№ 15814
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110124289 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът х е предявил срещу ответника М. В. К. установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 5012,21 лева, представляваща неплатена главница по
Договор от 11.06.2018 г. за възнаграждение за медицинско обслужване и ползвани
консумативи на мг К.а за периода от 04.12.2019 г. до 25.03.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 06.04.2021 г., до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
19300/2021 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът х твърди, че между него и ответника М. В. К. бил сключен Договор от
11.06.2018 г., по силата на който ищецът, като изпълнител, предоставил на ответника, като
възложител, медицинско обслужване, медицинска помощ и осигуряване на консумативи на
мг К.а – майка на ищеца, за периода от 04.12.2019 г. до 25.03.2020 г. Твърди, че изпълнил
задълженията си по договора, но ответникът не му заплатил дължимото възнаграждение. По
така изложените съображения предявява разглеждания иск и моли да бъде уважен.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. От
ответника е постъпила молба, с която оспорва иска, като навежда твърдения, че между
страните е имало уговорка ответникът да доставя на ищцовото дружество обяд от
стопанисван от него ресторант, срещу което ищецът да предоставя услугите, чиято стойност
претендира.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на ищеца,
както и процесуалното поведение на ответника, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение, възникнало с ответника
по Договор от 11.06.2018 г. със соченото съдържание, по който ищецът е изправна страна,
както и размера на процесните вземания.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
задълженията.
1
От неоспорения от ответника и приет препис на договор от 11.06.2018 г. се установява,
че между страните е бил сключен посоченият договор, съгласно който ответникът е
възложил на ищеца оказване на медицинско обслужване на мг К.а, което включва лекарско
наблюдение, сестринско и санитарно обслужване, рехабилитация, храна, срещу
възнаграждение в размер на 525 лева за периода от 11.06.2018 г. до 25.06.2018 г.
включително. Посочено е, че стойността на медицинското обслужване след изтичане на
посочения срок се заплаща на всеки петнадесет дни след датата на постъпване.
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства –
декларация на ответника от 11.06.2018 г., история на заболяването на Мариета К.а, се
установява, че през процесния период от 04.12.2019 г. до 25.03.2020 г. лицето, в чиято полза
е бил сключен договорът – Мариета К.а, е пребивавала е ха, т.е. ищецът е предоставял
твърдяното медицинско обслужване, поради което за ответника е възникнало задължение за
заплащане стойността на предоставените услуги.
Съгласно представените по делото квитанции и отбелязванията в тях за периода от
04.12.2019 г. до 17.02.2020 г. дължимите от ответника суми за медицинско обслужване и
консумативи са в общ размер 4013,62 лева, от които е заплатена сумата в размер на 266,35
лева (видно от отбелязването върху квитанцията от 04.12.2019 г.), т.е. задължението за
посочения период е в размер на 3747,27 лева. Съгласно неоспореното и прието заключение
на съдебно-счетоводната експертиза общият размер на непогасените задължения по
процесния договор е 5 012,21 лева. Следователно общият размер на възнаграждението и
консумативите за исковия период възлиза на 5 278,56 лева (без приспадане на извършеното
плащане в размер на 266,35 лева).
За определяне размера на дължимото възнаграждение за предоставени услуги за
медицинско обслужване следва да бъде взето предвид уговореното между страните в
договора възнаграждение от 525 лева за 15 дни, както и отразения в счетоводството на
ищцовото дружество размер и период на задължението на ответника. Определено по реда на
чл. 162 ГПК съобразно така уговорения размер за 15 дни, дължимото възнаграждение за
предоставени услуги за медицинско обслужване за процесния период възлиза на сумата в
размер на 3955 лева, от които 3675 лева за периода от 18.12.2019 г. до 17.03.2020 г. (7х525
лева) и 280 лева за периода от 18.03.2020 г. до 25.03.2020 г. (8 дни х 35 лева дневно).
