Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 22.07.2019г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданско отделение,
На седемнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №1312 по описа на съда за 2018г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Васил Левски“114, етаж
Мацанин против Д.И.А., с ЕГН **********,
с адрес *** искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на
длъжника по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК.
Ответникът, чрез назначения от съда особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който изцяло са оспорени предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№2360/2017г. на КРС е издадена в полза на
ищеца заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение за сума в
размер на 1032.41 лв.-главница по договор за паричен заем, сключен между Д.И.А.
и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с
договор за цесуя, 65.48 лв.-договорна лихва за периода 31.08.2016г. до
28.01.2017г., 530.13 лв.-неустойка за неизпълнение на задължение, 81.96
лв.-законна лихва за периода 28.01.2017г.-24.10.2017г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението-31.10.2017г. до окончателното изплащане.
Твърди се по
исковата молба, че 29.07.2016г. между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
сключен договор за паричев заем.По този договор, трето лице-„Изи Асет
Мениджмънт“ АД предоставило на ответника парична сума в размер на 1500
лв.Страните направили прихващане на сасрещни изискуеми вземания, след което
заемателят-ответник в производството поел задължение да върне сума в размер на
1679.76 лв., както и договорна лихва в размер на 279.96 лв. на 6 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 279.96 лв.По този договор били направени
плащания от страна на ответника в размер на 1 157 лв.Неизплатената
главница била в размер на 1032.41 лв., като се дължала и договорна лихва в
размер на 65.48 лв.
С договора било поето задължение, в 3 дневен срок от
усвояването на сумата, да предостави обезпечение, като при неизпълнение се
дължала неустойка в размер на 530.13 лв.
Падежа бил на 28.01.2017г., като от този момнт
ответникът изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забавено плащане за
периода 28.01.2017г. до 24.10.2017г. в размер на 81.96 лв.
С рамков договор от 30.01.2017г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и ищеца в производството, вземането към ответника било
прехвърлено на ищеца в производството.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на
ответника, в който изцяло са оспорени предявените искове.Твърди се, че уведомлението
за цесията е връчено за първи път на назначения от съдо особен представител и
това не следва да се приравнява на редовно уведомяване на длъжника и не следва
да произведе действие спрямо него.В този смисъл се твърди, че вземането на
ищеца не е консолидирано и е непротивопоставимо на ответника, поради което и
предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По делото са представени и приети като доказателства:
договор за паричен заем, рамков договор за прехвърляне на парични задължения,
уведомление за цесия, пълномощно за уведомяване на длъжниците за сключения
договор за цесия.Изготвена и приета е като доказателство по делото
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л.Т..В качеството на трето
лице-помагач е конституиран „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
След преценка и анализ на описаната в исковата молба
фактическа обстановка и представените доказателства, намира, че предявените
искове са неоснователни, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Безспорно е установено, че на 29.06.2016г
г. между описаните лица е сключен договор за паричен заем, подробно описан
по-горе. След необходимите операции падежната дата е била 28.01.2017 г.
Ответникът не е изпълнила задължението си и е изпаднала в забава.
На 30.01.2017г г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД
в качеството си на цедент е прехвърлило на ищеца в качеството му на цесионер
вземането си срещу ответника. Ищецът е изрично упълномощен от цедента да съобщи
на длъжника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Уведомлението за сключения договор е приложено към исковата молба и се твърди,
че е връчено на ответника по реда на чл.131 ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне за вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е
възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/,
законодателят е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за
прехвърляне на вземането. Съдебната практика е последователна в разбирането, че
е допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и че уведомление,
приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с връчване на същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3,
предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
В този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г.,
II т. о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
и др.
В случая цедентът е упълномощил новия
кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД
всички длъжници за сключената цесия.
Настоящия състав на съда не приема, че
длъжникът е уведомен за извършената цесия на вземанията, чрез връчване на
препис от исковата молба с приложенията на назначения особен представител на ответника.
Процесуалното представителство може да
произтича от закона /в случаите на изрично уредено законно представителство/
или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл. 47, ал. 6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при
осъществяване на определените за това предпоставки – в т. см. т. 6 от ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не упражнява свои
процесуални права, а тези на страната, която представлява / в т. см. т. 7 от ТР
№ 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че
особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може
да приема адресирани до представляваното лице /в случая ответника/
материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на
длъжника от стария кредитор по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД чрез упълномощения цесионер за сключения договор за прехвърляне
на вземания, а и след като особеният представител не е осъществил контакти с
ответника, то последният като длъжник не може да се счита за уведомен за
цесията чрез особения представител.
Поради това съдът намира, че извършеното
прехвърляне на вземания няма действие по отношение на ответника, тъй като за
извършеното прехвърляне не му е съобщено по предвидения от закона ред, т. е. не
е спазено изискването на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД
– цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника.
Ето защо ищецът няма качеството на кредитор на ответника, поради което
предявените искове са изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Васил
Левски“114, етаж Мацанин против Д.И.А.,
с ЕГН **********, с адрес *** искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на
ищеца в размер на1032.41 лв.-главница по договор за паричен заем, сключен между
Д.И.А. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземането по който е прехвърлено на
заявителя с договор за цесуя, 65.48 лв.-договорна лихва за периода 31.08.2016г.
до 28.01.2017г., 530.13 лв.-неустойка за неизпълнение на задължение, 81.96
лв.-законна лихва за периода 28.01.2017г.-24.10.2017г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението-31.10.2017г. до окончателното изплащане, за
които по ч.гр.д.№2360/2017г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Решението е постановено с участие на трето
лице-помагач на страната на ищеца-„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен
съдия: