РЕШЕНИЕ
№ 756
гр. Пловдив, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Н. К. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20255300500195 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от П. К. К., ЕГН: **********, чрез
адвокат А., срещу Решение № 3845 от 30.09.2024 г., постановено по гр.д.№ 1041/2023
г. по описа на Пловдивски районен съд, с което съдът е отхвърлил предявения от
жалбоподателя против Р. И. Т., ЕГН: **********, Я. И. Б., ЕГН: **********, и В. П.
Х., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищецът, като собственик на поземлен
имот с идентификатор 03304.502.53 по КК и КР на с. Б., общ. Родопи, обл. Пловдив, е
собственик на реална част с площ от 17-18 кв. м. от собствения на ответниците
поземлен имот с идентификатор 03304.502.54 по КК и КР на с. Б., общ. Родопи, обл.
Пловдив, която е заключена между материализираната на място трайно изградена
ограда и парцелната граница, установена с регулационния план на с. Б. от 1976 г.,
която неправилно е заснета по действащата кадастрална карта на с. Б. като част от
имота на ответниците.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, постановено при съществени
процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Искането към въззивния
1
съд е за неговата отмяна и постановяване на ново, с което да бъде уважен предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите страни- Р. И. Т., ЕГН: **********, Я. И. Б., ЕГН: **********, и В. П. Х.,
ЕГН: **********, чрез адвокат К., с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Постъпила е и частна жалба вх.№ 132496/23.12.2024 г., подадена от същия
жалбоподател, чрез адвокат А., против определение № 15170/04.12.2024 г. постановено
по реда на чл. 248 от ГПК по гр. д. № 1041/2023 г. по описа на РС Пловдив, с което е
оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по
делото решение № 3845 от 30.09.2024 г., в частта за разноските.
С частната жалба са въведени подробни оплаквания за неправилност на
постановеното по делото по реда на чл. 248 от ГПК определение, с което е оставено
без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото
решение № № 3845 от 30.09.2024 г., постановено по гр. д. № 1041/2023 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, в частта за разноските, чрез намаляване на присъдените такива
за адвокатско възнаграждение в полза на ответниците. Отправено е искане за отмяна
на атакуваното определение и вместо това да се намалят разноските на ответната
страна, като се присъди сумата от общо 1300 лв. за адвокатско възнаграждение за
всички ответници.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от Р. И. Т., ЕГН: **********, Я.
И. Б., ЕГН: **********, и В. П. Х., ЕГН: **********, чрез адвокат К., с който оспорва
частната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното определение да
бъде потвърдено.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД- VII-ми възз.гр.с-в, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
По въззивната жалба: Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има
право да обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Пред Районен съд – Пловдив ищецът П. К. К. е предявил против Р. И. Т., Я. И.
Б. и В. П. Х. субективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл.
54, ал. 2 ЗКИР. В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с
идентификатор 03304.502.53 по КК и КР на с. Б., общ. Родопи, обл. Пловдив, одобрени
2
със Заповед № РД-18-294/07.12.2020 г. на ИД на АГКК, с адрес: с. Б., общ. Родопи,
обл. Пловдив, ул. ***, с площ от 996 кв. м. Собствеността е придобита по силата на
договор за доброволна делба на наследствени имоти и покупко-продажба.
Ответниците са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 03304.502.54 по КК
и КР на с. Б., общ. Родопи, обл. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-
294/07.12.2020 г. на ИД на АГКК, с адрес: с. Б., общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. ***, с
площ от 964 кв. м. Ответниците Р. И. Т. и Я. И. Б. са придобили ½ ид. ч. от посочения
имот въз основа на наследствено правоприемство, а ответникът В. П. Х. – другата ½
ид. ч. чрез покупко-продажба. Твърди се, че между двата имота има изградена ограда,
която била заварена там и никога не е била местена. Навеждат се доводи, че с
приемането на дворищно-регулационния план през 1976 г. регулационната граница
между двата парцела XVI-53 и XV-54 в кв. 58 е била заснета на известно разстояние
северно от имотната граница, обозначена със съществуващата на мястото ограда.
Поддържа се, че по този начин се навлизало в имота на ищеца, като се образувала част
с площ около 17-18 кв. м., която попадала в имота на ответниците. Посочва се, че при
изготвяне на кадастралната карта на с. Б. границата между двата имота била правилно
заснета по имотната граница, но впоследствие била допусната поправка и заснемане
по парцелната граница. По тази причина ищецът предприел действия за изменение на
ПУП, но било необходимо да се сключи предварителен договор със собствениците на
съседния имот, които отказали. Поради това се иска от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът, като
собственик на поземлен имот с идентификатор 03304.502.53 по КК и КР на с. Б., общ.
Родопи, обл. Пловдив, е собственик на реална част с площ от 17-18 кв. м. от
собствения на ответниците поземлен имот с идентификатор 03304.502.54 по КК и КР
на с. Б., общ. Родопи, обл. Пловдив, която е заключена между материализираната на
място трайно изградена ограда и парцелната граница, установена с регулационния
план на с. Б. от 1976 г., като е онагледена между т. 1, 2, 3 и 4 на приложената скица-
проект за коригиране на границата между двата имота и неправилно е заснета по
действащата кадастрална карта на с. Б. като част от имота на ответниците.
От ответниците – Р. И. Т., Я. И. Б. и В. П. Х. са постъпили отговори, с които се
оспорват предявените искове. Не се оспорва правото на собственост на страните върху
съседните недвижими имоти. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения
относно съществуващата между двата имота ограда, като се сочи, че същата била
поставена от ищеца преди няколко години на различно местоположение отпреди.
Поддържа се, че не е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в
неправилно заснемане на границата между имотите.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде
3
проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната
част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си
проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е
длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани с въззивната жалба, твърденията и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:
С договор за доброволна делба № 56, том № III, рег. № 8400, дело № 410 от
14.07.2005 г. на нотариус Е.А. -А.а ищецът П. К. е получил в дял ½ ид. ч. от дворно
място в с. Б., общ. Родопи, обл. Пловдив, с адрес: ул. ***, цялото застроено и
незастроено с площ от 990 кв. м., съставляващо УПИ XVI-53 от кв. 58 по плана на с.
Б.. Праводателите на ищеца се легитимирали като собственици въз основа на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот чрез общинския народен съвет
от 29.03.1976 г. и съдебна спогодба от 08.07.1994 г., постановено по гр.д. №4717/1994 г.
по описа на ПдРС. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 47,
том I, рег. № 445, дело № 34 от 03.02.2022 г. на нотариус Е.А.-А.а ищецът е придобил
и другата ½ ид. ч. от дворното място, индивидуализирано като поземлен имот с
идентификатор 03304.502.53 по КК и КР на с. Б., общ. Родопи, обл. Пловдив, одобрени
със Заповед № РД-18-294/07.12.2020 г. на ИД на АГКК, с последно изменени, засягащо
имота от 11.11.2021 г., с адрес: с. Б., общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. ***, с площ от 996
кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 53, квартал 58, парцел XVI, при съседи: 03304.502.54, 03304.502.830,
03304.502.52, 03304.502.683 и 03304.502.1056. Ответниците Р. Т. и Я. Б. се легитимират
като собственици на основание наследствено правоприемство от баща си И.Д.В., който
по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 24, том VII,
дело № 2806 от 16.05.1970 г. е придобил ½ ид. ч. от дворно място цялото от 932 кв. м.,
находящо се в с. Б., Пловдивски окръг, съставляващо парцел III-266 в кв. 58 по плана
на селото. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 37, том III, рег.
№ 6942, дело № 422 от 24.11.2022 г. ответникът В. П. Х. е придобил другата ½ ид. ч. от
посоченото дворно място, индивидуализирано като поземлен имот с идентификатор
03304.502.54 по КК и КР на с. Б., общ. Родопи, обл. Пловдив, одобрени със Заповед №
РД-18-294/07.12.2020 г. на ИД на АГКК, с площ от 964 кв. м., трайно предназначение
4
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/,
номер по предходен план: УПИ XV-54 от квартал 58, при съседи: 03304.502.55,
03304.502.58, 03304.502.59, 03304.502.830, 03304.502.53 и 03304.502.1056.
