М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 248/2017 г. по описа на КРС
По отношение на подсъдимия А.М.М.
е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че на 25.09.2016 г.
в землището на гр. С., обл. П. е причинил средна телесна
повреда на М.Л.И., ЕГН ********** ***, а именно- нараняване с нож, с което му е
било причинена проникваща в коремната кухина прободно-
порезна рана със засягане на голямото було на червата- престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК.
Р.п.К.
представлявана в съдебно заседание от прокурора Свилен Братоев поддържа
внесеният обвинителен акт. Счита, че по делото са събрани безспорни и
категорични доказателства подсъдимият М. да е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира
на същият да бъде наложено наказание лишаване от свобода, като предлага
изтърпяването му да бъде отложено с изпитателен срок от пет години.
По
делото е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от
пострадалия от престъплението М.Л.И., който претендира заплащането на
обезщетение в размер на 30000 лева за причинените му неимуществени вреди- болки
и страдания от престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на причиняване на
увреждането- 25.09.2016 г. до окончателното изплащане. Пострадалият е
конституиран като граждански ищец по делото и въз основа на направеното от негова
страна искане на основание чл.76 и следващите от НПК е конституиран и като
частен обвинител по делото.
За
гражданският ищец и частен обвинител като повереник
се явява адв. Л.Н.- упълномощена. Същата счита вината
на подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение за безспорно доказана, а предявеният граждански иск за доказан по
основание. Пледира подсъдимият да бъде осъден по повдигнатото му обвинение, а
предявеният граждански иск да бъде уважен в пълен размер.
Прокурорът
взема становище предявения граждански иск да бъде уважен.
Подсъдимият
М. се явява лично и със защитника си адв. Н.С.-
упълномощена. Подсъдимият разбира обвинението, не се признава за виновен, като
дава обяснения. Желае да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Защитникът
на подсъдимия намира повдигнатото обвинение за необосновано и недоказано по
несъмнен и категоричен начин, поради което пледира за постановяване на
оправдателна присъда.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от фактическа страна следното:
Подс. А.М.М., ЕГН **********,
е роден на *** г. в гр. А., РФ. ********. Има
завършено *****образование. Работи като ……. *****. Живущ ***. Не е осъждан.
Пострадалият М.Л.И., ЕГН ********** е роден на
*** ***. ***** е. Има завършено **** образование. Работи като ******. Женен е.
Живущ ***. *******.
Подс. М.
и свидетелите Б.К., С.Х., Д.Х., П.А., Ц.К. били членове на мотоклуб „******“,
чиито президент бил св. С.К., а вицепрезидент бил св. Н.Р.. Свидетелите М.И., В.М.
и Б.Ч. били членове на мотоклуб „******“ от клона на клуба в гр. К.. Поради
несъгласие с част от новоприет устав на мотоклуб „******“ относно разпределяне
на финансовите постъпления и начина на разпореждане с имуществото на клона в
гр. К. свидетелите И., М. и Ч. напуснали мотоклуба. И. и М. станали съпричастни
към сформирането на нов клуб „Б.“ в гр. К..
Във
връзка с дейността си по напускане на мотоклуб „******“ св. М. получил от този
клуб статус „аут“, който обаче не признавали напусналите бивши членове на клуба.
Този статус представлявал наказание и според правилата на мотоклубовете лице с
такъв статус нямал право да присъства на мотосъбори. Липсвали
обаче изрични разпоредби по какъв начин следвало да се съблюдава това условие.
На 23
и 24 септември 2016 г. се провеждал мотосъбор в
местността „М.л.“, в землището на гр. С.. Организатори на мероприятието били
мотоклуб „С.т.“ гр. С. с президент св. Б.С.. Съборът представлявал събиране на
мотористи от цялата страна с организирана рок музика. Организацията и охраната
на мотосъбора била поета от организаторите- мотоклуб
„С.т.“ гр. С., като членове на посочения клуб осигурявали реда на събора. Част
от охраната били свидетелите П.Г. и К.Б.-членове на мотоклуб „С.т.“. На събора
присъствали около 2000 човека, сред които и подс. М.
и св. Х.- членове на „******“. Двамата възприели присъствието на св. М. на
събора, който се намирал при група от гр. Ивайловград, като знаели, че същия
има статус „аут“ и според тях нямал право да присъства на мероприятието. Те поискали
от М. да напусне събора, но последния отказал, тъй като бил там като цивилно
лице, без да носи отличителни знаци на мотоклуб. След това се обърнали към
организаторите на събора, които обаче не отстранили М.. По време на разговорите
във връзка с отстраняване на св. М. било отправено предупреждение от страна на
членовете на „******“, че ако не бъде отстранен св. М. ще дойдат други хора от
клуба, за да го изгонят. След обед, на 24.09.2016 г. подс.
М., след като провеждал доста телефонни разговори и след като употребил алкохол
отишъл до палатката, където се намирал св. М., се опитал да го удари с палка в
гърба. Намесили се присъстващите наоколо хора и му взели палката, а подсъдимият
си тръгнал.
За
случилото се, а и по повод на отправените към президента на клуба- организатор
св. С. предупреждения за предстоящи проблеми във връзка с присъствието на св. М.
на събора, на двама човека от охраната било възложено да следят за осуетяване възникването
на евентуални проблеми. Групата, при която се намирал св. М. била предупредена
от св. Б., че дори да дойде някой не трябва да се разправят. Известно време
след това из присъстващите на събора се разнесъл слух, че идват хора от С. да
развалят мероприятието. На входа на събора се събрали много хора от
присъстващите, за да не позволят това да се случи. След като обаче никой не
дошъл, хората се разпръснали по палатките.
Късно
през нощта, вече на 25.09.2016 г., св. С. и св. Б., като организатори
поотделно, получили информация, че на входа на мероприятието спрели няколко
коли със софийска регистрация, от които слезли доста хора. Междувременно, по
това време от гр. С. с три автомобила пристигнали на мотосъбора
в гр. С. свидетелите Б.К., Д. Х., П.А., Ц.М.- всички членове на мотоклуб „******“,
президента на клуба св. С.К. и вицепрезидента на клуба св. Н.Р.. Същите паркирали
автомобилите, с които пътували при други паркирани автомобили на паркинга на
събора. Всички носили облекло с отличителни знаци на мотоклуба, към който
принадлежат. На място били посрещнати от св. Х. и подс.
М.. Всички влезли на територията на събора не през бариерата, която била
официален вход, а отстрани на мероприятието.
Във
връзка с получената информация за пристигнали коли със софийска регистрация и
във връзка с предупрежденията за проблеми от изминалия ден, св. С. тръгнал към
палатката, където се намирал св. М., но вървял бавно, тъй като имал проблеми с
крака си. Междувременно се обадил на тел.112 за осигуряване на полицейско
присъствие във връзка с евентуално възникване на проблеми. Св. Б., отново
свързвайки пристигналите коли със софийска регистрация с предупрежденията от
деня, тръгнал към входа на събора. Вървейки натам, видял група от хора, които заобиколили събора и влезли на територията му не през
входа, на който имало поставена бариера, а от друго място отстрани, като вървели
по неосветено място. Б. ги пресрещнал в тъмното, като видял, че са от клуба на
подсъдимия, но не могъл, според него да ги разпознае по лице, казал им да
спрат, за да се разберат. Хората, обаче не му обърнали внимание и се отправили
към сцената. Св. Б. тръгнал тогава към палатката на групата от гр. Ивайловград,
където се намирал св. М., за да ги предупреди да не се саморазправят. Влязъл в
палатката и започнал да разговаря с присъстващите там. Св. Б. се намирал до св.
Н.П., до П. се намирал св. М., а до него св. И.. В палатката били още св. Ю. и
св. Б..
Палатката, където били посочените свидетели
се намирала в северния край на територията на събора, под манастира, далеч от
сцената на около 150-200 м. Сцената се намирала в близост до паркинга, отделен
от територията на събора с две бариери- една за паркинга и една за самия събор,
където влизали гостите, но без коли. Достъп до тази палатка имало и от страна
на манастира, където имало също охрана, която обаче била свалена около 02 часа
през нощта. Около палатката било тъмно, като светело само осветлението на
самата шатра. Мотоциклетите на хората от палатката били наредени пред нея.
Докато
св. Б. се опитвал да започне разговор с присъстващите в шатрата, свидетелите М.,
И., П., Ю. и Б. видели група хора, която преминала покрай мотоциклетите им и се
отправила към шатрата. Св. Б., който бил с гръб към идващите хора от страна на
мотоциклетите, пък видял как се разпорило с нож платнището на палатката отзад и
вътре в нея нахлули други хора. Намиращите се в палатката хора възприели общо около
десет човека, нахлуващи в палатката от всички страни. Настанала суматоха, в
която св. Ю. и св. Б. успели да се отдалечат от палатката, св. Б. се дръпнал
назад, като той не бил закачан от нападателите.
При
нахлуването на хората в палатката от страна на платнището св. П. бил бутнат
върху масата, която паднала на земята, а с нея и свидетеля, след това
нападателите започнали да го ритат, удрят и дърпат, в резултат от което му
скъсали елека с отличителните знаци на клуба, в който членувал. Търкаляли го по
земята, нанасяйки му ритници и удари няколко метра, след което го оставили.
В
същото време, при нахлуване на нападателите в шатрата отзад и след разпаряне на
платнището, нож се забил в лявото рамото на св. М.. М. политнал върху масата,
но се задържал прав. Обърнал се назад и видял подс. М.,
който викайки, с нож в ръката замахнал към него втори
път и го порязал по дланта на лявата ръката като порязал средния му пръст.
Виждайки,
че подс. М. замахвал с нож в ръката към М., св. И. взел
решение да се намеси, за да вземе ножа от ръката на М., защото имал опасения,
че може да причини смъртоносно нараняване на св. М.. Сдърпал се с М., сборичкали
се и тогава подсъдимият, вече обърнат към И. и с държания нож го пробол в лявата
част на корема. Все още борейки се с И., подс. М.
порязал св. И. с ножа и по левия крак, вече съборен на земята, докато И. бил
приведен над него, опитвайки се да му вземе ножа. И. разбрал, че е наранен и започнал
да вика, че е прободен в корема. В това време се намесили още няколко човека от
нападателите, които започнали да ритат И.. Сред нападателите в шатрата и около
нея св. И. разпознал освен подс. М., също така и св. С.К.,
както и св. Н.Р.. Св. К. разпоредил да бъде взет суитчъра
на И. с отличителните знаци на клуба, в който членувал. Ритащите съблекли суитчъра на И. и го взели, а той останал да лежи на земята.
Докато
св. И. се борил с подс. М., М.
