Определение по дело №32660/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 39629
Дата: 1 октомври 2024 г. (в сила от 1 октомври 2024 г.)
Съдия: Зорница Ангелова Езекиева
Дело: 20241110132660
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39629
гр. София, 01.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110132660 по описа за 2024 година
Съдът намира, че делото му е подсъдно и исковата молба е съобразена с разпоредбите на чл.
127 и чл. 128 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, след като съобрази чл. 140, ал. 1 ГПК,
чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
Съставя проект за доклад по делото:
I. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения.
Ищецът предявява искове за признаване на договор за заем, сключен на 18.1.2024г.№
22906132 с ответника Ю.Л., е нищожен, съединен евентуално, с иск за признаване нищожността на
чл.4,ал.1 от договора, както и чл.12, раздел Трети и чл.4 от раздел Четвърти от ОУ за предоставяне
на кредити на Ю.Л. ; иск за признаване на договор за поръчителство, сключен на 18.1.2024г. с
ответника Ю.Л...
Ответното дружество, Ю.Л., в срока за отговор, не оспорва твърдението за сключен
договор за кредит, и договор за поръчителство, като сочи, че в уговорения срок,
Оспорва се твърдението, че ищецът е бил длъжен да сключи договор за поръчителство с
другия ответник, като се сочи, че съгласно Раздел Трети, чл.12 ОУ, кредитополучателят има право,
но не и задължение да предостави обезпечение, като се твърди предоставен избор. Сочи се, че ако
не се предостави обезпечение, заявлението за кандидатстване отново ще бъде разгледано и ще се
направи оценка на риска, като се твърди, че предоставянето на поръчителство не е условие за
отпускане на кредит. Счита се, че разпоредбата на чл.4,ал.1 следва да се цени ведно с разпоредбата
на чл.4,ал.3, като ищецът е имал възможност да избере необезпечен кредит. Твърди се,че
потребителят е можел по телефон да промени условията по кредита. Сочи се, че ответникът не е
страна по договора за поръчителство. Относно договорната лихва, се сочи, че размерът не
противоречи на добрите нрави. Дори да се приеме, че договорът за поръчителство е нищожен, то
нищожността му не влияе на валидността на договора за кредит. Относно доводите за чл.19,ал.4
ЗПК, се сочи, че към сключването на договора за кредит, и формиране на ГПР, този ответник не е
имал информация за размера на възнаграждението на поръчителя, дължимо по дохговор, който се
1
сключва след ДПК и същото не попада под §1,т.1 ДР на ЗПК. Лихвеният процент не е променлив,
налице е погасителен план, който отговаря на чл.11 ЗПК,.
В срока за отговор, от Ю.Л. е предявен насрещен иск, с искане за осъждане на
първоначалния ищец да му заплати сумата 595,61 лева – остатък от неплатена главница,
съставляващи от трета до шеста месечна вноска по договора, начислени от 30.4.2024г. до
31.7.2024г, заедно със законна лихва от предявяване на иска -1.8.2024г.до плащането, а при
условията на евентуалност, се предявява осъдителен иск за сумата 2178,84 лева - чистата стойност
на задължението по договора за кредит, ведно със законната лихва от предявяването на иска.
Евентуалността на притезанието се обосновава с твърденията, ако съдът приеме, че ДПК е
нищожен, с основанието по чл.23 ЗПК.
В срока за отговор по насрещния иск, първоначалният ищец П. И. И. е упражнил правото си
на писмен отговор, като оспорва иска, като се сочи, предвид нищожният договор за кредит, че
липсва облигационно отношение между страните. Сочи се, че в насрещния иск е налице изявление,
че ищецът И. му е платил 650,47 лева, което е направено, по твърдения, за погасяване на главницата
по ДПК. И. сочи, че въпреки изричното му посочване кое вземане погасява, кредиторът е извършил
различно погасяване, като се твърди, че с плащането, главницата е била погасена. Оспорва се
твърденето за обявяване кредита са предсрочно изискуем-. Оспорва се размера на вземането, като
се сочи, че главната претенция не съответства на сключения договор. В погасителния план, вноски
със сочените падежи възлизат на по – малка сума, 359,15 лева, като се сочи, че претенцията доказва
твърдението, че кредиторът не е предоставил информация на длъжника за действителното
задължение. Счита се, че претенцията включва както главница, така и възнаградителна лихва.
Ответното дружество, Ю.Л., в срока за отговор, сочи, че след попълване на заявка за
кредит, ищецът е следвало да посочи дали желае обезпечен или не кредит, като ищецът е имал
възможност за избор, а не е задължително условие. Сочи, че сключването на догоовр за
поръчителство е след ДПК, възнаграждението му не следва да се включва в ГПР.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са : главен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с
чл. 26 ЗЗД – противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със закона по
цитираните разпоредби – по отношение договора за кредит и за поръчителство, съединен, при
условие на евентуалност, с установителен иск за нищожност на конкретни разпоредби от договора
за кредит.
Предявени са: насрещен иск с правно основание чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, съединен при условия
на евентуалност, с иск с правно основание чл.23 ЗПК.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Страните не спорят, че: към 18.1.2024г. Ю.Л. е едноличен собственик на капитала на Ю.Л.,
че между ищец и кредитор е сключен, чрез използване на средства от разстояние, договор за
кредит, между ищец и поръчител е сключен договор за поръчителство, че кредиторът е
предоставил в заем на ищеца сумата от 2500 лева – главница и 329,60 лева – застрахователна
премия, при уговорен срок 24 месеца от сключването на договора, за връщането й, че сочената
сума е от 2500 лева е била предадена на ищеца, в договора за кредит е посочен фиксиран лихвен
процеунт 28 %, и ГПР 31,89 %, че на същата дата е сключен договор за поръчителство с Ю.Л., при
2
уговорено възнаграждение за поръчителя от 2924,16 лева, платимо разсрочено от страна на ищеца,
заедно с вноските по погасяване на кредита, като страните не спорят, че ако сумата 2924,16 лева се
включи в ГПР от 31,89 %, то и същият ще надвиши 50 %. СРС намира,че страните не спорят, че
ищецът е заплатил в полза на кредитора сумата 650,47 лева в рамките на срока на договора.
Разпределяне на доказателствената тежест между страните:

ПРИЕМА представените писмени документи, като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърдението си за сключен договор за
кредит и договор за поръчителство , със съответните ответни дружества, както и за твърдението
си за плащане на исковата сума, в полза на кредитора, и че е упражнил правото си да направи
изявление до кредитора кое задължение плаща, като за последното не сочи доказателства.
УКАЗВА на ответното дружество - кредитор, че, в случай, че ищцовата страна докаже
твърденията в негова тежест – твърдението, че е налице индивидуално договоряне с ищеца, както
и твърдението си, че при кандидатстване за кредит, ищецът е можел да избере необезпечен кредит,
като заявлението му ще бъде разгледано, за което не сочи доказателства. УКАЗВА на това ответно
дружество, че носи тежестта да докаже твърдението си, че е упражнил правото си да обяви
вземането за предсрочно изискуемо, за което не сочи доказателства.
УКАЗВА на кредитора, че носи тежестта да докаже твърдението си за изискуемост на
претендираните с насрещния иск вноски, твърдението, че същите съставляват вноски по договора,
както и твърдението си, че чистият размер на задължението възлиза на сумата, претендирана по
евентуалния иск, за които не сочи доказателства.
УКАЗВА на ответното дружество - поръчител, че, в случай, че ищцовата страна докаже
твърденията в негова тежест, следва да докаже по делото твърдението, че възнаграждението е
определено при преценка на риска, за което не сочи доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за ССЕ – за първите три въпроса се отдели за
безспорно, а за въпрос 4, би следвало да има писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.190 ГПК, ответното дружество Ю.Л. да представи по
делото счетоводен документ, от който е видно : датата на плащане, начинът на погасяване на суми
от страна на този ответник, като УКАЗВА на ответника, че при непредставянето им, съдът може да
приеме, че счетоводството му не е водено редовно. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца в
останалата му част – сочи се за факт, за който страните не спорят.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, заедно с проекта за доклад по делото, на ищеца – препис от
отговора, като страните могат да вземат становище по него и дадените указания най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
ПРЕПИС от отговора № 299097/24.9.2024г. да се връчи на двамата ответници, които могат
да вземат становище, на основание чл.143 ГПК, в двуседмичен срок от връчването.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 7.11.2024г. от 10,50ч., за
която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4