Решение по дело №1125/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1902
Дата: 28 октомври 2022 г.
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20227180701125
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№1902

гр. Пловдив, 28 октомври 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, V-ти състав, в открито заседание на двадесет и седми септември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

при секретаря Д. Й., като разгледа административно дело № 1125 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.215  от ЗУТ.

Жалбоподателят „Копривки“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, представлявано от управителя – И. Г.Б., чрез адвокат И.А., оспорва заповед № 784/13.10.2020 г., издадена от кмета на община Куклен, с която на оспорващия е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Прокарване на водопровод с дължина 110 м за захранване на строеж -Къща за гости в УПИ I - 007130 – жил. застр., масив 007, м. Кара Мандар, землище на с. Яврово, община Куклен.

В жалбата , както и в писмената защита на л. 126  по ад № 2934/20г. се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че ответният административен орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и не е осигурил възможност за участие на заинтересованите лица в производството като необосновано е приел, че строежът е извършен от дружеството – жалбоподател. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът  Директор на Дирекция „УТС, ППОС, МП, ЕТТ, ОМПС и ГР“ на Община Куклен,   чрез процесуалния си представител адв.  Н. в становище / л. 35/  твърди неоснователност на оспорването.

Ответникът - Главен архитект на Община Куклен,  чрез процесуалния си представител адв.  Н. в становище / л. 35/  твърди неоснователност на оспорването, и счита че лицата, извършили незаконния строеж, са  установени по данни от органите на полицията и  че по отношение на процесния имот е процедиран проект за водоснабдяване с питейна вода чрез тръбопровод, преминаващ през съседни имоти (ПИ 87179.7.8 и 87179.150), който е върнат от общинската администрация поради наложена забрана за проектиране във връзка с доработка на Общия устройствен план на общината. Иска се присъждане на съдебни разноски.

Окръжна прокуратура - не встъпва в настоящото производство.

Жалбата , като подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, се явява ДОПУСТИМА.

Настоящото съдебно производство е образувано в изпълнение на Решение № 3887/20.04.2022 година, постановено по адм. дело № 10462/2021 година по описа на Върховния административен съд на Република България – Второ отделение, с което е обезсилено Решение № 1196 от 14.06.2021 година, постановено по адм. дело № 2934/2020 година по описа на Административен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на настоящия съд. В мотивите си ВАС посочва , че като надлежен ответник пред първоинстанционния съд е следвало да се конституира директора на Дирекция "УТС, ППОС, МП, ЕТТ, ОМПС и ГР" и главен архитект на Община Куклен, в качеството му на орган, издал оспорения пред съда акт, както и че при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция.

Горното е сторено и съдът е конституирал и призовал в осз. страните, които са направили доказателствени искания.

Адв Н. е представила  отговор  от 30,09,2020г. от общината до жалбоподателя , във връзка със становището на „ВК“ ЕООД АД, както и  Заповед № 584/30.07.2020 година  на кмет на община Куклен. Освен това моли жалб. за пълнота на преписката  да представи писмо - техническо задание от ВиК за процесния водопровод. Адв. Н. е помолила да  представи заповедта, с която са прехвърлени правомощията на главния архитект на общината да издава заповеди като процесната, но такава не беше представена.

Процес. представител на жалбоподателя е представил с молба / л.17-32/  исканите доказателства , а именно :  копие на проект за водопроводно отклонение  за  процесната „Къща за гости“ в УПИ-007130-жил. Застрояване, масив 007 по плана за земеразд.  на с. Яврово, местност „Кара мандра“ , община Куклен.

Настоящият докалдчик констатира , че в мотивите си по ад. № 2934/20г. съдът е посочил , че според чл. 151, ал. 1, т. 14 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за изграждане на сградни водопроводни и канализационни инсталации и водопроводни и канализационни мрежи, когато се изграждат извън обхвата на инвестиционния проект за основното застрояване, разположени в регулационните граници на имоти – частна собственост, отредени за индивидуално ниско жилищно застрояване, до измервателните уреди на водопроводните отклонения за присъединяване към уличната водопроводна мрежа, съответно до ревизионната канализационна шахта за присъединяване към уличните канализационни мрежи.

По аргумент от чл. 137, ал. 1 от ЗУТ легални критерии за категоризация на строежите са: характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация им. Според ал. 1, т. 3, б. „б“, трета категория са строежите, представляващи елементи на техническата инфраструктура, хидротехнически, хидромелиоративни и други мрежи, съоръжения и инсталации, непопадащи в горните категории; а по правилото на ал. 1, т. 5, б. „а“ към пета категория се отнасят жилищни и смесени сгради, с ниско застрояване.

Съгласно ал. 4, строеж, който по един критерий по ал. 1 попада в една категория, а по друг - в по-висока, се категоризира в по-високата категория.

При горната фактическа и правна установеност настоящия състав на съда, намира за безспорно, че процесният строеж представлява елемент на техническата инфраструктура. Установените от съдебната експертиза технически характеристики на строежа  еднозначно го квалифицират като хидротехническо съоръжение - водопровод, предназначен да бъде част от "водоснабдителна система" по смисъла на пар. 1, т. 32 от ДР на Закона за водите (съвкупност от съоръжения за добиване на природни води, пречистването и/или обеззаразяването им до необходимото качество, съхраняването, транспортирането, разпределянето и доставянето им до имотите на потребителите), предназначен за задоволяване на питейно - битови нужди по смисъла на  пар. 1, т. 36 от ЗВ. При липсата на устройствено планиране за територията в обхвата на трасето на водопровода съдът намира, че същият следва да бъде разглеждан като съвкупно съоръжение което е изпълнено с точка на присъединяване към невъведена в експлоатация водомерна шахта и продължение към отклонение без налична връзка със съществуваща водоснабдителна улична мрежа. Иначе казано, трасето на водопровода следва да се счита с начална точка от границата на УПИ I - 007130, през имоти ПИ 7.8, ПИ 7.150, ПИ 7.51, ПИ 7.128 до изхода в имот ПИ 7.174. В този аспект единствено частта, разположена в УПИ I - 007130 може да бъде квалифицирана по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 14 като сградна водопроводна мрежа, изградена извън обхвата на инвестиционния проект за основното застрояване, разположена в регулационните граници на имоти – частна собственост, за която не се изисква издаване на разрешение за строеж. За тази част строежът по правилото на чл. 137, ал. 4 от ЗУТ, при листа на по - висока категория, носи категорията на основното застрояване по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ. В останалата си част съдът намира, че водопроводът се класира като строеж трета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „б“, като този режим не се явява изключен поради липсата на приети устройствени планове за територията, в която е изпълнен строителството. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че правната норма не сочи като критерий за категоризацията предвижданията на плана, а реалните характеристики на строежа. Тоест при извършване на строителство без наличие на устройствен план, респ. на такова, което превишава или се отклонява от допустимите по устройствения план показатели и предназначение, определящи за категорията на строежа се явяват характеристиките на строежа, а не предвижданията на плана.

В случая контролният орган е изразил воля да бъде премахнат незаконен строеж:  „Прокарване на водопровод с дължина 110 м за захранване на строеж Къща за гости в УПИ I - 007130 – жил. застр., масив 007, м. Кара Мандар, землище на с. Яврово, община Куклен, без да посочи конкретните имоти през които минава трасето. Ответникът се е позовал на данните в констативен акт № 8/2020/31.08.2020 г., в които е отразено, че водопроводът минава през ПИ 87179.7.8 и 87179.150. Това описание от своя страна се явява непълно, с оглед графичната част към акта, която, при съобразяване констатациите от съдебната експертиза, сочи на установено трасе, което премива през имоти:  ПИ 7.8, ПИ 7.150, ПИ 7.51, ПИ 7.128 до изхода в имот ПИ 7.174. При това положение съдът намира, че волята на органа следва да се приеме за насочена към цялостно премахване на незаконното строителство в продължението му до 110 м., които съобразно експертиза се установяват от границата на УПИ I - 007130 – жил. застр. през имоти:  ПИ 7.8, ПИ 7.150, ПИ 7.51, ПИ 7.128 до изхода в имот ПИ 7.174 (общо 109 метра). Иначе казано, не може да има съмнение, че заповедта не е насочена към премахване на сградната водопроводна мрежа в УПИ I - 007130 – жил. застр., нито само до водопроводното отклонение от имота до водомерната шахта в ПИ 7.150, а третира установения незаконен водопровод в неговата цялост. При това положение се налага изводът, че ответният административен орган е издал нищожен административен акт, извън рамките на предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална компетентност.

Отделно от горното съдът е намерил и  че оспорената заповед не съдържа задължителните по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК мотиви и фактически основания за прилагане на възприетите от органа за относими правни норми и в крайна сметка е прогласил нищожността.

В настоящото съдебно производство  не се представиха нови доказателства оборващи прогласената нищожност.

Както се каза-по горе адв. Н. поиска да представи / в първото осз/  заповедта, с която са прехвърлени правомощията на главния архитект на общината да издава заповеди като процесната, но такава не беше представена.

В крайна сметка  в настоящото съдебно производство не се обори от ответниците , прогласената нищожност по ад. № 2934/20г., поради което същата отново следва да се прогласи , а на жалб. се присъдят разноски , вкл. и по  делото  на ВАС. Видно от прилож писм. Доказателства / ад № 10462/21 на ВАС –л.52-1320лв.  и л.12 , по ад 2934/20г.-1080лв. разноски се дължат в размер на 2400/ две хиляди четиристотин/ лева.

Водим от горното  Съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА ЗА  НИЩОЖНА заповед № 784/13.10.2020 г., издадена от кмета на община Куклен.

ОСЪЖДА община Куклен да заплати на „Копривки“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, представлявано от управителя – И. Г.Б., сумата от 2400/ две хиляди четиристотин/ лева за съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: