Р
Е Ш Е Н И Е
№7
Гр. Ботевград, 12.01.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГР.
БОТЕВГРАД, VI състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети
януари през две хиляди и шестнадесета
година, в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Яна Николова
като разгледа гр. д. № 315 по
описа на РС – гр. Ботевград за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 250
от ГПК за допълване на решение № 247/09.11.2015г., постановени по настоящото
гражданско дело.
С молба вх. №
7958/03.12.2015г. ищецът И.П.И. чрез процесуалния му представител адв. Г.У. е
уточнил, че претенцията му включва сумата от 900,00 лева, представляваща
мораторна лихва върху сумата от 8593,40 лева - главница по сключен между
страните договор за заем от 23.01.2013г. за периода от 02.04.2014г. до
20.03.2015г., а също и законната лихва върху сумата от 8593,40 лева от датата
на предявяване на исковата молба (21.03.2015г.) до окончателното й изплащане и
сумата от 150,22 лева – мораторна лихва върху главница от 1530,00 лева –
разноски в производството по гр. дело № 1343/2013г. на РС – гр. Ботевград, също
за периода от 02.04.2014г. до 20.03.2015г. също ведно със законната лихва върху
сумата от 1530,00 лева от датата на предявяване на исковата молба
(21.03.2015г.) до окончателното й изплащане. Посочва, че за законната лихва
след датата на подаване на исковата молба върху всяка от главниците съдът не се
е произнесъл и иска допълване на решението в този смисъл.
Ответникът не е изразил
становище в срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК.
Съдът, след като взе
предвид депозираната молба и доколкото прецени, че е предявена от надлежно
легитимирано лице в срока по чл. 250, ал. 1, изр. 2 от ГПК, намира, че същата е допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно изготвения по
делото доклад предявени са били обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както следва: за заплащане на сумата от 900,00 лева – мораторната лихва
върху сумата от 8593,40 лева, представляващи главница по сключен между страните
договор за заем от 23.01.2013г. за периода от 02.04.2014г. до 20.03.2015г. и сумата
от 150,22 лева –мораторна лихва върху главница от 1530,00 лева – разноски в
производството по гр. дело № 1343/2013г. на РС – гр. Ботевград, също за периода
от 02.04.2014г. до 20.03.2015г.
В
проведеното на 23.10.2015г. открито съдебно заседание ищецът, представляван от
адв. Г.У., изрично е заявил, че е
запознат с определение № 2342/21.08.2015г. и че няма възражение във връзка с
изготвения проект за доклад.
Действително
в исковата молба и уточнението, направено с молба вх. № 3448/21.05.2015г. освен
двете обективно съединени претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
лихвата върху сумите от 8593,40 лева и 1530,00 лева е направено искане за
присъждане и на законната лихва върху посочените главници – които не са предмет
на настоящото гр. дело № 315/ 2015г. на РС – гр. Ботевград, а дължимостта им е
установена в друго различно такова по гр.
дело № 1343/2013г. на РС – гр. Ботевград.
Съдът,
с определение № 2342/21.08.2015г., съдържащо проект за доклад на делото,
съзнателно не е докладвал така заявеното искане. Претенцията за законната лихва
след датата на подаване на исковата молба не представлява самостоятелен иск, а
присъждането й е последица от уважаването на главния иск. В този случай, силата
на пресъдено нещо се разпростира върху главния иск, но не и
върху размера на законната лихва. Последният от своя страна, подлежи
на установяване в изпълнителното производство.
С
оглед изложеното, за да постигне желаните правни последици, ищецът е следвало
да поиска допълване в този смисъл на решение № 57/12.03.2014г., постановено по
гр. дело № 1343/2013г. на РС – гр. Ботевград във връзка с претендираната
главница. Това е така, тъй като законна лихва се дължи като последица именно от
него, а не от постановеното в настоящото производство решение. Пропускът да бъде
своевременно допълнено решение № 57/12.03.2014г., постановено по гр. дело №
1343/2013г. на РС – гр. Ботевград, не може да бъде поправен в настоящото
производство.
Разбира
се, не съществува пречка, ищецът да предяви като самостоятелен иск претенцията
си за обезщетение в размер на законната лихва (както е направил в този случай),
предявявайки иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Като самостоятелен
иск обаче претенцията следва да бъде определена по размер и за нея да бъде
посочен конкретен период. Това означава, че като е пропуснал възможността да
иска допълване на решението, предмет на което е дължимата главница, за ищеца единствен
вариант остава възможността за всеки изтекъл след постановяването му нов период
(доколкото не е налице произнасяне в тази насока с предходния влязъл в сила
съдебен акт) да предявява отделен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ направеното с молба вх. № 7958/03.12.2015г. от ищеца
И.П.И. чрез процесуалния му представител адв. Г.У. искане за допълване на решение № 247/09.11.2015г.,
постановено по настоящото гражданско дело, като съдът се произнесе и относно
законната лихва върху главниците от 8593,40 лева и 1530,00 лева (установени в
различно производство по гр. дело № 1343/2013г. на РС – гр. Ботевград) от
датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: