№ 864
гр. Варна , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на десети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100500931 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба вх. №03431/25.02.2021г.,
депозирана от П. С. П., допълнена с жалба вх. 03496/26.02.2021г. против
отказа на ЧСИ Станимира Данова peг. №718 на КЧСИ да прекрати на осн.
чл.433, ал.1, т.8 ГПК изп. дело №20207180400493. Жалбоподателката излага,
че на 01.02.2021г., депозирала пред ЧСИ заявление, с което предявила
възражение за изтекла още на 12.03.2017г. погасителна давност отношение на
вземането, за чието събиране е образувано изп. дело, като е обективирала
искане изп. дело да бъде прекратено поради изтекла давност. Твърди, че с
уведомление изх. № 2543/02.02.2021г. била уведомена, че ЧСИ не притежава
компетентност по разглеждане на искове за погасяване на вземания по
давност, с оглед на което отказва да прекрати производството, тъй като не е
налице нито едно от основанията по чл. 433 ГПК. Жалбоподателката счита
обжалваният отказ за недопустим и неправомерен. Моли на основание чл.270
от ГПК да бъде прогласена нищожността на обжалвания отказ на ЧСИ
Станимира Данова по смисъла на чл.235 ал.2 т.5 от ГПК, като бъде
постановено незабавно прекратяване на Изпълнителното производство
поради изтекла погасителна давност по смисъла на чл.110 във връзка с чл.117
1
ал.2 от ЗЗД; ако не бъде прогласена нищожността, то на основание чл.270 ал.З
от ГПК да бъде обезсилен като недопустим обжалвания отказ; ако не бъде
отменен като недопустим, то е предявено искане да бъде отменен като
неправомерен, неоснователен и необоснован. Моли за присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата и взискател в изпълнителното производство –
„ЕОС Матрикс“ ЕООД не е депозирал писмен отговор в предоставения му от
ЧСИ срок.
По делото са приложени писмените обяснения на съдебния
изпълнител във връзка с подадената жалба, в които се излагат доводи за
нейната неоснователност. ЧСИ излага, че основанията за прекратяване или
приключване на изпълнителното производство са лимитативно изброени в
чл.433, ал.1 и ал.2 ГПК. По настоящото изпълнително производство не е
налице нито едно от тях. Наведените от жалбоподателя твърдения за
погасителна давност имат материалноправен характер и по тях съдебният
изпълнител не е компетентен да се произнася. По изложените съображения
счита, че жалбата е неоснователна.
Съдът, след като взе предвид становището на страните, доказателствата
приложени по делото, както и писмените обяснения на ЧСИ, приема за
установено от фактическа и правна следното:
Изпълнително дело №20207180401057 е образувано пред ЧСИ Ст.
Данова на 23.04.2020г. по молба на "ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК *********, и
въз основа на приложени изпълнителни листи както следва: изп. лист от
23.11.2010., изд. по ч.гр.д. № 18124/2010г. по описа на ВPC, с който
длъжникът П. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул."Коста Тюлев" №
8,ет.3,ап.7, е осъдена да заплати на "ОББ"АД, сумата от 2 723.93 лева
главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
заявлението - 19.11.2010г, сумата от 637.17 лева договорна лихва, сумата от
63.09 лева наказателна лихва и сторените разноски в размер на 359.87 лева,
представляващи д.т. и адв. възнаграждение; изпълнителен лист от
22.11.2010г., изд. по ч.гр.д. № 18209/2010г. по описа на ВPC, с който
длъжникът П. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ул."Коста Тюлев" №
8,ет.3, ап.7, е осъден да заплати на "ОББ"АД, сумата от 2 316.09 лева, от
които главница в размер на 1979.48лева, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението - 19.11.2010г, сумата 326.25
2
лева договорна лихва, сумата от 10.36 лева -наказателна лихва и разноски в
размер на 297.70 лева, представляващи д.т. и адв. възнаграждение.
След образуване на изп. дело са предприети проучване на имуществото
на длъжника и налагане на обезпечителни мерки.
На 01.02.2021г. чрез пълномощник-адвокат Н.М. длъжникът е
депозирал заявление /стр.95/ по делото, с което предявява възражение за
изтекла погасителна давност и прави искане на прекратяване на
изпълнителното производство на това основание.
Със съобщение от 02.02.2021г., връчено на 18.03.2021г. ЧСИ е
постановил отказ да прекрати производството поради липса на основанията,
посочени в чл. 433 ГПК.
На 25.02.2021г. пред ЧСИ е депозирана жалбата, по която е образувано
настоящото производство.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Предмет на обжалване е уведомлението на ЧСИ от 02.02.2021г., с което
е отказал да прекрати изпълнителното дело по наведените твърдения за
погасяване на вземанията по давност.
Следователно, жалбата е допустима тъй като е подадена в срока по чл.
436 ГПК срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, имащо правен
интерес.
За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав
съобрази следното:
В разпоредбата на чл. 433, ал.1 ГПК са изчерпателно посочени
хипотезите, при наличието на които изпълнителното дело се прекратява с
постановление. Тълкуването на нормата налага извода, че изброяването им е
свързано с първоначалното несъществуване или последващо отпадане на
условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен
процес. Първоначалната липса на изпълнително основание поначало е пречка
за неговото образуване, а отпадането му - за неговото продължаване, което
налага извода, че с настъпването на основанията, визирани в цитираната
3
норма, прекратяването на изпълнението, схванато като изпълнително
правоотношение настъпва по силата на закона. Постановлението на съдебния
изпълнител само прогласява настъпването на някое от визираните в чл. 433,
ал.1 ГПК основания, то има декларативно, а не конститутивно действие.
Значението, придадено му от закона налага извода, че постановлението на
съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнението и поради
това неговото настъпване не е предпоставено от издаване на постановлението.
/ в този см. Решение № 31 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 400/2009 г., II т.
о., ТК, постановено на осн. чл. 290 ГПК и имащо характер на задължителна
практика/.
В случая, изп. дело е образувано по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД в
качеството му на частен правоприемник, а именно цесионер, придобил по
силата на договор за цесия, сключен на 31.01.2018г. с „ОББ“ АД, от цедента
неговите вземания към П.П. по изп. листи от 22.11.2010г. и 23.11.2010г.
Следва да се отбележи, че съдебният изпълнител разполага с
правомощието да прекрати изп. производство при наличието на изчерпателно
изброените в разпоредбата на чл. 433, ал.1 ГПК основания.
Изложените в заявлението на длъжника твърдения за погасяването на
вземанията поради изтекла давност не са основание за прекратяване на изп.
производство. Основания за прекратяване по реда на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК би
било неизвършването на изп. действия в продължение на 2 години, но
настоящия случай не е такъв, тъй като изп. дело е образувано на 23.04.2020г.
Тези възражения /за погасяване на самото вземане/ следва да бъдат
предявени по исков ред, като на осн. чл. 439 ГПК длъжникът може да оспори
изпълнителното основание, позовавайки се на ново-настъпили факти, а
именно изтекла погасителна давност. Съдебният изпълнител не е компетентен
да се произнесе по тях, нито те представляват основание за прекратяване на
изп. производство. Основание за прекратяване на последното съобразно
разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 7 ГПК би било влязлото в сила решение, с
което е уважен искът по чл. 439 ГПК.
С оглед изложеното, съдът намира, че отказът на ЧСИ да прекрати изп.
производство е правилен, валиден и допустим.
4
Разпоредбата на чл. 270 ГПК, на която се позовава жалбоподателката е
относима към съдебните решения, съответно е неприложими към актовете на
ЧСИ, поради което не следва да се разглежда в настоящото производство,
което се развива по реда на глава 39 ГПК, касеаща обжалването на действията
на съдебният изпълнител.
В настоящия казус, ЧСИ законосъобразно е отказал прекратяване на
изпълнението, поради което не са налице основания за отмяна на неговия
отказ.
Предвид неоснователността на жалбата, на жалбоподателката не се
следват разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалба вх. №03431/25.02.2021г., депозирана от
П. С. П., допълнена с жалба вх. №03496/26.02.2021г. против отказа на ЧСИ
Станимира Данова peг. №718 на КЧСИ да прекрати производството по изп.
дело №20207180400493.
Не присъжда разноски.
Решението е окончателни и не подлежи на обжалване.
Копие от същото да се изпрати на ЧСИ Станимира Данова peг. №718
по изп. дело №20207180400493 за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5