Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 7.04.2015год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в
в открито заседание на десети
март 2015год.,в състав:
СЪДИЯ : Валентин Бойкинов
при
секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдията търг.дело
№ 8450 по описа за 2013год, за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание Чл. 71 от Търговския закон от Н.Ж.М. срещу „А.”АД.
Ищецът Н.М.
твърди, че решенията, взети на 22.02.2007 г. от съвета на директорите на „А.”
АД, са незаконосъобразни, тъй като са взети от членове, чиито мандат е изтекъл.
Членовете на съвета с изтекъл мандат са Т.М.Т., Ц.Г.Н., В.П.А. и В.С.З.. Тази
лица са избрани в първия състав на съвета на директорите през 2001 г. В същото
време съгласно Устава мандатът на съвета на директорите, избран от първото общо
събрание, е три години, а на следващите – пет години. Недопустимо е по решение
на съвет на директорите да се назначават, преизбират или освобождават негови
членове, тъй като по този начин се изземват правомощията на ОС, което е
единствено компетентният орган да избира членовете на управителния съвет.
Недопустимо е на следващо място според ищеца назначаването на лице за прокурист
от съвета на директорите. В Устава е предвидена възможност управлението и
представителството да се осъществява заедно или поотделно от прокурист и
изпълнителен директор. С представителна
власт разполага само изпълнителният директор. Нарушен е чл. 28 от Устава.
Сключването на договор за прокура и за управление е извършено без разрешението
на компетентния орган – общото събрание. Ищцата заявява, че като акционер има
право да избере нов съвет на директорите, нов представителен орган след като
мандатът на стария е изтекъл, както и да реши как да се управлява дружеството –
с или без прокурист и кой да е той. Претендира отмяна на взетите на 22.02.2007
г. решения и присъждане на разноски.
Ответното
дружество „А.” АД, чрез упълномощения процесуален представител, оспорва
предявените искове като недопустими, евентуално като неоснователни. Направено е искане за прекратяване на
производството като образувано по недопустими искове, евентуално за отхвърляне
на исковете. Претендира се присъждане на разноски.
Съдът,
като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
формира следните изводи :
Не
се спори между страните, че ищецът е акционер в акционер в ответното дружество,
което обстоятелство е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване с
протоколно определение от 10.03.2015год. Следователно той е активно легитимиран
и има правен интерес да оспорва взетите решения от управителния орган на
дружеството с твърдения, че с това са нарушени негови конкретни членствени
права.
Не
се спори по делото, а и се установява, че на 22.02.2007 г. е проведено заседание
на съвета на директорите, на което са взети описаните в исковата молба решения,
а именно :
1.Т.М.Т. запазва
длъжността си като председател на съвета на директорите
-
Ц.Г.Н. запазва длъжността си като зам.
председател на съвета на директорите
-
В.П.А. продължава дейността си като изпълнителен член на съвета на директорите
-
В.С.З. запазва длъжността си като член на съвета на директорите
-
Н.Ж.М. от длъжността изпълнителен директор продължава дейността си като член на
съвета на директорите.
2.
Одобрява молбата на Д.А.Д. и същият се назначава за прокурист на дружеството
3.
Отнемат се правомощията на Н.Ж.М. като изпълнителен директор и представител на
дружеството и същият продължава да бъде член на съвета на директорите.
Дружеството ще се управлява и представлява от прокуриста Д.А.Д. и изпълнителния
член на съвета на директорите В.П.А..
4.
Председателят на съвета на директорите Т.М.Т. се избира за пълномощник, който
да сключи договор за прокура с Д.А.Д. и договор за възлагане управлението на
акционерното дружество с изпълнителния член на съвета на директорите В.П.А..
По възраженията за недопустимост на
решенията :
В
правната доктрина и съдебна практика се приема, че искът по чл. 71 ТЗ може да
бъде предявен като установителен, осъдителен и конститутивен. Този иск цели
защита правата на съдружника или акционера, когато те са нарушени от орган на
дружеството, различен от ОС. В закона не е предвиден срок за предявяване на
исковете. За разлика от Закона за
юридическите лица с нестопанска цел, Закона за кооперациите, Закона за
читалищата, Закона за политическите партии, Търговският закон не предвижда
възможност решенията на управителния орган да се атакуват пред общото събрание
поради тяхната незаконосъобразност. Следователно, остава единствено пътят за
защита чрез обжалване на съответните актове пред съда по реда на чл. 71 ТЗ.
Безспорно се приема в съдебната практика, че всеки един съдружник или акционер
има интерес дружеството и неговите органи да функционират нормално и да
действат в съответствие със закона и предвиденото в Устава. При тези разсъждения
настоящият състав на съда приема, че за всеки акционер е налице интерес да
установи незаконосъобразно функциониране на управителния орган на
дружество и съответно да атакува взетите
от този орган решения, тъй като в крайна сметка те нарушават основното му
акционерно право да получи
законосъобразно и в интерес на дружеството
управление. Възможността да се
иска отмяна на незаконосъобразни решения на управителния орган не изключва
правото да бъде инициирано производство по ангажиране имуществената отговорност
на този орган по реда на чл. 240 ТЗ. Съдът счита, че това са два различни пътя
на защита и реализирането им постига различни резултати.
В случая се
атакуват решения на съвета на директорите, за които се твърди, че са взети в
нарушение на закона и устава, поради изложеното по – горе съдът намира, че
предявените искове са допустими и следва да се разгледат по същество.
По исковете с правно основание чл. 71 ТЗ
за отмяна на приетите на 22.02.2007 г. решения поради обстоятелството, че са
взети от орган при липса на мандат :
По делото не се
представи действащият устав на дружеството, но същевременно между страните не
се спори относно обстоятелството, че мандатът на първия съвет на директорите е
три годишен, както и че съветът на
директорите „А.” АД е в състав Т.М.Т., Ц.Г.Н., Н.Ж.М., В.П.А. и В.С.З.. Този
състав е гласуван от ОС на дружеството, съответно вписан с
решение на СГС, ФО, постановено по ф. д. № 1669/1998 г. на 29.04.1999 г.
Следващото решение по регистърното дело е от 07.03.2007 г. и с него е заличен
като изпълнителен директор Н.Ж.М. и е вписан като изпълнителен директор В.П.А..
Отделно от това, е вписан като прокурист Д.А.Д.. Според извършеното вписване
дружеството се управлява и представлява от прокуриста Д.А.Д. и изпълнителния
директор В.П.А. заедно и поотделно.
Не е спорно също
така, че в Устава на „А.” АД не е предвидено, че при изтичане мандата на съвета
на директорите старият съвет продължава осъществяване на правомощията си до
избиране на нов. Такова правило не е разписано и в Търговския закон.
За да се прецени
основателността на ищцовата теза, съдът счита, че следва да се имат предвид
разпоредбите на чл. 241, ал. 6 ТЗ, чл. 287 ЗЗД, чл. 290 ЗЗД и чл. 252, ал. 1,
т. 6 ТЗ.
Между членовете
на управителния орган и дружеството възникват отношения по договор за поръчка,
който е такъв с продължително изпълнение – срокът на съответния мандат – 287
ЗЗД /в този смисъл решение № 72/30.06.2010 г. по т. д. № 740/2009 г., ВКС, ТК, I ТК/. Ако и след оттегляне на поръчката доверителят
е извършвал действия по изпълнението й /в хипотеза на добросъвестност/, те
задължава довереника – чл. 290 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 252, ал. 1, т. 6 ТЗ
изисква във всеки един момент акционерното дружество да има управителен орган в
надлежен състав, като в противен случай е предвидено прекратяване на цялото
дружество.
Анализът на цитираните
разпоредби мотивира съдът да приеме, че в интерес на дружеството и третите
лица, съконтрахенти и участници в търговския оборот, е то да има действащ
управителен орган, който да може да взема адекватни решения и съответно да
осъществява представителна власт по отношение на дружеството. При изтичане на
мандата на управителния орган е необходимо същият този орган да свика ОС, за да
се избере нов негов състав или да се удължи мандатът му. Свикване може да бъде
инициирано и от отделни акционери, които повече от три месеца притежават акции,
които представляват 5 на сто от капитала – чл. 223 ТЗ. При липса на проведено
ОС и съответно липса на решение, с което се оттеглят дадените от дружеството
права на членовете на управителния орган, то следва да се приеме, че същият
продължава дейността си като легитимен такъв до оттегляне на поръчката, т.е. до
избиране на нов състав или до приемане на решение за удължаване на мандата му.
Приетите от него решения следва да се счете, че валидно обвързват дружеството. Обратното
би означавало при изтичане на мандата, в случай, че поради една или друга
причина ОС не може да бъде свикано и проведено, дружеството да е изправено пред
угрозата да бъде прекратено и обявено в ликвидация, а актовете на управителния
орган да бъдат нищожни поради липса на валидни правомощия и поради тази причина
дейността на дружеството да колабира. Такова разрешение не би било в интерес
нито на членовете на корпоративната общност, нито в интерес на третите за
общността лица, които са в договорни отношения или в подготовка на такива с
дружеството.
Отнесено към
процесната хипотеза изложеното води до извод, че атакуваните от ищеца решения на съвета на директорите не са
нищожни, нито незаконосъобразни поради
обстоятелството, че са взети от орган с изтекъл мандат.
Предявените конститутивни искове с правно
основание чл. 71 ТЗ следва да се отхвърлят като неоснователни.
По исковете с правно основание чл. 71 ТЗ
за отмяна на приетите на 22.02.2007 г. решения поради обстоятелството, че са
взети от орган извън компетентността му :
Решенията за
избор на член на съвета на директорите е в правомощието на общо събрание
съобразно предвиденото в чл. 221, т. 4 ТЗ и чл. 14, ал. 2, т. 4 от Устава на дружеството.
В случая обаче с оспорените решения на съвета на органите не се продължава
срока на действие на управителния орган, а единствено се изменят функциите на
отделните негови членове- определят се нови изпълнителен член и председател на
съвета на директорите, което е изцяло в неговата компетентност- съгл. Чл. 244,
ал.2 и ал. 4 от ТЗ.
Същевременно решението,
с което са отнети представителните функции на Н.Ж.М. и те са предоставени на В.А.
е законосъобразно, тъй като е в компетенцията на съвета на директорите,
съобразно предвиденото в Чл.235, ал.2 и Чл.244, ал.4 от ТЗ, като не се доказва
съгласно Устава да е било предвидено нещо различно. Същото важи и за решението
с В.А. да се сключи договор за управление, тъй като същият е член на съвета на
директорите и решението е в съответствие с предвиденото в чл. 235, ал. 2 от ТЗ
и чл. 244, ал. 4 ТЗ. Решението за сключване договор за прокура с Д.А.Д. също е
законосъобразно, тъй като предвид предоставените представителни функции на В.А.,
то е в негова компетентност да сключи договор за прокура по смисъла на чл. 21
от ТЗ.
Решението за
възлагане представителни функции на Д.А.Д. е законосъобразно, тъй като
представителната му власт произтича не от решението на съвета на директорите, а
от закона- Чл.22, ал.1 от ТЗ- да представлава търговеца като извършва всички
действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското му занятие.
Изложеното води
до извод, че всички предявени искове подлежат на отхвърляне като неоснователни.
При изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да получи
направените по делото разноски, но такива не следва да бъдат присъждани тъй
като ответникът не е ангажирал доказателства, че действително е заплатил
уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Ж.М.,
ЕГН **********,***, вътрешна сграда, ет.3, чрез адв. Г.М. срещу „А.” АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ***, искове с правно основание чл. 71 ТЗ за
отмяна решенията на съвета на директорите, взети на 22.07.2007 г. поради липса
на мандат и поради липса на компетентност.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :