Решение по дело №3340/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2426
Дата: 1 юли 2025 г.
Съдия: Яна Цветанова Димитрова
Дело: 20251110203340
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2426
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. Д.А
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. Д.А Административно наказателно
дело № 20251110203340 по описа за 2025 година

Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх.№ УРИ 433200-22382 от 24.02.2025г. по описа на
ОПП СДВР от А. И. И. с ЕГН **********, чрез адв.Свилен Д. с адрес в гр.София, ул.
„Враня“ № 506, ап.6 срещу Наказателно постановление N 24-4332-030660 от 18.12.2024г. ,
издадено от началник група в ОПП към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят А. И., редовно призован не се явява и не се
представлява.
Постъпила е молба от адв. Д., в която се поддържа изцяло жалбата по изложените в
нея съображения . В жалбата се сочи, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила
Излагат се доводи , че жалбоподателят не е водач на МПС.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се
явява.
Представлява се от юрк. Кондова с пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения, последната иска потвърждаване на НП, като правилно и
1
законосъобразно и претендира разноски.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата на А. И. И. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 24-4332-
030660 от 18.12.2024г. , издадено от началник група в ОПП към СДВР, е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 28.11.2024 г. св. К. К. и колегата му М. М. - двамата ,служители на ОСПС СДВР
били на работа. Около 15:00ч. двамата получили сигнал от ОДЦ при СДВР за издирван
автомобил марка ''Мерцедес'', модел ''Ц-500'' с рег. № СВ 3865 ВТ , дани , че се движи по АМ
''Хемус'' в посока от гр. Варна към гр. София и в него се превозват наркотични вещества.
Около 16:05ч. св. К. и М. М. забелязали , издирвания автомобил, който се движел по
Северна скоростна тангента на гр. София с посока от бул. ''Ботевградско шосе'' към разклона
за с. Чепинци и го спрели за проверка .
От представените документи от водача се установило, че това е А. И. И. с ЕГН
**********, като същият бил сам в автомобила.
Св. К. и М. М. попитали И. дали има забранени вещи в автомобила, като
първоначално , същият отрекъл, но след като бил поканен да отвори багажника , го отворил
и показал на проверяващите зелена, тревна маса в сак.
Тогава св. К. поискал съдействие от ОДЦ и на място дошъл екип на ОПП СДВР в
състав св. В. и Стоян Ангелов.
Двамата поканили А. И. да бъде тестван за употреба на алкохол , наркотични или
упойващи вещества посредством технически средства.
И. се съгласил и бил тестван за употреба на алкохол, но категорично отказал да бъде
тестван с –Drugtest 5000 с фабричен № ARRN 0017.
За направените констатации Стоян Ангелов съставил на А. И. И. с ЕГН **********
АУАН серия GA № 1331300/28.11.2024г. за това , че управлявал л.а. ''Мерцедес'', модел ''Ц-
500'' с рег. № СВ 3865 ВТ в гр. София, по Северна скоростна тангента на гр. София с посока
от бул. ''Ботевградско шосе'' към разклона за с. Чепинци , като към 18:05 отказва да бъде
изпробван с техническо средство –Drugtest 5000 с фабричен № ARRN 0017 за употреба на
наркотични или упойващи вещества .''
Контролният орган квалифицирал описаното, като нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2
от ЗДвП.
Същият подписал и АУАН без възражение.
Наред с това на жалбоподателя бил издаден от св. В. и връчен талон медицинско
изследване № 0179370 с указания да се яви в ВМА Софи до 45 мин. от връчването на
талона.
2
А. И. удостоверил получаването на талона с подпис в 19:20ч. , след което бил отведен
от служителите на ОСПС за медицинско изследване във ВМА(тъй като бил задържан), но
отказал даване на проба, за което бил съставен протокол.
Въз основа на посочения АУАН на 18.12.2024г. началник група в ОПП към СДВР ,
издал Наказателно постановление N 24-4332-030660 от 18.12.2024г., с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП - "глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.Съгласно разпоредбата на, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на правомощията си по чл. 63, ал. 1 и сл. от ЗАНН съдът установи, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната материална и
териториална компетентност.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, визирани в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя.
Административното обвинение , предявено на жалбоподателя е описано ясно и
съдържа всички елементи от обективния си състав и съответстващата му правна
квалификация, с което е гарантирано правото на защита на нарушителя, респективно
възможността му да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да
организира защитата си.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са самостоятелно основание за отмяна на оспорения санкционен акт.
По същество на обвинението съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – "Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева".
Съгласно трайната съдебна практика, нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда, както
позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за нарушаването
му. Също така трайно се приема в съдебната практика, че нормата съдържа няколко
3
алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като за осъществяването на
нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях, но е възможно в условията
на кумулативност да бъдат извършени и няколко от формите на изпълнителното деяние,
както е в настоящия случай.
От граматическото тълкуване на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и употребения в нея съюз "или"
следва, че нарушението при първата от посочените алтернативи е довършено с
обективирането на самия отказ за извършване на проверка с техническо средство.
Последващите действия на нарушителя по извършване на изследване с доказателствен
анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на химическо изследване, не са
елементи от фактическия състав за възникване на отговорността на дееца, а последващи
довършването на деянието обстоятелства, водещи до отпадане наказуемостта и
противоправността на извършеното.
Съотнесени към конкретиката на настоящия казус, посочените принципни положения
индикират, че АУАН и НП отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН
за посочване на съставомерните фактически обстоятелства.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че А.
И. И. с ЕГН **********, в качеството си на водач на МПС, не е изпълнил задълженията си
по чл. 174, ал. 3 ЗДвП да оказва съдействие на компетентните държавни органи по
установяване на релевантни за ситуацията обстоятелства, сред които безспорно попада и
проверката за управление на МПС след употреба на наркотични или упойващи вещества.
Неоснователни са възраженията, че при жалбоподателя не е управлявал процесния
автомобил.
От съдържанието на АУАН и талон за медицинско изследване, както и от показанията
на св. К. се установява, че водачът е бил сам и при получаването на двата документа на
място не е възразил, че не е управлявал автомобила в момента на спирането му за проверка..
Съставът на нарушението в процесната му форма включва изпълнително деяние,
което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно бездействие.
От субективна страна, деянието е извършени виновно, при пряк умисъл, тъй като
нарушителят, в качеството си на правоспособен водач на МПС е съзнавал своите собствени
задължения и тези на контролните органи, но е извършил неправомерен отказ да бъде
тестван за употреба на наркотични или упойващи вещества, без да е налице уважителна
причина за това.
В случая, на жалбоподателят е вменено , извършването на нарушение, което се
изразява в отказ да бъде изпробван за употреба на нарконтични или упойващи вещества и ,
както беше вече посочено, последващите действия/бездействия на нарушителя по
извършване на изследване с доказателствен анализатор или даване на кръвна проба и
провеждане на химическо изследване, не са елементи от фактическия състав за възникване
на отговорността на дееца.
4
В случай , че нарушителят беше дал кръвна проба в указания срок , то това би могло
да доведе до отпадане наказуемостта и противоправността на извършеното.
По делото не е установено жалбоподателят да е бил обективно препятстван да се яви
и да даде кръв за изследване, напротив: бил е съпроводен до ВМА , но е отказал да даде
биологични проби и като не е сторил това, сам се е лишил от възможност да ползва
привилегията.
Наказанието за допуснатото нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено в
съответствие с предвиденото в закона.
Кумулативно предвидените от закона наказания за тези нарушение са в абсолютно
установен размер, поради което за съда не съществува възможност да ревизира същите.
Съдът намира, че нарушението не е маловажно.
Изключителната обществена опасност на нарушенията по чл. 174, ал. 3 ЗДвП
произтича от това, че същите не само се явяват предпоставка за избягване на евентуална
наказателна отговорност по чл. 343б, ал. 3 НК, но и крият потенциален риск от значително
засягане на обществените отношения, гарантиращи безопасността на транспортната дейност,
живота и здравето на участниците в движението, което и обуславя необходимостта от
обществена нетърпимост към тях.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход от делото и на основание чл. 63д от ЗАНН разноски се дължат в полза
на АНО, който е поискал своевременно присъждането на такива.
В тежест на И., следва да се възложат и сторените по делото разноски за СГЕ.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 5 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление N N 24-4332-030660 от 18.12.2024г. ,
издадено от началник група в ОПП към СДВР, с което на А. И. И. с ЕГН ********** е
наложено административно наказание на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП - "глоба" в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. И. И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на СДВР сумата в размер на
100 лева, представляваща разноски за процесуално представителство.
ОСЪЖДА А. И. И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на СРС сумата в размер на
490 лева, представляваща разноски за СГЕ.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6