Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2153
гр. Пловдив, 22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV
н.с., в публичното заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 6732/2019 г. по описа на ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.53
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 19-0435-000131 от 16.09.2019 г. на Г.Н.М.– Началник РУ към ОД
на МВР Пловдив, 02 РУ Пловдив, с което на В.Д.У., ЕГН ********** е било
наложено административно наказание на
основание чл.178д от ЗДвП – глоба в
размер на 200 лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за
отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че нарушението не е
извършено, предприетата маневра завой наляво е била при зелен сигнал на
светофарната уредба.
Жалбоподателят В.У., редовно и своевременно призован не се явява в
съдебно заседание, представлява се от адв.И.С., който сочи че са събрани
доказателства, че нарушението не е извършено от клиента му и иска отмяна на
наказателното постановление.
Въззиваемата страна – 02 РУ
Пловдив при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по делото.
Съдът като съобрази и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
На 19.08.2019 г. жалбоподателят В.У.
управлявал товарен автомобил „Фолксваген Транспортер” с рег. № ** в гр.Пловдив.
Около 09.15 часа същият паркирал автомобила си на бул. „Васил Априлов” № 86 на
паркомясто определено за хора с трайни увреждания, като включил аварийните
светлини на автомобила. Местоположението на автомобила било възприето от ** при
** РУ при ОД на МВР Пловдив – св.П.Д., който установил че жалбоподателят У.
зарежда със сандвичи близък търговски обект. След като установил самоличността
на водача, св.Д. поискал да бъде представена карта, разрешаваща паркирането на
автомобила на място за хора с увреждания, но такава не била представена. С
оглед на това спрямо В.У. бил съставен АУАН за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Последният подписал съставения АУАН, като отбелязал в графата за
възражение, че е спрял там тъй като е настъпила авария с микробуса и е изчаквал
Пътна помощ. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП.
В хода на съдебното следствие,
разпитан като свидетел, ** П.Д. сочи, че е изчакал в близост до мястото на
паркиране на автомобила, но Пътна помощ не се е появила, а автомобилът е
тръгнал на собствен ход.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от
приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, НП, оправомощителна
заповед, както и от показанията на св. П.Д., които съдът кредитира като
логични, обективни и непротиворечиви и същите не се оборват от други
доказателства по делото.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав достигна до
следните правни изводи:
Жалбата се преценява като
ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от
това.
Разгледана по същество, жалбата
се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по
делото доказателства съдът намира, че е безспорно доказано осъществяването на
визираните в НП нарушения по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП доколкото от материалите
по делото се доказва, че действително на 19.08.2019 г., около 09.15 часа
жалбоподателят е управлявал МПС – товарен автомобил „Фолксваген Транспортер” с
рег. № ** в гр.Пловдив, който е паркирал на бул.“Васил Априлов“ № 86 на
паркомясто определено за хора с трайни увреждания, като включил аварийните
светлини на автомобила. За да приеме, че автомобилът е бил паркиран съдът
отчита показанията на свидетеля Д., който сочи че водачът е бил извън
автомобила, извършвал е разтоварна дейност. От тези факти може да се заключи,
че не се касае до престой на МПС. Това е така, тъй като определението за престояващо пътно превозно средство е дадено в §1, т.44 от Допълнителните разпоредби на
Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата. Съгласно него такова е пътно превозно средство, спряно за
ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване
на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. От доказателствата по делото пък
се установява, че водачът на автомобила е бил извън моторното превозно средство,
поради което и не може да се приеме, че спирането е било за ограничено време.
Доколкото е доказано, че същият няма и валидно разрешение за паркиране на места
предназначени за обслужване на хора с увреждания, съдът счита че е доказано
извършването на нарушение по чл.98 ал.2, т.4 от ЗДвП.
Не може да се счита, че в хода на
административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
доколкото АУАН е съставен в законоустановения срок, в него и в НП са дадени
подробни описания на извършените нарушения и липсват основания да се приеме, че
правото на защита на жалбоподателя е било нарушено.
Що се касае до наложената санкция съдът счита, че следва да посочи, че за
нарушението по чл.98 ал.2, т.4 от
ЗДвП санкцията е определена в твърд размер, поради което и наказващия орган не
е имал възможност за индивидуализация.
Следва да се посочи, че
нарушението не се явява маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото
обществената му опасност не се отличава
с по-ниска степен в сравнение с останалите нарушения от същия вид.
С оглед на всичко изложено обжалваното НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0435-000131 от 16.09.2019 г. на Г.Н.М.– Началник РУ към ОД
на МВР Пловдив, 02 РУ Пловдив, с което на В.Д.У., ЕГН ********** е било
наложено административно наказание на
основание чл.178д от ЗДвП – глоба в
размер на 200 лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред
Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.