РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110139472 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
за признаване за установено по отношение на ответника „М.К.Е.К.Б.“ ЕООД, че за ищеца
„И.Б.“ ООД съществува правото на парично вземане за сумата от 53,37 лева – мораторна
лихва за периода 16.01.2023-28.02.2023 г., начислена върху главница – 3823,85
лева,представляваща продажна цена за доставка на стоки по Фактура
№*********/01.11.2022 г., във вр. Споразумение за търговски условия от 28.10.2021 г.; и
законна лихва от 02.03.2023 г. до деня на изплащане на главницата -24.03.2023 г.,
удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч.гр. дело №11500/2023 г. по описа на СРС. Твърди се, че паричното вземане произтича
от споразумение за търговски условия от 28.10.2021 г. за продажба и доставка на стоки, по
което ищецът е изпълнил точно с извършена доставка на стоки по поръчка № ***********
от 26.10.2022 г. за М.С. № 1-10, за 16 бр. акумулаторна бормашина/винтоверт с артикулен
№331937, 25 бр. акумулаторна бормашина/винтоверт с артикулен №333698, 6 броя
ротационен перфоратор с артикулен № 331941, 16 броя пистолет за горещ въздух с
артикулен № 331942, за което е издадена Фактура № *********/01.11.2022 г. Ответното
дружество, приело стоката, не е заплатило продажната цена, с оглед на което се претендира
обезщетение за забава. Пояснява се, че в хода на процеса в заплатена главницата -продажна
цена.
Ответникът поддържа, че не дължи претендираната сума поради липса на покана за
плащане и уговорката по чл. 16.11 от ОУ. Счита, че не е налице неизпълнение на изискуемо
вземане, с което да е дал повод на ищеца да заяви претенцията по съдебен ред, вкл. платена е
главницата преди получаване на заповедта за изпълнение, предвид което оспорва иска и
настоява, че ответникът не дължи на ищеца разноските по делото.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От ч. гр. дело №11500/2023 г. по описа на СРС се установява, че по подадено на
1
02.03.2023 г. заявление в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 3823,85 лв. – главница за продажна цена по
Фактура №*********/01.11.2023 г., ведно със законна лихва от 02.03.2023 г. до
окончателното й изплащане, и сумата 53,37 лв. – мораторна лихва за периода 16.01.2023-
28.02.2023 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника-ответник на 20.04.2023 г. и в
срока по чл. 414 от ГПК е подал възражение, че не дължи изпълнение.
Ищецът представя Фактура №*********/01.11.2023 г. на стойност 3823,85 лв., (в
изпълнение на приетата по делото Поръчка №***********/26.10.2022 г. на ответното
дружество със срок на доставка до 01.11.2022 г.), според която плащането от купувача-
ответник е по банков път по посочената там банкова сметка. От предметното й съдържание
се изяснява, че ищецът възмездно е прехвърлил на ответника правото на собственост върху
изброените подробно в този първичен счетоводен документ стоки по видове и брой, при
уговорена цена с ДДС, тоест обективирани са всички съществени елементи на търговската
продажба – страни, обект и цена. Не се спори, а и от уведомление за плащане се установява,
че ответникът е погасил вземането за главница на 24.03.2023 г. Предвид това и на осн. чл.
146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните по
спора са сключили споразумение за търговски условия от 28.10.2021 г. за продажба и
доставка на стоки; извършена е доставка на стоки по поръчка № *********** от 26.10.2022
г. за М.С. № 1-10, за 16 бр. акумулаторна бормашина/винтоверт с артикулен №331937, 25 бр.
акумулаторна бормашина/винтоверт с артикулен №333698, 6 броя ротационен перфоратор с
артикулен № 331941, 16 броя пистолет за горещ въздух с артикулен № 331942, за което е
издадена Фактура № *********/01.11.2022 г. на стойност 3823,85 лева, която продажна цена
е платена от ответника на 24.03.2023 г.
