Р Е Ш Е Н И Е №515
гр.Пловдив, 08.04.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
691/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от А.Х.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № НП-798
от 12.12.2017 г., издадено от ** 04 РПУ при ОДМВР Пловдив, с което на основание
чл. 80 т. 5 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ му е наложено
административно наказание – глоба, в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 6
от ЗБЛД.
В жалбата се излагат съображения
за незаконосъобразност на обжалваното НП. Възразява се, че описаните факти в НП
не съответстват на състава на вмененото административно нарушение по чл. 6 ЗБЛД. Излагат се доводи, че е налице разминаване между номера на АУАН и този,
който е посочен като номер на АУАН в НП. Възразява се, че преписът от АУАН,
връчен на жалбоподателя, е нечетлив, като по този начин съществено се нарушава
правото му на защита. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е
извършено нарушение, се възразява, че настоящият случай притежава признаците на
маловажен такъв по смисъла на чл. 28 ЗАНН. От съда се иска отмяна на
обжалваното НП.
Преди първото по делото открито
съдебно заседание, от процесуалния представител на жалбоподателя е депозирана
молба, с която се иска отмяна на обжалваното НП.
В проведено открито съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. Не се явява и
упълномощеният му процесуален представител.
Въззиваемата страна – 04 РПУ при
ОДМВР Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 14.11.2017 г. в гр. Пловдив, на
бул. „Шести септември”, на паркинга на магазина „Била”, свидетелят А.Д., заемащ
длъжността „**“ при сектор СПС при ОДМВР Пловдив, извършил проверка на
жалбоподателя А.Х.. Свидетелят поискал от жалбоподателя документ за самоличност
– лична карта, но такъв не му бил представен. Поради изложеното свидетелят Д.
съставил на жалбоподателя АУАН бл. № 415623/14.11.2017 г., с който му вменил
нарушение на разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД. Въз основа на съставения АУАН, било
издадено обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел А.Д.. Съдът кредитира същите
показания единствено в частта, в която същият заявява каква е била заеманата от
него длъжност към момента на проверката, доколкото по отношение на останалите
факти и обстоятелства, свидетелят заяви, че не си спомня. Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от приобщеното писмено доказателство -
АУАН бл. № 415623/14.11.2017 г.
Относно приложението на процесуалните правила и материалния закон:
След извършена служебна проверка
на АУАН и НП, съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, а именно: налице е разминаване
в описанието на нарушението в АУАН и НП. Така в АУАН е посочено, че при
поискване, жалбоподателят не представя лична карта. Описанието на нарушението в
НП обаче е че при извършване на полицейска проверка за редовността на
документите за самоличност, при поискване, лицето не може да представи лична
карта или друг документ за самоличност. По този начин, с описанието на
нарушението в НП, се увеличават фактите, вменени като нарушени на
жалбоподателя, а именно, че същият не е представил освен лична карта, и друг
документ за самоличност. Според съда се касае за допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, доколкото добавеният факт, с който жалбоподателят се
запознава едва с получаване на НП, касае елемент от фактическия състав на
разпоредбата на чл. 6 от ЗБЛД. Съобразно същата гражданите са длъжни при
поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да
удостоверят своята самоличност.
Според легалното определение на §1 т.1 от
ДР на ЗБЛД:
„документ за самоличност”, по смисъла на закона, е удостоверителен документ,
издаден от компетентните органи на Република България с цел индивидуална
идентификация на българските и чуждестранните граждани. Според чл. 13 ал. 1
и 2 от ЗБЛД,
на българските граждани се издават документи за самоличност, представляващи
лична карта, паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки
паспорт, военна карта за самоличност, свидетелство за управление на моторно
превозно средство /СУМПС/, както и замесващите паспорта временен паспорт,
служебен открит лист за преминаване на границата и временен паспорт за
окончателно напускане на Република България. От своя страна, разпоредбата на чл. 13 ал. 3 от ЗБЛД,
предвижда, че самоличността на българския гражданин може да бъде удостоверена,
с който и да е от документите по ал.1 и ал.3 на посочената норма.
От изложеното следва, че
самоличността на гражданите може да се установява с различен по вид официални
документи, между които лична карта. В АУАН обаче конкретно като нарушение е
посочено именно лична карта, а в НП – че не може да представи нито лична карта,
нито друг документ. Налице е разминаване в описанието от фактическа страна на
вменено на жалбоподателя нарушение, доколкото същият е в невъзможност да
разбере какво конкретно му се вменява да извършил – не е представил лична карта
или не е представил какъвто и да е друг заместващ документ, който може да
удостовери неговата самоличност.
Личната карта безспорно е документ за самоличност,
съгласно чл.1 ал.5 т.1 от ЗБЛД,
но тя не е единствения такъв съгласно чл.13 ал. 1
от ЗБЛД.
Следователно, ако първоначалното обвинение е само за непредставяне на личната
карта за удостоверяване самоличността на лицето, то по един недопустим начин и
едва в наказателното постановление то се променя, като се разширяват неговите
обективни предели и вече административнонаказващият орган претендира, че
жалбоподателят, при извършената му проверка, не представя никакъв документ за
самоличност /използвано е общото понятие/, което означава не само лична карта,
но и/или останалите посочени в чл. 13 ал.1 ЗБЛД документи. Касае се за
разминаване в описание на фактическата обстановка, като в НП се добавя още един
признак от вмененото на жалбоподателя нарушение, което представлява нарушение в
един от задължителните реквизити по чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН, а именно:
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Посоченото обстоятелство
само по себе си обуславя отмяна на обжалваното НП.
За пълнота на изложението, следва
да се посочи от материалноправна страна, че не се установи по несъмнен начин да
е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение. Така, единственото
доказателства по делото за установяване на вмененото на жалбоподателя нарушение
в настоящия случай е АУАН, доколкото показанията на свидетеля Д. свидетелстват
единствено за заеманата по времето на деянието от него длъжност, не и конкретни
факти във връзка с нарушението, доколкото същият не си спомня такива. В АУАН,
както вече бе отбелязано, е посочено, че жалбоподателят не представя лична
карта. Но вменената като нарушена правна норма на нарушителя изисква същият да
удостовери своята самоличност, което може да се осъществи чрез всички посочени
в чл. 13 ЗБЛД документи. Следователно, доколкото в хода на настоящото
производство се установи, че от жалбоподателя е поискано да представи
единствено лична карта, каквато несъмнено същият не е представил, то
неустановено остава обстоятелство дали същият е можел да удостовери своята
самоличност чрез документите, посочени в чл. 13 ЗБЛД, ако такива му бяха
поискани. Доколкото се касае за ангажиране на административнонаказателна
отговорност и предвид разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, която препраща за неуредени
въпроси към НПК, а съобразно чл. 16 от НПК действа презумпция за невинност до
установяване на противното, то според съда не може да бъде направен несъмнен
извод за извършено нарушение от страна на жалбоподателя.
Поради
всичко изложено съдът намира, че обжалваното НП е издадено при допуснати
нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя, и в противоречие с материални закон, поради което следва да бъде
отменено.
По разноските:
В настоящата
инстанция не са направени искания за произнасяне по разноските от страните,
поради което съдът не следва да се произнася по тяхната дължимост.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № НП-798 от 12.12.2017 г.,
издадено от ** 04 РПУ при ОДМВР Пловдив, с което на А.Х.Х., ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 80 т. 5 от Закона за българските лични документи
/ЗБЛД/ му е наложено административно наказание – глоба, в размер на 50 лева, за
нарушение на чл. 6 от ЗБЛД.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.