ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.
Ямбол, 28.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
разгледа
докладваното от съдия В. Спасова гр.дело № 56/2018 г..
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД -гр.София, против „ЗС-Тритон” ЕООД -гр.Ямбол, „Т. строй инженеринг“ ЕООД -гр.Ямбол и И.Н.Т.. Тъй като в хода на процеса последният е починал - на 11.11.2018 г., на негово
място е конституиран наследникът
му Г.И.Т., вписан в търговския регистър като управител на „Т. строй инженеринг“ ЕООД
и като едноличен собственик на капитала на „ЗС-Тритон” ЕООД,
с управител М.М..
На основание чл. 374
ал.1 и 2 от ГПК ЯОС
ОПРЕДЕЛИ :
1.По доказателствата на ищеца:
Приема писмени доказателства по
опис в исковата молба.
Назначава счетоводна експертиза с вещо лице
Светлана Димитрова, което след като се запознае с материалите по делото и
направи справки, където е необходимо, да даде заключение по поставените в исковата молба и допълнителната искова молба въпроси относно дължимия размер на вземанията по кредита, както и да посочи кои вноски не
са платени от длъжника; как е начислявала банката лихвите по кредита и комисионна „управление“, за какъв
период и в какъв размер (съобразно договора ли), при депозит от 200 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок.
2. Насрочва делото за 12.09.2019
г. -10,10 часа.
Да се призоват страните и в.л. след
внасяне на депозита!
3. Приканва страните към
споразумение, при постигането на което се дължи ДТ в по-нисък размер, избягват
се излишни разходи и усилия, напрежение във връзка с разглеждане на делото в
съответните съдебни инстанции.
4.Проект за доклад:
Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
вр.чл. 430 от ТЗ вр. чл. 92 от ЗЗД -да се приеме за
установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца вземанията
по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 672/2018 г. на ЯРС: главница в размер на 24710 евро; възнаградителна лихва, начислена съгласно раздел III
т.5 от договора за кредит
за периода 07.05.2016 г. до 05.12.2017 г. вкл. в размер 2420,85 евро; наказателна лихва, начислена съгласно раздел III
т.5.3 от договора за кредит
за периода 07.06.2016 г. до 13.02.2018 г. вкл. в размер 5051,66 евро;
123,55 евро комисионна управление,
начислена съгласно раздел III
т.6.2 от договора за кредит, както и законната
лихва върху главницата от подаване
на заявлението за издаване на
заповедта-на 14.02.2018 г. до
окончателното плащане.
Исковете се основават на фактите,
че между „Първа Инвестиционна Банка“ АД и „ЗС-Тритон” ЕООД -гр.Ямбол е сключен договор за банков кредит „Развитие”
от 27.11.2007 г. за
сумата 155 000 евро, със срок на
погасяване до 05.12.2017 г.. Сключен е Анекс №1/08.05.2009 г. с кредитополучателя и солидарния длъжник И.Н.Т.
за изменение и допълване на договора, както и договор за поръчителство
от 22.11.2013 г. с ответника „Т. строй инженеринг“ ЕООД, който се е задължил да
отговаря солидарно с кредитополучателя. Длъжникът не е извършвал редовни плащания на погасителните вноски. Крайният срок на погасяване
е настъпил на 05.12.2017 г.
Ищецът е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение, срещу която заповед
ответниците са възразили в срок.
В срока за отговор ответниците
оспорват исковете като неоснователни. Твърди се, че отговорността на поръчителя е погасена за част от вноските -с падеж от 06.06.2016 г. до 07.08.2017 г., тъй като към датата
на подаване на заявлението е изтекъл 6-месечният срок по чл. 147 ал.1 от ЗЗД по отношение на тези вноски за главница, възнаградителна
и санкционираща лихва, считано от падежа на всяка от тях, доколкото банката е
имала възможност да обяви кредита за предсрочно изискуем поради забавата на
длъжника, но не го е обявила. Твърди се още, че неоснователно
ищецът претендира възнаградителна лихва от 07.05.2016
г., тъй като е признал в заявлението и извлечението от сметка, че длъжниците са
изпаднали в забава на 06.06.2016 г., т.е. предходните вноски са платени. За
ответниците е неясно, защо се претендира лихва от предходна дата. Оспорват и претенцията за възнаградителна
лихва с възражението, че това вземане е включено в размера на главницата по
погасителен план с месечен размер на
вноската от 1290 евро (и последна от 1490 евро) и отделното му претендиране
представлява търсене на сумата втори път. В отговора е заявено, че
наказателната лихва е многократно завишена. Неясна за ответниците е претенцията
за комисионна- за кой годишен период се отнася, доколкото тя се начислява
ежегодно в размер на 0,5 % върху остатъка от дълга.
В допълнителната искова молба
ищецът пояснява, че олихвяването на главницата с договорения плаващ лихвен
процент (6-месечният Euribor плюс фиксирана надбавка в размер
на 2,99 пункта, но не по-малко от 7,596 %) се извършва на 25-то число съгласно
договора за кредит, а според анекса –на шесто число на месеца, като ответниците
са изпаднали в забава на 06.06.2016 г., тъй като не са заплатили вноските за
главница и възнаградителна лихва за месец май,
дължими на шесто число на следващия месец. Затова претенцията за лихва е от
07.05.2016 г. Пояснява, че в претендираната сума за
главница не е включена възнаградителна лихва, каквато
не влиза и в погасителните вноски по погасителния план на договора за кредит,
представляващи само главница, чийто общ размер е 155 000 евро. Вноските за
главница и лихва са били дължими на различни падежни дати. По отношение на
възражението по чл. 147 от ЗЗД е заявено, че кредиторът не е бездействал в
посочения в закона период от време след падежа на главното задължение.
Последният представлява договореният краен падеж на вземанията -05.12.2017 г.,
а не падежът на всяка месечна погасителна вноска. Тъй като кредиторът не е
упражнил субективното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем,
релевантен е крайният срок на договора, считано от който не е изтекъл срокът по
чл. 147 до подаване на заявлението.
В отговора на допълнителната
искова молба ответниците са заявили, че поддържат първоначалния отговор и че по
отношение на поръчителя е налице хипотезата на чл. 147 от ЗЗД.
Сключването на договора за кредит, анекса и договора за поръчителство не е спорно, както
и непълното изпълнение от страна на
длъжниците.
Не е спорно, че
кредиторът не е обявил вземанията за предсрочно изискуеми и е изтекъл крайният
срок на договора.
От спорните факти в тежест на всяка от
страните е да докаже твърденията, на които основава
исканията, съответно възраженията си. В тежест на ищеца
е да докаже, че погасителния план по договор за кредит
съдържа само вноските за главница, че са
възникнали претендираните с исковата молба вземания в посочения от него
размер, както и че е предявил иск
за вземанията срещу длъжника в 6-месечен срок от падежа. В тежест на ответниците е да
докажат и възражението си за прекомерност на наказателната лихва, включително
посредством счетоводна експертиза, като съдът им указва, че не сочат
доказателства за твърдението си.
Препис от
определението-на страните, а от допълнителния отговор - на ищеца!
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: