Р Е Ш Е Н И Е
№ 92
гр. Разград, 31.07.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – РАЗГРАД, в открито съдебно
заседание на шести юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна
Цонева
с участието на секретаря Пламена Михайлова, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 5 по описа за 2023 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 43, ал. 1 от Наредба №
4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие” от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. във вр. с чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба
от Ш. Ш. Ш., ЕГН-**********, с постоянен адрес ****,
против Уведомително писмо изх. №
02-170-6500/3175 от 15.11.2022 г. на Заместник - изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие”, с което жалбоподателят е уведомен, че не е одобрен за участие
по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие”
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (ПРСР
2014-2020) по подадено заявление за подпомагане с УИН: 17/080621/20770. В жалбата се твърди, че оспорения
административен акт е незаконосъобразен, тъй като противоречи на разпоредбата
на § 25 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020
г. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа същите съображения, като ги
доразвива с довода, че парцелите, с които е кандидатствал, са заети от трайни
насаждения, създадени по проект, финансиран по подмярка 6.1. „Стартова помощ за
млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
ПРСР 2014-2020 г., и за тях не се изисква предоставяне на оценка по Наредбата
за базисните цени на трайните насаждения. В подкрепа на това представя писмени
доказателства. Жалбоподателят иска съда да отмени оспорения административен акт
като незаконосъобразен.
Ответната страна – Заместник –
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуалния си
представител – гл. юрисконсулт М. А., счита жалбата за неоснователна. Не
оспорва обстоятелството, че жалбоподателят е подпомаган по ПРСР 2014-2020 г. и
преди, по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“. Твърди, че парцелите, които се подпомагат по подмярка
6.1 се посочват в заявлението за подпомагане и заявката за окончателно плащане
по кадастрални номера, докато заявлението за директни плащания, с което се
подава приложението по мярка 11 „Биологично земеделие“, е по номера на блокове
на земеделски стопанства. Сочи, че по тази причина Фондът не може да извърши съпоставка
на площите, които жалбоподателят заявява по мярка 11, с тези по предходното
подпомагане, за да прецени дали са същите, както и че не може да се разграничи
първоначалното състояние на стопанството от нарасналото. Претендира присъждане
на разноски по делото, съгласно представения списък.
Окръжна прокуратура –
Разград, редовно уведомена, не участва в
производството.
Административен съд – Разград,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят Ш. Ш.
Ш. е страна – Ползвател по Договор №
17/06/1/0/02553 от 21.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР за периода 2014-2020 г., сключен
между него и ДФ „Земеделие“ за изпълнение на проект „Създаване на трайни
насаждения орехи 8 дка и сливи 4 дка“ и Анекс № 1 от 31.01.2017 г. към същия
договор, с който ангажиментът „Създаване на трайни насаждения орехи 8 дка“ се
изменя във „Възстановяване на трайни насаждения орехи 12,898 дка“.
Със Заповед № РД
09-216 от 12.03.2021 г. (л. 34-35 от делото),
издадена на основание чл. 4, ал. 9 и ал. 10 от Наредба № 5 от 2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания
(ДВ бр. 22 от 2009 г.), чл. 9 и чл. 41, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. (ДВ, бр.
16 от 27.02.2015 г.), министърът на земеделието е определил
период за прием на заявления за подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат”
и по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2021 г. В
т. III от заповедта са указани дейностите по мярка
11, за които ще се приемат заявления за подпомагане, а в т. IV са дадени
указания на лицата, които ще заявяват за подпомагане нови площи с трайни
насаждения по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично
земеделие“, че следва да удостоверят, че насажденията им са в периода на
плододаване, като предоставят оценка по Наредбата за базисните цени на трайните
насаждения. Указано е също, че за трайни насаждения, създадени по проекти,
финансирани от ПРСР 2007-2013 г. и ПРСР 2014-2020 г., не се изисква
предоставяне на такава оценка съгласно § 25 от ПЗР на Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 24.02.2015 г.
На 14.05.2021 г.
жалбоподателят Ш. Ш. е подал Общо заявление за подпомагане за кампания 2021 г. (л.
36-67) с Уникален идентификационен номер (УИН)
17/080621/20770 и вх.№ 19569686/14.05.2021г., в т.ч. и Заявление за подпомагане
2021 г. – форма за физически лица (л. 47-55),
заедно със съответните документи. В таблица (виж
л. 48 – гръб) жалбоподателят
посочил парцелите, които ще ползва през
2021 г., в т.ч. и тези по мярка 11 „Биологично земеделие”, направление „Биологично
растениевъдство” за дейност с код БР 12 „За биологично растениевъдство – трайни
насаждения, лозя и маслодайна роза” както следва: парцели с номера по ИСАК
10714-415-1-1 с площ 1,25 ха, 10714-417-1-1 с площ 0,28 ха, 10714-418-1-1 с
площ 1,29 ха, 10714-421-1-1 с площ 0,66 ха и 10714-424-1-1 с площ 0,42 ха –
всичките в землището на с. Веселец, общ. Завет.
От таблицата за
автоматична проверка на данните по заявлението (л.58
- гръб) е видно, че жалбоподателят
е поел ангажименти по мярка 11, направление „Биологично растениевъдство” с
дейност БР 12 за площ от 3,5 ха, като за кампания 2020 г. е декларирал площ от
3,48 ха., а за 2021 г. – 3,90 ха.
С писмо изх. №
02-170-6500/4039 от 06.07.2021 г. (л.20 и л.59 –
гръб), връчено на жалбоподателя на 08.07.2021 г.,
административният орган го е уведомил, че на основание т. IV от Заповед № РД
09-216 от 12.03.2021 г. на министъра на земеделието и чл. 39, т. 1, б. „д“ от
Наредба № 4 от 2015 г. земеделските стопани, които ще заявяват за подпомагане
нови площи с допустими трайни насаждения по направление „Биологично
растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“ е необходимо в срок до 15
юли да предоставят оценка по реда на Наредбата за базисните цени на трайните
насаждения, удостоверяваща, че заявените лозя или трайни насаждения са в период
на плододаване. Жалбоподателят е информиран със същото писмо за случаите, в
които такава оценка може да не се представя, а именно: когато целият парцел с
трайни насаждения е земеделска земя от ДПФ и не е изтекъл амортизационният срок
на насажденията и когато трайните насаждения са създадени чрез
одобрени/финансирани проекти по ПРСР 2007-2013 г. и ПРСР 2014-2020 г. Жалбоподателят
е предупреден, че ако не представи исканата оценка административният орган ще
счита парцелите за неизбираеми за подпомагане и за тях няма да получи
финансиране.
В настоящото
производство не се спори факта, че жалбоподателят Ш. Ш. не е представил такава оценка.
С писмо изх. №
07-0400/3661 от 08.11.2021 г. (л.31)
заместник- изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” уведомил заместник-
министъра на земеделието, че във връзка с изискванията на Наредба № 4 от 2015
г. за прилагане на мярка 11 и Наредба № 7 от 2015 г. за прилагане на мярка 10
кандидатите за подпомагане да предоставят оценка, удостоверяваща, че заявените
от тях площи са в период на плододаване, съгласно Наредбата за базисните цени
на трайните насаждения, и във връзка с § 25 от ПЗР на Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2015 г. и § 24 от ЗР на Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 7 от 2015 г., Фондът е изискал информация от ДОППМРСР
дали новозаявените парцели по мярка 10 и мярка 11 са създадени чрез одобрени/финансирани
проекти по ПРСР 2007-2013 г. и ПРСР 2014-2020 г. Получена е информация, в т.ч.
и за създадени трайни насаждения по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски производители – 396 парцела, но експертите от ДОППМРСР ги уведомили,
че за кандидатите по мерки 112 и 6.1 не могат да разграничат първоначалното
състояние на стопанството от нарастването. В тази връзка ДФ „Земеделие”
информира заместник-министъра на земеделието, че за парцелите, за които са получили
информация, че са създадени по мерки 112 и 6.1, ще приемат, че не попадат в
хипотезите на § 25 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4
от 2015 г. и § 24 от ЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 7
от 2015 г.
В отговор на това
писмо заместник-министърът на земеделието
уведомил заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” с Писмо вх.
