Р Е
Ш Е Н
И Е
№1578
гр.
Пловдив, 23.08.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в
публично съдебно заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2535/2019 г. по описа на Районен
съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № 289/2018/17.12.2018 г. на *** РУ гр.
Стамболийски към ОД на МВР Пловдив, с което на А.Л.Б. с ЕГН ********** на
основание чл. 212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лв. за нарушение на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Жалбоподателят А.Б. моли да се
отмени НП. Съображенията му са свързани с липсата на доказателства за
материална компетентност на административнонаказващия орган /АНО/ и за невъзможността
за нарушение по чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ, като евентуално моли да се приложи
чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание негов представител не оспорва фактическата
обстановка.
Въззиваемата страна не взема
становище, в съдебно заседание не изпраща представител.
Съдът като съобрази доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда
от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.
От
фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят А.Л.Б. ***
притежавал издадено от РУ гр. Стамболийски към ОД на МВР Пловдив разрешение №
20170343276 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси
за тях, валидно от 14.02.2017 г. до 07.08.2018 г. То важало за ловно дългоцевно
оръжие. В едномесечен срок преди изтичането на срока за разрешението, а именно до 08.07.2018 г., Б.
следвало да подаде заявление по образец за подновяване на разрешението до ***
на ГДНП на МВР или до съответния *** на РУ на МВР, т.е. *** на РУ гр.
Стамболийски.
На 19.10.2018 г. Б. подал заявление
вх. № 333000-5998-19.10.18 г. до *** на РУ гр. Стамболийски, с което заявил, че
жела да му бъде издадено разрешение за продължаване срока на съхранение, носене
и употреба на ловно оръжие като физическо лице за ловни цели.
С разрешение № 20180441443 на А.Б.
било позволено да съхранява, носи и употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси
за тях от *** на РУ гр. Стамболийски валидно от 19.11.2018 г. до 18.11.2023 г.
Съгласно приложението към същото разрешение относно оръжията те били дългоцевни
огнестрелни оръжия за ловни цели марка и модел „Байкал/ИЖ“ калибър 12 № *** и „Байкал/ИЖ-18ЕМ“
калибър 12 № ***.
На 07.12.2018 г. около 9 ч. в гр.
Стамболийски на ул. „Г.С.Раковски“ № 21 в сградата на районното управление на
полицията служителят С.Д. на длъжност *** КОС установил, че Б. не е подал
необходимите документи в едномесечен срок преди изтичането на срока за
продължаване на срока съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за тях относно разрешение № 20170343276. Констатирал е, че е
подадено разрешение № 20180441443. Въз основа на това бил съставен АУАН бл. №
354294 № 289/07.12.2018 г. срещу А.Б.
за нарушение на чл. 87, т. 1 от ЗОБВВПИ. Актът е съставен в присъствието на
свидетел и жалбоподателя, който не направил възражения.
За извършеното нарушение било
издадено обжалваното НП, с което на Б. била наложена на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ
глоба в размер на 500 лв. за нарушение на посочената норма.
Описаната фактическа обстановка се
установява от приложените към административнонаказателната преписка писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото,
включително АУАН, заявление вх. № 333000-5998-19.10.18 г., разрешение №
20180441443 ведно с приложение към него за оръжията, разрешение № 20170343276,
оправомощителна заповед № 8121з-595/26.05.2015 г.
Събраните доказателства съдът намира
за последователни и непротиворечиви, поради което им дава вяра. Доколкото
липсва оспорване на изложената фактическа обстановка от страна на
жалбоподателя, съдът не проведе разпит на актосъставителя.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в
съответствие с разпоредбата на чл. 40, 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Съставен е в присъствието на нарушителя, подписан е от
съставителя и един свидетел. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е
дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено правото на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН
в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, което
не е сторил.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП
от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал
пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
нарушаване на правилата за отчетността и контрола спрямо лицата, които
притежават огнестрелни оръжия, както и за съхранението, носеното и употребата
им.
От
правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че неправилно АНО
е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушаване на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Нормата на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ
(ред. към 08.07.2018 г.) предвижда задължение за лицето получило разрешение за
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях да
подаде в едномесечен срок преди изтичането на срока му на валидност заявление
по образец за подновяване на разрешението до *** на ГДНП на МВР или до
съответния *** на РУ на МВР, което пък заявление да се придружава от документи
по чл. 79, чл. 80, чл. 81, ал. 1, т. 4 и ал. 2-4 или чл. 81а от ЗОБВВПИ, и
удостоверение за годност за употреба на огнестрелното оръжие.
В настоящия казус е безспорен
фактът, че такова заявление с придружаващи го документи и то в изискуемия се
едномесечен срок от страна на жалбоподателя Б. за притежаваното разрешение № 20170343276
за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, за
огнестрелните оръжия не е подадено до *** на РУП гр. Стамболийски. Не е
подадено такова и до *** на ГДНП на МВР. Разрешителното е било със срок на
валидност до 07.08.2018 г., а заявлението за подновяването му е подадено на 19.10.2018
г. – т. е. не само, че не подадено в едномесечния срок преди изтичане на срока
на валидност, но е подадено и след изтичането на този срок. Въпреки това според
съда не следва да се носи административна отговорност за вмененото му за
извършено с обжалваното НП административно нарушение с правна квалификация по
чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ, заради допуснато нарушение на материалния закон.
