№ 737
гр. Пловдив, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330201288 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗААН.
Производството по делото е образувано по жалба от Министерството на
земеделието (МЗм), ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Христо Ботев“ № 55 представлявано от министър д-р Иван
Иванов, чрез процесуален представител В.Н. – пълномощник съгласно
пълномощно № КО 01-3434/17.12.2021г. на министъра на земеделието против
наказателно постановление (НП) № НЯСС-292 от 17.12.2021г. на П.Г. –
председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН) с което на основание чл.83 и чл.53, ал.2 от ЗАНН, във вр. с чл.201,
ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена на Министерството
на земеделието, храните и водите (МЗХГ), ЕИК *********, представлявано
от И.В.И. – министър имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за
неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, вр. чл.190а, ал.1, т.3 от Закона
за водите.
С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Представят се и
1
съображения по същество на искането.
В съдебното заседание жалбоподателят редовно призован, представлява се от
процесуален представител ст.юристконсулт А.С.Л. съгласно представено по
делото пълномощно. Ст.юрк.Л. поддържа жалбата и искането за отмяна на
издаденото НП. Не ангажира събирането на нови доказателства. В
пледоарията си моли съда да отмени НП, по съображения подробно изложени
в жалбата.
Ответникът по жалбата ДАМТН редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от процесуален представител ст.експерт Е.В.З. съгласно
представено по делото пълномощно. Ст.експерт З. представя становище за
неоснователност на жалбата. Не ангажира събирането на нови доказателства.
В пледоарията си моли съда на потвърди НП като правилно и
законосъобразно. Представя доводи по същество на искането си, както и за не
приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
Жалбата е депозирана в срок, поради което се явява процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 26.04.2021г. на основание чл.190, ал.4, т.2 от Закона за водите (ЗВ) от
служители при ДАМТН, в присъствието на представители на МЗХГ и на
оператора е била извършена проверка на язовир „Пясъчник“, находящ се в
землището на с.Любен, общ.Съединение, обл.Пловдив, в землището на
с.Паничери, община Хисаря, обл.Пловдив, и в землището на с.Беловица,
община Хисаря, обл.Пловдив, собственост на Министерството на
земеделието, храните, и горите за което е съставен констативен протокол №
07-01-85/26.04.2021г. В проверката участвал свидетел Айх. Б. Ш., на
длъжност инспектор в РО НЯСС „Южна България“. В следствие на
проверката, чрез обход и оглед на голяма язовирна стена и съоръженията към
нея и преглед на документацията от експлоатацията било установено, че
„наклонената“ кула е с нарушена хидроизолация, т.е. че не е изпълнено
задължителното предписание дадено в констативен протокол № 07-01-
126/19.08.2020г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и
2
съоръжения към тях“ а именно „Да се възстанови нарушената хидроизолация
на наклонената кула“ със срок за изпълнение 25.02.2021г.
С това било прието, че собственика – МЗХГ е извършил нарушение по
чл.190а, ал.2 от ЗВ, задължаващ собствениците на язовирни стени и
съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 от
ЗВ. С изх. № 85-02-383/05.07.2021г. е била изпратена от ДАМТН до МЗХГ
покана за явяване на представляващ министерството на 13.07.2021г. в
ГД“НЯСС“ при ДАМТН за съставяне и връчване на акт за установяване на
административно нарушение.
На 13.07.2021г. в присъствието на Л.Л. С. представляващ МЗХГ,
упълномощен от министъра на земеделието, храните и горите, от свидетел
Айх. Б. Ш. е бил съставен против МЗХГ акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ / № 07-033/13.07.2021г. за нарушение
на чл.190а, ал.2 от ЗВ. Актът е подписан от посочените в него лица, без
вписване на възражения от представляващия МЗХГ след запознаване със
съдържанието на акта. На датата на съставянето на акта е връчен препис от
него на представляващия МЗХГ, надлежно удостоверено с разписка, явяваща
се неразделна част от акта. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН пред контролните
органи не е постъпило писмено възражение относно съставения АУАН и
посоченото в него нарушение на ЗВ.
Наказващият орган въз основа на съставения АУАН е издал наказателно
постановление № НЯСС-292 от 17.12.2021г. с което на МЗХГ на основание
чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите /ЗВ/ е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение по чл.190а, ал.2,
вр. ал.1, т.3 от ЗВ. Административно-наказващият орган в издаденото
Наказателно постановление № е приел, че жалбоподателят е извършил
гореописаното в акта административно нарушение, като по идентичен начин
с отразеното в АУАН е дадена правната квалификация на нарушението и е
описана фактическата обстановка при извършването на същото. Издаденото
НП е било връчено на МЗХГ на 01.02.2022г. В срок пред Районен съд
гр.Пловдив е обжалвано издаденото НП.
Така изложените фактически положения, при които е осъществен състава на
изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания
доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като
цени както свидетелските показания на актосъставителя Айх. Б. Ш. така и
3
приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са
обективни, логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.
При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен
материал съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен по
безспорен и категоричен начин състава на вмененото административно
нарушение. В случая с Констативен протокол № 07-01-126/19.08.2020г. на
Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, е
дадено преписание, а именно: Да се възстанови нарушената хидроизолация на
наклонената кула, със срок на изпълнение 25.02.2021г. Предписанието се
отнасяло до язовир „Пясъчник“ , находящ се в землищата на с.Любен,
общ.Съединение, на с.Паничери, общ.Хисаря и с.Беловица, общ.Хисаря,
съгласно актове за публична държавна собственост, собственост на МЗХГ. В
качеството на собственик на язовирната стена и съоръженията към нея, МЗХГ
е задължено да изпълнява предписанията на контролните органи на ДАМТН.
Доколкото в определения срок за изпълнение на предписанието от
25.02.2021г. не са извършени необходимите действия за възстановяване
хидроизолацята на наклонената кула на язовирната стена, МЗХГ обективно не
е изпълнило предписание по смисъла на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите,
обективирано в КП № 07-01-85/26.04.2021г., с което е нарушило чл.190а, ал.2
от ЗВ. Предвид това, че нарушението е извършено от юридическо лице, чиято
отговорност е обективна, не се изследва въпросът за вина.
АУАН е съставен и НП е издадено от компетентни органи въз основа на
предоставените им правомощия в Закона за водите, оправомощителни
заповеди и в законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН, предвид времето
на извършване на нарушението и неговото установяване.
Описаната противоправна дейност правилно и законосъобразно е била
санкционирана по реда на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, според който
се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на
по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което: не изпълни
предписание по чл.138а, ал.3, т.2 и чл.190а, ал.1, т.3 – от 1000 до 20 000 лв. В
случая наказващият орган е определил размера на имуществената санкция в
размер на 1000 лева, която е законодателно определения минимум, като е
отчел в достатъчна степен предпоставките по чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН.
Следва да се отбележи,че законодателят е определил този праг на санкцията
за това нарушение, с което е подчертал значимостта на засегнатите
4
обществени отношения. Ето защо, съдът намира, че така наложеният размер
на санкцията се явява съответен на целите на административното наказание,
визирани в чл.12 от ЗАНН, поради което и същият се явява справедлив.
С оглед на събраните доказателства, съдът намира, че процесното нарушение
не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Конкретното
нарушение не разкрива признаци, които да го отличават по степен на
обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушеният от този
вид. В случая е отчетена и значимостта на нормите, регулиращи
обществените отношения и по-конкретно, отчетено е местонахождението на
процесния язовир и урегулираните поземлени имоти, което го прави
потенциално опасен с неспазване на дадените от контролните органи
предписания за осигуряване на изправно техническо състояние на язовирната
стена и съоръженията към тях, както и за безопасната им експлоатация.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав, намира, че
при съставяне на АУАН и НП са спазени изискванията, визирани в чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй
като при реализираното на административно – наказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до опорочаване на производството. С оглед на всичко гореизложено
настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Страните не
правят искания за присъждане на разноски поради което и съдът не дължи
произнасяне с решението си.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТРЪЖДАВА Наказателно постановление НЯСС-292 от 17.12.2021г. на
П.Г. – председател на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор (ДАМТН) с което на основание чл.83 и чл.53, ал.2 от ЗАНН, във вр. с
чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена на
Министерството на земеделието, храните и водите (МЗХГ), ЕИК *********,
представлявано от И.В.И. – министър имуществена санкция в размер на 1000
(хиляда) лева за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, вр. чл.190а,
5
ал.1, т.3 от Закона за водите.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на
гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6