РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Бургас, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Красимира М. А.
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20232120200692 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***********************,
срещу Наказателно постановление №******************* г., издадено от Директор в
Национално тол управление към АПИ, с което за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, на
основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 300 лв.
Претендира се отмяна на обжалваното постановление, като неправилно, считайки, че
жалбоподателката не е извършила визираното нарушение. В тази връзка се твърди, че е имало
закупена винетка с валидност до 15.06.2022 г. за управляваното от нея превозно средство с
испанския му регистрационен номер, което в последствие при пререгистрация е получило
процесния български регистрационен номер.
Жалбоподателката, редовно уведомена, се явява лично и прави изявление, с което конкретизира, че
е управлявала процесното ППС на 15.06.2022 г. ,както и на 03.06.2022 г., което било в
предоставения й „тридневен срок“. Настоява за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. *****, която
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. По делото е представено и писмено становище в
подкрепа на доводите за неоснователност на жалбата.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и
взаимообусловеност и като съобрази становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 15.06.2022 г., св. Т. З. –на длъжност *** в гр.Б.,АПИ, съставил на жалбоподателката Е. А. А. акт
за установяване на административно нарушение за това, че на 03.06.2022 г., в 16: 36 ч.,
нарушителят управлява извън населено място ППС с рег. № ****, лек автомобил марка ***,
модел ***, с обща технически допустима максимална маса до 3,5 тона по път ****, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса съгл. чл.10,
ал.1, т.1 ЗП.Обективните и субективни характеристики на отразеното в документално-словесен
вид нарушение в АУАН са субсумирани под нормативната рамка на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП. По
отношение на обстоятелствата, при които е извършено нарушението актосъставителят е
1
конкретизирал,че на 15.06.2022 г. в 17.30 ч. на път *** пътен участък *** с посока на движение
гр.С. е установено,че Е. А. е управлявала процесното ППС с обща технически допустима маса
2135 кг, собственост на Д.А. А. на дата 03.06.2022 г. в 16.36 ч. на път ***, 357+949, нарастващ км,
за който е дължима, но не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 Закона за пътищата. Посочено
е ,че извършеното нарушение е установено,чрез справка в електронната система за събиране на
пътни такси от контролно устройство с идентификатор №***. За нарушението е генериран
доказателствен запис в системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който е приложен по делото.
На 21.10.2022 г. административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, оценил като
безспорно доказани и несъмнено изяснени фактическите белези на нарушението и е издал
обжалваното постановление, като е приел, че жалбоподателката е извършила нарушение на чл.
139, ал. 6 от ЗДвП, и на основание чл. 179, ал. 3 ЗДвП и е наложил глоба в размер на 300 лв. В
наказателното постановление е посочено, че за извършеното административно нарушение е
генериран доказателствен запис /доклад/ от електронна система по чл.167а,ал.3 ЗДвП, като са
приложени и статични изображения във вид на снимков материал, които според констатациите в
НП представляват валидно доказателство за отразените в записа обстоятелства, относно пътно
превозно средство, табела с регистрационен номер,дата,час и място на движение по участък,
включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство
/контролно устройство с идентификатор №**** част от системата.
Видно от представените по делото писмени доказателства /л. 4,л.5, л.6 и л.7/ собственик на
въпросното МПС с рег. № **** е Д.А.А.
Видно от съдържанието на приобщените гласни доказателствени средства при разпита на св.К.
като място на извършване на нарушението е индивидуализиран именно път***, 357 +949,
нарастващ км, който е конкретизиран като път, попадащ в обхвата на платената пътна мрежа, а
процесният автомобил се е движил в негов участък извън населено място, където е бил заснет.
Приложена е разпечатка на справка от системата, от която е видно местонахождението на
контролното устройство с идентификатор № ****. В о.с.з. е представена допълнително и
разпечатка- извадка от карта с графично отбелязано местонахождение на стационарна камера,
заснела нарушението на 03.06.2022 г.
С административно-наказателната преписка е представен снимков материал, видно от кадрите на
който се наблюдава ясно автомобилът, визиран в АУАН и НП, предния и задния му
регистрационен номер в момента на сработването на контролното устройство, с което е заснето
нарушението. Изложената фактическа обстановка намира солидна логическа и доказателствена
опора въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателствени източници, които
формират единен и безпротиворечив доказателствен фундамент.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на 12.11.2023 г. с писмо с обратна
разписка, а жалбата е депозирана на 26.01.2023 г. по куриер.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган - Директор в Национално тол управление към АПИ, съгласно Заповед № *** г., изменена
със действалата към датата на издаване на НП Заповед № **** издадена от Председател на
Управителния съвет на АПИ и Заповед №*** г., и на основание чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. АУАН е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице - инспектор в сектор "Контрол и
правоприлагане" - Б., на основание чл. 167а, ал. 2 о т ЗДвП и с оглед разпореденото овластяване по
силата на Заповед №*** г . Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като по
отношение на описателната част на нарушението , очертаваща вида, обективните и субективни
характеристики на изпълнителното деяние не са налице смислови дефицити, логически
противоречия или несъответствия, които да увреждат административнонаказателната теза в
аспекта на невъзможност за разбиране на предявеното с обвинението нарушение и да ограничават
правото на защита. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, дискредитиращи
административнопроизводствената дейност.
2
Съдът счита, че НП се явява законосъобразно в материалноправен аспект. Въпросът относно
авторството на деянието съобразно защитната позиция на жалбоподателя е изведен извън обхвата
на правния спор. Авторството се установява по безусловен и несъмнен начин от собственото на
жалбоподателката твърдение,че на процесната дата 03.06.2022 г. същата е управлявала процесния
лек автомобил, както и на датата на физическата проверка,извършена от контролните органи
15.06.2022 г. Тази фактическа версия, поддържана от самата жалбоподателка е достатъчно по своя
интензитет и характер рационално доказателствено средство, способно да послужи за изясняване
субективните измерения на нарушението и в частност персоналното участие на жалбоподателката
в осъществяване на нарушението по чл.139,ал.6 ЗДвП. В случая съдът приема, че
административнонаказващият орган е направил изводите си относно авторството на нарушението
в лицето на Е. А. на база на нейните твърдения,чиято достоверна значимост и доказателствена
стойност е извън всяко съмнение, с оглед съпоставката на опосредстваните гласни доказателствени
средства на св.Т.З. и св.М.К., с твърдението, поддържано от Е. А. в съдебното производство, че тя е
управлявала процесното МПС на 03.06.2022г.
Спорен по делото от гледище на формулираните със жалбата защитни възражения е въпросът за
приложимостта на разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различни категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние, съгласно която при промяна в
регистрационния номер на пътното превозно средство собственикът или ползвателят следва в срок
до три работни дни да заяви тази промяна в централното управление или в областните управления
на Агенция "Пътна инфраструктура" или по електронен път, като съответните длъжностни лица
отразяват новите данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство в
електронната система за издадените електронни винетки след справка в Националния регистър на
пътните превозни средства в срок до два работни дни от получаването на съответното заявление.
Посочената норма определя, че отговорността за съобщаване на промяната е на собственика на
МПС или на ползвателя. В случая жалбоподателката нито твърди, нито ангажира доказателства, че
тя или собственикът на автомобила са уведомили за подобно обстоятелство, даващо й право да се
ползва от вече заплатената винетна такса за процесния автомобил по стария му регистрационен
номер. Липсата на заявление се приравнява на липса на заплатена винетна такса за МПС по новия
регистрационен номер. Освен това жалбоподателката изначално не ангажира доказателства за
заплатена винетна такса , обвързана със стария регистрационен номер на автомобила, а видно от
служебна справка за процесното ППС с рег. *** с максимална допустима маса до 3,5 т. е заплатена
винетна такса с валидност, стартираща на 06.06.2022 г. до 05.06.2023 г., т.е. твърдението й за
заплатена винетна такса, валидна до 15.06.2022 г. за автомобила не намира доказателствена опора.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на
пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. По същество няма
спор, че пътният участък, по който се е движел автомобилът, управляван от жалбоподателя,
попада в обхвата на платената пътна мрежа, за който се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура – винетна такса, в който смисъл са показанията на разпитаните свидетели Т. З. и
М. К..
Действително по делото се установи, че жалбоподателката е управлявала въпросния автомобил
към момента на проверката - 15.06.2022 г. В конкретния случай съдът намира за постигната в
изискуемата се степен на несъмнена доказателствена обезпеченост на фактическата теза на АНО
относно персоналитета на нарушителя, привлечен като субект на административнонаказателното
производство, т.е. че към датата на нарушението - 03.06.2021 г., именно жалбоподателката Е. А. е
управлявала автомобила марка ***, модел *** , с обща технически допустима максимална маса
2135 кг. по път ***, километър 357+949, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 Закона за пътищата .
Доказателствената база, ползвана в услуга на извода за реализиране на обективната
съставомерност на нарушението, е генерираният доказателствен запис (доклад) от електронната
система по чл.167а, ал.3 ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения е
рационално доказателствено средство, за удостоверяване на обстоятелства относно пътното
превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,датата,часа и мястото на движение по
принадлежащия към платената пътна мрежа пътен участък и местонахождението на техническото
средство /контролно устройство с идентификатор №***В тази връзка съдът цени още разпечатка
на справка от системата, от която е видно че контролното устройство с идентификатор № *** е
засякло на 03.06.2022 г.в 16.36 ч. МПС с рег. № ****,на път *** 357+949 /л.23 от делото/, както и
от Становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ НТУ, в което
3
обективирано ,че след извършена проверка е установено,че за датата и часа на нарушението за
ППС няма валидна електронна винетка, ерго нарушението е коректно отчетено.Наред с него, въз
основа на непосредствените изявления на жалбоподателката пред съда,че именно тя е управлявала
процесното МПС на 03.06.2022 г. съдът прие за изяснени субективните измерения на нарушението
и в частност персоналното участие на жалбоподателката в осъществяване на предявеното й
нарушение по чл.139,ал.6 ЗДвП.
Административно-наказващият орган е наложил наказание в съответствие с предвидения в
административно-наказателната разпоредба абсолютен размер – 300 лева, с което е спазил чл. 27,
ал. 1 от ЗАНН.
В заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН.
Действително преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който
смисъл е Тълкувателно решение № *** г. на ВКС, ОСНК, по т. д. № *** г. по описа на ВКС. Съдът
намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид.
В случая нарушението е на просто извършване, поради което не може да бъде извършвана
преценка за липсата или незначителността на вредни последици, доколкото обществената
опасност, тежестта и правна укоримост на нарушението са иманентна негова характеристика,
обусловила включването му в нормения комплекс на ЗДвП. Следователно конкретният случай не
се отличава от типичните такива нарушения, поради което и не обосновава приложението на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.Не са приведени конкретни по своя съдържателен и
информационен капацитет доказателства за наличие на смекчаващи обстоятелства, които
обективно да смекчават до степен на минимизиране на обществената опасност на нарушението.
Маловажността на случая, съотнесена с обективните характеристики и тежест на деянието
представлява конкретно негово обществено качество, поради което е необходим внимателен
анализ на обстоятелствата, дали то обективно може да окаже отрицателно въздействие върху
обществените отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално
тези отношения. Настоящият случай не носи характеристиките на маловажен случай по см. на
чл.28 ЗАНН. Извършеното от Е. А. нарушение осъществява признаците на състава на чл.139, ал.6
ЗДвП, което е формално нарушение, чийто състав не очертава неправомерен резултат, а се
задоволява с очертаване само на типичните особености на общественоопасното деяние. След като
съставът на административното нарушение не предвижда резултат, за да се прецени, дали деянието
е "маловажен случай", следва се съобрази, дали при конкретните условия то е от естество да
засегне въобще обществените отношения, които са негов обект или засягането е съвсем
незначително. В тази връзка е от значение характерът на обекта на посегателство и степента, в
която той може да бъде засегнат, както и характерът на конкретното деяние с оглед на конкретната
възможност, която то създава за определено засягане на този обект.Касае се за правно защитените
отношения , свързани със спазването на установения в страната режим за експлоатиране/
движение/ на ППС по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, която дейност е
регламентирана чрез императивното задължение собствениците/ ползватели на ППС за заплащане
на визираната в чл.10 от ЗП пътна такса. Следователно, деянието е оказало отрицателно
въздействие върху защитения обект, като това въздействие не е в такава ниска степен, че да
изключи обществената му опасност.
Казаното по-горе обуславя извод за необходимост от потвърждаване на атакуваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото и предвид направено искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***на Директор на Национално тол управление
към Агенция "Пътна инфраструктура" – С. с което на Е. А. А., с ЕГН **********, от
**************, на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от НЗПП Е. А.
4
А., с ЕГН **********, от *********** да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" – С.
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5