№ 07-0400/3661 от 17.01.2022 год. (л. 32-33),
че с предоставяне на помощта по мярка 112 и подмярка 6.1 се подпомагат
новосъздадени стопанства. В процеса на предоставяне на помощта се извършват
проверки преди одобрение и проверки и анализ за установяване на фактическото
съответствие с представените документи преди второ плащане. Посочено е, че
посредством данните от ИСАК за всеки един от земеделските стопани може да се
проследи историята на стопанството, доколкото това е необходимо, но цитираните
преходни и заключителни разпоредби на двете наредби (§ 25 от ПЗР на Наредба № 4
и § 24 от ЗР на Наредба № 7) освобождават земеделските стопани от задължението
за предоставяне на оценка на трайните насаждения, с оглед на това, че
такава информация следва да е налице в
ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция. В тази връзка
изрично е цитирана разпоредбата на чл. 36, ал. 4 от АПК. Обърнато е внимание, че
при обективна невъзможност за събиране на данни за всеки индивидуален земеделски
парцел на кандидати по двете мерки, вкл. когато не са изисквани данни или
налични такива по време на подаване на заявлението за подпомагане, въпросното
изискване относно периода на плододаване на трайните насаждения може да бъде
проверено на ниво стопанство, като се включат допълнителни контроли преди
издаване на индивидуалния административен акт, вкл. да бъде проведена и
допълнителна комуникация с кандидатите и събиране на информация.
В хода на съдебното
производство не се установиха данни да са били предприети подобни действия по
отношение на земеделския стопанин Ш. Ш.
При обсъдените обстоятелства
заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е издал оспореното Уведомително
писмо изх. № 02-170-6500/3175 от 15.11.2022 г., с което жалбоподателят е
уведомен, че не е одобрен за участие по направление „Биологично
растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“, тъй като не отговаря на
изискването на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 4 от 2015 г. Посочено е, че в таблица
№ 1 към писмото са описани неодобрените за участие парцели, съобразно
изложените там мотиви. В таблицата е посочено, че декларираните парцели №
10714-415-1-1 с площ 1,25 ха – култура орехи, № 10714-417-1-1 с площ 0,28 ха –
култура сливи, № 10714-418-1-1 с площ 1,29 ха – култура орехи, № 10714-421-1-1
с площ 0,66 ха – култура сливи и № 10714-424-1-1 с площ 0,42 ха – култура сливи,
не отговарят на изискванията на чл. 26, т. 4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 г. Писмото е
връчено на оспорващия на 19.12.2022 г., а жалбата срещу него е подадена чрез
лицензиран пощенски оператор на 03.01.2023 г., видно от пощенското клеймо (л.
5 от делото).
Според заключението
вх.№ 1062/28.06.2023г. на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, заявените
от оспорващия Ш. Ш. за кампания 2021 г. парцели (по
Заявление с УИН: 17/080621/20770 за подпомагане по направление „Биологично
растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. и
посочени в оспореното писмо), се идентифицират (припокриват
се географски) с парцелите, които са били обект на подпомагане по сключения с
жалбоподателя Договор № 17/06/1/0/02553 от 21.01.2016 г. за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за
периода 2014-2020 г. Парцел 10714-415-1-1 с площ 1,25 ха се припокрива
географски с границите на имот с идентификатор 10714.11.20 по КККР на с.
Веселец, който е описан в заявлението за подпомагане по подмярка 6.1 „Стартова
помощ за млади земеделски стопани“. Върху парцела са създадени трайни
насаждения – орехи. Парцел 10714-417-1-1 с площ 0,28 ха се припокрива
географски с част от контура на имот с идентификатор 10714.9.65 по КККР на с.
Веселец, който е описан в заявлението за подпомагане по подмярка 6.1 „Стартова
помощ за млади земеделски стопани“. Върху парцела са създадени трайни
насаждения – сливи. Парцел 10714-418-1-1 с площ 1,29 ха се припокрива
географски с границите на имот с идентификатор 10714.9.29 по КККР на с.
Веселец, който е включен в искане/уведомление за промяна на договора за подпомагане
по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“, за която промяна
е подписан Анекс № 1 от 31.01.2017 г. Върху парцела са създадени трайни
насаждения – орехи. Парцел 10714-421-1-1 с площ 0,66 ха се припокрива
географски с част от контура на имот с идентификатор 10714.9.65 по КККР на с.
Веселец, който е описан в заявлението за подпомагане по подмярка 6.1 „Стартова
помощ за млади земеделски стопани“. Върху парцела са създадени трайни насаждения
– сливи. Парцел 10714-424-1-1 с площ 0,42 ха се припокрива географски с част от
контура на имот с идентификатор 10714.12.11 по КККР на с. Веселец, който е
описан в заявлението за подпомагане по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“. Върху парцела са създадени трайни насаждения – сливи.
Сред парцелите,
заявени от жалбоподателя за подпомагане за кампания 2021 г. и посочени в
оспореното писмо като неодобрени, няма такива, които да не са били обект на
подпомагане по сключения с него Договор № 17/06/1/0/02553 от 21.01.2016 г. и
Анекс № 1 към него. Парцели 10714-415-1-1, 10714-417-1-1, 10714-418-1-1 и
10714-421-1-1, заявени за кампания 2021 г. и посочени в оспореното писмо, са
били включени и в ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ за кампания
2020 г.
Въз основа на така
изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е допустима. Подадена
е от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, пред местно компетентния административен съд и в определения 14-дневен
срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Уведомителното писмо е връчено на жалбоподателя на 19.12.2022
г., като последният ден от срока за обжалване е изтекъл на 03.01.2023 г.,
когато е подадена жалбата - първият следващ присъствен ден след изтичането на
срока (арг.
чл. 60, ал. 6 във вр. с ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК).
Разгледана
по същество – жалбата е основателна.
Съдът провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168,
ал. 1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от
Наредба № 4 от 2015 г. Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна
агенция, изпраща на кандидатите за подпомагане уведомителни писма за одобрените
и неодобрените за участие площи, животни и пчелни семейства по мярка „Биологично
земеделие“ в срок до края на годината на подаване на „Заявление за подпомагане“.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП), ДФ „Земеделие” изпълнява функциите на
Разплащателна агенция. В § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е посочено, че „Разплащателна
агенция" е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления,
проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски
фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на
земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз.
Според чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен
директор на Разплащателната агенция. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП
предвижда възможност изпълнителният директор да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. По делото е представена Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г., с която
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция е делегирал на
г-жа В. К. – зам. – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, правомощията да
издава и подписва писма за одобрение и неодобрение за участие на парцели по
мярка 11 „Биологично земеделие“ (виж т. I.2.
от заповедта - л.
24 от делото). Оспореният
административен акт е издаден от заместник – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”
В. К. при наличие на съответната делегация, следователно е издаден от
компетентен орган.
Оспореният административен акт е издаден в
предписаната от закона писмена форма, но е немотивиран и постановен при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалноправните норми и в несъответствие с целта на закона, което обуславя
неговата незаконосъобразност, на основание чл. 146, т. 2-5 от АПК.
В оспореното Писмо липсват фактически
основания за недопускане на процесните парцели за подпомагане по мярка 11. Посочено
е, че те не отговарят на изискването на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 4 от 2015
г., а в таблицата, която е неотделима част от писмото, е посочено, че парцелите
не отговарят на изискванията на чл. 26, т. 4 от Наредба № 4 от 2015 г.
Двете разпоредби се намират в Глава Четвърта
от Наредба № 4 от 2015 г., в която са регламентирани условията за одобряване за
подпомагане на парцели, животни и пчелни семейства. Съгласно разпоредбата на
чл. 20, ал. 1, минималният размер на заявената за подпомагане площ за
съответното направление е 0,5 ха при минимален размер на земеделския парцел –
0,1 ха.
В разпоредбата на чл. 26, т. 4 (относимата редакция от ДВ бр. 21/2021 г.,
в сила от 12.03.2021г., действала към момента на подаване на заявлението за
подпомагане), е
посочено, че не се одобряват за участие в мярка 11 „Биологично земеделие“ новозаявени
парцели с трайни насаждения, за които не е предоставена оценка, удостоверяваща,
че трайните насаждения не са надвишили продължителността на периода на плододаване
по Наредбата за базисните цени на трайните насаждения (НБЦТН). С изменението на тази разпоредба, влязло
в сила на 26.04.2022 г. е добавен текста „и при проверка по чл. 39а, ал. 2 се
установи, че трайните насаждения, лозя и маслодайна роза не са пригодни за
плододаване“.
Обективно, нито в Уведомителното писмо,
нито в приложената към него таблица, са посочени конкретни фактически
обстоятелства, които да позволят преценката за относимост към цитираните правни
норми и които да съставляват основанието за постановения отказ на
административния орган - дали защото парцелите не отговарят на изискванията за
минимални размери по чл. 20, ал. 1 или защото за тях не е представена оценка по
реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения.
Общото императивно правило на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК изисква административният акт да съдържа фактическите и правни
основания за издаването му, т.е. властническото волеизявление на
административния орган да бъде мотивирано. Мотивите
представляват единство от фактическите и правни
основания за издаване на акта и са задължителен реквизит на писмената
форма на индивидуалния административен акт, като съдебната практика е категорична, че липсата им представлява
съществено нарушение на изискванията за форма и има за последица отмяна на
акта. Изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК категорично не е изпълнено при издаване на процесното
Уведомително писмо за неодобрение за подпомагане на жалбоподателя. Мотивирането
е аналитична дейност. То е обяснението на органа за конкретното му
волеизявление, обективирано в акта, а за да е ясна волята му крайното
решение/становище трябва да се основава на достатъчно подробни, конкретни,
систематизирани и последователни съображения по въпроса, който се решава с
административния акт. Нещо повече, коректното мотивиране на акта като единство
от фактически и правни основания, предполага и съответно подвеждането на фактите
от обективната действителност към конкретната правна норма, като елемент на
властническото волеизявление на органа и съставна част от самия акт, чието
издаване мотивите трябва да обосноват. Съдебната практика приема, че
липсват мотиви не само когато в акта не са изложени никакви фактически и/или
правни съображения, но и когато изложените съображения са от много общ характер,
какъвто е процесният случай.
Следва да се отчете във връзка с горното, че като отговор на жалбата по
оспорването, е представено от административния орган писмено становище (л.27), с което много по-съдържателно и обосновано разширява съображенията си относно
постановеното неодобрение за подпомагане на жалбоподателя, но тези действия на
страната не са годно средство за попълване на липсващите мотиви в оспорения
административен акт.
Недопустимо е волята на административния
орган да бъде мотивирана от фактическа страна за първи път след издаване на
административния акт, в съдебно производство по повод оспорване на този акт.
Това становище не е документ, към който актът препраща и който е изготвен в
хода на административното производство, като част от административната преписка,
допълващ мотивите на оспорения акт (арг. Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС). Мотивирането на административния акт има
предназначение да изложи преценката и изводите относно доказателствата и цялата
фактическа страна на въпроса и как административният орган прилага към тях
съответната правна норма, като посочи нормативната основа за издаването на
конкретния акт със съответното съдържание. По този начин мотивите създават
възможност за проконтролиране на дейността по издаване на акта, както за
заинтересованите лица - адресати на акта да разберат точната воля на
административния орган, за да защитят адекватно правата и интересите си, така и
за органите, упражняващи контрол върху административното правораздаване. Респ.
липсата на мотиви възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно
основание за отмяна на издадения административен акт.
Неяснотата на фактическите основания, въз
основа на които е издаден оспорения административен акт, лишава от възможност
съда да прецени и материалната му законосъобразност.
В случай, че фактическата причина за
постановеното неодобрение за подпомагане по направление „Биологично
растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“, е непредставянето от
заявителя/жалбоподател на оценка, удостоверяваща, че трайните насаждения в
заявените парцели са в период на плододаване по Наредбата за базисните цени на
трайните насаждения, то възражението по жалбата за незаконосъобразност на акта
е основателно, като издаден в нарушение на § 25 от ПЗР на Наредбата за изменение
и допълнение на Наредба № 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“ (ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.). Цитираната
разпоредба регламентира изключенията от въведеното изискване за представяне на оценка
за периода на плододаване на трайните насаждения по НБЦТН, в което изключение
земеделският производител Ш. Ш. категорично попада.
В хода на делото ответната страна не
оспори факта, че процесните парцели с трайни насаждения, заявени от
жалбоподателя за подпомагане през 2021г., са създадени по финансиран проект по подмярка
6.1 от ПРСР 2014-2020 г. по сключения с него Договор № 17/06/1/0/02553 от
21.01.2016 г. Констатациите по заключението на назначената съдебно-техническа
експертиза също са категорични, че сред парцелите, заявени от жалбоподателя за
подпомагане за кампания 2021 г. и посочени в оспореното писмо като неодобрени,
няма такива, които да не са били обект на подпомагане по сключения с него
Договор № 17/06/1/0/02553 от 21.01.2016 г. и Анекс № 1 към него, като парцели
10714-415-1-1, 10714-417-1-1, 10714-418-1-1 и 10714-421-1-1, заявени за
кампания 2021 г. и посочени в оспореното писмо, са били включени и в ангажимент
по мярка 11 „Биологично земеделие“ за кампания 2020 г. При това положение административният
орган не е имал право да иска, респ. жалбоподателят не е бил длъжен да
представя оценката по чл. 26, т. 4 от Наредба № 4 от 2015 г.
Аргументи
за това се извеждат както от разпоредбата на § 25 от ПЗР на Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2015 г. (ДВ, бр. 21 от 2021 г.), така
и от изричното указание в абзац втори на т. IV от Заповедта на министъра на
земеделието № РД 09-216 от 12.03.2021 год. (л.34-35), с която е открита
процедурата по приемане на заявленията за подпомагане за кампания 2021 г., с
оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 9, изречение второ от Наредба № 5 от 2009 г.,
съгласно която министърът може да поставя допълнителни условия. В този смисъл е
било и писмо вх.№ 07-0400/3661 от 17.01.2022 год.(/л. 32-33) на заместник – министъра
на земеделието.
На следващо място следва да бъде посочено,
че с ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 24.02.2015
г. (ДВ бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) е създаден § 20, който
гласи: „Не се изисква предоставяне на оценка, удостоверяваща, че трайните
насаждения не са надвишили продължителността на периода на плододаване по
Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, когато за съответните
парцели такава е предоставена през предходна кампания или когато за заявените
трайни насаждения, лозя и маслодайна роза ДФЗ – РА може да извърши проверка в
регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация
на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.“
Тоест към 15.11.2022 г. - датата на
издаване на оспореното Уведомително писмо, нормативната уредба вече изрично е
допускала изключение от изискването за предоставяне на оценка, в случаите,
когато за заявените трайни насаждения и лозя Държавен фонд „Земеделие“ може да
извърши служебно проверка в публичен електронен Регистър, поддържан от
Министерство на земеделието.
По делото нито има изложени твърдения,
нито представени доказателства за невъзможността да бъде извършена такава
проверка от страна на административния орган. Отделно от това, следва да бъде
отбелязано, че жалбоподателя не е и уведомяван, че подобна проверка е била
невъзможна и респективно трябва да представя допълнителни доказателства.
Като не е извършил дължимата проверка,
административният орган е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Задължението на административния орган
да изследва пълно и задълбочено фактическите аспекти на конкретния случай е
установено в чл. 7 АПК. Принципът за истинност на фактите, от значение за
случая, макар и процесуален, е в силна връзка и с материалната
законосъобразност на издадения административен акт. От особено значение в тази
насока е чл. 35 АПК, изискващ актът да
се издава, след като са изяснени фактите и обстоятелствата по случая, и чл. 36 АПК, който възлага като правило доказателствената тежест върху административния
орган. Следователно, последният трябва да стигне до обективната истина чрез
своите активни действия, като за целта трябва да събере цялата релевантна
информация, независимо в чий интерес е.
Предвид обстоятелството, че ДФ „Земеделие“
е страна по сключения със жалбоподателя Ш. Ш. Договор № 17/06/1/0/02553 от
21.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1, и
предвид техническия и кадрови потенциал, с който разполага, административният
орган лесно е могъл да установи, че процесните парцели с трайни насаждения,
заявени от жалбоподателя за подпомагане за кампания 2021 г., са създадени чрез
одобрен и финансиран проект по ПРСР 2014 – 2020 г., и да се съобрази с
разпоредбата на § 25 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №
4 от 2015 г. и абзац втори на т. IV от заповедта на заместник – министъра на
земеделието № РД 09-216 от 12.03.2021 г. Такова поведение изисква и разпоредбата
на чл. 36, ал. 4 от АПК, съгласно която административните органи не могат да
изискват предоставяне на информация или документи, които са налични при тях, а
ги осигуряват служебно за нуждите на съответното производство.
Като
не е сторил това, а е приел, че жалбоподателят не отговаря на изискванията за
подпомагане по мярка 11 за кампания 2021 г., административният орган е
постановил един незаконосъобразен административен акт.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото липсват доказателства,
които да установяват, че заявените от жалбоподателя за подпомагане площи за
съответното направление и заявени парцели са под минималните изисквания по чл.
20, ал. 1 от Наредба № 4 от 2015 г.
По изложените съображения
оспореният административен акт следва да бъде отменен, а преписката върната на
административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с указанията на
съда за прилагане и тълкуване на закона.
Предвид изхода на
делото, претенцията на ответната страна за
присъждане на направените от нея деловодни разноски, се явява
неоснователна. От своя страна, жалбоподателят не е заявил претенция за
заплащане на такива.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 172,
ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Разград,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо изх. № 02-170-6500/3175 от 15.11.2022г. на Заместник – изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие”.
ВРЪЩА преписката на административния
орган за отстраняване на допуснатите нарушения и ново произнасяне по същество при спазване на
дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/