излязъл от рамките на палатката, тогава видял човек пред него, който му казал
да се махне, защото заради него е боя и когато изчезне боя ще свърши. М.
тръгнал настрани от палатката, където между две коли припаднал. Преди да
припадне се разминал със св. А., който му нанесъл удар с юмрук в лицето.
Побоят
продължил между 5 и 10 минути, като палатка била съборена, а масите и столовете
потрошени. Нападателите бързо се оттеглили от мястото.
По
същото време пристигналите от гр. С. представители на мотоклуб „******“ си
тръгнали с автомобилите си, които били замервани от лица на събора с камъни,
част от които причинили поражения върху автомобилите.
Непосредствено
след приключване на побоя пристигнал на място и св. С., който се обади на
тел.112, вече за лекарска помощ, тъй като разбар, че
има трима пострадали в сбиването. На място пристигнала линейка и полицейски
патрул. Свидетелите И. и М. първоначално били откарани в спешна помощ в гр.
Карлово. Пътувайки в линейката М. разбрал от И., че последния е бил надупчен в
корема и крака от подс. М.. По спешност се наложило двамата
да бъдат откарани в дежурна хирургия на УМБАЛ „Св. Г.“ гр. П., където раните на
М. били зашити, а на И. била извършена коремна операция, а раната на левия крак
зашита.
От
заключението на съдебно- медицинска експертиза по делото, изготвена въз основа
на гласните и писмени доказателства по делото и съдебно- медицинското
удостоверение, се установява, че на св. М.И. при инцидента на 25.09.2016 г. са
били причинени проникваща в коремната кухина прободно-
порезна рана със засягане на голямото було на червата, което наложило
извършване на оперативно лечение по спешност; резекция
на част от голямото було; лаваж на коремната кухина с
наложен дренаж; порезна рана в областта на лявата подбедрица,
която била хирургически обработена; кръвонасядания в
областта на ляв горен крайник и лява поясно кръстцова област. Прободно-
порезните рани били причинени от действието на предмет с остър връх и режещ
ръб, напр. нож и било възможно да се получат по начин и време, така както е
съобщено в предварителните сведения към момента на инцидента. Кръвонасяданията били получени по механизма на удар или
притискане с твърд, тъп предмет и било възможно по начин и време да възникнат
по време на инцидента. Раната в областта на коремната стена била преценена като
проникващо в коремната кухина прободно- порезно
нараняване по смисъла н чл.129 от НК. Порезната рана в областта на лявото бедро
причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Останалите травматични увреждания причинили болка и страдание.
От
заключението на назначената допълнителна съдебно- медицинска експертиза,
изготвено след запознаване с материалите по делото и след личен преглед на М.И.
се установява, че след инцидента на св. И., на 25.09.2016 г. е била извършена
по спешност хирургическа операция. След това свидетелят е бил опериран още два
пъти, съответно на 10.10.2017 г. и на 13.11.2017 г.
оздравителният процес за прободно- порезното
нараняване, проникващо в коремната кухина е траел около 25-30 дни, при
благоприятен ход на оздравителния процес и при липса на усложнения за него, за
което по делото не са налице доказателства. Вещото лице счело, че операцията,
извършена на пострадалия на 10.10.2017 г. във връзка
с възпаление на кожата на предна коремна стена не била в пряка причинно-
следствена връзка с претърпяното прободно- порезно
нараняване, проникващо в коремната кухина, предвид изминалия дълъг период от
време от момента на нараняването до последващото
оперативно лечение и настъпилото възпаление- 12 месеца след нараняването и
операцията му. Настъпилата непроходимост на червата, поради сраствания било
често срещано късно усложнение на всички коремни операции и най- вероятно било
в причинно- следствена връзка с извършената коремна операция с цел ревизия и
лечение на проникващо прободно- порезно нараняване на
коремната кухина. Вещото лице, поддържайки заключението си, уточнява в съдебно
заседание, че оздравителния период от операцията на 13.11.2017 г., когато било
поставено платно на И. трае поне месец. Вещото лице е посочило, че към
настоящия момент не би могло да се каже от какъв предмет е причинено
нараняването на И., тъй като на раните е извършена ревизия и хирургическа
обработка, поради което е променена тяхната морфологична структура. Вещото лице
е уточнило в съдебно заседание, че единствения извод, който може да направи за
посоката на нараняването е отпред назад в лявата част на коремната кухина,
доколкото това е описано в оперативните протоколи. Фактът, че не е засегнат
някакъв орган дал основание за преценка, че предмета, с който е причинено
нараняването не е проникнал много навътре в коремната кухина, където иначе би
засегнал чревната бримка, дебело и тънки черва, които се намират в тази област
на коремната кухина.
От
заключението на съдебно- медицинска експертиза по делото, изготвена въз основа
на гласните доказателства по делото и съдебно- медицинското удостоверение, се
установява, че на подс. А.М. е била установена
контузия с кръвонасядане на лява слепоочна област на
главата, лява ушна мида и задушна област вляво. Лентовидни кръвонасядания
в областта на гърба над лява лопатка и по лява раменница;
контузия с травматичен оток и кръвонасядание на
гръдния кош вляво. Установените травматични увреждания били причинени от
действието на твърди, тъпи предмети и могли да се получат по време и начин,
съобщени от прегледания, а именно при нанесени му отделни удари на 25.09.2016
г. Вида на травмите в областта на гърба и лява раменница
позволявало да се направи извод, че били причинени с твърд, тъп предмет с
ограничена площ, продълговата контактна повърхност. Тяхното причиняване могло
да се обясни добре с нанесени удари с метална тръба, както съобщил пострадалия.
В съвкупност установените травматични увреждания реализирали критериите на
медико- биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. От медицинска гледна точка не могло да се изключи прегледания да е
стискан за шията, но поради изтеклия срок от инцидента до прегледа било
възможно морфологичната изява- повърхностни увреждания в тази област да се е
заличила. При персистиране на оплакванията от болки в
гърдите и лява раменна става било препоръчано на прегледания да проведе
консултации с хирург и травматолог, след което при необходимост допълнително
освидетелстване.
От
заключението на съдебно- медицинска експертиза по делото, изготвена въз основа
на гласните доказателства по делото и съдебно- медицинското удостоверение, се
установява, че на Б.В.К. е било причинено отоци, кръвонасядания
и три разкъсно- контузни
рани на челото, охлузвания в лицето вдясно и на върха на носната пирамида, охлузване
и кръвонасядане на дясното рамо, кръвонасядане
на дясната мишница. Тези травматични увреждания били в резултат от удари с или
върху твърди, тъпи или тъпоръбести предмети и могли
да се получат по начин и време, както съобщил прегледания. Разкъсно-
контузните рани реализирали медико- биологичниия признак временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Останалите травматични увреждания му причинила болка.
От заключението на съдебно- медицинска
експертиза по делото, изготвена въз основа на гласните доказателства по делото
и съдебно- медицинското удостоверение, се установява, че на В.А.М. било
причинено прободно- порезна рана в областта на лява
раменна става; порезна рана в основата на трети пръст на лявата ръка; кръвонасядания по външно- страничната повърхност на лявата
мишница. Прободно- порезните рани били причинени от
действието на предмет с остър връх и режещ ръб- нож и било възможно по начин и
време да се получат, така както било съобщено в предварителните сведения.
Описаното кръвонасядане било причинено по механизма
на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и било възможно по начин и
време да са причинени, така както било съобщено в предварителните сведения. Прободно- порезните наранявания причинили разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Посочено е, че за окончателна преценка
относно раната и функцията на трети пръст на лявата ръка бил необходим нов
контролен преглед след консултация с травматолог. Кръвонасядането
причинило болка и страдание.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите М.И., Р.Р., Б.Ч., Б.К., Б.С., Н.П., В.Ю.,
В.М., Д.Б., С.Х., С.К., Д. Х., П.А., Ц.К., Н.Р., П.Г., К.Б., Е. П. и Г. Т.;
прочетените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства- съдебно-медицинско
удостоверение на М.И., съдебно- медицинско удостоверение на В.М., съдебно-
медицинско удостоверение на Б.К., съдебно- медицинско удостоверение на А.М., лист за преглед на В.М., лист за
консултация от специалист на В. *** на В.М., епикриза
на М. И. от втора хирургия на УМБАЛ „Св. Г.“ гр. П., характеристична справка, справка за съдимост, епикриза на
М. И. от УМБАЛ „К.“ гр. П., история на заболяването №
58019/3727, ведно с приложени към нея медицински документи, програма на мотосъбор, епикриза на М. И.
13.11.2017 г.- 20.11.2017 г., касов бони
постановление на РП- Карлово за прекратяване на дос.
пр. № 525/2017 г. по описа на РУ на МВР- Карлово; прочетените и приети на
основание чл.282 от НПК съдебно- медицински експертизи на М.И., А.М., В.М., Б.К.,
както и допълнителна съдебно- медицинска експертиза на М.И..
Предмет
на доказване в настоящото производство са обстоятелствата причинена ли е на
инкриминираната дата телесна повреда на св. И., от какъв вид е същата,
механизма на причиняване и нейния автор.
Липсва
спор по делото, че на инкриминираната дата- 25.09.2016 г. на М.И. са били
причинени телесни увреждания- проникваща в коремната кухина прободно-
порезна рана със засягане на голямото було на червата, порезна рана в областта
на лявата подбедрица, кръвонасядания
в областта на ляв горен крайник и лява поясно- кръстцова област. Телесните наранявания са фиксирани в
приетите по делото медицински документи- епикризи и
история на заболяването, издаденото съдебно- медицинско удостоверение, както и
заключенията на изготвените по делото съдебно- медицинска и допълнителна
съдебно- медицинска експертизи. В насока, установяваща тези факти са и безпротиворечивите показания на свидетелите И., М.Ч., П., Б.,
С. и Б., изцяло съответни на писмените доказателства. Безспорно е, че
проникващата в коремната кухина прободно- порезна
рана осъществява признаците на телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Налице
е спор по делото относно механизма на причиняване на описаните телесни
увреждания, преди всичко прободно- порезното нараняване,
проникващо в коремната кухина, както и автора на инкриминираната телесна
повреда.
По
делото са депозирани показания от свидетеля И., очевидец и пострадал от
инкриминираната телесна повреда. При обсъждане на показанията му съдът отчете
обстоятелството, че същия има качеството на граждански ищец и частен обвинител,
като не се установи това му качество да се е отразило на обективността на
неговите показания. Същите са последователни и безпротиворечиви
в хода на цялото наказателно производство, като под страх от наказателна
отговорност свидетелят е сочил по време на цялото наказателно производство като
автор на причинената му телесна повреда единствено и само подс.
М., който е причинил с нож телесните увреждания- порезна рана, проникваща в
коремната кухина и порезна рана в областта на лявата подбедрица.
Показанията на св. И. се потвърждават от показанията на свидетелите И., М.Ч., П.,
Б., Ю., Р., С., Г. и Б.. Показанията на всички посочени свидетели относно
обстоятелствата, на които са били очевидци и касаят предмета на доказване по
делото са съответни на показанията на И.. Неговите показания се потвърждават и
от заключенията на съдебно- медицинската и допълнителна съдебно- медицинска
експертизи, касаещи лицето. В подкрепа на показанията на св. И., че телесните
му увреждания- прободно- порезната рана, проникваща в
коремната кухина и порезна рана в областта на лявата подбедрица
са причинени с нож след като такъв е използван от подс.
М. срещу св. М. е и заключението на съдебно- медицинската експертиза, касаеща нараняванията на св. М., според заключението на
която нанесените на последния телесни увреждания представляват прободно- порезни рани, причинени от действието на предмет
с остър връх и режещ ръб. Н следващо място следва да се отбележи, че нормално и
логично е в едно меле именно пострадалия да е лицето, което най- точно е
възприело човека, който му е причинил инкриминираната телесна повреда и
средството, с което е сторено това, доколкото той непосредствено е засегнат от
действието на подсъдимия, което е имал възможност да възприеме в цялост и
съответно да възпроизведе по- подробно, отколкото останалите лица. Показанията
на св. И. безспорно установяват нанесената му телесна повреда, механизма на
причиняването и, както и автора и, поради което съдът ги ползва при
постановяване на присъдата си изцяло като обективни и пряко относими
към предмета на доказване по делото.
Фактическата
обстановка по делото, съдът установи ползвайки и показанията на свидетелите М.,
Ч., П., Б. и Ю.. От същите става ясно, че посочените свидетели и св. И. се
познават, помежду си поддържат добри отношения и имат сходни интереси във
връзка с участие в мотоклубове. Тези отношения съдът не установи да са повлияли
на обективността при депозиране на показанията им, които обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност се явяват взаимосвързани и безпротиворечиви
помежду си за обстоятелствата, за които са депозирани. Посочените свидетели с
изключение на Ч., са очевидци на случилия се побой на инкриминираната дата,
като М. и П. са също и пострадали в него, като св. М. се явява пострадал именно
от действията на подс. М.. При обсъждане на
показанията на посочените свидетели съдът отчита, че при създалата се
обстановка на внезапно нападение от няколко посоки и нанасяне на удари спрямо
тях от доста на брой лица логично и нормално е същите да са се предпазвали, като
вниманието им обяснимо не е било съсредоточено върху конкретните действия на
останалите лица от шатрата, в частност действията на св. И.. В този смисъл
следва да се отчетат и констатираните противоречия на осн.
чл.281 ал.1 т.1 от НПК в показанията на св. М., който в досъдебното
производство е заявил, че след като е получил нараняванията от страна на подс. М., го е отблъснал от себе си към св. И. и се е
отдалечил от мястото на боя без да се обръща назад, докато в съдебно заседание
заяви, че е видял как подсъдимия е нанесъл удара в корема на И.. След прочитане
на показанията му обяснява противоречията именно със създалата се суматоха,
като уточнява, че отблъсквайки М. към И. е възприел, че двамата са се
сборичквали като подсъдимия е ръкомахал с ножа, чул е виковете на И., че е
наръган, но е разбрал возейки се с него в линейката, че именно М. му е причинил
нараняването в корема. Обясненията на свидетеля съдът преценява като логични,
поради което и в този смисъл ги ползва при постановяване на присъдата.
При
постановяване на присъдата, съдът ползва и показанията на свидетеля Р.-
полицейския служител, който посетил местопроизшествието и възприел тримата
пострадали, както и обстановката след побоя. Показанията на този свидетел съдът
намира за безпристрастно депозирани, тъй като същия е посетил
местопроизшествието във връзка с изпълнение на служебните си задължения като
служител на РУ на МВР- Карлово и постъпилия сигнал за инцидент, като същите са
и пряко относими към обстоятелствата от предмета на
доказване по делото.
Свидетелите
С., Г. и Б.- членове на мотоклуб „С.т.“ гр. С., организирали мотосъбора през 2016 г. и същевременно охранявали реда и
спокойствието на присъстващите на територията на събора добросъвестно депозират
показания относно обстоятелствата, известни им именно при изпълнение на
посочените функции. С. и Г. не са преки очевидци на обстоятелствата по побоя,
но описват с достатъчно детайли и ясно обстановката, включително и действията
на подс. М. преди инцидента, все обстоятелства, които
касаят предмета на доказване по делото. Прочетените на осн.
чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК показания на св.
С. не противоречат на дадените от него в съдебно заседание такива, а само ги
допълват, като свидетеля е обяснил, че с оглед изминалия не малък период от
време при депозиране на показанията в досъдебното производство е имал по-
пресни спомени за случилото се. Св. Б. дава показания за обстоятелства, касаещи
обстановката преди и по време на побоя, включително и за причината за него.
Съдът намира показанията му за безпристрастно депозирани, без връзка с някоя от
участвалите в конфликта страни, като същите внасят яснота относно съществени за
предмета на доказване обстоятелства, а именно поведението на подсъдимия през
деня, предшестващ побоя, а и описва самия побой и причината за него. По
отношение показанията на свидетелите С., Г. и Б. съдът взе предвид и ясно
изразения стремеж на тримата при депозиране на показанията си да не вземат
страна в създалия се конфликт между мотоклубовете. Тази тенденция в техните
показания съдът намира, че не се е отразила на добросъвестното пресъздаване на
обстоятелствата от предмета на доказване по делото. С оглед на изложеното,
съдът ползва показанията на посочените свидетели при постановяване на
присъдата.
Обсъждайки обясненията на подсъдимия М. съдът
взе предвид, че същите имат характера едновременно на доказателствено
средство, но и на средство за защита. Подсъдимият се е възползвал от правото си
да не дава обяснения в досъдебното производство, които да могат да бъдат
проверени на тази фаза от производството по делото. Дава обяснения последен в
съдебното производство. При обсъждане на обясненията му, съдът ползва същите в
частта им досежно изложените от него обстоятелства, предшестващи
възникналия побой. Обясненията на подсъдимия досежно
собственото му поведение преди сбиването се подкрепят от безпротиворечивите
и последователни показания на всички свидетели, които като очевидци са
възприели действията му, а именно разговора му със св. М. във връзка с
присъствието му на мотосъбора, отказа на последния да
напусне мястото и опита на подсъдимия да му нанесе удар в гръб с палка, както и
намесата на присъстващите там лица, за да осуетят този удар.
Съдът
не кредитира с доверие обясненията на подс. М. досежно случилото се по време на сбиването. В тази част
неговите обяснения обслужват единствено защитната му позиция в процеса и се
явяват в пълен разрез с кредитираните показания на посочените по- горе
свидетели. Обясненията му в посочената част са вътрешно противоречиви и
нелогични, обсъдени във връзка с цялостното му поведение. На фона на безспорно
установените факти относно поведението на подсъдимия за провеждани разговори
във връзка с опит за отстраняване на М. от събора, както със самия свидетел,
така и с организаторите на събора,
отправени заплахи от страна на подсъдимия за разрешаване на проблема от
група от С., а и действията на подсъдимия за лична саморазправа с М.,
обясненията на подсъдимия за случайни и непознати хора, които след посочените
по- горе действия започнали да бият него и другите членове от мотоклуб „******“
до палатката на пострадалите се явяват житейски нелогични и въвеждащи
основателно съмнение в достоверността им. В безспорно установените по делото
действия на подсъдимия по изгонване на св. М. проличава настойчивост и
целеустременост за постигане на целта, чиято кулминация се явява именно процесния побой. Доказателство за настоятелно преследваната
цел от подсъдимия са и действията му при побоя, описани от св. И. и св. М., а
именно, че същия се е насочил и е употребил нож първоначално само срещу св. М.,
като телесните увреждания на св. И. са нанесени във връзка с опита му да отнеме
ножа, с който е имал опасения, че може да бъде нанесено смъртоносно увреждане.
Освен това, липсват доказателства по делото да е имало други проблеми на мотосъбора, освен тези създадени по повод напускане на М.
на събора от страна на членовете на „******“, един от които е подс. М.. Организаторите на събора и охраната са имали
предупреждения единствено в тази връзка, като данни за други лица, създаващи
проблеми не е имало. Поради изложените мотиви обясненията на подсъдимия относно
случайното му присъствие при палатката на пострадалите съдът намира за
недостоверни. Налице са по делото доказателства за причинени на подс. М. телесни увреждания от побой. Механизма на
причиняване на тези увреждания е подробно изяснен в изготвената по делото
съдебно- медицинска експертиза, като при безспорно установеното участие на подс. М. сред нападателите в палатката, където се е намирал
М., то нараняванията на подсъдимия отговарят да са получени при участие в
сбиване, каквото се доказа да е процесния инцидент. Във
връзка с гореизложеното съдът намира, че участието и действията на подс. М. в инкриминирания инцидент са изяснени в достатъчна
степен от кредитираните от съда гласни и писмени доказателства, а обясненията,
които същия депозира относно тези обстоятелства са в разрез с доказателствата
по делото, поради което и в посочената по- горе част обясненията му не следва
да се кредитират.
Обсъждайки
показанията на свидетелите С.К., Б.К., Х., Х., А., К.
и Р. съдът взе предвид, че всички те са членове на мотоклуб „******“, където
членува и подс. М.. Поведението при процесния инцидент, а и преди това на подс.
М. е свързано с дейността на клуба. Безспорно е, че искайки настойчиво св. М.
да напусне събора с оглед гласувания му от този клуб статус „аут“, подс. М., а и св. Х. фактически са защитавали авторитета на
клуба и взетите решения от общото му събрание. У посочените свидетели, видно от
показанията им е налице отдаденост към дейността и
към запазване интересите на клуба, в който членуват, които обстоятелства са
повлияли на обективността и достоверността на техните показания, в които
отричат действия им на процесната дата да са станали
причина за побоя над техните бивши членове, като фактически поддържат
изложената от подсъдимия и опровергана по- горе версия за нападение върху тях
от непознати лица. Показанията на посочените свидетели съдът обсъди и във
връзка с другите гласни доказателства, кредитирани по делото, а именно
показанията на свидетелите И. и М.. И. сочи като присъстващи при побоя св. С.К.,
който разпоредил на лицата, ритащи И. да му вземат суитчъра
с отличителните знаци на мотоклуба, в който членува, както и св. Н.Р.. М. пък сочи
П.А. като лице, което след като напуснал палатката му нанесъл удар с юмрук. В
насока, установяваща участието на членове на „******“ в побоя на
инкриминираната дата са и показанията на свидетелите С. и Б., които безусловно
и убедено твърдят, че побоя е причинен именно от тези членове, макар и да не ги
индивидуализират. Участието на групата от членове на „******“ се установява и
от показанията на свидетелите П. и Б.. По изложените мотиви съдът не ползва показанията
на посочените свидетели в частта им, касаеща изложените
от тях обстоятелства във връзка със случилия се на инкриминираната дата побой
като необективни, депозирани единствено в интерес на подсъдимия и противоречащи
на кредитираните и обсъдени по- горе доказателства.
Показанията
на св. П. съдът ползва при постановяване на присъдата си, макар и
обстоятелствата, за които свидетелства да не са свързани пряко с предмета на
делото, а именно нанесените на св. И. телесни увреждания, а касаят нанесените
имуществени вреди върху автомобилите на членовете на „******“, след приключване
на сбиването. Така депозираните показания не опровергават извода за нанесени с
нож телесни увреждания от подс. М. на св. И..
Показанията
на св. Т. съдът не кредитира, тъй като същите се явяват в пълно противоречие с
установената фактическа обстановка въз основа на кредитираните доказателства по
изложените по-горе мотиви. Свидетелят се явява и депозира показания едва в края
на съдебното производство и не е разпитван в досъдебната фаза. Прави
впечатление, че същия има ярък спомен близо две години след процесната
дата за незначителни според неговите показания обстоятелства. Горното внася
съмнение в достоверността на показания му, а и изложената от него версия за
случилото изцяло се припокрива с версията на подс. М.
и свидетелските показания на членовете на мотоклуб „******“, които според съда
се опровергават изцяло от обективните доказателства по делото.
При
постановяване на присъдата си, съдът ползва заключенията на изготвените
съдебно- медицински експертизи и допълнителна съдебно- медицинска експертиза,
тъй като същите са изготвени от вещи лица, притежаващи необходимите специални
знания, като същите са отговорили обективно, ясно и точно на поставените им
въпроси, а заключенията касаят пряко обстоятелствата от предмета на доказване. Съдебно-
медицинската експертиза на пострадалия И. установява вида и характера на
причиненото му увреждане, както и механизма на причиняването му. Установено е,
че на същия на инкриминираната дата са причинени проникваща в коремната кухина прободно- порезна рана със засягане на голямото було на
червата, както и порезната рана в областта на лявото бедро, а също така и кръвонасядания в областта на ляв горен крайник и лява поясно кръстцова област. Раната в
областта на коремната стена била преценена като проникващо в коремната кухина прободно- порезно нараняване по смисъла на чл.129 от НК.
Порезната рана в областта на лявото бедро причинила разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Останалите травматични увреждания
причинили болка и страдание. Заключението на допълнителната съдебно- медицинска
експертиза е изготвено след личен преглед на пострадалия, като същото не
противоречи на заключението на първоначалната съдебно- медицинска експертиза, а
го допълва относно времетраенето на оздравителния процес, като установява липса
на причинна връзка между първоначалното нараняване на пострадалия на 25.09.2016
г. и последвалите хирургическа интервенция на 10.10.2017
г. Операцията, извършена на пострадалия на 13.11.2017 г. е преценено, че най-
вероятно е в причинно- следствена връзка с извършената коремна операция с цел
ревизия и лечение на проникващо прободно- порезно
нараняване на коремната кухина.
Съдът ползва писмените
доказателства по делото, тъй като същите са събрани по реда и във формата,
изискуема от НПК, и са пряко относими към предмета на
доказване по делото.
При така установената и приета
фактическа обстановка, съдът намира, че подс. М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.129
ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 25.09.2016 г. в землището на гр. С., обл. П. е причинил средна телесна повреда на М.Л.И., ЕГН **********
***, а именно- нараняване с нож, с което му е било причинена проникваща в
коремната кухина прободно-порезна рана със засягане
на голямото було на червата.
Изпълнителното деяние подсъдимият е осъществил, като е нанесъл удар с
нож в лявата част на корема на пострадалия И., както съдът е приел в изложената
от него фактическа обстановка. В резултат от това действие на подсъдимия на
пострадалия е била причинена проникваща в
коремната кухина прободно- порезна рана със засягане
на голямото було на червата,
представляваща телесна повреда по смисъл на чл.129 ал.2 вр.
ал.1 от НК, тъй като представлява нараняване, проникващо в коремната кухина.
Деянието е извършено от подсъдимия виновно, при форма на вина пряк
умисъл. Подсъдимият е носил нож в себе си при започване на сбиването, използвал
го е срещу св. М., а впоследствие го е използвал и срещу пострадалия И.. В тази
връзка съдът намира, че подсъдимия е бил наясно, че използвайки ножа може да
причини нараняване на друг човек, особено в масово сбиване, съзнавал е
обществената опасност от извършваното, но е целял настъпване именно на
вредоносния резултат.
Поради изложеното, съдът намери, че подсъдимият следва да носи
наказателна отговорност за престъпление по чл.129 ал.2 вр.
ал.1 от НК като го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.
При определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът взе предвид,
че за престъплението по
чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до
шест години. С оглед индивидуализация на наказанието,
съдът отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца. Деянието се явява тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК, умишлено престъпление.
С оглед начина на извършването
му и степента, в която са засегнати правно защитените обществени отношения, свързани с
здравето и физическата неприкосновеност на личността, съдът намира обществената
опасност на процесното деяние за
висока. В тази насока следва да се отчете като отегчаващо вината
обстоятелството, че се касае за напълно безпричинно причиняване на сериозно
телесно увреждане, което в значителна степен и период е нарушило здравословното
състояние на пострадалия. Като такова обстоятелство следва да се отчете и че извън
съставомерното увреждане на пострадалия е причинено и
друго- порезната рана в областта на лявото бедро, както и механизма на извършване
на деянието- посредством нож, както и в област, в която има жизнено важни
органи.
Подсъдимият М., съдът намира за личност с невисока
степен на обществена опасност. Същият е неосъждан към момента и с добри
характеристични данни, трудово ангажиран е, които обстоятелства съдът отчита като
смекчаващи вината му.
Отчитайки гореизброените обстоятелства и предвид
постигане на необходимия поправителен и превъзпитателен ефект по отношение на
подсъдимия, на същия следва да се определи наказание при условията на чл.54
ал.1 от НК, в размер, по- близък до минималния, предвиден в НК, а именно
лишаване от свобода за срок от една година.
Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, като за постигане на целите, визирани в чл.36 ал.1
от НК и най- вече за поправянето му не е необходимо да изтърпи реално наложеното му наказание лишаване от
свобода, поради това съдът отложи изпълнението му на основание чл.66 ал.1 от НК
с изпитателен срок от три години. С така
наложеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се изпълнят
индивидуалната и генерална превенции на наказанието, визирани в чл.36 от НК и
преди всичко ще се въздейства поправително и възпиращо по отношение на
подсъдимия, за да спазва установеният правов ред.
Предявеният
граждански иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Съгласно
чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Престъплението по чл.129
ал.2 вр. ал.1 от НК е противоправно деяние,
извършено от подсъдимия М. виновно. Безспорно установено по делото е, че
в резултат от извършеното от подсъдимия посегателство, на пострадалия са
причинени две травматични увреждания- коремната кухина прободно-
порезна рана със засягане на голямото було на червата, както и порезната рана в
областта на лявото бедро. Причинената проникваща в коремната кухина прободно- порезна рана със засягане на голямото було на
червата е наложила извършване на оперативно лечение по спешност; резекция на част от голямото було; лаваж
на коремната кухина с наложен дренаж, а порезната рана в областта на лявата подбедрица е била хирургически обработена. Съдът прие, че в
резултат на настъпилото увреждане нормалния режим на живот на пострадалия е бил
съществено нарушен. Налагало се да има придружител първоначално, тъй като не
могъл да се обслужва нормално, спазвал диета, която спазва и досега, не е могъл
да вдига тежки предмети. Първоначално след увреждането за период от около три
месеца не могъл да изпълнява трудовите си задължения като международен шофьор,
а впоследствие правил само близки курсове. Не е могъл да полага пълноценно
грижи за семейството си. Изпитвал е болки и неудобства, като такива търпи и до
момента. На 14.11.2017 г. му е била извършена последваща
коремна операция, поради настъпила непроходимост на червата, която според
вещото лице е често срещано късно усложнение на всички коремни операции и най-
вероятно е в причинно- следствена връзка с извършената коремна операция с цел
ревизия и лечение на проникващото прободно- порезно
нараняване в коремната кухина. Пострадалият е продължил да изпитва болки, като
оздравителният период след тази интервенция е траел поне още месец.
Видно
от гореизложеното са налице законовите предпоставки за реализиране на деликтната отговорност- действие, противоправност
на деянието, причинени вреди, вина и причинна връзка между деянието и
причинените вреди, поради което е налице основание да се ангажира отговорността
на подсъдимия М. за причинените от него
неимуществени вреди. Съдът като взе предвид, че подлежат на обезщетяване
всички причинени неимуществени вреди и същите следва да се да се репарират по
справедливост, съобразно чл.52 от НК, както и обема на травматичните
увреждания, претърпените болки и страдания от пострадалия намира, че
подсъдимият А.М. следва да заплати на пострадалия М.И. обезщетение за
причинените му неимуществени вреди- болки и страдания, в размер на 15000 лв.,
като за разликата от 15000 лв. до пълният предявен размер от 30000 лв.
гражданския иск следва да бъде отхвърлен като недоказан. Поради
изложеното, съдът осъди подсъдимия да
заплати на гражданския ищец М.И. сумата от 15000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на деянието по
чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, като присъди и законната
лихва върху тази сума от датата на увреждането 25.09.2016 г. до окончателното и
изплащане.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия
следва да бъдат оставени направените по делото разноски, като същият следва да заплати
по бюджета на изпълнителната власт, по бюджетна сметка на ОД на МВР гр. П.
сумата от 540,96 /петстотин и четиридесет лева и деветдесет и шест стотинки/
лева, представляващи направените в досъдебното производство разноски за четири
броя съдебно- медицински експертиза, както и да заплати по бюджета на съдебната
власт, в полза на ВСС, по бюджетна сметка на КРС направените по делото разноски
в съдебното производство в размер на 820 /осемстотин и двадесет/ лева,
представляващи възнаграждение и пътни разноски на вещи лица, както и сумата от
600 /шестстотин/ лева, представляващи държавна такса върху уважената част от
гражданския иск.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