№ 46
гр. Пловдив, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20225300900373 по описа за 2022 година
Обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 405 КЗ.
Производството е образувано по искова молба от „Нели Карс“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село Марково, община
Родопи, област Пловдив, ул. „Родопи“ 19, представлявано от управителя
М.З.Т., чрез адв. М. М., против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87.
Твърди се, че на 07.02.2022 г. ищецът сключил с ответника договор за
застраховка, обективиран в застрахователна полица
№Е22990001904/07.02.2022 г. с покритие от 15.02.2022 г. до 14.02.2023 г.
Застрахован обект бил служебен за ищеца специализиран автомобил с марка
„Пежо Боксер" и регистрационен номер ***. Застрахователната сума съгласно
полицата била в общ размер на 28 000 лв., като в предмета на обезщетяване се
включвали материални вреди, причинени от рискове, изчерпателно изброени
в приложимите към договора Общи условия.
На 01.05.2022 г. посоченият автомобил се намирал на територията на
Република Франция в град ***, откъдето трябвало да натовари на платформа
лек автомобил, който да бъде превозен до Република България. Мястото, на
което трябвало да се осъществи натоварването, било под наклон, поради
което водачът П.Х. задействал ръчната спирачка и изключил двигателя, след
което с дистанционно управление стартирал лебедката на автомобила, чрез
която лекият автомобил да се позиционира върху платформата. В момента, в
който лекият автомобил достигнал средата на платформата, специалният
1
започнал да се движи надолу по наклона на улицата и достигнал до ограда с
колони, висока около 50 см., в която се блъснал. Част от оградата била
унищожена, а една от колоните - съборена. При сблъсъка натовареният
автомобил ударил специалния отзад, вследствие на което били причинени
значителни повреди в предна и задна част на застрахованото МПС. За
случилото се водачът на застрахования автомобил и собствениците на
оградата съставили двустранен констативен протокол, като бил направен и
снимков материал. С помощта на репатрак авариралият автомобил бил
откаран до стопанисван от „Нели Карс“ ЕООД паркинг, находящ се в селище
Шаво Гаярд, Франция, на около 60 км. от мястото на произшествието. След
двуседмичен престой на паркинга, с помощта на автовоз застрахованата вещ
била транспортирана до Република България.
На 04.05.2022 г. ищцовото дружество подало до застрахователя
уведомление за настъпилото застрахователно събитие, въз основа на което
била образувана щета № **********. След завеждане на преписката от
страна на служители на ответника бил извършен оглед на автомобила на
външните му детайли, резултатите от който били обективирани в опис –
заключение на констатираните щети от дата 20.05.2022 г. Установени били
около 45 бр. увредени части и детайли, подробно описани в исковата молба.
Предвиден бил и втори оглед на ходовата част и вътрешните части на
автомобила, но такъв така и не бил осъществен. С писмо с изх. № ОК –
322965/18.05.2022 г. застрахователят информирал ищеца, че отказва да
изплати обезщетение за настъпилите вреди с довода, че случаят попадал в
обхвата на изключените рискове съгласно Общите условия на сключената
застраховка „Автокаско“, тъй като касаел хипотеза при „самопотегляне на
паркирано ППС без водач, настъпило поради възникнала техническа
неизправност и/или несъобразяване с особеностите на релефа, пътя, пътните
съоръжения или крайпътните обекти“. На 26.05.2022 г. представител на
ищеца подал заявление пред застрахователя за преразглеждане на
становището му, по което бил получен отговор за потвърждение на отказа.
Твърди се, че така направеният отказ е напълно несъстоятелен и
противоречащ на закона, тъй като в конкретния случай се касаело за събитие
от извънреден характер, а не за техническа неизправност по смисъла на т.
1.4.2. от Общите условия. В тази връзка се сочи, че няколко дни преди
инцидента – на 22.04.2022 г., застрахованият автомобил е преминал
задължителен годишен технически преглед, при който не били установени
никакви неизправности и несъответствия по смисъла на чл. 37 от Наредба №
H – 32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства. Излага се, че случаите на
техническа неизправност, визирани в Общите условия към застрахователната
полица се отнасят за ситуации, в които собственикът е проявил небрежност
при поддръжката и/или паркирането на автомобила, в резултат на което е
настъпило самопотегляне и са произлезли щети. Настоящият случай не бил
такъв и не попадал в обхвата на изключените рискове, тъй като събитието
2
настъпило напълно ненадейно въпреки извършената техническа проверка
няколко дни по – рано.
Тъй като автомобилът бил произведен през 2019 г., увредените части по
него следвало да бъдат подменени с нови оригинални такива, а като се
прибавели и повредите по ходовата част като шенкел с амортисьор, гуми,
джанти, стартер, генератор, дроселови клапи и други, които се твърди, че към
момента не могат да бъдат посочени изчерпателно, предвид липсата на втори
извършен оглед, цялата сума, необходима за възстановяване на автомобила,
щяла да надвиши неговата пазарна цена. Поради това ищецът твърди, че за
него е възникнал правен интерес от предявяване на настоящата претенция за
имуществени вреди в размер на 27 000 лв., съставляващи стойността на
застрахованата вещ. Освен това се сочи, че на основание т. 4.5.2. от Общите
условия ответникът дължал и възстановяване на разходите за
транспортиране на авариралия автомобил. В случая същите възлизали на
обща стойност от 1 700 евро, от които 800 били понесени за репатриране на
автомобила от мястото на произшествието до стопанисвания от „НЕЛИ
КАРС“ ЕООД паркинг в гр. Шато Гаярд в Република Франция, а останалите
900 - за заплащане на транспортна услуга за извозването му от Република
Франция до Република България. Размерът на претенцията за тези разходи
следвало да бъде редуциран до сумата от 1 000 лв., тъй като това била
максималната граница, поставена в цитираната точка на ОУ.
С оглед на изложените обстоятелства се иска от съда да постанови
решение, с което да осъди „ЗД Бул Инс“ АД да заплати на „НЕЛИ КАРС“
ЕООД сумата от 27 000 лв., представляваща дължимо обезщетение в размер
на стойността на застрахованата вещ, подлежащо на изплащане при
условията на валиден застрахователен договор, обективиран в полица №
Е22990001904/07.02.2022 г., както и сумата от 1 000 лв., съставляваща
обезщетение за транспортни разходи за репатрирането до Република
България на застрахованото аварирало превозно средство, ведно със законна
лихва върху присъдената главница, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
разноски.
В законовия срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който признава факта, че между него и ищеца е сключен описаният в
исковата молба договор, който е бил валиден към датата на настъпване на
процесното произшествие.
Оспорва исковете по основание и размер. Излага, че настъпилото
събитие попадало в обхвата на изключените рискове съгласно точка 1.4.2. от
Общите условия. Касаело хипотеза при „самопотегляне на паркирано ППС
без водач, настъпило поради възникнала техническа неизправност и/или
несъобразяване с особеностите на релефа, пътя, пътните съоръжения или
крайпътните обекти“, поради което не представлявало покрит
застрахователен риск по сключената полица. При условията на евентуалност,
3
при доказване на основанието на иска, се поддържа, че търсената сума
надвишава значително стойността, която е необходима за отстраняване на
щетите. Излага, че ремонтът на автомобила следва да бъде осъществен
съобразно средните пазарни цени, като се използват алтернативни части, а не
на оригинални такива, поради обстоятелството, че по делото липсвали данни
към датата на произшествието процесното МПС да е било в гаранция.
Навежда, че от ищеца не са ангажирани каквито и да било доказателства за
пазарно проучване, оферти, предложения и ценоразписи от сервизи за ремонт
на автомобили, необходими с оглед доказване на претенцията му. В случай на
установяване на тотална щета моли да бъде взета предвид разпоредбата на чл.
390, ал. 1 и ал. 2 от КЗ, изискваща представяне от страна на ищеца на
удостоверение за прекратяване на регистрацията на автомобила, издадено от
компетентните органи. При определяне на обезщетение моли да бъде
приспадната стойността на запазените части на увреденото МПС. Понеже
липсвало изрично описание на такива счита, че следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 24/2006 г., т.е. да се приемат за
запазени 25% от действителната стойност на МПС. Моли предявените искове
да бъдат отхвърлени изцяло, като претендира присъждане на разноски. В
случай, че насрещната страна претендира адвокатско възнаграждение в
размер по – голям от установения в Наредба № 1 на ВАДС, прави възражение
за неговата прекомерност.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа предявения иск и
оспорва направените от ответника възражения. Изтъква отново, че
процесният автомобил е произведен през 2019 г., поради което увредените
части на същия са заводски и оригинални. В тази връзка излага, че
вграждането на алтернативни части за пълно възстановяване на вещта в
състоянието отпреди увреждането й е технически неосъществимо, като това
се дължало на обстоятелството, че алтернативните части са с различно
качество или частична хипотетична наличност и годност. Поради това счита,
че единствено с оригинални части може да се постигне технически оправдано
и качествено възстановяване на процесния автомобил. Във връзка с
възражението на ответника за това, че не е представено визираното в чл. 390,
ал. 1 от КЗ удостоверение за прекратяване на регистрацията автомобила,
твърди, че дължимостта на обезщетението не е обусловена от факта на
прекратяване на регистрацията към момент, предхождащ съдебното решение
по иска, доколкото изпълнението на тази административна процедура
обуславя плащането от страна на застрахователя, а не установяването на
задължението по съдебен ред. Сочи още, че изпълнението, респ.
неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред
застрахователя на доказателства за това има значение единствено за началния
срок на забавата, но не и за основателността на претенцията - предмет на
иска.
В отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява, че
поддържа всички направени от него възражения, като допълва, че ако в
4
случая бъде допуснато изплащане на обезщетение на автомобил, който не е
бил свален от отчет в базата данни на МВР, същият не би могъл да се
ремонтира на по – ниска стойност и да се продаде, а това би довело до
неоснователно обогатяване на ищеца, тъй като последният би получил
обезщетение в размер на средно пазарна цена на МПС, което може да се
приведе в движение и по този начин да се обогати двойно от процесното
застрахователно събитие.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се
установяват с тях, прие следното:
Няма спор между страните, че преди предявяване на настоящия иск
ищецът е отправил застрахователната си претенция пред застрахователя по
реда на чл. 380 КЗ, по която е постановен отказ.
Изрично за безспорен и ненуждаещ се от доказване е признат фактът, че
към датата на процесното ПТП между страните е действал валиден договор за
застраховка на посочения в исковата молба автомобил.
Като цяло не се оспорват и фактите около настъпването на инцидента и
причинените увреждания, но се твърди, че се касае за изключен
застрахователен риск. Оспорва се при евентуалност и размера на щетите, за
които се твърди, че са по – малки от претендираните.
Причините за инцидента и настъпилите вреди се установяват от
заключението на САТЕ, което съдът възприема като компетентно и
обективно изготвено, а и неоспорено от страните по надлежния процесуален
ред – чрез повторна експертиза, която да обори изводите на експерта. Според
тях най – вероятният механизъм на произшествието е следният:
На 01.05.2022 година процесният автомобил се е намирал на
територията на Република Франция в град ***, откъдето трябвало да натовари
на платформата лек автомобил, който да превози до Република България.
Улицата, на която се случва натоварването, е под наклон, поради което
водачът на застрахования автомобил - П.Х. - задейства ръчната спирачка и
изключва двигателя. Водачът се качва в подлежащия на товарене автомобил и
чрез дистанционно управление стартира лебедката, чрез която лекият
автомобил се позиционира върху платформата на специалния. В момента,
когато лекият е достигнал средата на платформата, специалният започва да се
движи надолу по наклона на улицата и достига до ограда с колони, висока
около 50 см. В резултат на сблъсъка на специалния автомобил в оградата,
част от последната е унищожена, като една от колоните е съборена. При
сблъсъка натовареният автомобил удря специалния отзад, поради което по
застрахованото МПС са налице значителни повреди в предна и задна част.
При механизма на произшествието, за които има данни по делото, а именно
удар на автомобила в ограда и последващ удар в задната част на кабината от
репатриран автомобил, от техническа гледна точка е възможно да бъдат
повредени посочените детайли в съответната степен. Пазарната стойност
на автомобила към датата на събитието е 28 581 лв., като стойността на
5
ремонта представлява 82,5% от стойността му. При предаването му за
скрап би се реализирала сума от 990 лв. Пазарната стойност на ремонта за
възстановяване на констатираните до момента повреди по специалния
автомобил е 23 584,07 лв. Причината за настъпило произшествието е това, че
сп.а. „Пежо Боксер“ рег.№ *** е бил спрян на наклонена надолу улица и в
процеса на натоварване на друг автомобил върху платформата на сп.а. „Пежо
Боксер“, последният поради силата на гравитацията е потеглил по
наклонената улица и се е ударил с предната част в ограда, а отзад е бил
ударен от натоварвания автомобил. Пазарната стойност на ремонта за
възстановяване на констатираните до момента повреди с алтернативни части
би била около 19 926,22лв. Невъзможно е да се прогнозира каква би била
цената на запазените части, тъй като първо трябва да се извърши
разглобяване, след това оценка на годността на всяка една част и след това да
се организира продажбата им. Не може да се прогнозира дори и след
извършване на описаните дейности, за колко време тези части ще бъдат
продадени и каква би била цената за тяхното съхранение и продажба.
Извършването на ремонта за възстановяване на констатираните до момента
повреди с алтернативни части, няма да възстанови автомобила в състоянието,
в което е бил преди ПТП, а ще създаде един отчасти „алтернативен“
автомобил.
Доколкото свидетелските показания са били обект на експертен анализ
от гледна точка механизма на инцидента, като същевременно не се намира
основание да им се откаже вяра, съдът приема, че същите са послужили като
достоверна база за формиране на професионалните изводи на вещото лице.
Вярно е, че това са показанията на водача на увредения автомобил, но,
доколкото те обективат непосредствени възприятия за случилото се на пряк
участник в него, като същевременно не противоречат на доказателствената
съвкупност по делото, нито се оспорват от ответника като фактология,
разказът за обстоятелствата около инцидента, професионално анализиран от
експерта, следва да бъде кредитиран в цялост.
Доказателствената съвкупност налага еднозначен извод, че е налице
тотална щета на превозното средство по смисъла на чл. 390 КЗ - стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишават 70 % от действителната му
стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие. В този
смисъл е и т. 7.1 от ОУ на застрахователя. Касае се до икономически, а не
конструктивен тотал – вещта може да бъде възстановена, но е икономически
нерентабилно. В случай на тотална щета застрахователят изплаща
застрахователната сума или остатъкът от нея, но не повече от действителната
стойност на застрахованото МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие, намалена със стойността на запазените детайли.
Неоснователно е възражението на ответника, че в случая е необходимо
да се преценя стойността на вложени алтернативни, а не оригинални части,
доколкото категоричен е изводът на вещото лице, че в подобен случай би се
стигнало до „алтернативен“, т.е. друг автомобил. Няма спор, че автомобилът е
6
произведен през 2019г с вложени оригинални части, поради което няма как
използването на алтернативни такива да го възстанови изцяло.
Недоказано е и възражението, че превозното средство е било
неизправно по време на инцидента, както и изобщо да е налице изключен
застрахователен риск по смисъла на чл. 1.4.2. от ОУ. Обратното следва от
експертните изводи, свидетелските показания и талона за преминат
технически преглед от 22.04.2022г, издаден само няколко дни преди
инцидента от 01.05.2022г., удостоверяващ техническата му изправност. А и за
да е основателно подобно правоизключващо възражение на ответника, то
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване, което
предполага категоричност, а не вероятност, като всяко съмнение по този
въпрос е за сметка на страната, която носи доказателствената тежест и
неблагоприятните й последици, т.е. – ответника.
Действително ищецът не твърди и не доказва да е прекратил
регистрацията на автомобила. Въпреки това обаче обезщетение му се дължи,
тъй като неизпълнението на задължението по 390, ал. 1 КЗ, възпроизведено и
в ОУ на застрахователя /7.3/, за представяне на доказателство за прекратяване
регистрацията на увреденото МПС не е пречка за заплащане на такова
обезщетение, а само условие за началния срок на забавата на застрахователя,
не и за заплащането на главницата, в какъвто смисъл е и задължителната
съдебна практика. Главницата се дължи, но все още застрахователят не е
изпаднал в забава, като вземането ще стане изискуемо след представяне на
застрахователя на доказателство за прекратяване регистрацията на
увреденото МПС. Т.е., ако до приключване на устните състезания не са
представени доказателства за това, че е прекратена регистрацията на
автомобила, както е в случая, ответникът не е поставен в забава, поради което
върху главното вземане за застрахователно обезщетение не следва да бъде
присъждано обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
подаване на исковата молба, а от бъдещ момент – при представяне на
ответника на въпросното удостоверение.
И така, стойността на вредите след приспадане на стойността при
предаването му за скрап е 27 591 лв /при застрахователна сума от 28 000 лв/,
като, доколкото ищецът претендира сумата от 27 000 лв, тази претенция е
доказана изцяло.
Основателна и доказана е и втората претенция за заплащане на сумата
от 1 000 лв. - обезщетение за транспортни разходи за репатрирането до
Република България на застрахованото аварирало превозно средство,
доколкото такова се дължи по силата на т. 4.5.2 от ОУ до размер от 1 000 лв,
установява се от свидетелските показания, за които не е налице забранителна
хипотеза по чл. 164 ГПК, като същевременно двете вземания в претендирания
им размер не надхвърлят застрахователната сума от 28 000 лв, каквото е
условието на чл. 6 от ОУ – общият размер на всички плащания да не
надвишава застрахователната сума.
7
Първата главница – съобразно изложените вече мотиви, се дължи ведно
със законната лихва от датата, на която бъде представено на застрахователя
удостоверение, от което да е видно, че регистрацията на автомобила е
прекратена поради настъпила тотална щета, до окончателното й изплащане, а
втората, доколкото за нея ответникът вече е в забава и за изискуемостта й не
са предвидени допълнителни условия - от датата на подаване на ИМ до
окончателното плащане.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца и сумата от общо
3 050 лв – разноски по делото съобразно списък на разноските на л. 127 и
доказателствата за действително направен разход в този размер. Частичното
отхвърляне на акцесорната претенция за законна лихва от датата на подаване
на ИМ не влияе на цената на иска, съответно на направените от ищеца
разноски, които се дължат в цялост, а не по съразмерност. Неоснователно е
възражението за прекомерност на платеното в размер на 1 680 лв с ДДС
адвокатско възнаграждение, доколкото размерът му е съобразен с
действителната фактическа и правна сложност на делото, обективното
съединяване на претенциите, процесуалните усилия на пълномощника с оглед
защитната позиция на ответника и минималния нормативен праг.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати
на „Нели Карс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
село Марково, община Родопи, област Пловдив, ул. „Родопи“ 19, сумата от
27 000 лв., представляваща дължимо обезщетение в размер на стойността на
застрахованата вещ, подлежащо на изплащане при условията на валиден
застрахователен договор, обективиран в полица № Е22990001904/07.02.2022
г. със застрахован обект специализиран автомобил с марка „Пежо Боксер" и
регистрационен номер *** във връзка с ПТП, настъпило на 01.05.2022 г. на
територията на Република Франция в град ***, ведно със законната лихва
върху тази главница от датата, на която бъде представено на застрахователя
удостоверение, от което да е видно, че регистрацията на автомобила е
прекратена поради настъпила тотална щета, до окончателното й изплащане,
както и сумата от 1 000 лв., съставляваща обезщетение за транспортни
разходи за репатрирането до Република България на застрахованото
аварирало превозно средство, ведно със законната лихва върху тази главница
от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2022г, до окончателното й
изплащане, както и сумата от 3 050 лв – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9