Р Е Ш Е Н И Е
№
.....
гр.Плевен,
27,01,2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№5853 по описа на съда за 2019 г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл.422 от ГПК
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от ***, със седалище и адрес на управление ***-р ***, чрез юрк.Ц.П., против И.В.И., ЕГН **********,***, за признаване
за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата от 648,47 лева главница по договор
за заем ***
г., 89,85 лева договорна лихва за периода 28,03,2018 г. – 28,01,2019 г., 562,10
лева сума за допълнителни услуги за периода 28,03,2018 г. – 28,01,2019 г.,
21,76 лева лихва за забава за периода от 29,03,2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 05,03,2019 г., 16,56 лева лихва за забава по договора за
допълнителни услуги за периода от 29,03,2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 05,03,2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й
изплащане. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№1415/2019 г. по описа на ПлРС,
по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК. Сочи се, че на 31,01,2018 г. между ***и ответника е сключен
договор за заем ***, по силата на който ответникът е получил сумата от
700,00 лева, като съгласно клаузите на договора сумата е следвало да бъде
върната на 12 равни месечни вноски в размер на 51,10 лева, в срок до 28,01,2019
г. Сочи се, че погасената по договора сума е в размер на 118,22 лева. Сочи се,
че на 10,07,2018 г. е било подписано Приложение №1 към рамков договор за цесия
от 16,01,2015 г. между ***и ***, правоприемник на който е ищеца, по силата на
който вземането на ***към ответника е прехвърлено изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочи се, че е
направен опит ответника да бъде уведомен за извършената цесия, и писмото е
получено лично на 30,07,2018 г. В заключение моли съда да признае за установено
по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 648,47 лева
главница по договор за заем *** г., 89,85 лева договорна
лихва за периода 28,03,2018 г. – 28,01,2019 г., 562,10 лева сума за
допълнителни услуги за периода 28,03,2018 г. – 28,01,2019 г., 21,76 лева лихва
за забава за периода от 29,03,2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда – 05,03,2019 г., 16,56 лева лихва за забава по договора за допълнителни
услуги за периода от 29,03,2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда
– 05,03,2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. Ищеца
претендира и направените деловодни разноски, както разноските от заповедното
производство. С молба от 09,01,2020 г. ищецът е ангажирал становище по хода на
делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не депозира писмен
отговор. Същата се явява в съдебно заседание и моли съда да разсрочи
изпълнението на задължението за срок от поне 12 месеца.
Съдът, като взе предвид представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
По
делото е предявен иск с правно основание чл.422
вр.чл.415 от ГПК, с предмет - признаване
за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В
производството в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената
тежест ищеца следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между
него и ответника, предоставяне на дължимите по договора/договорите услуги, както и че задължението по
договора е станало изцяло изискуемо.
Съдът
е указал на страните доказателствената тежест в производството с определението
по чл.140 от ГПК от 18,12,2019 г.
От
приложеното ч.гр.д. №1415/2019 г. по описа на Плевенски районен съд се установява, че на 10,05,2018 г. ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание
чл.410 ГПК срещу ответницата, като
е издадена
заповед за изпълнение за сумата от 648,47 лева главница,
89,85 лева договорна лихва за периода 28,03,2018 г. – 28,01,2019 г.,
562,10 лева сума за допълнителни услуги за периода 28,03,2018 г. – 28,01,2019
г., 21,76 лева лихва за забава за периода от 29,03,2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 05,03,2019 г., 16,56 лева лихва за забава по
договора за допълнителни услуги за периода от 29,03,2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 05,03,2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й изплащане, и деловодни разноски. ВМ заповедта е отразено, че вземането на заявителя произтича
от неизпълнени
задължения на длъжника по
Договор за заем *** г.
От
приложения по делото/л.6 и сл./ Договор за заем ***
г. се установява, че ответницата е получила в заем сумата от 700,00 лева със
срок на погасяване от 12 месеца. Уговорен
е фиксиран годишен лихвен
процент по заема от 26,72 % и ГПР 50,00 %, като общия
размер на задължението по договора е станало
805,44 лева.
