата
17,40 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди от
произшествието, изразяващи се в разходите на ищцата за лечение на травмите от
произшествието, ведно със законната лихва върху двете главници от датата на увреждането-
15.06.2016г.. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че РС не е отчел правилно събраните доказателства относно
тежестта и интензитета на търпените от жалбоподателката болки и страдания. Оспорва се
като напълно необоснован и противоречащ на събраните доказателства изводът на
първоинстанционния съд, че е налице съпричиняване на вредите от страна на
жалбоподателката. Иска се цялостна отмяна на решението и уважаване на исковете.
От въззиваемата страна Застрахователно акционерно дружество „**********“ е
подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решението е
правилно и законосъобразно, подробно и ясно мотивирано. Излагат се доводи в подкрепа на
изводите на първоинистанционния съд.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
С исковата молба по гр.д.№ 711/2021г. на ПдРС, VІІІ гр.с. са предявени обективно
1
съединени искове по чл.432, ал.1, вр. чл.496 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД. Твърди се, че в
резултат от виновно причиненото със застрахования автомобил ПТП на 15.06.2016г. Д.М. е
претърпяла следните травми: мозъчно сътресение, протекло със степенно разстройство на
съзнанието / зашеметяване/, без пълна загуба на съзнание; охлузвания по крайниците. Още
на 15.06.2016г. тя била транспортирана до „********“ЕООД, с диагноза „************“.
Лечението продължило до 27.06.2016г.. На 08.07.2016г. жалбоподателката посетила
невролог, който констатирал продължаващо главозамайване и тежест в главата, без
световъртеж. На 10.07.2016г. тя постъпила отново на лечение в МБАЛ“********** с
диагноза „***********“. Констатираното обективно състояние било „************“. При
изписването й на 15.07.2016г. координацията й била с дискретен вертрижен синдром. След
изписването лечението продължило в домашни условия. Жалбоподателката не била в
състояние да работи, за което й били издадени пет болнични листа за период общо до
18.08.2016г. През изминалите до датата на подаване на исковата молба около четири години
тя продължавала да чувства главоболие и световъртеж. Изпаднала в стрес и не можела да
спи нощем. Болките и страданията от телесните увреждания били много силни. Д.М.
претърпяла и имуществени вреди в размер на заплатените от нея потребителски такси за
болничен престой в размер от 17,40 лева.
С подадения от Застрахователно акционерно дружество „*************“ отговор на
исковата молба исковете са оспорени по основание и по размер. Заявено е възражение за
съпричиняване на травмите от страна на пострадалата.
От събраните по първоинстанционното дело писмени доказателства- протокол за
оглед на ПТП, Присъда № 66/04.09.2017г. по НОХД № 1296/2017г. на ПОС и др., се
установява, че на 15.06.2016г. лицето С. Ю. Ю. при управление на моторно превозно
средство- лек автомобил марка ********** е нарушил правилата за движение и виновно е
предизвикал ПТП, като в резултат от същото е настъпила смъртта на едно лице и са
причинени средни телесни повреди на две други лица. Безспорно е, а и от събраните
доказателства се установява, че към момента на произшествието автомобилът е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
въззиваемото дружество. Видно от уведомленията от същото до жалбоподателката / л.44 и
л.46 по първоинстанционното дело/ по образуваната щета № 0801- 000725/2018- 02 й е било
определено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер от 4000
лева.
По първоинстанционното дело е разпитана свидетелката Н. М. Същата сочи, че с
жалбоподателката се познават от повече от 15 години. Свидетелката научила за
катастрофата с автомобила, в който пътувала Д.М. Преди инцидента тя нямала здравословни
проблеми. След това продължително време била в болнични. И след това проъдлжила да
изпитва болки в главата и по тялото. Имала световъртеж. Имала проблем с лявото ухо.
Инцидентът се отразил негативно и на психиката й. Преди била много общителна. След това
и понастоящем не искала да излиза от дома си. Затворила се в себе си. Изпитвала страх от
автомобили- не само да се качи в автомобил, но и като цяло от автомобили.
В приетото заключение по СМЕ, изготвено от вещо лице д- р М. Б. е отразено, че
жалбоподателката е претърпяла следните травми в резултат от ПТП на 15.06.2016г.:
сътресение на мозъка, протекло със степенно разстройство на съзнанието под формата на
зашеметяване, без данни за пълна загуба на съзнание до степен на травматична кома;
охлузвания по крайниците. Оздравителния период за мозъчното сътресение продължил 50-
60 дни, а този за охлузванията по крайниците- 10- 12 дни. Съгласно заключението към
момента на изготвянето му жалбоподателката не би следвало да изпитва болки и страдания
от причинните й травматични увреждания, но е възможно да продължава да изпитва психо-
емоционален дискомфорт. По въпроса, дали Д.М. е била с предпазен колан при настъпване
на ПТП, вещо лице д-р М. Б. не е категоричен. Той коментира, че липсата на специфични
увреждания по гръдния кош и корема не изключват възможността тя да е била с предпазен
колан. Също така той не е категоричен и по въпроса, дали уврежданията биха били по- леки,
ако жалбоподателката е била с такъв колан, тъй като ако останалите две жени на задната
2
седалка са били без предпазни колани, тя би могла да пострада и от движението на техните
тела.
От приетото по първоинстанционното дело заключение по САТЕ, изготвено от вещо
лице инж.С. М., се установява, че лекият автомобил, с който е причинено произшествието, е
фабрично оборудван с предпазни колани за всички места, включително и за мястото по
средата на задната седалка, на което е седяла жалбоподателката. В заключението е отразено,
че липсват данни относно изправността на предпазните колани. Тъй като автомобилът се е
ударил странично в стълб в областта на предна дясна врата, тялото на жалбоподателката
следва да се е придвижило надясно. Вещото лице не може да определи в какво точно се е
ударила, тъй като според него това зависи от положението на пътничката от дясната й
страна. Инж.М. не може да направи обоснован извод и относно това, дали при инцидента
жалбоподателката е била с поставен предпазен колан.
От гореизложеното става ясно, че в резултат от ПТП със застрахования във
въззиваемото застрахователно дружество по задължителна застраховка на автомобилистите
„Гражданска отговорност“ автомобил жалбоподателката е претърпяла основно мозъчно
сътресение, като охлузванията не са описани конкретно и не може да се прецени тяхната
тежест. Периодът на възстановяване от мозъчното сътресение е сравничено продължителен-
около два месеца,п като през цялото това време жалбоподателката в по- голяма или по-
малка степен е чувствала световъртеж, главоболие и общо неразположение. Особено
съществени в случая са претърпените емоционални травми от катастрофата, тъй като тя е
била много тежка. Починал е свекърът на жалбоподателката. Другите две жени, с които тя е
седяла на задната седалка са претърпели счупвания на крайниците. От показанията на
свидетелката Н. М. се установява, че след инцидента Д.М. е станала необщителна и
затворена. Изпитвала страх от всякакви автомобили. Това говори за преживян силен стрес,
който с години не е отшумял. Ето защо, настоящият състав на ПОС намира, че заплатеното
от застрахователя обезщетение в размер от 4000 лева не е достатъчно да покрие
претърпените щети, като, съобразно с тяхната тежест и продължителност, справедливият
размер на обезщетение е 5500 лева. Не се установява съпричиняване поради непоставен
предпазен колан. В заключенията вещите лица по СМЕ и САТЕ не са направили изводи в
подкрепа на това обстоятелство. От останалите доказателства по делото също не се
установява жалбоподателката да е пътувала без поставен предпазен колан. Единствено във
второто уведомление от застрахователя до нея се твърди, че тя не е била поставила
предпазния колан, което било видно „от всички документи по преписка в тяхната
съвкупност, както и от механизма на ПТП и от получените увреждания“. Тези изводи на
застрахователя не обвързват съда и не съставляват доказателство относно соченото
обстоятелство. Ето защо, в полза на жалбоподателката ще следва да бъде присъден пълния
размер на разликата между 5500 лева и 4000 лева.
