№ 760
гр. Бургас, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20222100500224 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК и е образувано по жалба с вх. №10766 от
10.12.2021 г. на ЧСИ Георги Михалев от Г.С.И. с ЕГН **********, с адрес гр.*** ж.к. "***"
бл.** вх.* ет.* срещу разпределение, обективирано в протокол от 06.12.2021 г. по изп. д. №
20197030400460/2019 г. на ЧСИ Георги Михалев, рег. № 703 КЧСИ, с район на действие ОС
Бургас.
В жалбата се иска съдът да отмени горепосоченото разпределение като
незаконосъобразно и неправилно.
Излага фактическата обстановка и извършените действия, първоначално пред ДСИ,
като впоследствие делото е прехвърлено на ЧСИ Георги Михалев. Сочи, че е следвало
съдебният изпълнител, след като се е запознал с документите по изпълнително дело
№20172120400714 по описа на ДСИ при БРС и с оглед възрастта на взискателя С.И.,
навършени 18 години, преди да образува изпълнителното дело, да го уведоми и да изиска от
него, в качеството му на взискател, изрично писмено съгласие за образуване на
изпълнителното дело и извършване на действия по принудително изпълнение по отношение
на сумата, касаеща вземането му. Изрично с молба от 01.12.2021 г. взискателят С.И. е
уведомил ЧСИ М., че няма вземане към длъжника, същото му е изплатено и е недължимо.
Сочи, че обявената за купувач на имота по проведената по делото публична продан
Т.И. е подала наддавателно предложение без да е внесла задатък съгласно изискванията на
чл.489, ал.1 от ГПК. Това противоречало на изискванията на закона, тъй като последната
нямала качеството на кредитор на Г.С.И., което да я легитимира като взискател по
изпълнителното дело. Неправилно тя е конституирана като взискател, а за извършената
продажба на общо основание е следвало да внесе задатък. Невнасянето на задатък е довело
до незаконосъобразност на процедурата по наддаването, което води и до ненадлежно
извършена публична продан. Всичко това било видно и от наддавателното предложение на
И., от което се установявало, че последната участва в лично качество в публичната продан.
Излага доводи в смисъл, че взискатели по изпълнителното дело са С.Г.И. и М.Г. И.,
които са представлявани от своята ***** и законен представител Т.И..
1
Излагат се доводи, че незаконосъобразно и немотивирано в процесното разпределение,
съдебният изпълнител приема, че вземането е в полза на взискателя Т.Д.И., както и че
същото е в размер на 19 600 лв.
Поради гореизложеното моли обжалвания акт на ЧСИ Георги Михалев, да бъде
отменен, като незаконосъобразен и неправилен.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило възражение от законния представител на
взискателите С.Г.И. и М.Г. И. – Т.Д.И.. В него се изтъква, че жалбата е неоснователна, а
оспореното разпределение правилно и законосъобразно. Намира, че подателя на молбата
няма качеството на взискател по изпълнителното дело, а като такъв по първоначално
образуваното изпълнително дело е конституирана неговата ***** и законен представител
Т.И..
ЧСИ Георги Михалев е приложил копие от изпълнителното дело, както и мотивите си
по обжалваните действия. В тях са изложени хронологично предприетите действия по
изпълнителното дело. Посочва, че вземането неколкократно надвишава размера на задатъка,
поради което е освободен от внасянето му, съгласно чл.489, ал.1 от ГПК. В жалбата нямало
мотиви за оспорване на разпределението по същество, като с твърденията, които са
изложени, се оспорва публичната продан, качеството на взискателя Т.И., както и размера на
вземането, поради което счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Бургаският окръжен съд, при проверка законосъобразността на обжалваното действие
във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, при преценка на
обстоятелствата и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
Образувано е изп. дело № 20172120400714 по описа на ДСИ Мая Синкова, срещу
длъжника Г.С.И. с ЕГН ********** по молба на Т.Д.И.. Делото е образувано въз основа на
изпълнителен лист, по силата на който Г.С.И. е осъден да заплаща месечна издръжка на
децата, чрез тяхната ***** и законен представител, за детето С.Г.И. и за детето М.Г. И., за
всяко от децата по 100 лв. месечно. Изпълнителното дело е образувано с разпореждане от
19.10.2017 г. за месечна издръжка в размер на 100 лв. месечно, считано от 01.11.2017 г.,
както и за сумата от 18400 лв. – издръжка за минало време и 42 лв., съдебно деловодни
разноски за образуване на изпълнителното дело и справки.
С молба от 19.10.2017 г. е уточнено, че длъжникът е заплатил дължимата издръжка за
периода м.април до м. октомври 2017 г., като за периода преди април 2017 не е заплащал
издръжка.
По делото е наложена възбрана върху недвижим имот на Г.С.И., а именно: НИВА с
площ от 3998 кв.м., местност „Дренака“, категория четвърта, находящ се в землището на с.
Тънково, общ. Несебър, имот №009009, при граници, посочени в молбата.
На 26.10.2017 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника Г.И..
По делото е постъпил отговор от длъжника Г.И., с което последният заявява, че не
дължи сумите, описани в поканата за доброволно изпълнение. Към делото са приложени и
заявления от лица, които сочат, че познават Г.И., като твърдят, че лицето е живеело на
семейни начала с Т.И. и след развода си и заедно отглеждали двете си деца.
По отговора е постъпило становище от Т.И., в която оспорва твърденията, изложени в
последния.
С писмо с изх.№14686/07.11.2017 г. ДСИ е уведомил Т.И., че съобразявайки
постъпилите заявления, приема, че за периода до април 2017 г. издръжка не се дължи.
Срещу отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие е
постъпила жалба от законния представител на децата Т.И.. С решение от 30.01.2018 г. по
в.гр.д.19/2018 г. по описа на БОС, е отменен отказа на ДСИ Мая Синкова, да извърши
поисканите от взискателите изпълнителни действия.
По делото е постъпила молба с вх.№2249/22.02.2018 г. от взискателя С.Г.И., с която
моли изпълнителното дело спрямо него да бъде прекратено. Със съобщение с изх.
№2672/26.02.2018 г. по изпълнителното дело, взискателят С.И. е уведомен, че делото за
издръжка ще бъде прекратено спрямо последния относно издръжката, дължима след
навършване на пълнолетие. Относно сумата за минало време, същата се дължи чрез *****та,
2
като законен представител.
С молба от 14.08.2018 г. Т.И. е поискала издаването на удостоверение за размера на
дълга по изпълнително дело №20172120400714 по описа на ДСИ Мая Синкова, с цел
присъединяване към изпълнително дело 1067/2013 г. по описа на ЧСИ Георги Михалев, рег.
№703 на КЧСИ, с район на действие БОС.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника Г.С.И. с изх.
№12120/13.11.2019 г. по изпълнително дело №20197030400460 по описа на ЧСИ Георги
Михалев. Посочено е, че задължението на длъжника възлиза на 24070, 94 лв., подробно
описано в поканата. С поканата длъжникът е уведомен за насрочения опис на недвижим
имот, находящ се в с.Тънково, а именно нива с площ от 3998 кв.м., местност „Дренака“,
категория четвърта, находящ се в землището на с. Тънково, общ. Несебър, имот №009009,
при граници, посочени в поканата. Поканата е получена, видно от приложена по делото
разписка, на 19.11.2019 г. от длъжника. За насрочения опис е изпратено уведомление и до
Т.И., получено на 17.11.2019 г.
Видно от протокол за опис от 03.12.2019 г. процесния имот, собственост на длъжника,
е описан, като за пазач е назначена Т.И.. Определено е вещо лице, което да изготви
заключение на основание чл.485 от ГПК за стойността на имота.
Изпратени са запорни съобщения до „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Централна кооперативна
банка“ АД, като е наложен запор върху всички сметки на длъжника Г.И., открити в
посочените кредитни институции, до размера на сумата от 24271, 42 лв., изчислена към
20.12.2019 г. Запорирани са и пътни превозни средства, собственост на длъжника.
По делото се съдържа съобщение с изх.№1209/04.02.2020 г. до длъжника Г.И., видно
от което е насрочена публична продан от 05.02.2020 г. до 05.03.2020 г. на недвижим имот,
описан по – горе. Посочена е началната цена, от която ще започне проданта, като
съобщението е връчено на длъжника на 07.02.2020 г.
Изпратено е уведомление и до взискателя. По делото се съдържа обявление, видно от
което е насрочена публична продан от 05.02.2020 г. до 05.03.2020 г. на следния недвижим
имот, собственост на длъжника Г.И.: нива, находяща се в м.“Дренака“, четвърта категория, в
землището на село Тънково, общ. Несебър, представляваща поземлен имот с идентификатор
73571.9.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
23/07.07.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 3997 кв.м., при съседи
поземлени имоти с идентификатор 73571.9.8, 73571.9.105, 73571.9.10, 73571.9.64.. Началната
цена е в размера на 35720 лв.
Описаната публична продан е нестанала, като по делото са приложени обявления от
23.07.2020 г., 02.10.2020 г., 21.01.2021 г., 23.04.2021 г., 01.07.2021 г., като всички описани с
посочените обявления са обявени за нестанали, поради липса на наддавателни предложения.
Последната проведена продан е от 01.10.2021 г. до 01.11.2021 г., като посочената начална
цена е в размер на 14080 лв. По делото е приложено наддавателно предложение от Т.Д.И.,
като не е внесен задатът, тъй като е посочено, че последната е взискател.
Наддавателните предложения са обявени с протокол от 02.11.2021 г., като
единственото постъпило наддавателно предложение е това на Т.И., която е обявена за
купувач.
С молба от 01.12.2021 г. от С.Г.И. е поискано изпълнителното дело по отношение на
сумата, касаеща вземането му, да бъде прекратено. Подробно е изложено в молбата, че
лицето няма вземане към длъжника за процесния период. С молба от 02.12.2021 г., подадена
от длъжника Г.И., със сходни мотиви, и позовавайки се на молбата от 01.01.2021 г., също е
поискано прекратяване на изпълнителното дело в тази му част.
По така подадената молба от 01.01.2021 г. е постановен отказ от прекратяване на
изпълнителното дело, обективиран в съобщение с изх.№13789/03.12.2021 г., постановен от
ЧСИ Георги Михалев.
Съдебният изпълнител е приел, че вземането по изпълнителното дело е по-голямо от
цената, по която са продадени имотите, поради което е пристъпил към изготвяне и
предявяване на разпределение.
Съгласно представен протокол от 06.12.2021 г. по изп. д. № 460/2019 г. по описа на
3
ЧСИ Георги Михалев е извършено предварително разпределение на сумите от изнесения на
публична продан недвижим имот, собственост на длъжника Г.С.И. – нива в м. Дренака,
категория четвърта, в землището на село Тънково, община Несебър, представляващ
поземлен имот с идентификатор №73571.9.9 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-23/07.07.2005 г. на изп. директор на АГКК.
Вземането на взискателя, обявен за купувач е посочено в размер на 19600 лева главница,
лихви, неолихвяема сума, включително и разноските и дължимата за вземането такса по т.26
от ТТРЗЧСИ. Тъй като вземането на взискателя надвишава общата продажна цена на имота
е извършено разпределение, за да се определи сумата, която взискателят обявен за купувач
следва да внесе. Като взискател е посочена Т.Д.И. с вземане в размер на 19 600 лв.,
представляваща дължима издръжка. Посочено е, че това вземане се ползва с привилегия по
чл.136, т.5 от ЗЗД и се явява привилигировано спрямо публичните задължения в полза на
НАП Бургас.
На основание чл. 495 ГПК вр. чл. 136 ЗЗД е извършено разпределение, както следва:
1. Предложена цена за изнесения на публична продан недвижим имот е за сумата в
размер от 14100 лв.
2. Дължими такси:
Обща сума за възлагане – 14100 лв.
Такси по т.7 и т.23, съгласно ТТРЗЧСИ, платими от взискателя Т.И. за негова сметка за
изготвяне на постановление за възлагане на недвижим имот – 258, 60 лв. с ДДС.
Обикновени такси, неплатени на ЧСИ в размер на 1272 лв. с ДДС.
Допълнителни разноски т.31, платени от ЧСИ в размер на 48, 60 лв.
Допълнителни разноски – неплатено възнаграждение на вещо лице Ивайло Ненков за
актуализация на оценка – 96 лв.
Разноски по изпълнението – такси по т.26 от ТТРЗЧСИ за събраната сума в полза на
взискателя Т.Д.И. – 1205, 12 лв. с ДДС.
Посочено е, че общата сума, която следва да внесе взискателя, обявен за купувач по
сметката на ЧСИ е в размер на 2880, 32 лв. Тя следва да бъде внесена в двуседмичен срок от
влизане в сила на разпределението.
Видно от представения протокол, на предявяване на разпределението са присъствали
законния представител на децата Т.И., представител на длъжника, като последното е
връчено на НАП Бургас по имейл.
Съдът намира, че други, относими към предмета на спора доказателства не са
представени.
С оглед така изложената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител, от легитимирано лице, внесена е държавна такса, поради което
последната е редовна и допустима.
По същество съдът намира, че подадената жалба е основателна по следните
съображения:
Жалбата е с правно основание чл. 463 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва
разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с
право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите
вземания по съразмерност. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се
определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им
и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях.
При извършване на разпределението съдебният изпълнител следва да определи
естеството на отделните притезания - кои са привилегировани и кои хирографарни, както и
4
какъв е редът на привилегированите притезания съгласно разпоредбата на чл. 136 ЗЗД. На
разпределение подлежи всяко постъпление по сметката на съдебния изпълнител, независимо
от произхода му.
Разпределението по чл. 495 от ГПК е изключение от общия уреден случай на
разпределение в хипотезата на чл. 460 ГПК. В случаите на чл. 495 ГПК е извършено
предварително разпределение на бъдещи суми – тези, които ЧСИ посочва, че се дължат от
обявения за купувач взискател за изплащане на съразмерните части от вземанията на
другите взискатели, или, ако взискателят е само един – сумата, с която цената надминава
вземането на взискателя-купувач /което определя и дължимата за изплащане сума на
длъжника за имота, който е продаден/. Тази специална хипотеза се налага, тъй като
взискателят, който участва като купувач в публичната продан, не внася предложената от
него цена в срока по чл. 492, ал. 3 ГПК, а на осн. чл. 495 ГПК това му задължение се
прихваща с вземането му към длъжника при спазване на привилегиите по чл. 136 ЗЗД. Това
прихващане предполага и постановяване на нарочен акт на СИ, в който да бъде отразена
припадащата се на самия взискател част, с която се прихваща неговото вземане към
длъжника, вземанията към всички останали взискатели, а ако цената е недостатъчна-и
размера на погасяванията съобразно привилегиите, вкл. и с определяне на дължимите такси
и разноски на всеки от взискателите и СИ. С влизане в сила на това предварително
разпределение, в което се посочват горните обстоятелства, настъпва и погасителния ефект
на прихващането и се стабилизира размера на задължението на взискателя-купувач, което
той следва да внесе по сметка на СИ. В този смисъл това разпределение, макар и
предварително/и без постъпили реално суми / е същинско /макар и под условие/, защото ако
след влизането му в сила взискателят-купувач внесе определената му сума в определение
срок от закона, ново разпределение не се прави. То е предпоставка съдебният изпълнител да
преведе съответните припадащи се суми на другите взискатели или на длъжника. Затова
именно, макар и да е предварително и да е поставено в зависимост от сбъдването на едно
условие, при сбъдването му разпределението по чл. 495 ГПК става окончателно и с него се
осъществяват всички последици, които са последици на разпределението по чл. 460 ГПК.
В производството по чл. 463 ГПК съдът действа като контролно-отменителна
инстанция, което означава, че проверката се извършва само въз основа на доводите и
основанията, изложени от жалбоподателя. Настоящият състав подкрепя тезата, застъпена в
съдебната практика, че за да е налице незаконосъобразност на разпределението като
процесуално действие, налагащо неговата отмяна, е необходимо същото да съдържа
съществени пороци, водещи до накърняване основните права на обжалващия. Дадени са
примери за нарушения, обосноваващи отмяна на разпределение на съдебен изпълнител -
неправилно определяне реда на привилегиите, а оттам – неправилно погасяване на едни
вземания за сметка на други; неправилно изчисляване на дължимите суми, както и всякакви
други, с които се накърняват имуществени и/или процесуални права на обжалващата страна.
Именно предвид горното е от значение качеството на лицето, което е обявено за
купувач по процесната публична продан. В случая основния спорен въпрос по делото е за
качеството на Т.Д.И., от гледна точка на това дали е взискател за вземанията за издръжка,
възникнали и дължими от длъжника на децата му до навършване на пълнолетие.
Както бе посочено и в Решение №175 от 28.02.2022 г. по в.гр.д.141/2022 г. по описа на
БОС, в изпълнителното производство са приложими общите правила на гражданския процес
относно процесуалната правоспособност и дееспособност на лицата. Така съгласно чл.27,
ал.1 от ГПК процесуално правоспособен е този, който е и правоспособен според
материалното право. В тази връзка следва да се приеме, че носител на материалното право, в
конкретния случая вземане за издръжка, е С.Г.И., както и М.Г. И., което е и видно от
приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист. Вземането е дължимо чрез
неговата ***** и законен представител по причината, че децата към момента на издаване на
изпълнителното основание са били малолетни, поради което не притежават процесуална
дееспособност да участват в гражданския процес и да извършват надлежно валидни
5
процесуални действия. В тази връзка и чл.28, ал.4 от ГПК постановява изрично, че
малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните си
представители - родители или настойници.
В практиката на ВКС също се разглежда въпроса за разграничение на процесуалното
положение на страна и на законен представител на страната по делото. Прието е, че
кредитор на вземането за издръжка е детето, съответно длъжник е родителят, от когото тя се
претендира. Съответно те са носители на правото на иск и като такива са процесуално
легитимирани страни. Другият родител не е процесуално легитимиран, като в случай че
детето е малолетно той има качеството на законен представител. /Така Определение
№211/2015 г. по описа на III г.о. на ВКС/.
Съобразявайки именно цитираните разпоредби и тяхното тълкуване, следва да бъде
посочено, че Т.И. се явява законен представител на децата С.Г.И. и М.Г. И. до навършване
на 14 годишна възраст. Съответно С.И. и М. И. имат качеството на „взискател“ в
изпълнителното производство, като носители на вземането за издръжка. В случая е
безспорно, че доводи за ненадлежно проведена публична продан могат да се правят само в
производството по обжалване на постановление за възлагане на недвижимия имот, каквото
ще има едва след приключване на процедурата по чл.495 от ГПК, но с оглед
законосъобразността на това предварително разпределение, съдът би могъл да се произнесе
по част от наведените от жалбоподатяле доводи и по конкретно по отношение на вписването
в разпределението като „взискател“ на Т.И..
Видно от гореизложените съждения е, че лицето, посочено като „взискател“ в
обжалваното разпределение, няма такова качество. В случая това е съществен порок на
разпределенението по няколко съображения. На първо място в разпределението следва да
бъде ясно и точно определено кой е взискателя, какви са неговите вземания, с каква
привилегия се ползват те, както и в каква степен и до какъв размер се удовлетворява
вземането му. В настоящия случай това не е направено. На следващо място не би могло
изобщо да се стигне до разпределение по реда на чл.495 от ГПК, след като купувач по
публичната продан не е лице, което има качеството на „взискател“. По този начин се
увреждат в съществена степен правата на длъжника по изпълнителното производство, а
впрочем и на действителните взискатели. Това е така, тъй като в край на сметка техните
вземания спрямо длъжника няма да бъдат действително удовлетворени, а едно трето лице
ще придобие имота на длъжника без в действителност да има материалноправно вземане
/притезание/ спрямо този длъжник. По този начин се накърняват в значителна степен
процесуалните и имуществените права и се създава сериозно неравновесие в правата и
отношенията кредитор – длъжник, което пък предопределя и извода на съда за
незаконосъобразност на извършеното разпределение.
Мотивиран от изложеното, БОС намира, че депозираната жалба с вх. №10766 от
10.12.2021 г. следва да бъде уважена, като бъде отменено изготвеното Разпределение от
06.12.2021 г.
Ето защо и във връзка с горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА по жалба с вх. №10766 от 10.12.2021 г. на ЧСИ Георги Михалев от Г.С.И.
с ЕГН **********, с адрес гр.*** ж.к. "***" бл.** вх.* ет.*, против действията на ЧСИ
Георги Михалев, рег № 703 на КЧСИ, изразяващи се в извършване на 06.12.2021 г. по изп.
дело № 20197030400460/2019 г. на ЧСИ Георги Михалев, рег. № 703 на КЧСИ на
разпределение на сумата от 14100 лв, получена от продажба на недвижим имот, собственост
на длъжника, представляващ нива с площ от 3998 кв.м., местност „Дренака“, категория
четвърта, находящ се в землището на с. Тънково, общ. Несебър, имот №009009.
ВРЪЩА изпълнително дело № 20197030400460/2019 г. по описа на ЧСИ Георги
Михалев, рег № 703 на КЧСИ за продължаване на съдопроизводствените действия в
съответствие с изложените указания.
6
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7