№ 161344
гр. София, 06.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно
гражданско дело № 20241110164563 по описа за 2024 година
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от „С.К.“
ООД, срещу Д. Т. Т. за заплащане на сумите с сумите 1 000,00 лева (хиляда лева),
представляваща главница по Договор за паричен заем Номер: 789366/29.12.2022, ведно със
законна лихва за период от 29.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 368,26 лева
(триста шестдесет и осем лева и 26 стотинки), представляваща договорна лихва за период от
29.12.2022 г. до 01.07.2024 г., сумата 368,26 лева (триста шестдесет и осем лева и 26
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.04.2023 г. до 01.09.2024 г., 1
861,74лева (хиляда осемстотин шестдесет и един лева и 74 стотинки), представляваща
договорна неустойка за период от 29.12.2022 г. до 01.07.2024 г., 323,00лева (триста двадесет
и три лева), представляваща неустойка за забава за период от 29.05.2023 г. , 135,00лева (сто
тридесет и пет лева), представляваща разходи за събиране на вземането, поради забава в
плащането за период от 07.03.2023 г. до 01.09.2024 г., както и държавна такса в размер на 81,16
лева (осемдесет и един лева и 16 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 260,00
лева (двеста и шестдесет лева).
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
претендираните вземания за възнаграждение по гаранционна сделка и такса за разходи за
извънсъдебно събиране на задължението.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се
регулират от правилата на специалния закон. В чл. 6 от договора е уговорено, че заемателят
се задължава в срок до три дни от датата на сключването му да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно: поръчител или
банкова гаранция. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 3 ГПК съдът в заповедното
производство следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. При констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована
вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане, е длъжен
да откаже издаване на 1 заповед за изпълнение за това вземане. Тази проверка при
заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените твърдения за обстоятелства, от които
произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази клауза е във вреда на длъжника, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната
евентуална неравноправност. Констатацията на съда за евентуалната неравноправност на
дадена клауза е достатъчно основание за съда да откаже издаване на заповед за изпълнение и
да отхвърли заявлението предвид разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Уговорката в
договора за паричен заем за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за
1
предоставяне на обезпечение (поръчители или гаранция) е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Тази неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер без обаче да дава насрещна престация, респективно да е извършил
допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е.
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Съдът счита, че целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта нищожна. В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи
разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността се
преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретното
неизпълнение. Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно
обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от
което обаче пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано, а реално така се стига до кумулиране на
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е
недопустимо. Отделно от това съгласно чл. 143, ал.1, т. 5 ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. В конкретния случай, поради неизпълнение на задължението си за предоставяне
на второ обезпечение по договора от страна на заемателя, заемодателят е начислил
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 1861,74лева. Така
начислената неустойка съдът за прекомерна съобразно размера на заетата сума. На
основание чл. 143, ал. 1, т. 5, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, клаузите, уреждащи тези неустойки, са
нищожни и не обвързват потребителя по договора за заем. Осигуряването на такова
обезпечение следва да бъде поставено като условие за сключване на договора, а не като
задължение в него, неизпълнението на което да бъде обвързано с неустойка. Съдът счита, че
посочената уговорка не отговаря на изискването за добросъвестност, посочено в чл. 143
ЗЗП.
По отношение на претенцията за неустойка за забава, начислена на 29.05.2023 г.,.
настоящият състав намира, че клаузата, в която е уговорено заплащането на такава неустойка, също
е нищожна. Аргументите на съда в случай са в насока, че по свята същност договорената неустойка
представлява предварително уговорено задължение на потребителя, с което по същество се цели
заобикаляне и на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято
дължимост е изцяло свързана със сключването и изпълнението на договора. Видно от твърденията
в заявлението в договора е предвидено едно допълнително обезщетение при забава в полза на
кредитора, което дори е във фиксиран размер съгласно тарифата на дружеството. Същевременно
съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за
забава обаче вече има предвидено в договора и това е лихвата за забава, за която съдът вече е издал
заповед за изпълнение. Следователно от заявителя се цели да получи за едно и също забавено
изпълнение и неустойка за забава, и обезщетение за забава. По тази причина вземанията,
произтичащи от такива клаузи, не могат да се отнесат към категорията на безспорните вземания,
тъй като съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не
могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно.
2
Заявителят претендира и сумата от 135лв. –разходи за извънсъдебно събиране на
вземането. В случая се касае за разпоредби, които не целят предоставянето на конкретна
услуга, като съдът намира, че събирането на вземането не представлява такава, а разходите
във връзка с него могат единствено да се обезпечават с неустоечно съглашение, каквото
законът допуска единствено за обезпечаване забавата в размер на законната лихва - съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Неустойки, привидно наречени "такси",
извън и над размера на законната лихва за забава като противоречащи на закона са
нищожни, поради противоречие с горната разпоредба. Същевременно такива клаузи съдът
намира, че са в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване и излизат
извън присъщите функции на неустойката, поради което се явяват и противоречащи на
добрите нрави. По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно. Поради тази причина и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК
заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено за сумите,
претенцията за които се основава на нищожна/неравноправна клауза. За останалите
претендирани със заявлението суми следва да бъде издадена заповед за изпълнение на
парично задължение.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „С.К.
“ ООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
Д. Т. Т. в частта за сумата от 1861,74лева, представляваща договорна компенсаторна неустойка
за период от 29.12.2022 г. до 01.07.2024 г г., 323,00лева (триста двадесет и три лева),
представляваща неустойка за забава за период от 29.05.2023 г. и 135,00лева (сто двадесет и
пет лева), представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седмичен срок
от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3