Следователно сумата за консумативи възлиза на разликата в размер на 1323,56 лева. При
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обаче не се установява
използването на консумативи в претендирания размер. По делото не са ангажирани никакви
доказателства, сочещи извършването на такива разходи, респ. тяхната стойност и начина на
определянето им. Ето защо съдът намира, че събраните по делото доказателства не
обосновават дължимост на сума в по-голям размер от установения дължим такъв от 3955
лева за предоставени услуги за медицинско обслужване. На следващо място ищецът не
оспорва, а и от доказателствата по делото се установява, че ответникът е извършил плащане
на сумата в размер на 266,35 лева. Следователно задължението на ответника за
предоставените услуги възлиза на 3688,65 лева.
За определяне размера на задължението на ответника следва да бъде взето предвид и
постановеното решение по приобщеното към делото гр. д. № 22255/2021 г., по описа на СРС,
76 състав, влязло в сила на 21.03.2023 г. Посоченото производство е било образувано по
предявен от м, чийто управител е ответникът, срещу х иск по реда на чл. 422 ГПК за
признаване за установено, че х дължи на м сумата в размер на 3674,49 лева, представляваща
цена на доставена храна за периода от 07.04.2020 г. до 21.06.2020 г. Видно от същото с
влязло в сила решение е установено, че посоченото трето за настоящия спор лице е погасило
в полза на ответника в настоящия спор част от процесното задължение, а именно сумата в
размер на 3 674,49 лева, поради което и предявеният иск е бил отхвърлен. Възприемането на
обратното становище - че настоящият състав на съда не следва да взема предвид посоченото
съдебно решение, от чиито последици е обвързан ищецът в настоящото производство,
означава да се отрече и погасителният ефект на посоченото извършено прихващане, което би
довело до повторно плащане на едно и също задължение, а последното несъмнено
противоречи на общите принципи за справедливост, правна сигурност и на нормата на чл.
297 ГПК, постановяваща, че влязлото в сила решение е задължително за всички съдилища.
Този извод се обуславя и от разпоредбата на чл. 73 ЗЗД, доколкото в случая с влязло в сила
2
съдебно решение, обвързващо настоящия ищец х, е установено погасяването извършено от
третото лице.
При това положение дължимото възнаграждение за предоставените услуги за
медицинско обслужване за исковия период възлиза на сумата в размер на 14,16 лева (3688,65
- 3674,49 лева). Именно до този размер предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 5012,21 лева искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените по делото разноски
съразмерно на уважената част от исковете. Направените такива от ищеца в настоящото
производство са в общ размер на 400,24 лева, от които 100,24 лева за платена държавна
такса и 300 лева за платен депозит за вещо лице. Същите съразмерно на уважената част от
исковете възлизат на сумата в размер на 1,13 лева.
Направените от ищеца разноски в заповедното производство от 100,24 лева за платена
държавна такса и 300 лева за платено адвокатско възнаграждение, определени съразмерно на
уважената част от исковете възлизат също на сумата в размер на 1,13 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Поради липсата на данни и претенция за такива разноски не
следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. В. К., с ЕГН ********** и адрес с. Нови хан,
ул. „Побит камък – Цар Освободител“ № 10, дължи на „х д“ ,, ЕИК ,, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 373, вх. 4, ет. 3, ап. 8, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 14,16 лева, представляваща
неплатена главница по Договор от 11.06.2018 г. за възнаграждение за медицинско
обслужване на мг К.а за периода от 04.12.2019 г. до 25.03.2020 г., ведно със законната лихва
от 06.04.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19300/2021 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 14,16 лева до пълния предявен размер от 5012,21
лева.
ОСЪЖДА М. В. К., с ЕГН ********** и адрес с. Нови хан, ул. „Побит камък – Цар
Освободител“ № 10, да заплати на „х д“ ,, ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 3“, бл. 373, вх. 4, ет. 3, ап. 8, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 1,13 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 1,13 лева –
разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3