Приложимата разпоредба регламентира
процедурата за продължаване срока на издадено вече разрешително за носене и
употреба или за съхранение на ловно оръжие. Това подновяване на срока е мислимо
единствено преди изтичане на срока на разрешителното, тъй като е недопустимо да
се удължава срок, който вече е изтекъл.
Настоящият състав е на мнение, че
разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ въвежда както право лицата да искат
удължаване на съответното разрешително, така и задължение това да е обусловено
от определени предпоставки. Тълкуването ѝ води до извод, че с тази
разпоредба е въведено едно право, което не е задължително лицата да упражнят.
Изцяло във волята им е дали желаят да продължат да държат на законово основание
огнестрелни оръжия и боеприпаси или не искат. Как ще сложат край на едното
такова положение, дали чрез изтичането на срока или по друг начин, е отново
напълно е техните ръце. По същия начин следва да се прецени и обстоятелството
дали и кога биха пожелали да им бъде издадено ново разрешение. Най-просто –
законът в чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ им дава право да направят това, което
пожелаят, когато пожелаят, при определени условия разбира се. Същевременно, ако
желаят да продължат срока на предходното си разрешително, те имат безусловно
задължение да го сторят в определената в разпоредбата форма, подкрепена с
необходимите и посочени документи и най-вече в законоустановения срок от един месец
преди изтичане на срока на действащото разрешение.
В процесния случай жалбоподателят
подал документи за подновяване срока на разрешителното му за носене на оръжие
на 19.10.2018 г., а предишното разрешително било валидно до 07.08.2018 г. Тези
обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя Б., а и се установяват безспорно
от събраните доказателства. Срокът на разрешителното е изтекъл и то не може да
бъде подновено. Закономерно е да се приеме, че с тези конклудентни действия Б.
е заявил волята си да прекъсне държането на огнестрелно оръжие на годно правно
основание – след предварително разрешение от компетентните държавни органи. В
тази хипотеза единственият възможен вариант да узакони държането на огнестрелно
оръжие е лицето да подаде ново заявление и да му бъде издадено ново
разрешително. Именно това се е случило и такава бланка е попълнил
жалбоподателят /заявление вх. № 333000-5998-19.10.18 г./ и му е издадено
разрешение № 20180441443 валидно от 19.11.2018 г. до 18.11.2023 г. Белег, че
това представлява ново разрешително, е и началната му дата на валидност, която
няма нищо общо с крайната на преходното разрешително. Независимо от изявлението
на лицето подало заявлението, административният орган не може да нахвърли
правомощията си и да продължи срока на едно разрешително, който вече е бил
изтекъл. Следователно преценката му е била свързана с издаването на ново
разрешително. Отделен е въпросът законосъобразна ли е била тази преценка, което
съдът така или иначе в настоящото производство не може да ревизира.
Друг би бил изходът на спора, ако
жалбоподателят беше подал заявление преди да изтече срока на преходното му
разрешение, но след като е изтекъл срокът по чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ, т.е.
след 08.07.2018 г, но преди 08.07.2018 г. Единствено и само тогава той би
следвало да носи отговорност за неизпълнение на задължението му по чл. 87, ал.
1 от закона за това, ако желае продължаване на предходно разрешение, да подаде
заявление до посочения момент. Всичко друго извън този период от един месец би
се считало или за правомерно поведение,
ако е преди това, или за неоснователно искане за продължаване, респ. за
искане за ново разрешение. Разбира се, ако преди изтичането на срока за
разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси
за тях лицето не подаде искане за продължаването му, то следва да предаде на
органите на МВР притежаваното оръжие до изтичане на срока за разрешителното,
или да го прехвърли в собственост на лице, което притежава разрешително. При
неизпълнение на това си задължение, то лицето следва да бъде санкционирано по
законоустановения ред да носене и употреба, респективно за съхраняване на
оръжие без съответното разрешително. Тези изводи се споделят и в решение № 2311
от 21.12.2017 г. по к. адм. н. д. № 2598/2017 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив и посочените в него решения.
Всичко изложено по-горе дава
основание на съда да прецени, че АНО неправилно е подвел под
административнонаказателна отговорност жалбоподателя като неправилно е приложил
материалния закон. Поведението му не незаконосъобразно и той не следва да носи
отговорност за него. Стореното от жалбоподателя не представлява нарушение на
нормата на чл. 87, ал 1 от ЗОБВВПИ и не следва да бъде наказван. Като е сторил обратното
и е издал НП, с което е наказал Б. за деяние, което е квалифицирал като
нарушение на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ, е издал незаконосъобразен акт. Това
обуславя и неговата отмяна.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 289/2018/17.12.2018 г. на *** РУ гр.
Стамболийски към ОД на МВР Пловдив, с което на А.Л.Б. с ЕГН ********** на
основание чл. 212 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/
е
наложена имуществена санкция в размер на по 500 лв. за нарушение на чл. 87, ал. 1
от ЗОБВВПИ.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.