№ 366
гр. София , 24.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Емил Дечев
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно
дело № 20211100602428 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХII, вр. чл. 306, ал.1,т.4, пр.2 от НПК.
Образувано е по въззивна частна жалба от повереника на частния тъжител А.Д.
– адв. И.Б. срещу определение на СРС, НО, 106 с-в от 17.05.2021г., с което частния
тъжител Д. е осъден на основание чл. 190, ал.1 от НПК да заплати на подсъдимия Д.Т.
направените по делото разноски в размер на 800 (осемстотин) лева.
Във въззивната частна жалба се твърди, че неправилно СРС се е произнесъл по
въпроса за разноските, тъй като не е имало такова искане от страна на подсъдимия;
липсват годни доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение; а дори да
се счете, че са налични - определения адвокатски хонорар е прекомерен с оглед
фактическата и правна сложност на производството. Прави се искане за отмяна на
атакуваното определение на СРС и постановяване на ново от въззивния съд, с което
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат отхвърлени,
алтернативно – да бъдат намалени до размер не повече от 200 ( двеста) лева.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, материалите
по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, но неоснователна.
НЧХД № 256/2021г. по описа на СРС, 106 с-в е било образува по частна тъжба
от А.Д. срещу подсъдимия Д.Т. за извършени престъпления по чл.130, ал.1 от НК и по
чл. 148, ал.1,т.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК. Подс. Т. е упълномощил защитник в
производството – адв. В.К. от САК, като в договора за правна защита и съдействие (л.
27 от съд.дело) е посочено, че договореното и заплатено възнаграждение на адвоката е
в размер на 800 ( осемстотин ) лева. По искане на защитника и в о.с.з., проведено на
1
17.05.2021г. СРС, НО, 106 с-в е прекратил на основание чл. 289, ал.1, вр. чл. 21, ал.1,
т.6 от НПК наказателното производство по делото и на осн. чл. 190, ал.1 от НПК е
осъдил тъжителя да заплати на подсъдимия направените по делото разноски в размер
на 800 (осемстотин) лева.
При това процесуално развитие на делото следва извод за законосъобразност
на процедирането на СРС, НО, 106 с-в по отношение на разноските по делото. На
първо място съдът е длъжен служебно (без искане от страните) да се произнесе по
въпроса за разноските по делото ( срв. р. № 393/17.05.2006г. по н. д. № 1028/2005г., I н.
о. на ВКС – „ Съдът е задължен служебно да се произнесе по въпроса за разноските,
направени по делата, образувани по тъжба на пострадалия“), поради което и липсата на
искане от подс. Т. не представлява основание за недопустимост на произнасянето на
СРС.
На второ място присъждането на разноските се осъществява в зависимост от
изхода на делото. Съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 1 от НПК,
когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да ги заплати, а когато
бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските
по делата, образувани по тъжба на пострадалия, се възлагат на частния тъжител. От
редакцията на закона е видно, че визира всички случаи на прекратяване, без значение
какво е основанието и дали е възникнало пред първата или въззивната инстанция ( р.
№ 241/ 29.11.2018 г. по н. д. № 877/2018 г., І н. о. на ВКС).
На трето място в договора за правна защита и съдействие от 08.04.2021г. е
посочено, че договореното и заплатено възнаграждение на адв. К. е в размер на 800 (
осемстотин ) лева, т.е. налице са доказателства, че подс. Т. е направил разходи по
конкретното производство за изплатено адвокатско възнаграждение именно в размер
на 800 лева.
Относно възражението за прекомерност на присъдените разноски, следва да
бъде посочено, че същото не намира законова опора. За разлика от ГПК, в НПК не е
налице разпоредба, която да дава възможност за присъждане на по-нисък размер от
претендираните и доказани разноски от страните, в частта им относно платеното
адвокатско възнаграждение, при прекомерност с оглед на действителната фактическа и
правна сложност на делото. Нещо повече в НПК изрично е уреден въпросът във връзка
с възлагането на разноските при признаване на подсъдимия за невиновен, като по
делата от частен характер, те се възлагат на частния тъжител. Нормата на чл. 190, ал. 1
от НПК е относима към всички разноски, направени и доказани от подсъдимия,
включително и адвокатското възнаграждение ( р. № 337 от 30.11.2015 г. по н. д. №
1162/2015 г., ІІІ н. о. на ВКС).
2
Ето защо и атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.1 от НПК , Софийски
градски съд, НО, ХІV в.с-в
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 106 състав от 17.05.2021г., постановено по НЧХД № 256/2021г. по описа на
СРС, с което частния тъжител А.Д. е осъден на основание чл. 190, ал.1 от НПК да
заплати на подсъдимия Д.Т. направените по делото разноски в размер на 800
(осемстотин) лева
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3