От постъпилата пред районния съд преписка от АГКК досежно нанесено на
20.04.2021 г. изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б.,
касаещо процесните поземлени имоти, се установява, че е инициирано със заявления
на ищеца П. К. от 09.04.2021 г. и 14.04.2021 г. Видно от приложената обяснителна
записка, съставена от инж. Ася Любомирова, е констатирана допусната грешка, като
границата между поземлени имоти 03304.502.53 и 03304.502.54 не е била нанесена
съгласно действащия регулационен план на с. Б.. В изготвената скица-проект за
коригиране на границата между двата поземлени имота е отбелязано, че засегнатите
имоти са ПИ 03304.502.53 с площ 1013 кв. м. и ПИ 03304.502.54 с площ 947 кв. м., а
новообразуваните са ПИ 03304.502.53 с площ 996 кв. м. и ПИ 03304.502.54 с площ 964
кв. м. С Удостоверение № 25-111825-20.04.2021 г. е приет проектът за изменение на
КК и КР за поземлени имоти с идентификатори 03304.502.53 и 03304.502.54, като
съобразно посоченото от СГКК – Пловдив проектът е бил нанесен още същия ден –
20.04.2021 г.
По делото е постъпила административна преписка от Община Родопи във
връзка с изменение на ПУП-ПР за УПИ XVI-53 от кв. 58, от която се установява, че
административното производство е инициирано по заявление на ищеца П. К. от
23.12.2021 г. Видно от комбинирана скица за пълна или частична идентичност на
поземлен имот, имот с идентификатор 03304.502.53, находящ се в с. Б., общ. Родопи,
обл. Пловдив, по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-294 от
07.12.2020 г. на ИД на АГКК е напълно идентичен с УПИ XVI-53, кв. 58 по плана на с.
Б., одобрен със Заповед № 326 от 11.03.1976 г. на Кмета на Община Родопи. Със
Заповед № 7/04.01.2022 г. на Кмета на община Родопи е разрешено да се изработи
проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ XVI-53 от кв. 58 по плана на с. Б. /ПИ с
идентификатор 03304.502.53/, като УПИ XVI-53 се измени по имотната граница на ПИ
с идентификатор 03304.502.53 и по този начин се засегне дворищно-регулационната
граница на УПИ XV-54. Изискано е представяне на предварителен договор от
собствениците на засегнатите имоти с нотариално заверени подписи на основание чл.
15, ал. 3 ЗУТ. Такъв предварителен договор е изготвен и приложен по делото, но не
съдържа дата и подписи на договарящите страни. Представени са нотариално заверени
декларации от ответниците Р. Т. и Я. Б., както и от праводателите на ответника В. Х., с
които са дали доброволно съгласие границата между УПИ XV-54, кв. 58 по плана на с.
Б., /идентичен с ПИ с идентификатор 03304.502.54/ и УПИ XVI-53, кв. 58 по плана на
с. Б. /идентичен с ПИ с идентификатор 03304.502.53/ да премине по съществуващата
ограда между двата имота съгласно геодезическо заснемане от м. юни 2021 г.,
5
изготвено от инж. Е.С.У. и Р.Г.П., приложено към декларациите.
За установяване на релевантните по делото обстоятелства от страните са
ангажирани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Я. М. К.а,
А.П.Б. и Р.М.Р..
От изслушаните пред ПдРС заключения на СТЕ, изготвени от вещото лице В.
К., които настоящият съдебен състав кредитира като компетентно изготвени и
обосновани, се установява, че при огледа на място вещото лице е констатирало ограда
между процесните поземлени имоти с идентификатори 03304.502.53 и 03304.502.54,
във връзка с което е изготвено и представено Приложение № 3/ л. 89 от гр.д. 1041/23
г./. От т. А до т. Б, с приблизително разстояние 24 м, оградата е изпълнена с бетонови
колове – 12 бр., на разстояние между тях от 2,10 м – 2,20 м и оградна мрежа. От т. Б до
т. В, с разстояние 14 м, е изграден бордюр с височина 0,20 м – 0,25 м, дебелина 10 см,
при което бетоновите колове са премахнати и на тяхно място са положени метални
тръби. Експертът е констатирал, че по цялата дължина на оградата телената мрежа не е
променяна. В заключителната част вещото лице е отбелязало, че в трасировъчния план
– проект за изменение на ПУП-ПР на УПИ XVI-53 и УПИ XV-54, кв. 58 по
регулационния план на с. Б. е нанесено изместване на дворищно-регулационната
граница на юг по т. 1, 2, 3 /Приложение № 1 на л. 86 от гр.д. 1041/23 г./, но видно от
приложената извадка от КРП на с. Б. проектът за изменение на ПУП-ПР не е
приложен. Посочено е, че дворищно-регулационната граница между двата имота не е
претърпяла промени в кадастралната карта при извършеното от СГКК изменение на
същата. Вещото лице е констатирано, че трасираната на място ограда по т. 1,3 /скица
№ 1 на л. 174 от гр.д. 1041/23 г./ има отклонение от дворищно-регулационната граница,
а между т. 3 и 4 с разстояние 7 л. м. съвпада с регулационната граница. Посочено е, че
площта заключена между т. 1, 2, 3, 1 е 17 кв. м. Вещото лице изготвило комбинирана
скица за пълна или частична идентичност на поземлен имот /Приложение № 1 на л.
188 от гр.д. 1041/23 г./, където е записало, че имот 03304.502.53 по КККР – 1013 кв. м.,
имот 03304.502.54 по КККР – 947 кв. м., УПИ-XVI-5, кв. 58 – 996 кв. м., като
разликата в квадратурата е 17 кв. м. В скицата-проект за коригиране на границите
между процесните поземлени имоти е записано: имот 03304.502.53 площ 1013 кв. м.,
имот 03304.502.54 площ 947 кв. м., новообразувани имоти: имот 03304.502.53, площ
996 кв. м., имот 03304.502.54, площ 964 кв. м. Вещото лице е заключило, че разликата
от 17 кв. м. се явява в несъответствие на дворищнорегулационната граница, която не
съвпада с изградената телена ограда между процесните имоти.
За изясняване на делото от фактическа страна във въззивната инстанция е
назначена съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение, че за с. Б. има
одобрени два КРП, единият е одобрен със Заповед № 1126, 1127/1936г. /обезсилен/, а
другия действащия е одобрен със Заповед № 326/1976г. В нот.акт № 145 от 1976 г. като
собственици са записани П. Г.К. и Я. М.К.а на парцел IV-265 от кв.58, находящ се в
6
с.Б.. Парцел IV-265 от кв58 е по обезсиления план от 1936 г. и е с площ 990 кв.м. В
нот.акт № 24 от 1970 като собственици са записани М. П.П.в и И.Д.К. на парцел III-
266 кв.58, находящ се в с.Б.. Парцел III-266 кв.58 е по обезсиления план от 1936 г. и е с
площ 932 кв.м. Парцел IV-265 от кв.58 по сега действащия КРП е заснет като парцел
XVI-53 от кв.58. Парцел III-266 от кв.58 по сега действащия КРП е заснет като парцел
XV-54 от кв.58. П. К. е собственик на ПИ с ИД 03304.502.53 по КККР на с.Б., одобрен
със Заповед № РД-18- 294/07.12.2020г. на ИД на АГКК, с административен адрес:
ул.***, съгласно Договор за доброволна делба на наследствени от родителите му П. и
Я. К.и недвижими имоти /Договор за делба, акт № 56, том 3/2005г. за 1/2 и от имота/ и
последваща покупка за другата 1/2 ид.ч. с нот.акт № 47, т.1, рег.№ 445/03.06.2022г.
Вещото лице е констатирало, че от представените извлечения от КРП за с.Б. е видно,
че между процесиите УПИ-та няма заснета ограда. Предложеното изменение по КК
имот 502.53 е с площ 1013 кв.м. и имот 502.54 е с площ 947 кв.м. разликата от 17 кв.м.
се явява в несъответсвие на дворищно- регулационната граница, която не съвпада с
изградената телена ограда между процесиите имоти. В източната част на ПИ 502.54
(УПИ XV-54) е заснета ограда със знак (масивна), което не съвпада с дворищно-
регулационната граница с УПИ VIII-59 и УПИ Х-59 кв.58. Площта, заключена между
масивната ограда в УПИ XV-54 (502.54) и дворищно-регулационната граница е около
26 кв.м. На южната регулационна граница на УПИ XV-54 е заснета имотна граница с
черен цвят, но не е обозначена със знак за съществуваща ограда. Площта, заключена
между южната дворищно-регулационна граница на УПИ XV-54 и заснетата имотна
граница е 21 кв.м. От представената извадка от действащия КРП на с.Б., одобрен със
Заповед № 326/1976г. е видно, че в плана няма заснети и нанесени кадастрални
граници на съществуващи огради в УПИ XV1-53 и УПИ XV-54 кв.58. При изготвяне
на СТЕ пред районния съд през месец септември 2023г. вещото лице в присъствието
на ищеца П. К. е извършило оглед на място, при което е констатирало, че част от
оградата в посока изток с дължина от около 12 л.м. е променена от П. К., при което са
премахнати бетоновите колове, изграден е бордюр, поставени са метални колове, т.е. те
не са от около 40-50 г., а е променена през 2021 г. Вещото лице е изготвило
комбинираната скица за пълна и частична идентичност на поземлен имот /Приложение
№ 5, л. 61 от делото/, в която са нанесени огради в ПИ с ИД 03304.502.54 (УПИ XV-
54), които не се припокриват с дворищно- регулационните граници, съгласно
действащия регулационен план.
Искът с правно основание по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е допустим при наличието на
правен интерес. С оглед презумпцията на чл. 2, ал. 5 ЗКИР за вярност на основните
кадастрални данни, самото заснемане в кадастралната карта на част от собствения на
ищеца имот като част от имота на ответниците води до извод за наличие на правен
интерес, тъй като създава привидност, че тази част действително е собственост на
ответниците.
Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР /нова – ДВ, бр. 49/14 г. / определя
7
непълнотите или грешките в кадастралната карта като "несъответствия в данните за
недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите
имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри". Когато тези несъответствия не са
свързани със спор за право на собственост, поправянето им се извършва по
административен ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в
кадастралната карта или кадастралния регистър са свързани със спор за материално
право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 54, ал. 2
ЗКИР /ред. ДВ, бр. 49/14 г., преди изменението – чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР/.
В т. 4 от Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по т. д. № 8/14 г. на ОСГК на
ВКС е разяснено, че спорът за материално право най – често се изразява в това, че
реална част от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е
заснет като самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. Посочено е, че искът по
чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, идентичен с иска по чл. 54, ал. 2
ЗКИР /ДВ, бр. 49/2014 г. /, цели да установи по безспорен начин пространствения
обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната
карта.
В случая наличието на спор за материално право /като предпоставка за
допустимост на иска/ е свързано с твърдението, че част от имота на ищеца е
неправилно нанесен върху поземлен имот на ответниците, което обуславя правния
интерес на ищеца от търсената защита. Предявените от ищеца субективно
кумулативно съединени искове имат за цел да установят дали общата граница между
процесните имоти /на ищеца и ответниците/е правилно отразена в кадастралната
карта, съответно към кой от двата поземлени имота принадлежи площта, заключена
между границата по кадастралната карта и съществуващата на място ограда.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по т. д. № 8/14 г. на
ОСГК на ВКС провеждането на административна процедура по констатиране на
непълноти или грешки в кадастралната карта, нито постановяването на отказ от
администрацията, не представлява процесуална предпоставка за допустимост на иска
по чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Искът с правна квалификация по чл. 54, ал. 2 ЗКИР цели да установи
безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му
отразяване в кадастралната карта. При уважен иск за собственост на недвижим имот в
диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато
правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната
карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното
решение, придружено от скица - проект, ще бъде основание за изменение на
кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния
8
регистър на действителния собственик по реда на ЗКИР. Целта на производството по
така предявения иск е да бъде разрешен спор за действително притежаваните от
собствениците на съседни имоти вещни права и за фактическото местоположение на
границата между имотите не само с оглед на това как същата е била материализирана
на място към момента на придобиване на собствеността, но и с оглед правните
последици на извършените впоследствие промени, за да може да се прецени дали
заснетата по последния план граница между тези имоти съответства на тази, която
сочат действителните права на спорещите страни. Това е така, защото изготвената и
одобрена КК следва да отразява действителното местоположение и площ на имотите.
От значение е не само обстоятелството какъв обем от права са придобили и
притежавали страните към момента на първоначалното нанасяне на имота в КП, но и
доколко последващите промени в границата между имотите, включително и в КК са
били извършени в съответствие с изискванията на закона или се дължат на допусната
при нанасянето на границата грешка.
От събраните по делото писмени, гласни и от заключенията на вещото лице по
приетите пред първата и въззивната инстанции съдебно-технически експертизи се
установява, че за с. Б. има одобрени два КРП, единият е одобрен със Заповед № 1126,
1127/1936г. /обезсилен/, а другия действащия е одобрен със Заповед № 326/1976 г.
Спорната площ от 17 кв.м. попада в имота на ответниците. Дворищно-регулационният
план на с. Б. е одобрен със Заповед № 326 от 11.03.1976 г. на Кмета на Община Родопи.
Първоначално при изработване на кадастралната карта на с. Б. действително е
допусната грешка при заснемане на границата между процесните имоти, като същата е
нанесена съобразно съществуващата на мястото ограда. Тази грешка обаче е била
отстранена и границата е коригирана в съответствие с регулационната граница. Тази
разликата от 17 кв.м. се явявала в несъответствие на дворищно- регулационната
граница, която не съвпада с изградената телена ограда между процесиите имоти.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице грешка в кадастралната
карта, тъй като границите на процесните имоти в кадастралната карта съвпадат с
регулационната линия между тях съобразно плана от 1976 г.
С оглед на така установените обстоятелства по делото, въззивният съд намира
предявения от ищеца иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за неоснователен.
Като е достигнал до същите крайни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По частната жалба: Частната жалба е процесуално допустима, но по същество
неоснователна. С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е
осъдил ищеца да заплати на ответниците Р. И. Т. и Я. И. Б. сумата от по 1300 лева, а на
ответника В. П. Х. сумата от 1400 лева, предсатляващи адвокатско възнаграждение. С
частната жалба са въведени оплаквания за прекомерност на пресъденото адвокатско
възнаграждение. С обжалваното определение РС е приел искането по чл. 248 от ГПК е
9
неоснователно, тъй като не е направено своевременно. Настоящата инстанция споделя
този извод. Съгласно трайно установената съдебна практика /определение № 22 от
27.01.2012г. по т.д. № 682/2010г. на ВКС, I т.о.; определение № 51 от 24.03.2011г. по
т.д. № 271/2010г. на ВКС, I т.о.; определение № 137 от 26.02.2014г. по ч.т.д. №
443/2014г. на ВКС, II т.о.; определение № 931 от 19.12.2014г. по ч.т.д. № 2386/2014г. на
ВКС, I т.о.; определение № 13 от 17.01.2013г. по гр.д. № 1161/2012г. на ВКС, IV г.о. и
др./ искането по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на разноските за адвокатско
възнаграждение поради прекомерност съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото е недопустимо да се прави след постановяване на съдебното
решение по делото – по реда и в срока по чл. 248 ГПК, а това искане следва да бъде
направено от страната най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция, до който момент страните трябва да направят и самите
претенции за присъждане на разноски. Заявено след този момент, възражението е
преклудирано. Такъв е и настоящият случай – възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е
заявено за първи път с молбата по чл. 248 ГПК. Несвоевременното му заявяване
изключва произнасянето на съда по въпросите за фактическата и правна сложност на
делото и дали съобразно нея заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение се явява прекомерно. Доколкото в случая от П. К. К., лично или чрез
упълномощения му адвокат не е било релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, при
определянето на размера на дължимите на насрещните страни разноски РС - Пловдив
е следвало да съобрази единствено реално направените такива (т. 1 от ТР №
6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо наведените в
молбата по чл. 248 ГПК, както и в частната жалба възражения срещу размера на
заплатения адвокатски хонорар, основани на ниската фактическа и правна сложност на
делото, в случая са ирелевантни.
Поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на правния спор, въззиваемите страни имат право на разноски
по 500 лева всяка за адвокатски хонорар съгласно представен списък.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3845 от 30.09.2024 г., постановено по гр. д. №
1041/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив- XVII гр. състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 15170/04.12.2024 г., постановено по гр. д. №
1041/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив- XVII гр. състав.
ОСЪЖДА П. К. К., ЕГН: **********, да заплати на Р. И. Т., ЕГН: **********,
10
Я. И. Б., ЕГН: ********** и В. П. Х., ЕГН: ********** сумата от по 500 лв. на всяка
една страна или общо 1500 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11