Безспорно е, а и от приетото по първоинстанционното дело заверено копие от
фактура от 22.06.2016г. се установява, че като пряка последица от застрахователното
събитие жалбоподателката е претърпяла и имуществени вреди в размер на заплатените от
нея 3 бр. потребителски такси за лечението й в МБАЛ“*************“ в общ размер от
17,40 лева. Обезщетение за тези вреди ще следва да бъде присъдено отделно от това за
неимуществени вреди.
Съобразно с горното обжалваното решение ще следва да бъде отменено в частта, с
която са отхвърлени исковете на жалбоподателката Д.М. против въззиваемата страна
ЗАД„***********“ за заплащане на сумата от 1500 лева, представляваща дължима част от
сумата от 3500 лева, претендирана като разлика между заплатеното й от застрахователя
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
следствие претърпяно на 15.06.2016г. ПТП, предизвикано виновно от лицето С. Ю. Ю. с лек
автомобил, застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и сумата
17,40 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди от
произшествието, изразяващи се в разходите за лечение на травмите от произшествието,
ведно със законната лихва върху двете главници от датата на увреждането- 15.06.2016г.. В
3
останалата му част за разликата между пълния претендиран размер на обезщетение за
неимуществени вреди от 3500 лева и дължимите 1500 лева обжалваното решение ще следва
да бъде потвърдено. Съобразно с настоящето решение, обжалваното решение ще следва да
бъде отменено и в частта относно разноските, а именно в частта, с която жалбоподателката е
осъдена да заплати на ЗАД„********“ съдебни разноски над 170 лева до пълния присъден
размер на същите от 300 лева, като в полза на пълномощника й, адв.Я.С. бъде присъдено
адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от по 145 лева за двете съдебни
инстанции.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1895/27.10.2021г. по гр.д.№ 711/2021г. на ПдРС, VІІІ гр.с. в
частта, с която са отхвърлени исковете на жалбоподателката Д. Ш. М.. против въззиваемата
страна ЗАД„*********“ за заплащане на сумата от 1500 лева, представляваща дължима част
от сумата от 3500 лева, претендирана като разлика между заплатеното й от застрахователя
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
следствие претърпяно на 15.06.2016г. ПТП, предизвикано виновно от лицето С. Ю. Ю. с лек
автомобил, застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и сумата
17,40 лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди от
произшествието, изразяващи се в разходите за лечение на травмите от произшествието,
ведно със законната лихва върху двете главници от датата на увреждането- 15.06.2016г.,
като вместо това
ОСЪЖДА ЗАД„*********** да заплати на Д. Ш. М.. от гр.*********сумата от 1500
лева, представляваща разликата между заплатеното й от застрахователя обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, следствие претърпяно
на 15.06.2016г. ПТП, предизвикано виновно от лицето С. Ю. Ю. с лек автомобил,
застрахован с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, и действително дължимото
обезщетение, както и сумата 17,40 лева, представляваща обезщетение за причинените й
имуществени вреди от произшествието, изразяващи се в разходите за лечение на травмите от
произшествието, ведно със законната лихва върху двете главници от датата на увреждането-
15.06.2016г., до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1895/27.10.2021г. по гр.д.№ 711/2021г. на ПдРС, VІІІ
гр.с. в частта, с която предявеният от Д. Ш. М.. иск за обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат от горепосоченото ПТП, е отхвърлен за разликата между пълния
претендиран размер от 3500 лева и дължимите 1500 лева.
ОТМЕНЯ решение № 1895/27.10.2021г. по гр.д.№ 711/2021г. на ПдРС, VІІІ гр.с. в
частта, с която жалбоподателката Д. Ш. М. е осъдена да заплати на ЗАД„**********“
съдебни разноски над 170 лева до пълния присъден размер на същите от 300 лева.
ОСЪЖДА ЗАД„***********“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
********** да заплати на пълномощника на Д. Ш. М.., адв.Я.М. С., член на***********,
ЕГН: **********, с адрес на кантора: ****************“, адв.възнаграждение по чл.38, ал.2
от ЗА в размер от 145 лева за процесуално представителство в първоинстанционното
производство и в размер от 145 лева за процесуално представителство в настоящето
въззивно производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5