Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1478 04.12.2009 г. Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На четвърти
ноември Година 2009
В открито
заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-
Вълкова
Секретар: С.А.
като разгледа докладваното от съдия
Кирязова- Вълкова гр.д. № 642 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК, като
същото е образувано по предявен иск за развод между чужди граждани, който е с
правно основание чл. 49, ал. 1 от СК (в сила от 01.10.2009 г.).
С оглед на приложената справка от Посолството на
Република Армения в гр. София, съгласно която законодателството на чуждата
държава признава за действително извършено в чужбина разтрогване на брака между
граждани на Армения при наличие на консулска легализация и на осн. чл. 82 от
КМЧП съдът намира, че искът е допустим.
По делото е предявена искова молба от А.О.
против
С.И., с която се моли да бъде
прекратен брака между страните, поради дълбокото
му и непоправимо разстройство, както и да бъде
възстановено предбрачното фамилно име на съпругата. В съдебно заседание и с
оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК ищецът изрично е заявил, че не желае
съдът да се произнася по въпроса за вината. В
исковата молба се твърди, че страните са
арменски граждани, че нямат непълнолетни деца от брака си, както и че от 1993
г. живеят в България. Твърди се също така, че през 2006 г. ответницата
напуснала съпруга си и България, тъй като не желаела да живее повече тук и с
него. Ищецът твърди, че от тогава не поддържа никакви контакти със съпругата си.
Според него тази дълга раздяла, както и несходството в характерите им, са
довели до липса на взаимност и разбирателство между тях, както и до
отчуждаването им и формализирането на брачната им връзка, а след напускането на
съпругата на територията на страната и до пълно прекъсване на връзките между
тях. Ищецът поддържа
иска си в съдебно заседание, ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответницата не се явява лично в съдебно заседание,
редовно призована по реда на чл. 48 от ГПК. Назначеният й процесуален
представител е изразил становище за прекратяване на брака като дълбоко и
непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината, като
моли да бъде запазено брачното фамилно име на ответницата. Не представя
доказателства.
След преценка на събраните по
делото доказателства, доводите на страните и законовите разпоредби, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното по делото свидетелство
за брак, А.О. и С.И. са сключили граждански брак на 15.09.1972 г. в гр. Ереван,
Армения, като съпругата е приела да носи фамилията А.. По делото липсват
доказателства за наличие към настоящия момент на непълнолетни деца от брака им.
По делото е приложено удостоверение
от 26.01.2009 г., издадено от Сектор “Миграция” към ОД на МВР- Бургас, от което
се установява, че ищецът има статут на постоянно пребиваващ в Република
България с разрешение № 0130923/13.11.2001 г.
Представено е и писмо изх. №
рег-29100/15.10.2009 г. по описа на ОД на МВР- Бургас, съгласно което С.И. има
статут на постоянно пребиваващ в Република България чужденец на осн. чл. 25, т.
2 от ЗЧРБ- пет години след сключване на граждански брак с постоянно пребиваващ
в страната чужденец- А.О..
Приложено е и удостоверение №
МИР-266/06.02.2009 г. по описа на Сектор “Миграция” към ОД на МВР- Бургас, от
което се установява, че С.И. е напуснала територията на РБ на 18.12.2006 г. и
няма регистрирано последващо влизане.
По делото е била разпитана свидетелката
К.
Ж.
(без родство със страните). Същата твърди, че познава и
двамата съпрузи от 1994 г., когато е започнала работа във фирмата на ищеца.
Твърди също така, че е била приятелка с ответницата. Според свидетелката, през м. декември 2006 г. И.С. й
казала, че желае да си тръгне за Армения и малко след това заминала, без да се
обади на никого и без да съгласува тръгването си със своя съпруг. Заявява, че
след заминаването на ответницата страните не са се виждали, нито са се чували
по телефона, което свидетелката
знае от ищеца А.. Свидетелката твърди, че двамата съпрузи са били коренно
различни по характер хора. Същата заявява, че не знае дали те имат семейно
жилище в Армения, но твърди, че същите са живели в България в жилище под наем,
което сега е освободено и от ищеца.
При
така събраните доказателства съдът намира за установено, че действително бракът
между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. От ангажираните доказателства
безспорно се установи наличие на дълга
фактическа раздяла между страните, датираща от м. декември 2006 г., когато
ответницата е напуснала България и е заминала за Армения. През изминалия от тогава тригодишен период от
време липсват доказателства тя да се е
връщал при своя съпруг,
както
и да е установявала каквито и да било
контакти с него. По делото също така се установи, че
преди заминаването си за Армения ответницата
не е съгласувала това си намерение със своя съпруг, като тя дори не го е
уведомила кога точно смята да напусне страната, с което си поведение е
поставила ищеца в невъзможност да предприеме каквито и да било действия за
осуетяване на раздялата им.
Установи се също
така, че съпрузите са имали коренно различни характери и виждания за живота.
Така изложените факти и най-вече
дългата фактическа раздяла между съпрузите според съда са достатъчни, за да се
приеме, че в настоящия
случай е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брачната
връзка на страните, че същата съществува
формално, както и че бракът между страните е опразнен от дължимото му
съдържание, поради което са налице условията за уважаване на предявения иск за
развод.
Съгласно
изричното изявление на ищеца, съдът не дължи произнасяне по въпроса за вината.
От ангажираните
по делото доказателства се установи, че понастоящем страните нямат семейно
жилище по смисъла на СК, тъй като жилището, в което те са живели като съпрузи,
е опразнено и от двамата след раздялата им.
Като последица от прекратяването на
брака следва да бъде възстановено предбрачното фамилно име на ответницата- С., тъй като ищецът изрично е заявил, че не желае тя да
продължи да носи неговото име.
С
оглед прекратяването на брака между страните и на осн. чл. 6, т. 2 от Тарифата
за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса за допускане на развода в размер на 50 лв., която на осн. чл.
329, ал. 1 от ГПК и предвид непроизнасянето по въпроса за вината следва да бъде
платена от ищеца.
Мотивиран
от гореизложеното и на осн. чл. 49, ал. 1 от СК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА сключения на ....
с акт № ... г. на Дилижански градски съвет, гр. Е., Република Армения,
граждански брак между А.О. С., ЕГН **********, гражданин на Република Армения, с
постоянен адрес в Република България- гр. Б., ул. .., със съдебен адрес: гр.
Б., ул. ..., чрез адв. М. М., и А. (С.) И. А., гражданка на Република
Армения, родена на *** г., с последен заявен постоянен адрес в РБ: гр. Б., ул. ...,
с неизвестен адрес в чужбина, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да възстанови предбрачното си
фамилно име- С..
ОСЪЖДА А.О. С., ЕГН **********, гражданин на Република Армения,
с постоянен адрес в Република България- гр. Б., ул. ., със съдебен адрес:
гр. Бургас, ул. ..., .., чрез адв. М. М., да заплати по сметка на БРС
сумата от 50,00 (петдесет) лв., представляваща окончателна държавна такса за
допускане на развода.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизането на решението в сила, препис от
същото ДА СЕ ИЗПРАТИ на Община Бургас за отбелязване в регистъра на чужденците.
След влизането на решението в сила, ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение
за допуснатия развод до Териториално звено
“Гражданска
регистрация и административно обслужване”- гр. Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
СА