От
приложения Договор за допълнителни услуги към Договор за заем ***
г. се установява, че за изрично изброени допълнителни услуги – безплатно
усвояване на сумата, безплатно внасяне на вноска, предоговаряне и разсрочване
на заема, разглеждане на искането за заем до минути и т.н., ответницата се е
съгласила да заплати и сумата от 613,20 лева, също разсрочени на 12 равни
вноски, всяка от по 51,10 лева.
Неразделна
част от договора за заем са Общи условия и погасителен план.
По
делото се установява също и факта на сключване на рамков договор за цесия от
16,01,2015 г. между кредитодателя и ищеца „***, с
предмет - вземания по договори за кредит. По делото е представена извадка от Приложение
№1 от 10,07,2018 г. към рамковия договор за цесия, от което се установява, че
процесния договор за кредит, е включен в предмета на цесията под №246. По
делото е представено и потвърждение за станалата цесия. По делото се установява
също, че цедентът е упълномощил цесионера
да уведоми длъжниците за станалата цесия. В тази връзка, по делото е
представено уведомително писмо, до ответника, с което същата се уведомява, че
вземането по договора е цедирано и кой е новият
кредитор. По делото се установява, че писмото е изпратено до адрес на
ответницата в гр.Плевен, посочен в договора
като постоянен адрес, и е получена лично на 30,07,2018 г.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
От
събраните по делото доказателства, съдът намира за установен факта, че ищецът има качеството на кредитор спрямо
ответника, въз основа на валиден договор за кредит и въз основа на валиден
договор за цесия, въз основа на който е придобил вземането по процесния договор
за кредит.
По отношение на
уговорените допълнителни услуги, съдът намира за установено следното: макар и
да не е направено възражение за нищожност на клаузата за заплащане на такса за
допълнителни услуги, то съдът, съгласно константната практика на ВКС, има
правомощие служебно да констатира това. Нищожността на отделните клаузи не
влече нищожност на целия договор. Съдът счита, че клаузата за заплащане на
такса за допълнителни услуги на стойност 613,20 лева е нищожна, като
противоречаща на чл.10а от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, а посочените в Договор за допълнителни
услуги към Договор за заем *** г. – безплатно усвояване
на сумата, безплатно внасяне на вноска, предоговаряне и разсрочване на заема,
разглеждане на искането за заем до минути и т.н., услуги са именно такива. Те не представляват допълнителна услуга, а са такива,
които нямат пряко отношение към насрещните престации
на страните. Така уговорени, съдът приема, че не се касае за допълнителни
услуги, а за забранена такса за действия, свързани с управлението на кредита,
или дори за скрита наказателна лихва, поради което съдът приема, че сумата от 613,20
лева не се дължи от ответника, още повече че същата се явява почти идентична с
размера на кредита и поставя в неравноправно положение потребителя.
По отношение на уговорената в договора договорна лихва за забава съдът
намира за установено следното: макар и да не е направено възражение за
нищожност на клаузата за лихва за забава от страна на ответника, то съдът,
съгласно константната практика на ВКС, има правомощие служебно да констатира
това. Нищожността на отделните клаузи не влече нищожност на целия договор. Договорната
лихва за забава има характер на цена на предоставената услуга, като нейната
стойност следва да се съизмерява както със стойността
на отпуснатия заем, така и със срока, за които се уговоря връщането, както и с
обстоятелството дали е обезпечен. Съдът приема, че клаузата противоречи на
добрите нрави, по следните съображения - към датата на сключване на договора –
2018 г., е било налице законово ограничение на максималния размер на ГПР по
реда на чл.19, ал.4 от ЗПК. Към датата на сключване на договора-м.януари 2018
г., законовата лихва е била 10,00% /основния лихвен процент на БНБ + 10
пункта/. Както бе посочено по-горе, съобразно уговореното в договора, ГПР
/годишен процент на разходите/ е в размер на 50,00 %, което е точно законово
определения максимален размер на ГПР. Съдът намира, че в случая е налице
прекомерност при определяне на ГПР по договора, което противоречи на добрите
нрави и води до нищожност на клаузата. Нищожната клауза не може да се замести и
от такава за лихва за забава, тъй като е различна тяхната функция и същност, а
и такова правомощие на съда е предвидено само за търговските сделки, а
договорът за кредит по отношение на потребителя не е търговска сделка. С оглед
на констатираната от съда нищожност на клаузата, касаеща
уговорения ГПР по договора, то претенцията спрямо договорната лихва за забава
се явява неоснователна и предявения установителен иск
следва да бъде отхвърлен в тази му част.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че предявеният установителен
иск се явява основателен и следва да
бъде уважен за СУМАТА ОТ 648,47 лева главница и 21,76 лева лихва за забава за
периода от 29,03,2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
05,03,2019 г., като за разликата до претендираните
89,85 лева договорна лихва за периода 28,03,2018 г. – 28,01,2019 г., 562,10
лева сума за допълнителни услуги за периода 28,03,2018 г. – 28,01,2019 г.,
16,56 лева лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода от
29,03,2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 05,03,2019 г., искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото, ищеца има право на разноски
съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е претендирал разноски за платена
държавна такса /в размер на 223,33 лева и юрк.възнаграждение
в размер на 350,00 лева /от които съдът приема че има право само на 100,00 лева
с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, липсата на събиране на
допълнителни доказателства
и изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г./. С оглед всичко изложено, ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 161,67 лева
съразмерно с частта от вземането, за което се установи, че съществува.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК,
съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати
на ищеца и разноските от заповедното производство /за държавна такса и
юрк.възнаграждение/ в общ размер на 38,37 лева съразмерно с частта от вземането, за което се установи, че съществува.
В
съдебно заседание ответницата е направил искане за разсрочено плащане
на задължението с оглед липсата на
трудова заетост в момента. При тези данни, съдът намира, че
са налице предпоставките по чл.241 от ГПК, и направеното искане е основателно. Следователно, изпълнението на общото задължение
по главния и акцесорния иск – 670,23
лева главница и лихва, и разноските, които за двете
производства възлизат на 200,04 лева, или обща сума
за плащане – 870,27 лева, следва да
бъде разсрочено на 12 последователни месечни вноски, първата от които
в размер на 72,55
лева,
а останалите 11 – в размер на по 72,52
лева месечно. Първата вноска е платима на 5-то число на
месеца, следващ този, в който настоящото
решение влезе в сила, а останалите – на всяко следващо
5-то число на месеците, до окончателното
изплащане на вземането.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че И.В.И.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ н. ***, със седалище и адрес на управление
***-р ***, сумата
от 648,47 лева главница по договор за заем ***
г. и 21,76 лева лихва за забава за
периода от 29,03,2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
05,03,2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр.д.№1415/2019 г. на ПлРС, като за
разликата до претендираните 89,85 лева договорна лихва за периода
28,03,2018 г. – 28,01,2019 г., 562,10 лева сума за допълнителни услуги за
периода 28,03,2018 г. – 28,01,2019 г., 16,56 лева лихва за забава по договора
за допълнителни услуги за периода от 29,03,2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 05,03,2019 г., ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.В.И., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ н. ***, със седалище и
адрес на управление ***-р ***, направените разноски в исковото производство в общ размер на 161,67 лева
съразмерно с частта от вземането, за което се установи, че съществува.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.В.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. ***, със седалище и адрес на управление ***-р ***, направените
разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ в
общ размер на 38,37 лева съразмерно с частта от
вземането, за което се установи, че съществува.
РАЗСРОЧВА на основание чл.241, ал.1 от ГПК изпълнението на решението, с което се установява вземането
н. ***,
със седалище и адрес на управление ***-р ***,
към И.В.И.,
ЕГН **********,***, в общ размер на главница, лихва
и разноски – 870,27 лева, като постановява ответницата да заплати горепосочената сума на 12 /дванадесет/ последователни месечни вноски, първата от които в размер
на 72,55 лева, а останалите 11 – в размер на по 72,52 лева
месечно. Първата вноска е платима
на 5-то число на месеца, следващ
този, в който настоящото решение влезе в сила, а останалите – на всяко следващо 5-то число на месеците,
до окончателното изплащане на вземането.
Решението
може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: