№ 229
гр. Казанлък, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20245510101294 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „ВиК” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
управителя Р. И. М., чрез пълномощника адв. А.С. от АК-С.З., с адрес: ****, Р.
С. А., ЕГН **********, с адрес: ****. Процесуалният представител на
ищцовото дружество твърди, че ответникът е титуляр на партида с № **** във
„ВиК” ЕООД, за имот в ****. С ползването на съответните услуги между
експлоатационното предприятие и потребителя възниквали договорни
отношения, по силата на които „ВиК” ЕООД се задължава да доставя питейна
вода и да отвежда отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се
задължава да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през
месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били
уведомени по надлежния ред от инкасаторите. При закъснения се начислявали
лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи. Сочи, че Р. С. А. имала неизплатени в срок
задължения към ищцовото дружество в размер на 3979,79 лева, произтичащи
от предоставени ВиК услуги за период от 09.12.2020 г. до 18.01.2024 г., за
което били издадени 30 бр. фактури, съгласно приложен опис - лихвен лист
както и лихви за забавено плащане в размер на 672,61 лева, за период от
28.03.2021 г. до 21.03.2024 г. Твърди, че отчитането на количествата доставена
и отведена вода ставало всеки месец, като било обективирано чрез запис в
електронна карнета, като платежния документ - фактура за отчетеното
количество се издавал до края на месеца, в който е извършено отчитането.
1
Срокът за заплащане на дължимата сума по него бил 30 дни от датата на
издаване на документа /задължение регламентирано в Общите условия за
предоставяне на ВиК, услуги на потребителите - чл. 33, ал. 2 от действащите
ОУ вр. с чл. 40 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи/. В случая били издадени 30 бр. фактури, сумите по които не са
заплатени. Срещу Р. С. А. от страна на ищцовото дружество „ВиК” ЕООД - гр.
С.З. било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК, като във връзка с
него имало издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ****/
**** г. по ч. гр. д. № **** г. по описа на Районен съд-Казанлък. На длъжника
било разпоредено да заплати на „ВиК” ЕООД - гр. С.З., следните суми:
3979,79 лева за главница; 672,61 лева - лихва върху тази сума за периода от
28.03.2021 г. до 21.03,2024 г.; законната лихва от 27.03.2024 г. до
окончателното заплащане на сумата; 94,00 лева за заплатена държавна такса,
2,80 лева за банков превод и 600 лева с ДДС за заплатен адвокатски хонорар.
Предвид обстоятелството, че срещу издадената заповед постъпило в срок
възражение от длъжника, Районен съд – Казанлък дал на заявителя, ЕООД
„ВиК” - гр. С.З., указания да предяви иск относно вземането си, като довнесе
дължимата държавна такса. В подаденото възражение се твърдяло от
длъжника, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение, без
да се излагат аргументи за това. Предвид изложеното по-горе счита, че за
„ВиК” ЕООД е на лице правен интерес от воденето на настоящото дело.
Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника Р. С. А., ЕГН **********, с адрес: ****, че дължи да
заплати на „ВиК” ЕООД, гр. С.З., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от управителя инж. Р. И. М., сумата: 3979,
79 лева, произтичащи от предоставени ВиК услуги за периода от 09.12.2020 г.
до 18.01.2024 г., за което са издадени 30 бр. фактури, съгласно приложен опис,
ведно със законната лихва от 27.03.2024 г. до окончателното заплащане на
сумата, както и лихви за забавено плащане в размер на 672, 61 лева за периода
от 28.03.2021 г. до 21.03.2024 г., претендирана на основание чл. 40, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, въз основа на приложен лихвен лист-извлечение от сметките, както и
да осъди ответника да заплати на ищеца направените по ч. гр. д. № **** г. по
описа па Районен съд - Казанлък, разноски в размер на 94,00 лева за заплатена
държавна такса, 2,80 лева за банков превод и 600,00 лева с ДДС за заплатен
адвокатски хонорар.
На осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК представя банкова сметка: ****.
Претендира разноски и в настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника. Заявява, че оспорва изцяло, както по основание, така и по размер,
предявените суми. Сочи, че по делото са представени 30 бр. фактури за
2
предоставени и потребени услуги от „ВиК“ ЕООД, гр. С.З., както и лихвен
лист, които по правния си характер представлявали частни свидетелстващи
документи, имащи само формална доказателствена сила. Твърди, че частните
документи по силата на чл. 180 от ГПК са доказателство, че изявлението,
което се съдържа в тях е направено от лицето, които ги е издало, но не
представляват доказателство за верността на това изявление. Тези документи
представлявали извънсъдебно писмено твърдение на заинтересована страна. В
конкретния случай позоваването на изходящите от страна на ищеца
документи, представляващи частни такива и удостоверяващи изгодни за
издателя им факти, не обосновавал извод, че отразените в тях обстоятелства са
верни. Ползвателят на водоснабдителна услуга дължал заплащане на
консумираната от него вода, като нейното количество следвало да се определя
чрез средство за търговско измерване - водомер, показанията на който
трябвало да бъдат отчетени, съобразно разпоредбите на Наредба № 4 от
14.09.2004 г. и Общите условия. Услугата по доставка на ВиК услуги се
подчинявала на общите правила на договора за продажба. В този смисъл,
издаването на фактури и осчетоводяването им от ищеца не доказвало
наличието на доставката, съответно потреблението.
Твърди, че правело впечатление, че първата представена фактура №
**** г., при която отчитането било извършено в период по дълъг от два месеца
- старо показание 09.12.2020 г. - ново показание - 18.02.2020 г. Съгласно чл. 33
от Общите условия на ВиК операторът издавал ежемесечни фактури -
следователно за всеки месец, в който било извършено отчитане следвало да
бъде фактурирана цената, като потребителите са длъжни да заплашат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране. Неспазване на изискванията на Общите условия в тази
връзка не давало възможност на потребителя своевременно да възрази против
дължимата сума, каквато възможност предвиждала чл. 40, ал. 2 от Наредба №
4, както и да противопостави на кредитора възражение за погасяване по
давност на периодично дължимите суми. В този смисъл, счита, че било
погасено по давност задължението на ответницата за потребените ВиК услуги
за периода от 09.12.2020 г. до 18.02.2021 г., тъй като заявлението по чл. 410 от
ГПК било подадено в PC-Казанлък на 27.03.2024 г. След това имало един
период от пет месеца, за който нямало отчитане и издадена фактура, като
следващата фактура била от 28.07.2021 г. за отчитане, направено на 20.07.2021
г. т. е. не можело да се проследи отчитането в пропуснатия период.
Сочи, че в чл. 18 от Общите условия било посочено, че ВиК операторът
приемал за експлоатация водомери с дистанционно отчитане в случай, че
разполага с технически средства и софтуер за отчитане на показанията на
водомера. Разпоредбите на чл. 4, т. 7 и чл. 23, ал. 4 от Общите условия също
изисквали отчитане на индивидуалните водомери да става в присъствието на
потребителя или негов представител. При невъзможност за отчитане на
водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата
на друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно
3
лице в удобно за двете страни време, се считало, че е налице отказ за
осигуряване на достъп, който се удостоверявал с протокол, подписан от
длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел. Длъжностното
лице отбелязвало в протокола трите имена и адресите на свидетелите, които
могат да бъдат и длъжностни лица на оператора - чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4
и чл. 24 от Общите условия. Сочи, че съгласно чл. 23, ал. 4 от Общите условия,
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на
негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета, правилата при отчитане на водомерите по
този ред не се прилагат при дистанционно отчитане и при ползване на
електронен карнет. Карнетът бил частен удостоверителен документ, който, ако
е подписан от потребителя, съгласно чл. 32. ал. 4 от Наредба № 4,
удостоверявал отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а
именно - датата на отчитането, отчетените данни на индивидуалния водомер и
доставеното количество вода. В тежест на ищеца било да докаже пълно и
главно, че потребеното от ответника количество питейна вода в имота през
периода от 09.12.2020 г. до 18.01.2024 г. било отчетено по водомер № ****1,
находящ се в ****. По делото нямало данни, а и твърдения, водомерът да е
отчитан по електронен път. т.е. да са били снабдени с радиомодул, позволяващ
отчитането им по електронен път.
Твърди, че в случая не било ясно как е отчетено количеството вода в
имота за процесния период, дали е с електронен карнет - таблет, който
послужил за изготвяне на представените по делото документи - липсвало
досието на абоната, дали в негово присъствие е начислено количеството или е
начислено служебно. Не били представени издадените карнети за партидата
на ответника, от които да се установи този факт. В тази връзка, счита, че е
нарушена процедурата по отчитането на индивидуалния водомер, тъй като
тази дейност била извършена в противовес с разпоредбите на чл. 23, ал. 4 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор, публикувана на Интернет страницата на ВиК ЕООД, гр. С.З..
Сочи, че договорът за доставка на питейна вода е с периодично
изпълнение, тъй като ползваните количества вода, както и стойността им се
определяли за фиксирани периоди от време, а заплащането ставало
ежемесечно. За да установи наличието на задължение и неговия размер
ищцовото дружество следвало да докаже, че съобразно приетите от него
Общи Условия е извършило всички действия по отчитането на потребеното
количество за всеки отделен период, което в случая не било установено от
страна на ищеца. Счита, че претенцията на ищеца не почива на действия и
документи, извършени и създадени съобразно Общите условия.
Видно от представените фактури за периода от 18.06.2021 г. до
28.11.2022 г. показанията на водомера били от 1996 до 2835 кубика вода. След
отчитането на 716 кубика вода на 28.11.2022 г. се установявало, че явно
водомерът не е в изправност. На 06.01.2023г. била извършена подмяна на
процесния водомер, като видно от съставения протокол № **** показанията
4
на водомера, които е демонтиран били 1861.
Възниквал основателния въпрос, как точно е извършвано във времето
засичането на водомера, тъй като показанията драстично се разминават - т.е.
не било налице реално отчитане на потребеното количество вода до периода
на подмяна на водомера. Липсвали по делото представени доказателства
относно това, че посоченото потребено количество вода е отчитано по друг
начин, а не след реално отчитане.
Дори и да се приемело, че е налице повреден водомер или е налице отказ
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице, потребеното
количество вода се определяло по реда на чл. 49 от Общите условия на ВиК -
разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа
потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s, за периода
до предишен реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца. В представените от
ищеца доказателства към исковата молба не се установявало такова отчитане.
Не били представени доказателства относно това кога е извършена последната
проверка на годността на процесния водомер, съответно да се извърши
преценка дали същият е изправен, съответно годен за измерване на
количествата потребена питейна вода и отведена вода. Видно от
представените от самия ищец доказателства, след подмяната на процесния
водомер отчетеното количество вода било съвсем различно.
Предвид всичко изложено дотук, счита, че предявения иск против Р. С.
А., ЕГН **********, от „ВиК” ЕООД гр. С.З., ЕИК *********, иск се явявал
неоснователен и недоказан за следните суми: 3979,79 лв. - главница; 672,61
лв. - лихва върху тази сума за периода от 28.03.2021 г. до 21.03.2024 г.;
законната лихва от 27.03.2024 г. до окончателното плащане на сумата;
Не възразява да бъдат приети като доказателство, представените към
исковата молба документи, както и на направените доказателствени искания
за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
Претендира разноски в производството.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № **** г. по описа на РС-Казанлък, се
установява, че съдът е издал в полза на „ВиК” ЕООД, ЕИК *********, заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ****/**** г., за
сумите: 3979,79 лв. (три хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и 79 ст.)
главница за доставена питейна вода и отведена канална вода от 09.12.2020 г. до
18.01.2024 г., 672,61 лв. лихва за забава от 28.03.2021 г. до 21.03.2024 г. и
законна лихва върху главницата от 27.03.2024 г. до изплащане на вземането,
както и 696,80 лв. разноски, от които: 94,00 лв. държавна такса, 2,80 лв. банков
превод и 600 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
Вземането произтича от следите обстоятелства: предоставени услуги за
5
периода от 09.12.2020 г. до 18.01.2024 г. – доставена питейна вода и отведена
канална вода, за което има съставени фактури.
Длъжникът Р. А. в срока по чл. 414 от ГПК е депозирала възражение
срещу заповедта с вх. № 6383/02.05.2024 г., поради което заповедният съд е
указал на заявителя, че може да подаде иск за установяване на вземането си.
Видно от справка за неплатени задължения за абонат № **** от
01.01.1990 г. до 31.01.2024 г. и лихва до 21.03.2024 г., на абонат Р. С. А. са
вписани задължения за главница в размер на 3979,79 лева и лихва в размер на
672,61 лева.
Заявителят е представил тридесет броя фактури за партида с № ****,
абонат № **** – Р. С. А., за имот, находящ се в ****.
Конкретно ответницата е оспорила две фактури. Първата с № **** от
28.02.2021 г., с измерени показания на водомера на 09.12.2020 г. до 18.02.2021
г., с консумация на стойност 83,81 лева и ДДС 20% или на обща стойност
100,45 лева. На основание тази фактура ответницата е възразила, че вземането
е погасено по давност, тъй като фактурата е от 28.02.2021 г., а заповедното
производство от ищцовото дружество „ВиК” ЕООД е подадено на 27.03.2024 г.
в РС-Казанлък.
Следваща оспорена фактура е под № **** от 29.11.2022 г., с измерени
показания на водомера на 20.10.2022 г. до 28.11.2022 г., с консумация в размер
на 716 куб. метра на стойност 2953,07 лева с ДДС.
Със Заповед № 3-613/25.10.2017 г. на управителя на „ВиК” ЕООД, гр.
С.З., считано от 01.11.20217 г. се преминава към отчитане с използване на
електронен карнет.
По делото е представено досие на абонат с № ****.
Със заявление от 22.11.2022 г., адресирано до управителя на „ВиК”
ЕООД, гр. С.З., Д.С. – домоуправител на етажната собственост в ****, е
заявил, че на осн. чл. 23 от ЗУЕС собствениците са приели всички
индивидуални водомери и общия водомер да се отчитат от длъжностно лице
на ВиК оператора в присъствието на представител на етажната собственост,
като разликата между количеството вода, отчетено по общия водомер и сумата
от отчетените количества от индивидуалните водомери се разпределя
пропорционално на отчетените по индивидуалните водомери количества и
начислените по реда на чл. 23, ал. 5 и чл. 21, ал. 3 от ОУ.
Приложен е протокол от общото събрание на собствениците и списък на
собствениците на имот.
Представен е Протокол за проверка на инкасатор П.М. с дата 28.11.2022
г., където под № **** е записано името на Р. С. А., като задължението й е за
716 куб. метра вода и посочената стойност на показанията на датата на
проверката – 20.10.2022 г. е в размер на 2835.
Видно от представения протокол, подписан от Д.Х.Б., И. П. И., двамата
6
спец. контрольори и М.М.Х. – инкасатор, и в присъствието на домоуправителя
на входа на адрес: гр. К., ****, при извършена проверка на главен водомер на
28.11.2022 г., поради сформирана голяма разлика за м. октомври между главен
водомер, засичащ водата за двата входа и сбора на индивидуалните водомери,
констатирали следното: при отчитане на вх. Г и настоятелно чукане и звънене
на ап. 79, партида № ****, с абонат Р. А., им отворил мъж, който се
представил за син на Р. А.. Водомерът, който се намирал в тоалетната бил с
показание 2835, видно от протокола, без налични пломби от метрология и на
холендъра и не спирал да върти. Абонатът казал, че върви пералня, но при
изчакване тя да спре, водомерът не спирал да върти. При вдигане капака на
тоалетната установили, че има теч от казанчето, за който живущите за знаели,
но не са отстранили.
На 06.01.2023 г. е бил съставен Протокол № **** за смяна на водомера и
пломбиране на потребителя Р. А., в който е записано, че един брой водомер,
находящ се в банята, индивидуален, собственост на абоната, не се чете
годината на пломбата, без номер, с оловна пломба на холендрите, с показания
1860, като е монтиран нов водомер с година на пломбата на метрологичната
проверка – 2022 г. до година на следващата периодична проверка – 2032 г.
От извлечението от абонатен номер на ответницата се установява, че
показанието от 1851 кубика в историята на ВиК за имота е показание години
назад, още м. януари 2020 г..
По делото бяха събрани гласни доказателства.
Посоченият от ищеца свидетел П.М., инкасатор, даде показания, че през
времето никой не я е допускал до имота за отчитане. Слагали допълнителни
бележки, за да може да отварят. Свързали се със съседи, с домоуправител да
накарат жената да отваря, но не отваряла. Към момента тя не отговаряла за
този район и имало друг инкасатор. Записвали изчислен отчет. За изчисления
отчет имало бутон на устройството, което използвали за отчитане. При
натискане устройството изчислявало колко вода да се начисли. Това е откакто
работили с електронни карнети. Етажната собственост предизвикала тази
проверка, защото на адреса не отваряли, а живеели там хора. Установило се, че
имало разлика от главния водомер и трябвало да се разпределя вода, като се
проследят индивидуалните водомери. Общият водомер показвал доста по-
голямо потребено количество. В апартамента живеели хора и се чувало две
кучета, които драскат, блъскат и лаят по вратата. След като от етажната
собственост пуснали заявление за проверка на всички водомери. Комисията
тръгнали да проверяват водомерите. Декември месец не се отчитали, понеже
по-рано се приключва годината и се пуска отчет на предходните кубици.
Свидетелят И. И., посочен от ищеца потвърди, че проверката била
инициирана от етажната собственост на вх. Г и минали по всички апартаменти
да проверяват водомерите, поради разпределение от главния водомер.
Свидетелят не си спомня дали всички апартаменти е посетил. Влезли в
апартамента на Р., имало едно момче, което отворило и кучета. Установили, че
7
водомерът нямал пломби на холендъра и часовниковия механизъм и казанчето
на тоалетната течало, постоянно водомера въртял. Ако нямал пломби можело
и да е манипулиран. Описали в протокола, че няма пломби. Казахме, че върти
водомерът. Момчето също станало свидетел на това, но нищо не казал.
Трябвало е да се подпише в протокола, но може да е отказал. Водомерът бил
от старите. Трима човека гледали водомера за по-сигурно.
Свидетелят Д.Б., посочена от ищеца, заяви, че проверката била
направена по молба от етажната собственост, че има голяма разлика. След
много пъти чукане и проверки във входове и гаражи на втория или третия път
отворил сина на Р.. При проверка на водомера, същият не спирал да върти,
имало теч. Проверили казанчето, вдигнали капака на тоалетната чиния и
констатирали теч на вода, водомерът не спирал да върти. Синът на Р. също
видял цифрите. Нямала спомен, защо не се е разписал. Може да е отказал.
Тогава, в Ковид пандемията, ползвали един и същ химикал, някои хора
отказвали да подпишат и не настоявали. Водомерът бил стар, липсвали
пломби. Когато се проследи историята в системата може да се схване
логиката. Ако стрелката е след 2 са пишели по-ниско показание. Водомерът е
свален два месеца след проверката. След като нямало пломби можело да се
допусне, че имало манипулация на водомера. Показанието от 1861 кубика в
историята на ВиК за имота е показание години назад, това показание е в
историята на партидата в софтуера. Случвало се е, клиентът сам да си сложи
пломба. Случвало се е да се правят „шашми“.
Свидетелят Й.А., посочен от ответника, твърди, че присъствал на
проверката на 28.11.2022 г. Служителите погледнали данните на водомера,
записали ги и нищо не ми казали. Като отишъл да плаща му казали, че има
4000 лева начислена вода. В този момент разбрах, че има толкова много, не
бил уведомен или не бил разбрал. Видял цифрите, но не му говорели нищо.
Свидетелят не разбирал от водомери и не знаел како трябва да се види дали е
вярно записаното от комисията. Свидетелят почти не бил живял там, никой не
живеел. Имало бележка, че ще идват на проверка и се прибрал пет минути
преди да влязат. Казали, че нямало някакви пломби. Свидетелят не бил
наясно, видял, че има две пломби и не претендирал. Имало теч. Когато дошли
била спряна водата от централния кран, пуснал я като дошли и имало теч в
тоалетната чиния.
Констатирайки различи в показанията на свидетелите на осн. чл. 174 от
ГПК съдът постави в очна ставка свидетеля Д.Х.Б., свидетеля И. П. И. и
свидетеля Й. И. А.. Съдът кредитира показанията на Д.Б. и И. И., които без
противоречиво заявиха, че когато отишли на място водомерът не спирал да
върти. Имало и друг човек там, една жена. Казали, че върти пералня и за това
не спира водомерът. Като спряла пералнята, водомерът продължи да върти и
констатирали, че е от течащото казанче. Водата не била спряна централно.
По делото беше разпитан Т.М.Т., който е съставил Протокол № **** за
смяна на водомера и пломбиране на потребителя Р. А.. Даде показания, че
8
водомерът бил много стар, записали, че не са четат на пломбите. Написали
сме, че няма номер на водомера, защото има много рядко случаи, да няма
номер. Номерът е или на корпуса на водомера или на циферблата. Видели са
тези показания, които записали и са сложили оборотен водомер. Може
пломбата да не е оригинална, но щом са писали, че има, значи е имало.
Свидетелят не се ангажира със становище дали водомерът е манипулиран, но
не може водомер да върви – 1500, 2000 куб. м да стигне и след това да се
върне. Това не може да стане при изправен водомер, или водомерът или „зад
водомерното устройство“, може да е манипулирано.
Свидетелят Н.Г.Д., сподели че той е сменил водомера и каквото колегата
му е написал на това са положили подпис.
Съгласно заключението по съдебно-икономическа експертиза с вх. №
15578/04.11.2024г. към ищцовото дружество - „ВиК“ ЕООД на името на Р. С.
А., по партида № ****, за имот находящ се в **** има неизплатени 30 броя
фактури за периода м.Декември 2020г. до м.Януари 2024г. Общо по всички 30
броя издадени фактури задължението е за 3979,79 лева. Лихвата, дължима по
реда на чл.40, ал.1 от Наредба №4 от 14,09,2004г. за условията и реда за
присъединяване на водоснабдителните и канализационните системи за забава
на плащането на всяка една от неплатените фактури е 649,06 лв..
Жилищният блок, в който е процесният имот, е 8 етажен, панелен блок.
Намира се в етажна собственост. Според данни на В и К дружеството имота е
присъединен към водоснабдителната и канализационната мрежа. Имотът е
водоснабден. В имота има един индивидуален водомер, прикачен към общ
водомер. За периода от 02.07.2021 година до 04.09.2023 година в имота е
доставена 915 m3 вода, според В и К Стара Загора. Отчетени по реален отчет.
Потребената вода по партида № 10102841 за процесния период е начислявана
на база реален отчет, съгласно Наредба 4 /14.00.2004 година. Не са отчетени и
начислени служебни количества вода. Процесният период е от 09.12.2020
година до 18.01.2024 година. Данните за отчета и водомера са от досието на
абоната за периода: 18.06.2021 г. до 20.07.2021 г. - изчислен отчет -10 M3; за
периода: 20.07.2021 г. до 20.08.2021 г. - изчислен отчет -10 M3; за периода:
20.08.2021 г. до 20.09.2021 г. - изчислен отчет - 10 M3; за периода: 20.09.2021
г. до 20.10.2021 г. - изчислен отчет - 10 M3; за периода: 20.10.2021 г. до
19.11.2021 г. - изчислен отчет - 10 M3; за периода: 19.11.2021 г. до 08.12.2021
г. - реален отчет - 10 M3; за периода: 08.12.2021 г. до 21.01.2022 г. - реален
отчет - 0 M3; за периода: 21.01.2022 г. до 21.02.2022 г. - изчислен отчет - 8
M3; за периода: 21.02.2022 г. до 18.03.2022 г. - изчислен отчет - 3 M3; за
периода: 18.03.2022 г. до 18.04.2022 г. - изчислен отчет - 6 M3; за периода:
18.04.2022 г. до 19.05.2022 г. - изчислен отчет - 5 M3; за периода: 19.05.2022 г.
до 23.06.2022 г. - изчислен отчет - 6 M3; за периода: 23.06.2022 г. до
20.07.2022 г. - изчислен отчет - 9 M3; за периода: 20.07.2022 г. до 19.08.2022 г.
- изчислен отчет - 8 M3; за периода: 19.08.2022 г. до 20.09.2022 г. -
изчислен отчет - 10 M3; за периода: 20.09.2022 г. до 20.10.2022 г. - изчислен
отчет - 8 M3; за периода: 20.10.2022 г. до 28.11.2022 а. - реален отчет - 716 M3;
9
за периодът: 28.11.2022 г. до 13.12.2022 г. - самоотчет - 20 M3. Ha 06.01.2023
година е сменен водомерът. При демонтажа на водомерът са отчели
06.01.2023 показания от 1 861 M3 и е съставен протокол 242360. При
самоотчетът от потребителя на 13.12.2022 година той посочва, че показанието
на водомерът е 2 855 m3. При последният реален отчет от инкасаторът на
28.11.2022 година е отчетено 2 835 m3.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, вр. чл. 86 от ЗЗД:
За основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ в тежест на ищеца е при условията на
пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване
на вземането и неговия размер, т. е. на първо място да установи наличие на
облигационно правоотношение с ответника и на следващо място да докаже, че
през процесния период и за конкретния имот са предоставяни ВиК услуги на
твърдяната стойност, които не са заплатени.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите
ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Аналогична е и разпоредбата чл. 2, ал. 1 от Общите условия на
ищеца.
Според, получаването на услугите ВиК се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на ВиК системи или от съответен регулаторен орган,
създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор.
Безспорно е, че ищцовото дружество е "ВиК" ЕООД по смисъла на чл.
198"о", ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите
срещу заплащане. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите
публикуват одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен
ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Между страните не се спори, а и на съда е служебно известен факта,
че Общите условия за получаване на услугите ВиК са одобрени от ДКЕВР на
основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ, публикувани са по надлежния ред, както
и са поместени на интернет страницата на дружеството. При положение, че по
делото не е представен и не се твърди да е сключен индивидуален договор
между страните за уреждане на отношенията им по повод предоставяните от
ищеца услуги, то следва, че в отношенията между тях се прилагат Общите
10
условия за получаване на услугите ВиК. С оглед на гореизложеното е налице
валидно облигационно правоотношение между страните.
По делото не се спори, че ответницата е титуляр на партида с № ****
във „ВиК” ЕООД, за имот в ****. Във връзка с направеното възражение за
липса на подпис при извършваните отчети в имота на ответницата следва да се
отбележи, че видно от представените по делото - Заповед на Управителя на
„ВиК“ ЕООД под № 3-613/ 25.10.2017г. е въведено ползването на електронен
карнет. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/ 2004г. на
МРРБ, отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите
на отчитане по електронен път.
Видно от досието по абонатен номер на ответницата са налице и реални
отчети в процесния период - на 08.12.2021г., на 21.01.2022г., на 28.11.2022г.,
като на 13.12.2022г. е подаден от ответницата „самоотчет“ тоест, същата сама
е посочила на инкасатора данните от водомерното си устройство /съгл. Чл. 39,
ал. 2 от Наредба №4/ 2004г. на МРРБ/. При всички тези реални отчети са
нанесени данни, следващи служебно начислените. Още в първата фактура от
28.02.2021г. са посочени данни от водомера - старо - 1928 куб.м. и ново - 1957
куб.м., поради което може да се направи извод, че отчетените данни при
демонтажа на водомера от 1861 куб.м. не отговарят на действително
потребените.
Предвид обстоятелството, че е била установена голяма разлика между
показанията на общия водомер и сбора от показанията на индивидуалните
водомери в етажната собственост /видно от свидетелските показания на св.
М., св. Б. и св. И./ е извършена проверка от комисия по реда на чл. 32, ал. 5 от
Наредба № 4/2004г. на МРРБ, включваща представители и на етажната
собственост и на ВиК оператора. При нея видно Протокол от 28.11.2022г. са
отчетени показания на водомера в имота на ответницата - 2835 куб.м., като
същите са фактурирани. По време на проверката е присъствал и синът на
ответницата, който също е запознат с констатацията и не е възразил. В
протокола от проверката е посочено, че водомерът е без пломби на холендъра
и пломби от извършена последваща метрологична проверка. Впоследствие
при демонтаж на водомера на 06.01.2023г., видно от Протокол № **** са
отчетени показания на водомера от 1861 куб.м, като е посочено, че същият
има пломби. Установи се, че голямото количество вода отчетено на
28.11.2022г. при извършената проверка се дължи на установения теч от
тоалетно казанче в имота на потребителя и от липсата на редовен отчет на
показанията на водомера в имота.
Предвид гореизложеното искът като основателен следва да се уважи
както и акцесорната искова претенция, която според заключението по
съдебно - счетоводната експертиза възлиза на 649,06 лв.
По своевременното депозираното от ответника възражение за
11
погасителна давност, съдът намира следното:
Задължението за заплащане на потребената вода има периодичен
характер и вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност
– чл. 111, б. "в" ЗЗД и ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото
производството ответната страна е навела своевременно възражение, че част
от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че се
претендират суми за вода за потребление преди 27.03.2021 г. или преди повече
от три години преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, с което се
прекъсва давността при положително решение по иска по чл. 422 ГПК. В
настоящия случай, заявлението е подадено на 27.03.2024 г., поради което
всички претендирани вземания, чиято изискуемост е настъпила преди
27.03.2021 г. се явяват погасени по давност. При съобразяване на
Приложението към експертизата, в което са посочени издадените фактури,
стойността по тях и ответния период, на заключението на вещото лице, като се
зачете правилото на чл. 33, ал. 2 ОУ, съгласно което падежът за плащане
настъпва с изтичане на 30-дневен срок от издаване на съответната месечна
фактура и тригодишната погасителна давност, съдът зачете, че дължими и
непогасени по давност са сумите по фактурите, издадени за периода от
27.03.2021г. до края на претендирания период за главница 18.01.2024г. на обща
стойност 3879,34 лв. До тази сума исковата претенция се явява основателна и
доказана и подлежи на уважаване, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, от който момент се счита предявена претенцията
по иск по чл. 422 ГПК, до окончателното плащане. За горницата до
претендираните 3979,79 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен
и като погасен по давност.
На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, поради което и
акцесорният иск е частично основателен за периода от 28.08.2021г. до
21.03.2024г. в размер на 615,47лв. До тази сума исковата претенция се явява
основателна и доказана и подлежи на уважаване. За горницата до
претендираните 649,06 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен и
като погасен по давност.
По разноските:
При този изход на делото, отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Сторените от ищеца разходи в процеса са 697,80 лева – по
заповедното производство и 1990,59 лева – в исковия процес. От тях в тежест
на ответника се присъжда сумата от 2610,53 лева, съобразно уважената част от
исковата претенция, от които 677,59 лева по ч. гр. д. № **** г. на КРС и
1932,94 лева – по настоящото дело. На ответникът се дължат разноски
съответно на отхвърлената част от исковете в размер на 23,17 лв.
Мотивиран от гореизложеното, КРС
12
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. С. А., ЕГН **********, с адрес:
**** дължи на „ВиК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от управителя инж. Р.Т.Р. за предоставени
услуги за периода от 27.03.2021 г. до 18.01.2024 г. с адрес: **** – доставена
питейна вода и отведена канална вода, на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1
от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД – сумата 3879,34 лева -
главница, 615,47 лв. лихва за забава от 28.08.2021 г. до 21.03.2024 г. и законна
лихва върху главницата от 27.03.2024 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение № ****/****г. по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № **** г. на РС - Казанлък като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за горницата над присъдения до пълния заявен размер от 3979,79
лева, и за мораторна лихва за горницата до пълния заявен размер от 649,06
лева като неоснователен и като погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. С. А., ЕГН **********, с
адрес: **** да заплати на „ВиК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ****, представлявано от управителя инж. Р.Т.Р. разноски, както
следва: 677,59 лева по ч. гр. д. № **** г. на КРС и 1932,94 лева – в настоящото
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „ВиК” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от
управителя инж. Р.Т.Р. да заплати на Р. С. А., ЕГН **********, с адрес: ****
разноски в размер на 23,17 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Стара Загора с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
13