Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 122 29.05.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет
и шести май две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
Секретар Пенка Тоцева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №1696 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Теленор
България” ЕАД против П.Р.С., с която са предявени
обективно съединени искове за установяване, че ответникът дължи сумата
54,62лв., незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 17.10.2017г. до
17.01.2018г. Както за осъждането да заплати сума в размер на 64,89лв.
незаплатени лизингови вноски за периода от м. януари 2018г. до м.09.2019г. по
Договор за лизинг от 17.10.2017г. за
устройство LENOVO модел Moto C 4G Black във връзка с мобилен номер **********.
Иска и разноските по делото. Твърди, че между страните на 17.10.2017г., сключен договор, ответникът е абонат на дружеството доставчик на
мобилни услуги с клиентски номер №********* и титуляр по предпочетения мобилен
номер ******с избрана абонаментна програма Тотал 24,99лв., с уговорен срок на
действие 24 месеца до
17.10.2019г. като при възползване от
преференциални условия на Оператора, абонатът взел
мобилно устройство LENOVO модел Moto С 4G Black на изплащане посредством 23
месечни лизингови вноски в размер на 3.09лв. всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор. Въз основа на посочения договор
ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №****. Съгласно чл. 26 от Общите условия
на мобилния оператор при ползване на услуги чрез
индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа
на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. За потребените от
абоната-ответник услуги за периода 17.10.2017г. до 17.01.2018г. издал: Фактура №**********/18.10.2017г. за отчетения период на
потребление 17.10.2017- 17.10.2017г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 28.88лв., от които, 21,49лв./без ДДС/ за
пропорционален месечен абонамент Тотал 24,99лв., лизингова вноска 3,09лв.
Дължимата сума следвало да се плати в срок до 02.11.2017г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. Фактура №**********/18.11.2017г. за отчетения период на
потребление 17/11/2017- 17/12/17г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 32.23лв., от които 20,82лв. за месечен абонамент
Тотал 24,99лв., Възстановяване на изходящия трафик 1.24лв., лизингова вноска
3,09лв.; Кратки текстови съобщения (SMS) 1.47лв. Дължимата сума е платима в срок 03.12.2017г. Абонатът е
потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 59,86лв., фактурирани
за два последователни отчетни месеца - за месец 10/2017г. и за месец 11/2017г.
Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер. С Кредитно известие №**********/18.12,2017г. за извършена корекция по дълга,
като е сторнирана сумата в размер на 8,33лв. са върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена е и
дължимата лизингова вноска в размер на 3,09лв. и е отразен незаплатения баланс
в размер на 59,86лв., за предходните два отчетни периода, при което
задължението за плащане възлиза на сума в размер на 54,62лв. Неизпълнението на
абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на
стойност 54,62лв., ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от
процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр. с чл. 196, в) от ОУ
на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори
на ответника за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер №*** на дата
18.01.2018г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в
размер на 362,25лв. В издадената крайна фактура е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 242,74лв.;
фактурирана е цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови вноски,
съгласно уговорения погасителен план в размер на 64,89лв. и е включена сумата
за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на
54,62лв. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към
лизинговия договор, дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната
мобилно устройство марка LENOVO модел Moto С 4G Black са обявени за предсрочно
изискуеми. Съгласно чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за
мобилен номер ***, „Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и
заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане
на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива
услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД“. При сключване на процесния
договор е посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 18-то число от
месеца. Така, падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури срок
за заплащане на фактурираните услуги. Поради неизпълнението на абоната да
заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент з.а
ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори
плащания“/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след
месец 01/2018г, когато е издадена крайната фактура №**********/18.01.2018г.,
съгласно уговорения погасителен план, както следва: за устройство LENOVO модел Moto С 4G Black, взето
във връзка с мобилен номер ***, се дължи цената в размер на 64,89лв. след месец
01/2018г. Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите
лизигови вноски, е след м.01/2018г. до м.09/2019г. Като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът
П.Р.С. се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия,
Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е
длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползвани мобилни услуги е обусловило правото
/чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор. При неспазване на
което и да е задължение по Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение
на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.196, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите
условия е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от вид и специфика по цени, съгласно действащата
ценова листа на Теленор. Съгласно чл.23, б) месеченния абонамент осигурява
достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите
за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на
чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му
за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на
оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със
събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от
Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение. Ответникът е подписал договор за
услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилен номер ******не е изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като
с това си поведение е. изпаднал в забава. По ч.гр. д. №957/19г. на РРС издадена
заповед за изпълнение за парично задължение в размер на 119,51лв., и връчена
заповед по реда на чл.47 ал.5 ГПК, като предявява иск до размера на 54,62лв.
Както и осъдителен за незаплатените лизингови вноски.
Ответникът чрез
особен представител депозира отговор. Счита иска за допустим, но неоснователен.
Сочи, че ако се установи, че
между страните по делото е възникнало облигационно
отношение, то същото е нищожно поради липса на форма на договора. Оспорва всички представени с исковата молба
писмени доказателства. На
следващо място клаузите на договора и ОУ са неравноправни, нарушаващи правата
на потребителя и противоречащи на добрите нрави. Условията на договора са изготвени
предварително от по-силната страна, те обслужват само оператора, абонатът не
може да влияе и е поставен в неравностойно положение. Освен това ответникът
не е приел, нито подписал ОУ, които са предварително подготвени, като това
нарушава изискванията за добросъвестност при сключването на договора. Приложеното ксерокопие на Договор за лизинг - от
дата 17.10.2017г. е написано с изключително дребен шрифт-10 или
по-малък и трудно и почти нечетливо, нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК. Бледо ксерокскопие, липсват подписи, които
би следвало да са на всяка страница. В
случая ответника притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП
на ЗЗП, а чл. 143 от ЗЗП, а „неравноправна клауза” в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за
неравноправна: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително
изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието
й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено
поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на
сделки за потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното
поведение, които произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не
нарушават добрите нрави; уговорката да води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено
несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща до
тяхната нееквивалентност. Както, че липсват каквито
и да е доказателства за това дали по силата на сключения договор за мобилни
услуги, операторът реално е предоставил на клиента
такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на
услугите и дали са правилно тарифирани, а оттук- и дали са коректно
фактурирани. Процесния договор е
сключен при предварително определени условия от едната страна по
правоотношението - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от самия договор, че
същия са бланков и не е бил предмет на предварително договаряне между страните,
респ.
ответника не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, като не се установява клаузите за неустойки да са
били индивидуално договорени. Според чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.4.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която е транспонирана с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. С оглед начина на попълване на договора и
обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор,
се налага извод, че ответника не е имал възможност да изрази воля и съгласие по
отношение на клаузите за неустойка.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следните фактически обстоятелства: Между страните са сключени договори за мобилни
услуги от 17.10.17г., като ответникът взел мобилно устройство LENOVO модел Moto С 4G Black на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 3.09лв. всяка, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор. За периода 17.10.17г.-17.01.18г. ищецът е издал фактура №**********/18.10.2017г. за отчетения период на потребление
17.10.2017-17.10.2017г. с начислена
за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 28.88лв.,
от които, 21,49лв./без ДДС/ за
пропорционален месечен абонамент Тотал 24,99лв., лизингова вноска 3,09лв.
Дължимата сума следвало да се плати в срок до 02.11.2017г. Към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. Фактура №**********/18.11.2017г. за отчетения период на потребление
17/11/2017- 17/12/17г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 32.23лв., от които
20,82лв. за месечен абонамент Тотал 24,99лв., Възстановяване на изходящия
трафик 1.24лв., лизингова вноска 3,09лв.; Кратки текстови съобщения (SMS) 1.47лв. Дължимата сума е платима в срок
03.12.2017г. С кредитно известие от 18.12.17г. извършена
корекция на дълга, като е сторнирана сумата -8,33лв., при което задължението е
в размер на 54,62лв.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №957/2019 г. на РРС е издадена
заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 119,51лв. Незаплатени далекосъобщителни услуги за процесния период, както за сумата
14,63лв. обезщетение за забава от 03.02.18г. до 18.04.19г.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Първият предявен установителен иск е допустим, тъй като чл.415
от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено
възражение от длъжника, заявителят следва да предяви установителен иск за
сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между страните по
делото е сключен процесния договори за предоставяне на мобилни услуги. В договора е
посочена цената, която се дължи месечно за ползване
на услугата, за какъв срок ще бъде предоставяна, предпочетен мобилен номер,
абонаментна програма и цена. Потребителят се задължава да заплаща стойността на
услугите, не по-късно от 18 дневен срок от датата на издаване на фактурата, заплащането
се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно, като
неполучаването им, не освобождава от задължението за плащане. Претендираната от ищеца сума в
размер на 54,62лв., е част от сумата, за което е издадена заповедта за
изпълнение е фактурирана като задължение за периода 18.11.17г.-17.12.17г. за
ползвани далекосъобщителни услуги за абонатен номер №***. Като размер и
изчисление, същата не се оспорва от ответната страна. Не се оспорва
облигационното отношение, явно е, че договорът е подписан от страна на
потребителя, като е налице валидно
облигационно отношение между страните. Няма данни претендираната сума,
за която са издадени фактурите да е заплатена, поради което е основателна. Тук
намира за необходимо да отбележи във връзка с възражението за неспазване на
разпоредби от ЗПК, че в случая не е налице договор за заем между страните. По
отношение възражението за неравноправност на договора по смисъла на
разпоредбите на ЗЗП, намира, че уговорените клаузи за заплащане на стойността
на потребени фактурирани услуги по т.11 от договора, не попадат в хипотезата на
чл.143 ЗЗП. Предмет
на претенцията са и суми по отношение на фактура №********** от 18.01.18г. включваща
сумата 64,89лв. представляващи дължими лизингови вноски по договор за лизинг от
17.10.17г., с който на ответницата е предоставено ползването на движима вещ-устройство LENOVO модел Moto C 4G Black срещу лизингова цена, платима на 23 вноски
всяка в размер на 3,09лв. /чл. 1, ал. 1 и ал. 2/. Съгласно чл. 4 от договора за
лизинг с подписването му, лизингополучателят е декларирал
получаването на вещта, поради което съдът
приема, че лизингодателят е изпълнил това си задължение. Съответно лизингополучателя следва
да плаща дължимата цена за това ползване. Наличието на финансово-кредитния
елемент по придобиването на вещта от лизингодателя с негови
средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под
формата на възнаграждение за ползването-лизингови вноски, разкрива
характеристиките на договор за финансов лизинг, който не страда от пороци
водещи до неговата недействителност. Липсва нормативно ограничение и в рамките
на предоставената им договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по
договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване
преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една
определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка
за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Доколкото в случая вредата
на лизингодателя се съразмерява с дължимата до края на
договора лизингова цена и предвид липсващи твърдения лизинговата вещ да е била
върната на лизингодателя, то следва да се приеме, че този вид неустойка не
излиза извън присъщата й обезщетителна функция, поради което и тази
клауза от ОУ е действителна. На общо основание е дължима сума в общ размер на 64,89лв. за
мобилното устройство, до края на срока на договора като вноска по лизинг, поради
което претенцията е основателна.
Предвид изхода на
спора на ищеца следва да бъдат присъдени съразмерно уважената част от иска
направените по настоящото производство разноски, които са за заплатена държавна
такса от 75лв., адвокатско
възнаграждение в размер на 180лв., 150лв. за особен представител, поради което
ответникът следва да заплати сумата 330лв.
Съгласно т.12 от ТР
№4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на
разноските в заповедното производство по отношение на размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената
и уважена част от иск. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца от
направените разноски по ч.гр.д. №957/2019г. на РРС сума в размер на 205лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Р.С.,
ЕГН**********, адрес ***, че дължи на “Теленор България” ЕАД, ЕИК130460283,
седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София сграда 6, сумата 54,62лв. /петдесет и четири лева и шестдесет
и две стотинки/ незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*** за
периода от 17.10.2017г. до 17.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от 16.05.2019г.
до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П.Р.С., ЕГН**********, адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на “Теленор България” ЕАД, ЕИК130460283, седалище гр.София, ж.к.Младост
4, Бизнес Парк София сграда 6, сумата 64,89лв./шестдесет и четири лева и
осемдесет и девет стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски, за
периода от след м. 01.2018г. до
м.09.2019г. по Договор за лизинг от 17.10.2017г. за устройство LENOVO модел
Moto C 4G Black във връзка с мобилен номер ***, както сумата 330лв. /триста и
тридесет лева/ за направените по делото разноски, сумата 205лв./двеста и пет
лева/ за разноски по ч.гр.д. №957/2019г. на РРС.
След влизане в сила,
настоящото да се докладва по ч.гр.д. №957/2019г. по описа на РРС.
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: