Определение по дело №384/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 830
Дата: 30 юли 2020 г. (в сила от 30 юли 2020 г.)
Съдия: Татяна Георгиева Бетова
Дело: 20204400500384
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

№ …………..

гр.П., 30.07.2020год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

                    П.ски  окръжен съд, гражданско отделение в закрито заседание

на тридесети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА БЕТОВА

                                                                            СВЕТЛА ДИМИТРОВА

 

при секретаря ……. ………………………….….……………….в присъствието на

прокурора ……………… ………..…………………………….………като разгледа

докладваното от съдията……….. ТАТЯНА БЕТОВА…..в.гр..д. N 384 по описа      за 2020год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе    предвид:                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           Производството пред П.ския окръжен съд е образувано по   частта жалба на длъжника И.О.З. от гр.П., подадена чрез пълномощникът му адв. Д.Ц. *** против разпореждане на ЧСИ Т.К. по изп.дело № ***, копие от което е приложено към жалбата, с което разпореждане на 28.02.2020г. ЧСИ е върнал, на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК, поради неотстраняване в срок на допуснати нередовности жалба – втора, с вх. № ***. и жалба-трета, с вх.№ ***., подадени от длъжника, чрез пълномощника му адв.Ц.. Жалбоподателят счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като преди да върне жалбите, ЧСИ не е указал в 14 дневен срок, който жалбоподателят счита за законния срок, да отстрани нередовности. В уточняващата молба-становище от 15.07.2020г., длъжникът твърди, че пълномощникът му адв.Ц. не е била на работа през периода 27.01.2020г.-07.02.2020г., тъй като е била болна и в отпуск по болест, поради която внезапна пречка, не е могла да реагира. Жалбоподателят иска да бъде отменено обжалваното разпореждане, а жалбите му до П.ски ОС-администрирани.   

            Насрещната страна –  взискател по изпълнителното дело „***“ООД гр.С. не е взел становище по жалбата.

                     Към жалбата е приложено и становището на ЧСИ Т.К. по обжалваното разпореждане, с  изложени подробни съображения.

Съдът, като обсъди изложените в частната жалба оплаквания,  взе предвид доказателствата по делото, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

                     Подадената от длъжника жалба е процесуално допустима, като депозирана в срок от страна в изпълнителното производството и насочена срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на съдебен контрол. По отношение на нейната основателност, съдът взе предвид следните обстоятелства: На 18.11.2019г. по молба на взискателя „***“ООД гр.С. е образувано изп.д. № *** срещу длъжника И.О.З. от гр.П., въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 4657/2010г. на П.ски РС. На 11.12.2019г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение и му е наложен запор върху банкови сметки в „***“ и „***“, както и върху трудовото му възнаграждение.На 13.12.2019г. е постъпила молба от длъжника, чрез пълномощникът му адв.Д.Ц. за прекратяване на изпълнителното дело и за вдигане на наложените му запори.На 30.12.2019г. до П.ски ОС е подадена жалба № *** против действията на ЧСИ по налагане на запорите, и тя е препратена за администриране на ЧСИ Т.К., заведена с вх.№ ***. по описа на ЧСИ. На 14.01.2020г. адвокат Д.Ц. е била уведомена по телефона от ЧСИ, че жалбата е оставена без движение за заплащане на дължимите държавни и авансови такси. След многократни опити да бъде връчено уведомление изх.№ *** от ***., съдържащо и произнасяне по молбата от ***./ на л.61 от изп.дело/, на посочения съдебен адрес – кантората на адв. Ц., на 27.01.2020г. е залепено уведомление, при условията на чл.47 от ГПК. С разпореждане № 6305/06.02.2020г., на основание чл.262, ал.2 от ГПК жалбата е била върната, поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности.Няма данни това разпореждане да е обжалвано.С писмо до П.ски ОС, получено и заведено с № ***. ЧСИ е уведомил съда за движението на изпратената му за администриране жалба.

На 21.01.2020г. до П.ски ОС е подадена и озаглавена като Жалба-втора/вх.№ ***./ молба от адв.Ц., като пълномощник на длъжника И.З. за администриране и разглеждане на жалбата от 30.12.2019г., която също е препратена на ЧСИ за администриране и заведена под № ***. по описа на ЧСИ.Жалбата е оставена  без движение с разпореждане от 06.02.2020г, като е указано на подателя да отстрани нередовностите на същата, а именно: да внесе такса по сметка на П.ски ОС в размер на 25.00 лева; да внесе такса по сметка на ЧСИ в размер на 48лв. за връчване на жалбата и в размер на 24лв. за изготвяне на препис от изпълнителното дело. На жалбоподателя са разяснени и последиците от неизпълнение на дадените указания- връщане на жалбата и правото му да обжалва връщането с частна жалба.Липсват данни в приложеното  изпълнителното дело, а и не се твърди,  в дадения от ЧСИ седмодневен срок, считано от получаване на съобщението, да са предприети действия по отстраняване нередовността на жалбата – не е представен документ за внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 25.00 лева, както и не е внесена такса по сметка на ЧСИ.

На 03.02.2020г. адв.Д.Ц. подава до П.ски ОС и озаглавената Жалба-трета/вх.№ ***./ молба за администриране и разглеждане на предходните жалби, която също е препратена на ЧСИ за администриране и заведена под № ***. по описа на ЧСИ.          Жалбата е оставена  без движение с разпореждане от 11.02.2020г, като е указано на подателя да отстрани нередовностите на същата, а именно: да внесе такса по сметка на П.ски ОС в размер на 25.00 лева; да внесе такса по сметка на ЧСИ в размер на 48лв. за връчване на жалбата и в размер на 24лв. за изготвяне на препис от изпълнителното дело. На жалбоподателя са разяснени и последиците от неизпълнение на дадените указания - връщане на жалбата и правото му да обжалва връщането с частна жалба.Липсват данни в приложеното  изпълнителното дело, а и не се твърди от жалбоподателя,  в  дадения му от ЧСИ седмодневен срок, считано от получаване на съобщението, да е предприел действия по отстраняване нередовността на жалбата – не е представен документ за внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 25.00 лева, както и не е внесена такса по сметка на ЧСИ.

            На 28.02.2020г. ЧСИ е постановил разпореждане за връщане на жалбите/озглавени втора и трета/, поради неотстранени нередовности на същите в срок. Разпореждането е връчено на жалбоподателя чрез пълномощникът му адв. Ц. на 05.03.2020г., а на 12.03.2020г. е подадена жалбата по която е образувано настоящото дело.

                    Съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Съгласно чл.436, ал.1, вр. с ал.4 от ГПК, жалбите срещу действията на съдебния изпълнител се подават чрез съответния такъв, на когото законът възлага администрирането на жалбата, връчването на преписи от нея и извършването на проверка за редовност, включително с правомощията да върне подадената жалба при условията на чл.262 ал.2 от ГПК. По силата на т.2 на посочената разпоредба, частният съдебен изпълнител следва да върне жалбата, когато констатираните от него нередовности не са били отстранени в срок. Изискванията за редовност на жалбата са изчерпателно изброени в чл.260 и чл.261 от ГПК и според чл.261, т.4 такова изискване е представянето на доказателство за внесена такса. Таксата по смисъла на цитираната законова разпоредба представлява държавна такса, дължима по сметка на съда в полза на бюджета за разглеждане на жалбата. Държавните такси по своето естество представляват публични държавни вземания, съгласно чл.162 ал.2 т.3 от ДОПК, чието предварително събиране (чл.3 ал.1 от ЗДТ) е предпоставка, обуславяща извършване на съответното искано действие от страна на сезирания държавен орган. За разлика от държавните такси, дължимите на частния съдебен изпълнител такси са частно вземане за възнаграждение за положен труд, а частният съдебен изпълнител е кредитор на това вземане. Макар в нормата на чл.80 от ЗЧСИ да е предвидено авансовото им събиране, задължението за внасянето им предварително не е предвидено от закона като основание за редовност на подадената жалба срещу действията на ЧСИ, който може да събере таксите – включително и по т.5 и т.8 от ТТРЗЧСИ - за които длъжникът е останал задължен, от неговото имущество. Невнасянето на последните предварително, обаче, не е основание за връщане на подадената жалба, тъй като законът поставя като изискване за редовност на жалбата единствено представянето на доказателство за внасяне на дължимите държавни такси.

          Поради изложеното, непредставянето на документ за внесена по сметка на съда в определения срок държавна такса е основание за връщане на частната жалба и не е такова основание невнасянето на останалите такси, посочени в съобщението.В случая жалбоподателят не е представил документ за внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 25.00 лева за нито една от двете върнати жалби.Неотстраняването на посочената нередовност е самостоятелно основание за връщане на жалбата, което прави безпредметна преценката за наличието на другата констатирана нередовност и правните последици от неотстраняването й.

Неоснователен е аргумента изложен в жалбата, че длъжникът не е  бил надлежно уведомен за оставянето на жалбите му без движение и за дадените указания за внасяне на ДТ за разглеждането им. След като упълномощения от него адвокат не е получил съобщенията изпратени от ЧСИ с уведомление изх. № ***. и уведомлението изх.№ ***. нито на посочения адрес в жалбата-кантората на адв. Ц., нито на електронната ѝ поща, длъжникът е бил уведомен по телефона за необходимостта да преведе в редовност жалбите, като внесе съответните ДТ за разглеждането им от окръжен съд, но той не е изпълнил указанията. Същевременно в жалбата и уточняващите я молби се твърди, че пълномощникът не е могъл да реагира своевременно, тъй като е бил в отпуск по болест през периода 27.01.2020г.-07.02.2020г., който факт е удостоверен и с представено копие от болничния  лист/на л.26/, изд. от д-р Д. Т..Видно обаче от документите вложени в изпълнителното дело-обратни разписки за връчване по пощата на съобщенията до адв.Ц., тогава когато адвоката е трябвало да бъде на работа на 10.02.2020г. и на 12.02.2020г. адресата не е бил намерен на посочения в жалбата адрес за кореспонденция и съобщенията са били върнати в цялост. Нещо повече - разрешения отпуск по болест на адвоката не му е попречил да депозира лично на регистратурата на П.ски ОС жалбата с вх. № вх.№ ***., представляваща молба за администриране на предходната жалба на И.З., вместо да направи справка за редовността на тази жалба, знаейки като адвокат, че за разглеждането ѝ е необходимо и заплащането на държавна такса.Дори и след връщането си на работа, адвоката не е проверил електронната си поща и не е потвърдил получаването на съобщенията на ЧСИ.

При така изложеното, съдът приема, че след като жалбоподателят не е заплатил в едноседмичен срок от уведомяването му по телефона дължимите ДТ в размер по 25 лв. по см. на П.ски ОС, правилно ЧСИ е разпоредил връщането на жалбите. Тази очевидна недобросъвестност при упражняването на процесуални права е довела до връщането на жалбите на длъжника като нередовни, а не допускането на някакво процесуално нарушение от страна на съдебния изпълнител, който е положил значителни усилия и процесуални средства за да изпрати съобщение и до процесуалния представител адв. Ц., за да обезпечи изпълнението на указанията си.

Поради изложеното подадената жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане,  като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.     

Водим от горното, окръжният съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

 ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на ЧСИ Т.К. по изп.д. № ***, с което на 28.02.2020г. е върнал, на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК, поради неотстраняване в срок на допуснати нередовности жалба – втора, с вх. № ***. и жалба-трета, с вх.№ ***., подадени от длъжника И.О.З., чрез пълномощникът му адв.Д.Ц. *** .

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ :