№ 3802
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100505984 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20039735 от 11.02.2021г., постановено по гр.дело №16193/2020г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 128-ми състав, е отхвърлен предявения от "Д.З." АД, ЕИК ****,
срещу ЗАД "ОЗК - З." АД, ЕИК ****, иск с правно основание чл.411, ал.1 от КЗ във вр.
с чл.45 от ЗЗД за сумата от 428.13 лв., представляваща неплатен остатък от регресна
претенция за изплатено застрахователно обезщетение по щета №*********, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 24.04.2020г., до окончателното
плащане на сумата. С решението е осъден ЗК"Д.З." АД, ЕИК ****, да заплати на ЗАД
"ОЗК - З." АД, ЕИК ****, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 200.00 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "Д.З." АД, ЕИК ****, чрез юрисконсулт
М.С., с която се обжалва изцяло решение №20039735 от 11.02.2021г., постановено по
гр.дело №16193/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 128-ми състав, с което е отхвърлен
предявения осъдителен иск с правно основание чл.411, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от
ЗЗД за сумата от 428.13 лв., представляваща неплатен остатък от регресна претенция за
изплатено застрахователно обезщетение по щета №*********, както и са присъдени в
тежест на ищеца разноски. Инвокирани са доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в противоречие на
материалния закон и на събраните по делото доказателства. Излага се, че определеното
от СРС застрахователно обезщетение по средни пазарни цени на увредените части е в
нарушение на императивни разпоредби на закона и е силно занижено и недостатъчно
за възстановяване на увреденото МПС - товарен автомобил, марка „Фолксваген Пасат“,
с рег.№****, във вида и качеството, в което е бил, преди настъпване на процесното
1
ПТП – 01.08.2019г.. Твърди се, че в случая увреденото МПС към датата на настъпване
на процесното ПТП – 01.08.2019г., е със срок на експлоатация до 3 години и е предмет
на гаранционно поддържане, поради което следва да се приеме, че действителната
стойност на причинените щети е тази по издадена фактура от оторизиран сервиз на
вносителя за съответната марка автомобили и същата възлиза на 958.22 лв., към която
сума следва да се прибавят и претендираните ликвидационни разноски в размер на
15.00 лв. или в общ размер на 973.22 лв.. Поддържа се още, че неправилно и
необосновано първоинстанционният съд е приел, че в дължимото застрахователно
обезщетение не следва да се включва стойността за подмяна на някои увредени части –
спойлер, лайсна и светлоотразители, тъй като тези увреждания не са посочени изрично
в изготвения от застрахователя първоначален опис на вредите по процесното МПС.
Сочи се, че посочените увреждания са били в зоната на удара и са настъпили в
следствие на процесното ПТП, поради което са възстановени, описани са в приложение
към издадената фактура №**********/03.10.2019г. и тяхната подмяна е била
наложителна с оглед възстановяване на увреденото МПС във вида и в качеството, в
което е бил преди настъпване на процесното ПТП. В тази връзка се твърди, че са
налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.411, ал.1 от КЗ за
сумата от 428.13 лв., представляваща разликата между дължимото и изплатено
застрахователно обезщетение по преписка №*********, с включени ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 24.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да постанови
съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и да
постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на
разноски, направени пред двете съдебни инстанции, като в молба-становище от
03.11.2022г. е обективиран списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - ЗАД "ОЗК - З." АД, ЕИК ****, чрез юрисконсулт И.А.,
депозира писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на
постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното решение на СРС е
правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона и
на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че обосновано
първоинстанционният съд е приел, че размерът на застрахователното обезщетение за
вредите по застрахованото имущество съответства на стойността на вредите,
определена от вещото лице по допусната по делото съдебна автотехническа експертиза
по средни пазарни цени. Това била сумата, необходима за ефективното отстраняване
на щетите и съответстваща на установеното в закона понятие за действителна стойност
на вредите. Обезщетението, което застрахователят по имуществената застраховка
изплащал на увреденото лице, било последица от носенето на застрахователния риск
по тази застраховка, чиито параметри били свободно определяеми от страните и в този
смисъл можело да надвишават обезщетението, дължимо от застрахователя по
задължителната застраховка "гражданска отговорност" на деликвента, регулирана
изцяло с императивни норми. Отговорността на застрахователя по застраховка
"гражданска отговорност" се ограничавала до действителната пазарна стойност на
вредите към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие.
Задължението процесният автомобил да бъде отремонтиран в официален сервиз за
съответната марка било такова, създадено само и единствено от застрахователя по
имуществената застраховка "Каско", според договорените условия между страните, но
по никакъв начин не обвързвало застрахователя по задължителна застраховка
"гражданска отговорност". По тези аргументи се твърди, че след като се направи
съпоставка между стойността на щетите по процесното МПС по средни пазарни цени и
2
се отчете извършеното от ответника извънсъдебно плащане на дължимото
застрахователно обезщетение, то предявеният иск с правно основание чл.411, ал.1 от
КЗ се явява неоснователен и недоказан. Моли съда да постанови съдебно решение, с
което да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Предявен е от "Д.З." АД, ЕИК ****, срещу ЗАД "ОЗК - З." АД иск с правно
основание чл.411, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в
първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо, но е неправилно. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което
е отхвърлен изцяло предявения иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ във вр. с чл.45
от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че за причинените щети по увреденото
МПС - товарен автомобил, марка "Фолксваген Пасат", с рег.№****, вследствие на
настъпилото ПТП на 01.08.2019г. на АМ"Тракия" застрахователят по задължителна
застраховка "гражданска отговорност" на виновния водач дължи обезщетение в размер
на 475.81 лв., изчислено по средни пазарни цени за ремонта, към която сума следва да
се добавят направените от ищеца ликвидационни разноски от 15.00 лв. и от общия
размер на дължимото обезщетение се приспада платената преди завеждане на делото
от ответника сума от 545.09 лв., след което се налага извода, че ответникът с
извършеното плащане е погасил изцяло задължението си, съответно не са доказани
всички кумулативно изискуеми предпоставки в закона, обуславящи отговорността на
ответното дружество. Крайният извод на СРС за неоснователност на предявения иск е в
противоречие на императивните норми на закона и на трайно установената съдебна
практика, както и не кореспондира на събраните по делото доказателства.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено З. задължения, срещу
застрахователя на гражданската отговорност на деликвента - чл.411, ал.1 КЗ се
обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/
3
наличие на валиден договор за имуществено З. с увредения и плащането по него на
обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото
определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово
виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП
на сключен валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между
деликвента и ответника. Въззивният съд счита, че в случая посочените предпоставки,
обуславящи ангажиране отговорността на застрахователя по задължителна застраховка
"гражданска отговорност" на деликвента на основание чл.411, ал.1 КЗ, са признати
извънсъдебно от ответника с факта на извършеното от него частично плащане,
покриващо част от претендираната от ищеца сума.
Спорен по делото въпрос е досежно размера на следващото се обезщетение за
вредите, причинени на увредения товарен автомобил, марка "Фолксваген Пасат", с рег.
№****, застрахован по имуществена застраховка "Каско" при застрахователното
дружество -ищец, в резултат на настъпило на 01.08.2019г. застрахователно събитие -
ПТП, на АМ"Тракия" в района на км.110, в посока София, по отношение на който
настоящият състав намира да отбележи следното:
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
въззивният съд приема, че разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици. В съдебното производство дължимото обезщетение от
застрахователя по застраховка "гражданска отговорност" се остойностява с размера на
действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието - чл.499, ал.2
КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика към Наредба №49 от
16.10.2014г.. Също така обезщетението не може да надвишава действителната /при
пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл.400, ал.1 КЗ, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка - чл.400, ал.2 КТ и съответно е лимитирано от
застрахователната сума по договора - чл.386, ал.1 КЗ.
В разглеждания случай е доказано въз основа на съвкупната преценка на
събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице по допусната и
изслушана в първоинстанционното производство съдебна-автотехническа експертиза,
което при преценката му по реда на чл.202 ГПК подлежи на кредитиране като
обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните в хода на производството,
се установява, че стойността на ремонта на увредения автомобил по средни пазарни
цени в официален сервиз - с нови части, без отчитане на овехтяване, възлиза на 958.22
лв., а с включени 15.00 лв. ликвидационни разноски – 973.22 лв.. Установено е също
така, а и не е било спорно между страните, че процесният автомобил е бил предмет на
гаранционна поддръжка – към датата на настъпване на процесното ПТП увреденият
товарен автомобил е с период на експлоатация от 9 месеца и 24 дни, поради което и
противно на приетото от СРС настоящият съдебен състав счита, че същият е следвало
да се отремонтира в конкретен официален/оторизиран сервиз, като се подменят с нови
увредените му детайли, респ., че авточастите следва да бъдат само оригинални, на
цената на магазините на процесния сервиз.
4
Във връзка с доводите в отговора на въззивната жалба следва да се посочи, че
деликвентът, респ. застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати
обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди реализирания деликт
/настъпилото застрахователна събитие/. Поради това и ако увреденият автомобил е бил
в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е
необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на
правата по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация,
считано от годината на производство на автомобила /3 или 5 или 7 години в
зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен
срок/, този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови
съставни части са нови и оригинални. Следователно при тази хипотеза /каквато е и
настоящата/, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде
изцяло удовлетворено, ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови
оригинални такива.
На следващо място настоящият състав счита, че в застрахователното
обезщетение следва да се включва и стойността на подменените детайли - спойлер,
лайсна и светлоотразители, които съгласно констатациите на вещото лице се намират в
зоната на удара, поради което противно на приетото от първоинстанционния съд
настоящият състав намира, че са били увредени от вследствие на настъпилото ПТП,
същите са възстановени, описани са в приложение към издадената фактура
№**********/03.10.2019г. и тяхната подмяна е била наложителна с оглед
възстановяване на увреденото МПС във вида и в качеството, в което е бил преди
настъпване на процесното ПТП.
При тези констатации съдът счита, че дължимото застрахователно
обезщетение по цени на официален сервиз за марката и модела на увредения
автомобил към момента на процесното ПТП – 01.08.2019г., с включване на описаните
нови части възлиза на сумата от 958.22 лв., а с включени 15.00 лв. ликвидационни
разноски – 973.22 лв.. Доколкото по делото не е налице спор между страните, че
ответникът е заплатил доброволно на ищеца преди подаване на исковата молба в съда
сумата от 545.09 лв., то предявеният иск се явява доказан и основателен за размера, за
който е предявен и като такъв следва да бъде уважен, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.04.2020г., до
окончателното й изплащане /973.22 лв. -545.09 лв. = 428.13 лв./.
Крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, поради което обжалваното
решение, в т.ч. и в частта за разноските, следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно на основание чл.271, ал.1 от ГПК, постановено в противоречие на
материалния закон и събраните по делото доказателства и да се постанови друго, с
което се уважи изцяло предявения иск.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 и ал.8
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ищеца/
направените разноски в първоинстанционното производство за държавна такса в
размер на 50.00 лв., за възнаграждение за вещо лице в размер на 200.00 лв., както и
направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на
25.00 лв.. Относно претендираното от въззивника юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции, настоящият състав счита, че следва да се определи на сумата от 150
лв. за СРС и от 100 лв., за въззивната инстанция, които размери са съобразени с
5
фактическата и правна сложност на спора, така и с извършените от процесуалния
представител на въззивника процесуални действия и при съобразяване с нормата на
чл.78, ал.8 от ГПК (изм. и доп., бр.8 от 24.01.2017г.) и чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20039735 от 11.02.2021г., постановено по гр.дело
№16193/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 128-ми състав, И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК - З." АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”****; да заплати на "Д.З." АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.****; на правно основание чл.411, ал.1 от КЗ сумата от
428.13 лв. /четиристотин двадесет осем лева и 13 ст./, представляваща дължим остатък
от застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца в качеството му на застраховател
по застраховка "Каско" за щети по товарен автомобил, марка "Фолксваген Пасат", с
рег. №****, причинени от застрахования при ответника по застраховка "гражданска
отговорност" лек автомобил "БМВ 330", с рег. №****, при настъпило застрахователно
събитие - ПТП, станало на 01.08.2019г., на АМ"Тракия" в района на км.110, в посока
София, в т.ч. и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба - 24.04.2020г. до окончателното й
изплащане; както и на правно основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 и ал.8
от ГПК сумата от 525.00 лв. /петстотин двадесет и пет лева/, представляваща общо
сторени разноски за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6