С извършеното от ответника в хода на процеса плащане се изяснява, че процесната
фактура е надлежно осчетоводена от ответното дружество; включена в дневниците му за
покупки по ЗДДС и ползвал правото на данъчен кредит. Тези действията на ответника
представляват извънсъдебно признание на факти, което преценено в съвкупността с
останалите доказателства по делото, съгласно чл. 175 от ГПК, подкрепят доводите на ищеца
за това, че е възникнало процесното правоотношение, по което ответникът е приел без
забележки стоката и в посочения от него срок – до 01.11.2022 г., с оглед изпълнение на
насрещните задължения на ищеца. Съгласно чл. 327 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати
цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако не е уговорено друго. Писмените доказателства по делото дават основание на съда
да приеме, че ищецът е спазил срока за доставка. Съгласно чл. 9.3 от процесното
споразумение, фактурите ще се изплащат само за стоки, които са регистрирани, поръчани и
прието от дружеството без забележки за несъотвествие с тези общи условия. Срокът за
плащане започва да тече от по-късната дата от двете дати – датата на издаване на фактурата
от доставчика или датата на доставката на стоката на дружеството. В този смисъл, страните
са установили падеж на плащане, а доколкото не се доказа друго съдът счита, че срокът за
изпълнение на паричното задължение по процесната фактура е започнал да тече след
01.11.2022 г. Ищецът има право на обезщетение за забавеното изпълнение на купувача,
който не доказа да е изпълнил в срок своето изискуемо парично задължение. Ето защо
акцесорният иск е основателен в предявения размер, който съдът установи след прилагане
на служебен лихвен калкулатор, на осн. чл. 162 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В конкретния
случай ответникът не е признал иска, а от поведението сочи, че е станал причина за водене
на делото, тъй като плащането на главницата е в хода на процеса и е налице неизпълнение
на изискуемо парично задължение на падежа, което само по себе си повод кредитора да
търси неплатените суми, защото срока за плащане кани длъжника и друга покана не е
необходима. Следва да се отчете, че ответникът-съконтрахент има противоречиво
процесуално поведение, тъй като е извършил плащане на вземането за главница и
същевременно е подал възражение по чл. 414 от ГПК, с което заявява, че не дължи
2
изпълнение, а това безспорно дава повод на ищеца пред съда да поддържа исковата
претенция по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Доколкото паричното задължение за главница е
било дължимо и изискуемо, то като законна последица от това ответникът дължи, на осн.
чл. 214, ал. 2 от ГПК, обезщетение в размер на поисканата от ищеца законна лихва, считано
от датата на подаване на искова молба, респ. датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК – 02.03.2023 г. до окончателното й
изплащане – 24.03.2023 г., която възлиза в размер на сумата 27,90 лв., определен от съда
съобразно правомощието по чл.162 от ГПК, след служебно прилагане на лихвен калкулатор.
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
възстанови сторените от ищцовата страна съдебни разноски, а с оглед Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация
и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство. За исковото
производство ответникът трябва да заплати на ищеца сумата общо 450лв. за платени
държавна такса и възнаграждение на адвокат, а пред заповедни съд – 571,55лв. за платени
държавна такса и възнаграждение на адвокат; или общо 1021,55лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „М.К.Е.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК:***********, със
седалище и адрес на управление: ***********, дължи на „И.Б.“ ООД, с ЕИК:**********,
със седалище и адрес на управление: *************, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 214, ал. 2 от ГПК, сумата 53,37
лева – мораторна лихва, начислена върху главница от 3823,85 лв. по Фактура
№*********/01.11.2022 г., във вр. Споразумение за търговски условия от 28.10.2021 г., за
периода от 16.01.2023 г. до 28.02.2023 г.; и сумата 27,90 лева – законна лихва, начислена
върху главница от 3823,85 лв., за периода от 02.03.2023 г. – дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до 24.03.2023 г. – дата на извършено
от „М.К.Е.К.Б.“ ЕООД в хода на процеса плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №11500/2023 г. по описа
на СРС.
ОСЪЖДА „М.К.Е.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на
управление: ***********, да заплати на „И.Б.“ ООД, с ЕИК:**********, със седалище и
адрес на управление: *************, на основание 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1021,55 лева –
съдебни разноски по ч. гр. дело №11500/2023 г. и гр. дело №39472/2023 г., и двете по описа
на СРС.
Присъдените суми могат да бъдат платени от „М.К.Е.К.Б.“ ЕООД по банкова сметка
на „И.Б.“ ООД, с №IBAN:********, BIC: *******, „И.А.Б.“ АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3